Проблемът в мен ли е
преди: 10 часа, 23 мин., прочетена 45 пъти
Здравейте! Просто искам да споделя своята история, без да получа коментари колко съм тъпа, как ме разбирам, какво очаквам. Просто искам да излея всичко, което ми тежи. Жена на 40 години съм и от дълго време бях сама до там, че да ми липсва човешкото докосване и общуване. Тъй като живея в малък град, където свободни мъже няма, реших да опитам с приложение за запознанства. Имаше мъже, които бяха само за секса там, но имаше и и едно изключение. Запознах се с мъж, излязохме на среща и сякаш намерих човека за себе си. Той беше от друг град. Това бяха най-хубавите месеци в живота ми. Говорехме си за всичко, първата седмица бяхме всяка вечер заедно, пътувахме, забавлявахме се, не можеше да си държи ръцете далеч от мен. Направи ми страхотна изненада за рождения ми ден, а на мен ми беше достатъчно, че е до мен. Дори правехме планове за почивки, екскурзии. Не можех да повярвам на късмета си. Дойде и неговият рожден ден, започнах да мисля за подходяща изненада. Но изведнъж той се разболя и спря да ми пише и да ме търси (за това вече поисках съвет в друга история). Когато аз го търсех притеснена, той се сърдеше, че не му е добре. Затворих си очите, защото исках да съм щастлива. След като оздравя, отидохме за една нощувка в луксозен спа хотел. Това беше моят подарък за него. А той даже не пожела да спи с мен там. Попитах има ли проблем, бил изморен. Дойде 14 февруари. За мен беше важен, защото правехме няколко месеца от първата ни среща. Поисках на този ден да сме заедно и той ми обеща. Обаче вечерта на 13 февруари ми се обади, че точно на този ден трябва да работи. За мен това означаваше, че няма да се видим. Тогава той реши да дойде за нощта при мен и да се прибере за работа на другия ден. Но по-късно ми звънна, че го спряла полиция и му взела книжката, защото не бил платил Гражданската си отговорност. Тогава реших да му направя изненада и да отида при него. Но той ми заяви, че вечерта ще излиза с приятел, при условие, че знаеше колко искам да се видим. Тогава вечерта му написах, че на празници никога не сме заедно, че не съм важна за него и за да не ми отговаря толкова време, значи е с друг човек. Той само ми отговори, че прекалявам и се скри, спря да ми отговоря. Не пожела да говорим за проблема. Когато попитах какво се случи, той ми отговори, че ме мислел за мила и добра, а когато нещо не ми харесвало, съм му вменявала вина. И това беше краят на всичко между нас. В четвъртък му липсвах и искаше да сме заедно, в събота вече не искаше да има нещо между нас. Скри се и не пожела да разговаряме, а когато аз поисках отговори, прехвърли цялата вина на мен. И в същото време ми липсва, и се чувствам виновна, че аз развалих всичко. Отново се завръщам в дните, когато бях сама и на никого не му пукаше за мен. Защо ми даде толкова много, като даже не се опита и да ме разбере и да защити това, което имаше между нас. Ако е имало друга, защо просто не ми го каза, а изкара мен виновна за всичко. Искам да му пиша, да го потърся, но щом от 5 дни не ме е потърсил, знам какъв ще бъде отговорът му и че ще страдам пак. Защо, когато е виждал, че не изпитва същото към мен, просто не прекъсна връзката, а ми даде надежди. Това не го разбирам. Едва ли написаното от мен развали всичко. Защо не можехме да бъдем честни един с друг?