Свѣта клѣтва имахъ азъ
преди: 6 часа, 22 мин., прочетена 25 пъти
Свѣта клѣтва имахъ азъ:

къмъ цара Шишмана, къмъ България.

Непримиримъ боляринъ бѣхъ,

во времена тежки, азъ севастъ Огняна.



Не оставихъ мечъ, не сдадохъ честь,

въ бой съ турци жестоки, много зло патихъ.

Оставенъ безъ подкрепа, самъ, злочестъ,

кефалия въ крепость Урвичъ, народа пазихъ.



Раздѣлени моитѣ братя, кориха се за влияние,

не подадоха си рѫка, вѣра изоставиха.

Стояхъ гордо, самъ до края съ царъ Шишмана,

да браня царствата имъ, но менъ забравиха.



Високи стѣни нѣкога, станаха пепелище,

просторни зали, пълни съ свѣта книжнина,

на диви вълци станаха грозно средище.

Потомци мои, не се дѣлете вий на сбирщина.



Помнете насъ, смѣло сдържащи напоритѣ вражи,

и въ неравна битка обречени, не се предадохме,

и съ лика народенъ, съ молитва падахме дѣдитѣ ваши.

Смѣло слѣдвайте заветътъ ний що зададохме.



На този камень, азъ пиша съ тий български букви,

заравямъ въ калта свойта история, нашата трагедия,

да спомняте славно минало, въ времената бурни,

ваший корень да пребъдва, за да няма премеждия.



Азъ, севастъ Огняна, живѣхъ въ тревожно време,

но моятъ споменъ живъ остана, каменътъ да ви поучи,

него завѣщавамъ да откриете, тегобата ви да снеме,

уповавайте на Бога, паметта ви да отключи,



че дори заточенъ и безъ надежда, тукъ останахъ,

тукъ се родихъ, останахъ вѣренъ въ своята крепость,

гледайки въ простора, въ далечината що отраснахъ,

гласътъ ми свирепъ, въ бурята стана мекъ шепотъ.

© Светослав Иванов Всички права запазени