Ехото на пропуснатия миг
преди: 1 месец, 16 дни, прочетена 291 пъти
Понякога тишината е най шумното нещо което ни остава. Улавям се, че се връщам в един момент, който сякаш още трепти в пространството като ехо-недоизказан, недоизживян, разминал се на косъм със себе си.
Има срещи които не се случват в определен час, а в усещането на"можеше да бъде"Просто ми се искаше за миг да прегърна това усещане, вместо да бягам от него. Дори в съжалението има една особена нежност-признанието, че си докоснал нещо истинско, което просто не си успял да задържиш.
Не знам дали този вятър духа и в другата посока. Но моето "тук"все още пази тишината за далечното теб.
Понякога е нужно време за да разберем, че най красивите пътища са тези по които още не сме тръгнали.
А дали беше просто ехо от миналото или още неразлистен шанс, който времето подмина?
Не знам дали този полъх е и в другата посока, но в моето питане има повече живот отколкото в забравата..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 месец, 14 дни hash: d5f7408cb0

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

1.   Много хора ще се разпознаят тук

 

...

преди: 1 месец, 14 дни hash: 54509e0057

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

2.   Хвани го, какво толкова.

 

...