Как да си върна любовницата
преди: 19 часа, 58 мин., прочетена 146 пъти
Заглавието е малко подвеждащо, защото в случая аз бях любовника.
Ще започна накратко от самото начало на нашето познанство - с нея се познаваме от 8-ми клас и винаги сме били неразделни. Някъде когато станахме на 20 аз разбрах, че имам чувства към нея, но вече бяхме много добри приятели и аз така и не можех да и кажа (страдам от разни проблеми върху които работя и се преборвам). Все някой от нас се хващаше с някой, дали аз, дали тя и така и не направихме нищо. Преди 10-тина години тя се хвана с бащата на сина и. Той е с няколко години по-малък от нас и пътува страшно много по работа - няма го всяка седмица за по 3-4 дни. Тя в началото много го криеше и ме лъжеше, че излиза с някой, макар, че си личеше. В крайна сметка все разбирах от други хора за разни неща покрай тях. Това много ме нарани. Макар много да се радвах за нея. А и така за мен тя отпадаше, като вариант, защото вече е заета.
Може би две години след това той и подари годежен пръстен - по принцип тя е много против брака и годежа. Та я питах, дали този пръстен не е носи смисъла на годежен.
- Не аз няма да се женя!
Аз и казах, че знам нейното мнение, но ми е интересно дали той не е вложил такъв смисъл. Тя потвърди, че не е.
Малко след това се събрахме с роднините ѝ, където трябваше и да е той. Но той трябваше да пътува и така и не дойде. Понеже повечето не ме познаваха, помислиха, че аз съм младежа и започнаха да ме разпитват как съм и предложил. И аз трябваше да им обясня, че аз не съм този, за когото ме мислят. Няма да кажа, че и това ме нарани страшно много. Не, че той и е предложил, а, че тя ме е излъгала...
Както и да е. Преживях го и си останахме много добри приятели. Даже сме излизали заедно с мъжа ѝ, ходил съм им на гости и т. н.
Между тях нещата не вървяха съвсем - аз знам за два пъти, когато тя си е тръгвала от тях. В последствие научих, че в началото на връзката им той е живял все още със старата си приятелка и всъщност първите месеци е бил и с двете... Ама на мен тези неща не бяха казвани. На мен ми се представяше историята, колко са щастливи заедно.
Роди им се дете след доста опити. Прекрасно момченце.
След раждането на детето тя премина през много силна следродилна депресия. Тя ми каза, че вече почти не правят секс.. Той понеже пътуваше много все го нямаше. А тя много се страхуваше да остава сама в къщата, особено, когато детето е болно (живеят в село край голям град, сравнително далече от болници). Та постепенно аз започнах да оставам у тях и да и правя компания. От време на време гледах детето, когато тя е на работа (моята работа позволява да работя от вкъщи).
Работата е там, че аз съм много по-добър с децата от него. За него детето му е само като някакъв вид играчка - да го гушка и мачка за 15 мин. ама нищо повече. Наистина не може да му се разчита... Даже много пъти ми е карала синът им докато баща му е вкъщи, за да го гледам аз, а не бащата. Няма да казвам, че обикнах детето като мое. И давах всичко за него. На сина и също много му харесваше.
Това баща му много го дразнеше и в един момент започна много да ревнува.
А пък детето така се привърза към мен, че казваше, че ме обича повече от него.
Но все още нищо повече. Аз не знаех, че те имат проблеми вкъщи заради мен.
Преди около две години отидохме заедно на море. Бяхме много общи приятели, като идеята беше нейна и аз да дойда. Аз много се притеснявах, защото вече знаех, че той ме вижда като заплаха (селото е малко, а клюкарите много). Седейки там, се запознах с разни майки и татковци и те ми донасяха, какво се говори за нас...
Но все пак отидох, като първо го питах него дали е ок. Той каза, че няма проблем. Да обаче, като пристигнахме още първата вечер той и вдигна луд скандал, защо съм отишъл с тях, как детето му ще предпочита да бъде с мен, а не с него (което си беше истина.. ), как аз съм щял да му взема семейството и т. н. В крайна сметка той спря да ми говори, гледаше ме на кръв и т. н. Не можех да бъда с тях когато те са заедно. Трябваше да се виждаме само, когато мъжът и го няма или спи... И така направихме. Единият ден, когато той спа цял ден, аз научих синът и да плува. Беше прекрасно.
Тогава тя за първи път ми призна, че напоследък нещата между тях не вървят и обмисля дали да не го напусне. че и е писнало и т. н.
