Споделена история от Любов и изневяра |
Времето лекува - мит или истина
преди: 5 часа, 22 мин., прочетена 50 пъти
Едва ли има човек, който да не е чувал, че времето лекува. Аз лично смятам, че по-скоро с времето емоциите избедняват, и се появява възможността за изпитване на щастие и тн (в противен случай, ако тъгата не минава, говорим за депресия). Разбира се, душевната болката е като физическата - става една рана, на която с времето се образува коричка, която обаче за разлика от физическата, не пада, и дълбоко под нея стои раната. А според мен или те боли за нещо, или не те. Щом първоначално те е наранило, значи шансът да те боли още, като се сетиш за това, е голям. Но за огромно съжаление смятам(дано никой никога не разбира от личен опит тази болка, която не минава с времето), че има болка, която не минава с времето- например загубата на дете е нещо, което не се преодолява, докато си жив, или невъзможността да имаш деца дори когато си опитал всичко и тн.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 1 час, 18 мин. hash: 57a557902b |
|
1. Времето наистина лекува. Обаче, за да се случи, ситуацията трябва да е в миналото. Бездетието няма как да е зад гърба ти и съответно няма как времето да помогне. В случая помага общуването с деца на роднини или да работиш в детска градина.
Специално за загубата на дете обаче, времето наистина лекува. Казвам го от опит. Никога не забравяш. Разплакваш се на годишнини или като те връхлети някой внезапен спомен. Но понякога минават седмици без да се сетиш.
|
|
