Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

8.   Май са като извънземните. Всеки говори за тях, но никой не ги е виждал!

9.   Нещо не си в час с реалността, почваш ли работа това е договор между две страни и няма място за благородство, ясни условия и това е. А Мюмюн работи по-добро, само виж някое интервю от шивашката индустрия, двойно по-бърз е. Че работодателите особено българските не очаквай чудеса, затова само топ международни компании, това е, поне има някакви правила и стандарти. И да те питам къде са около 150 000 хиляди млади хора което нищо не правят, защотофстатшстиката е това, на мама детето, яде, спи и играе на игри масони случай, защото кривия български манталитет е това. Детето на братовчедка ми, над 10 г. вкъщи, живее с нейния доход това е реалността. Триста оправдания времето, работодателите, не на базара на труда, днес си тук утре том, но работиш.

10.   На работодателите не им трябват хора! 99% от обявите са фалшиви с цел проучване, което се праща на социологически агенции, които им плащат за това на самите работодатели! Отделно телефонния номер ти се краде от CV-то и се продава на маркетингови компании да ти звънят и предлагат продукти - бяла карта и прочие простотии! Мейла също ти се продава! Знам, защото ми казаха няколко от човешки ресурси женици. Отделно работодателите са 99% мъже и си търсят любовници на хубавите административни позиции! Затова наемат главно пакистанци!
Дългосрочно нищо хубаво не чака тая кочина България!!!

11.   Не. Рано, или късно изнагляват и си показват рогата, независимо колко любезнички са били в началото. На 28 съм и работните места, които съм сменила, може би, са повече от годините ми, без да преувеличавам. Няма работодатели в България, само робовладелци. Всичко навсякъде е така извъртяно, че обикновеният служител и работник винаги да е черен, виновен, некадърен, мързелив, без права и прецакан отвсякъде. Дори законът и "стандартните" трудови договори са на страната на робовладелеца. Най-ясният пример: 6 месечен договор на изпитателен срок, в който могат да те сдъвчат и изплюят без да ти платят. Да не говорим, че на повечето места заплата виждаш чак след 2 месеца и няма аванси. Например започваш работа на 1 септември, а заплата имаш на 31 октомври. Гениално, а? Защо няма изпитателни срокове за робовладелците? Кога ще започнат те да доказват, че стават за нещо? Не познавам никой, който да е прецакан от служител, но познавам стотици, прецакани от шефове, неадекватни началници и още по-смахнати колеги. За да оцелееш в България има 2 варианта: свободна практика/собствен бизнес, или заплата от чужбина, ако работиш дистанционно. Всичко друго е радикална ебавка с теб като човек и служител.

12.   Мъжа ми работи в такава фирма, всяка година им вдигат заплатите. Веднъж се случи нещо да се подпали и им дадоха по 200 лв, че са го загасили. При обучение на нов работник се заплаща, извънредните също

13.   Автора

Това с касиерката и картофите в магазина е тъп пример. Тяхната работа е не само да продават, а и да знаят какво продават. Ония ден отивам да гледам перални в един магазин продавача не знаеше, че пералните на Сименс са продукт на Бош и разликата им е само в дизайна на практика. Ей такъв представиш ли си какъв боклук може да ти продаде, ако не си в час с материята. Но да се върнем на конкретната тема. В днешни времена много трудно се намират сериозни и лоялни хора. Работех на запад в куриерска фирма, такава каквато е Еконт в България. Един ден до като товарихме в депото при нас дойде собственик на конкурента фирма и ни предложи по едно евро повече на час плюс доста по-добри условия. 70 процента от нашите избягаха там. Аз обаче и другите 30 процента от момчетата имахме принципи. Моя работодател беше бесен на ония дето избягаха, а на нас дето останехме едва ли не, ни целуваше ръцете. След година ми се счупи колата, с която идвах на работа. До работното място имаше и влак, но се ходеше 5 километра пеша до като стигнеш. Помолих го след работа за няколко дена да се прибирам в нас с буса и с него да идвам на работа. Реално ставаше въпрос за не повече от 30 евро разход за нафта, която бях готов да си заплатя, той като скочи като се нае, това не било за личен превоз, аз съм бил длъжен да си намеря начин да стигна до работа. Щял съм да го амортизирам няколко деня по 30 км отиване и връщане до в къщи. Припомних му случея, когато отказах да го предам за повече пари и по-добри условия и десетките друго пъти когато съм бил лоялен и верен работник, и накрая се съгласи. В моите очи обаче си остана неблагодарник. Който разбрал разбрал каква точно е темата!

