Споделена история от Проза, литература |
Дали
преди: 1 месец, 19 дни, прочетена 193 пъти
Боже, дали, дали да ѝ звъня?
Дали и тя ме мисли, или пък ме преживя?
Защо така е гадна болката от любовта.
Господи, върни ми я.
Боже, дали, дали, да й простя?
Треперят ми ръцете, колко седмици не спя,
защо се влюбих в грешния човек,
защо, защо....
Господи, върни ми я....
Дай ми назад да върна времето,
поредна връзка свърши заради егото,
да бях ти казал ми се иска като тръгваше,
да останеш тук, че обичам те.
Като луд вървя с телефона в ръка,
развален е нали, че и днес не звъни,
с тебе тая моя любов, ще ме трови до живот.
Ето виновен съм, признавам си,
за още малко време с тебе- всичко давам си.
И може би е вече късно, извинявам се,
но обичам те, как обичам те....
Пак се моля на Бог да даде тази нощ
да изкарам късмет, да забравя за теб,
Докога ще е така кажи, цял живот ли ще боли? !
За моята голяма и единствена непрежалима любов.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: bf1fe9f467 |
|
1. Стиховете ти са мост по, който ми се иска да тръгна. Признанието ти е най мъжката постъпка, която можеше да направиш. Егото е просто сянка, а ние имаме нужда от светлина. Просто наруши тишинатаНищо не е изгубено, когато двама души се търсят в думите. Господ дава изпитания, но и сила за нов етап, ново начало. Прости, звънни, тръгни!
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: f0a82ad19e |
|
2. Хубаво и тъжно.
Напиши й го лично до нея.
|
|
