 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Времето лекува - мит или истина
преди: 1 месец, 19 дни, прочетена 591 пъти
Едва ли има човек, който да не е чувал, че времето лекува. Аз лично смятам, че по-скоро с времето емоциите избедняват, и се появява възможността за изпитване на щастие и тн (в противен случай, ако тъгата не минава, говорим за депресия). Разбира се, душевната болката е като физическата - става една рана, на която с времето се образува коричка, която обаче за разлика от физическата, не пада, и дълбоко под нея стои раната. А според мен или те боли за нещо, или не те. Щом първоначално те е наранило, значи шансът да те боли още, като се сетиш за това, е голям. Но за огромно съжаление смятам(дано никой никога не разбира от личен опит тази болка, която не минава с времето), че има болка, която не минава с времето- например загубата на дете е нещо, което не се преодолява, докато си жив, или невъзможността да имаш деца дори когато си опитал всичко и тн.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 57a557902b |
|
1. Времето наистина лекува. Обаче, за да се случи, ситуацията трябва да е в миналото. Бездетието няма как да е зад гърба ти и съответно няма как времето да помогне. В случая помага общуването с деца на роднини или да работиш в детска градина.
Специално за загубата на дете обаче, времето наистина лекува. Казвам го от опит. Никога не забравяш. Разплакваш се на годишнини или като те връхлети някой внезапен спомен. Но понякога минават седмици без да се сетиш.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: e40fd1da42 |
|
2. Аз не бих казал, че времето лекува. Просто се научаваш да живееш с болката. Може и да е лично мой си опит, но дори неща, които съм смятал, че съм превъзмогнал в "правилният" момент изкачат отново и отново. Та не, не мисля, , че времето лекува. Просто се приспособявам/е.
|
| преди: 1 месец, 19 дни hash: 65785b8ef2 |
|
3. Въпросът е как приемаш и преживявания и как са ти показали и какво си видял. Давам ти пример мюсюлмани реват, жалейки, като стадо са, интелектуалец, западноевропеец седи и сдържа и емоции и поведение. Вътрешно всеки го боли, но реагираш според видяното.
Българина като цяло е страшно негативен и страшна драма, за елементарни неща, една подтиснатост, вечно нацупен, ужасно. И това е вменено. Забиването в болката също много любимо, примерно смърт и традиции, ужасяващи те не ти помагат да минеш и през събитието, а те набиват още по-дълбоко. Бях на погребението в чужбина за втори път, погребението е само с урна, няма мъртво тяло, мина много особождаващо погребението дори, сбогуваш се с някого с топлота и любов, с любимите му песни, с разказ за историята на живота му. Сладкиш и кафе, без разни софри, раздаване на кутийки....
Животът е тежък, дошли сме тук да учим уроци, боли много, не става с с съпротива, а с любов и приемане, преминаване.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 4ba846e054 |
|
4. Очевидно щом питаш, значи не лекува. В същото време болката от това създава друга реалност, в която си повтаряш едно и също нещо до припадък, докато толкова се измориш, че ти писва да повтаряш. От друга страна картината в главата ти не се променя, тя си в там.
Това какво значи?
Че тъпите хора валидират усещането в интернет точно като теб, надъхвайки се един друг че така е било най-добре. И това е лечение което не е дълготрайно, а до следващата такава тема.
Как правят силните хора? Може би могат да си признаят че нещо се е объркало, че може би са скапали нещо, което не е трябвало да се случва, предвид усещанията си. От там не че могат да променят миналото, но със сигурност биха били по внимателно в настоящето, за горе долу поносимо бъдеще.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 5a62207049 |
|
5. Според мен е мит, за силните хора, слабите стават непукисти с времето
|
...
| преди: 1 месец, 18 дни hash: f80e6c4f20 |
|
6. Времето лекува бавно, несигурно и никога - напълно. По-добре да намериш заместител. Тук и сега. Зарязало те е гаджето? Веднага си хващаш ново - по-добро от предишното. Загубили сте дете - правите ново или осиновявате. Отишъл си е домашният любимец - веднага в приюта за нов. И така нататък... Да, това не е панацея, да - не е същото, да - болката остава, да - реве се на моменти, вкл. и след години. И никога не се забравя. А белезите остават. Нарича се травма. Но друг начин просто няма. За незабавно облекчение, докато се работи по заместителя - ако е прекалено трудно и болката ти пречи да функционираш - отива се на психиатър (не психолог), за да ти предпише хапчета. Въцърковеният ще ти препоръча знаеш какво. Същото би ти препоръчал и дилърът - да ползваш от неговата стока. Не е решение. Желая ти успех!
