Споделена история от Проза, литература |
Дали
преди: 8 часа, 5 мин., прочетена 17 пъти
Боже, дали, дали да ѝ звъня?
Дали и тя ме мисли, или пък ме преживя?
Защо така е гадна болката от любовта.
Господи, върни ми я.
Боже, дали, дали, да й простя?
Треперят ми ръцете, колко седмици не спя,
защо се влюбих в грешния човек,
защо, защо....
Господи, върни ми я....
Дай ми назад да върна времето,
поредна връзка свърши заради егото,
да бях ти казал ми се иска като тръгваше,
да останеш тук, че обичам те.
Като луд вървя с телефона в ръка,
развален е нали, че и днес не звъни,
с тебе тая моя любов, ще ме трови до живот.
Ето виновен съм, признавам си,
за още малко време с тебе- всичко давам си.
И може би е вече късно, извинявам се,
но обичам те, как обичам те....
Пак се моля на Бог да даде тази нощ
да изкарам късмет, да забравя за теб,
Докога ще е така кажи, цял живот ли ще боли? !
За моята голяма и единствена непрежалима любов.
|