14.   Номер 9, това е проблема, че условията нито са ясни, нито се спазват. И ако ти като служител държиш да работиш, само това, което ти пише в трудовата характеристика, няма да те държат дълго, независимо, че вършиш всичко перфектно и навреме. Договорите са само проформа и никоя от страните не ги спазва дословно. В 40% от времето си върша работа на 5 други професии, просто защото няма кой да я свърши и ако аз не го направя, цялата работа спира. И моята и на колегите. И познай - никой не ми дава бонуси за това че върша работа и на професии, които са в пъти по платени от моята. Ако не ме устройва - знам къде е вратата.

Ако ти още на интервюто им заявиш, че смяташ да работиш само в работно време и само това, което ти е в длъжностната характеристика, те ще кимат одобрително, но никога няма да ти предложат мястото.

16.   14 Всичко има баланс, естествено е, че вършиш и други неща, но като видищ, че нещата не те устройват търсиш нещо друго и не стоиш цял живот на едно място. Търсиш си подходящ работодател и не работиш за посредствени работодатели. Не знам как някой се съгласява в София примерно да работи без договор, с нереални осигуровки и т. н. Работа има, просто е личен избор. А и компромисите са до време, мълчиш ли си ще те товарят и още и още.

18.   16 прав си че колкото повече поемаш друга работа, толкова повечети дават. Но до сега не съм виждал работодател, където да съм работил аз или някой от колегите, само това, което ни е по характеристика. В държавните служби не знам как е, работил съм смо в частния сектор и за малки работодатели и за големи. И за откровени мошеници и за такива, които се водят "добри". Никога не се работи само каквото ти е по професия.

Ако си хитър, може да се направиш на по-тъп отколкото си и нарочно да не се справиш с това, което са те помолили. Тогава няма да го дават повече на теб, а на Гошо, който се е доказал че го може. Но тогава може на Гошо да увеличат заплатата малко, а ти да си стоиш на същата или направо да ти търсят заместник.

19.   Чак "благодарни" - в никакъв случай. И - да, не само у нас, а в прословутия "запад". И точно в Германия. Виж, привидно докато чувстват повече полза от теб, временно - да. Но мига в който решат, че могат и без теб - край с теб! Затова карам "по периферията". Все пак мога да си го позволя - имам достатъчно знания, стаж, опит и работа ме не плаши. Страшно е за хората не притежаващи всички тези качества. А не може всички да сме много добри... Казвам го не да похваля, а с известно съчувствие към младите без опит, старите - амортизирани и нерешителните по природа.
Не по-малко зле е и "на държавната ясла". Там трябва да си абсолютно безгръбначно за да оцеляваш...

20.   16, какво значи "естествено, че вършиш и други неща" и къде е балансът в случая? На какво си?

21.   Работодателите са двуличници. Те не са истински благодарни, но понякога се правят на такива, когато виждат че имат полза.

Някой се опитват да се сприятеляват. Да вкарват някакъв психологически момент. Опитват се да обвързват служителите емоционално. Говорят за неща от типа - фирмена политика, всички сме като едно семейство и др. Оплакват ти се от личния си живот и така се опитват да те накарат да ги съжаляваш. Да ги почувастваш близки, все едно са ти рода или приятели и когато другия месец ти закъснее заплатата или ти намалее, да им влезеш в положението и да продължиш да работиш за тях и без заплата.

Но в момента, в който решат, че не си им полезен вече, сам ще се убедиш какво точно семейство ти е работодателя. Не само ще те изхвърли, но и вероятно ще те прецака с осигурвки или обезщетения.