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 0dc29d0b4a |
|
7. След загубата на близък, любим човек, ми беше нужно много време.
Първо въобще да приема, после да ми липсва и да ме боли...
Чак когато започнах с усмивка да си спомням хубави моменти, разбрах и благодарих за времето, в което съм имала този човек в живота си.
Научих се да пускам, да мисля позитивно за тях, а не за моята болка.
Моята болка и липса са по-скоро егоистични -"моята болка, моята празнина, моята липса, моят отказ да приема и продължа" т. н
Това за загуба на близки.
Не знам как бих се чувствала ако не можех да имам деца, но знам, че се научих да живея с любов и благодарност към себе си така, че щях да приема и това. А като приема и съм спокойна, щехаа да си изплуват сами в съзнанието ми и алтернативните варианти.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 826cd4e890 |
|
8. Раздялата с близък, обичан човек е непоносима болка в началото, докато полетата са свързани и спомените са пресни. Не можеш да се примириш с мисълта, че никога повече няма да го видиш, да го чуеш, да общуваш с него. Чудиш се защо е трябвало да се раждаш в този свят, за да преживееш толкова много болка, отхвърляш тази реалност с цялото си същество. Вървиш по улицата и сякаш го "виждаш" до вчера как и той е вървял по същата улица. Липсата му е непоносима. Опитваш се да се успокоиш, като си мислиш, че след време той ще се прероди в някое малко дете и отново ще живее! Аз намирах успокоение като ходех на гроба всяка седмица и се грижех да го подържам. Връщах се напълно изтощена от дългото ходене, плевене на бурени, засаждане и поливане на растения, лягах и заспивах. След известно време храстите ги изкорениха и откраднаха, крадоха дори земята от гроба, която беше купешка, градинска, паметника, който беше специлен и много скъп за мен, беше съборен или рухнал от некачествен монтаж. Постепенно се научаваш да живееш с мисълта, че си останал сам и щеш-не щеш трябва сам да се справиш с този живот, свикваш да си сам със себе си. Ако други свестни хора влязат в живота ти, си благословен и това притъпява болката ти, ако не- продължаваш да живееш с илюзията.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 7eebf1776b |
|
9. "Времето лекува" - самият израз е неправилен!
Времето само по себе си не лекува! Единственият, който може да лекува и да излекува е Бог!
Иначе е в природата на човека, с отминаване на времето, болката от някакво тежко за него събитие - също да поотминава(да отшумява), иначе щяхме всички да луднем...
Ако това се има предвид под израза "Времето лекува" - това е вярно!
Разбира се, болката не отминава до нула, когато си спомниш - пак я чувстваш, но по-слабо и по за кратко.
Но, ако човек има(и е придобил) силна вяра, любов, упование и доверие в Бога, и се доверява и на Божия Промисъл - тогава приема всичко като изпратено(допуснато) от Бога за негова душевна полза за спасението му. Като точен пример за това - може да прочетете историята на Йов от БИБЛИЯ -->Ветхий завет --->21. Книга на Иова.
|
| преди: 1 месец, 18 дни hash: 4a0e378cda |
|
10. Лекува, но определено си трябва време. На мен лично ми отне 5 години например. В началото много емоции, ревове,
депресии и какво ли не, а сега примерно искрено желая всичко най-хубаво. Не защото съм забравил какво ми е направила, но все пак с благодарение на този човек съм изпитал любов и много силни емоции. Не бих се върнал при нея, но определено не и пожелавам нещата, които и ги пожелавах в началото на раздялата
|
...
| преди: 1 месец, 18 дни hash: d91a785dbf |
|
11. Времето лекува зависи как го употребяваш.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: 22c47ffc12 |
|
12. Темата е многообхватна. Разбира се загуба на дете боли до гроб. В любовта чувствата избледняват, навремето обичах до болка един психопат абсолютен психопат, сега като се сетя ми е жал само за мене си, че си хабих сълзите. Така че много са различни нещата. За починал близък баща, майка, баба, дядо, няма избледняване, но едно приемане и обикновено вече не си същия с времето и те интересуват теми за задгробен живот, вярваш в него, в сънища знаци, от опит го казвам.
|
| преди: 1 месец, 17 дни hash: e636d8d428 |
|
13. Времето не лекува нищо. Само ни учи как да живем с болката.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