Когато се върнахме в София тя тотално обърна палачинката на 360 градуса - започна да ми звъни ежедневно. Викаше ме в тях всеки един момент, в който той не е там. Излизахме дори когато той си беше там. Аз като ходех там приспивах синът им (малкият още го е страх да спи сам и трябва възрастен да спи при него). Аз започнах да и помагам за къщата - сменях крушки, помагах и в домакинството - чистех, готвих от време на време, научих детето и да кара колело (нещо, което аз още не мога да преживея, че не съм научен от моя баща) някакви такива неща. Така една вечер сложих детето да спи(той беше много изморен и заспа веднага) та слезнах при нея и в хола и от дума на дума, и няколко изпити чаши вино, се налазихме... Аз до този момент не и бях казал за моите чувства. И не съм човек, който ще тръгне да разделя някого. Ако тя не го беше поискала - никога нямаше да го направя...
След седмица-две и си легнахме заедно - секса беше велик. Уникални изживявания.. и така до нова година. Когато той трябваше да пътува за две седмици и тя ме извика у тях. Уникално. До сега бях у тях само за тези 3-4 дни когато го нямаше всяка седмица, а сега две седмици всеки ден!
Ходихме на гости за празниците по роднините - нейните и моите. Излизахме по приятели, разходки, абе бяхме си като семейство. Или поне аз се чувствах така. Дойде време да си ходя, защото той се прибира. Но си забравих някакви неща у тях. На следващия ден отидох да си ги взема. Той си беше вкъщи, но работеше нещо в гаража. Когато отидох от гаража излезна един негов приятел, който не ме поздрави... завъртя се и влезна пак. Тя слезна, даде ми нещата, поговорихме си и тръгнахме да се сбогуваме. Нямаше как да се целунем, както иначе, но се прегърнахме и се целунахме по бузата. В този момент приятел му надникна от гаражната врата и като видя, че го виждам веднага се прибра. (В селото от отдавна се говореше за нас, като любовници, а не като приятели... )
От този ден нататък моята приказка приключи.
Изведнъж тя спря да ми вдига телефона, когато се виждахме беше дръпната. За секс да не говорим. От време на време пак ми даваше да гледам сина и, но само в моя апартамент. Оставях много рядко у тях - два пъти в месеца. За януари месец имам 4 снимки с тях при положение, че декември имам толкова само на ден... Питам я какво има - нищо.
В последствие синът и ми каза, че са се карали много заради мен и баща му и е дал ултиматум - или го зарязваш или с мен. И явно тя е решила, че иска да остане с него. Но не ми казва... Няколко месеца обвинения, как съм се променил, как само я критикувам, как това, как онова... Неща, които, аз смятам, не са вярни. Просто оправдания за да се скара с мен и аз да съм виновен (от моя гледна точка разбира се... ) Към пролетта, синът и започна да показва, че му липсвам. Даже когато тя ми го оставяше да го гледам, той ми казваше тати. Винаги съм му се карал за това и съм му забранявал да ме нарича така. и той в крайна сметка спря да ми казва така... към средата на миналата година аз и казах, че трябва да ми каже най-накрая, какво става и, че искам да живеем заедно. Тя тогава ми каза, че не иска да напуска мъжа си за нищо на света.
Междувременно, разбрах, че той си има любовница.. (пишеше си с нея по месинджъра, но си взе нов телефон и старият остана у тях. Една вечер бях за малко там и чух, как телефонът изпилка и видях, какво си пишат - голи снимки, липсваш ми... подобни. Казах и, че тук нещо телефонът пищи... В последствие, като се карахме и споменах, че съм видял от кой са съобщенията, но не съм ги чел. Е това беше малка лъжа... но беше факт, че месинджъра беше изтрит седмица по-късно.. ) От обща позната разбрах, че и тя знае, че той излиза с друга.
И така до Никулден, бяхме крачка напред - две назад. Ту уж се сдобрявахме, ту тя нещо пак сърдита...
За Коледа аз не и писах, защото знаех, че той си е вкъщи. Преди празниците тя ми беше казала, че ще се видим след празниците.. Но това след празниците, така и не дойде...

От същите хора от селото разбрах, че мъжът и е говорил, как ме бил разкарал най-накрая. Но въпреки това тя не искала да прави секс със него. За това пък той си ходел, където иска, което за него било ок...

Та има ли някой идея, как да си я върна? Ако не друго, поне да се виждаме, като приятели. Защото и тя и детето много ми липсват. А съм сигурен, че и за тях е така. (лятото излизах с едно момиче за да се опитам да я забравя, но тя разбра и веднага започна да ме ревнува.. А за сина и да не говоря. )