Спомен
преди: 12 часа, 45 мин., прочетена 48 пъти
Вървя по булеварда и идвам пак при теб,
за да ти върна някои стари вещи.
При зимните ми дрехи, бяха в гардероба ми,
забрави ги, когато се премести.
Дали, дали не трябваше да звънна?
Какво в мен накара ме да тръгна?
Дано, дано да си сама вкъщи.
Сърцето ми не знае к'ви ги върши...
И пак докара ме при теб!
Една последна вечер ми подари,
една последна нощ да бъде както преди.
Не бъди любов голяма, защото после боли,
сякаш други хора няма, сякаш си само ти.
Защо се влюбих в теб ми припомни,
тръгвай си и любовта ми към теб си вземи..
Слаб ли съм, когато ти звънна на вратата
и пред теб разкрия си душата?
Горях хилияда свещи, събирах твои вещи,
отдавна завеща ми нощи тежки.
Не си, не си това, което беше...
И аз не съм. Различни сме, човече!
Но още си тъй млада и красива,
надявам се след мен да си щастлива!

Посвещавам тези редове на голямата се студентска любов, която загубих отдавна...