 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Проза, литература |
Реших да се пробвам като писател
преди: 12 години, 10 месеца, прочетена 2341 пъти
Така, искам да покажа един разказ, който писах в час по математика. Силно съм погълнат от литература, разкази, романи и се реших да се пробвам като писател (а ако пък се окажа добър да продължа така живота си) затова искам мнение относно разказа отдолу.
Беше нощ, единствено бързо блещукащите звезди отекваха с гръмотевичен глас в тъмното, самотно небе. Топъл дъжд прегръщаше сухата земя, а силен вятър подмяташе капките и засилваше дъжда. От сламено жълто такси с избеляла боя и одраскани врати слезе добре облечен човек с катранено черни излъкани, до слепота, обувки, бледо черен, скъпо изглеждащ панталон, и доста изстрадал, тъмен шлифер, леко продран от вътрешната страна на джобовете. Черна шапка, леко скриваща кафявите рамки, и две стъкла, зад които се поддаваха неговите тъмно маслинено зелени очи. Това беше частен детектив Мат Инглиш
(понеже това е писано по математика Math от английски математики, а Инглиш понеже обичам езика)
Извади като по чудо едва не падналия ключ от левия вътрешен джоб на якете постави ключа по лицето му се четеше лека раздразнителност от това, че се бави с вратата, която е също като едно от гаджетата му - на младини не пуска и не пуска.
Влезе в сградатата (орутена и с изтъркана боя сграда "почти" въстановена от пожар) Толкова бързаше, че скърцащите стъпала под краката му се надпреварваха кое да проговори за секунда и след това да замлъкне.
Все още не е довършен (: все още не съм решил къде ще се развива действието и така нататък, просто седнах и залях листа с част от моето въображение. Просто искам да видя дали и става и ако евентуално се окаже добро да го продължа
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 3bc54f5428 |
|
1. Не грабва интереса на читателя. Примерно на мен не ми пука къде се е запътил този човек... описанията ти са прекалено обширни и на места ненужно разтеглени. Това отвлича читателя. Засега началото не обещава нищо.
Можеше да кажеш всичко, което си казал с няколко изречения.
Нощта беше тъмна. Валеше дъжд. Пред онази опожарена сграда, в която изглаждаше, че не живее никой, спря такси. От него слезе висок мъж, облечен целия в черно и потъна в сградата. Под стъпките му старите дъски скърцаха. Той се беше разбързал.
Нещо наистина необичайно за този иначе хладнокръвен Мат Инглиш, който в града познаваха като частен детектив със съмнителна репутация и обвито в тайни и загадки минало.
примерно!
Но не спирай, щом имаш желание..
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 2770757890 |
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: e19bbf777e |
|
3. Ами... според мен те бива, но не прекалявай с тези подробни описания, защото, колкото и хубаво да ги напишеш, на читателя му омръзва. Лично аз само от това малко откъсче, което си ни написал, прескочих 2-3 реда.
И още нещо - насочи се към поезията. Докато четох това, имах чувството, че чета поезия.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 201755cf76 |
|
4. Развий го. Обаче имаш голям проблем със запетайките.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 707533a33b |
|
5. Прекалено описателно. Намали описанията поне наполовина, защото става тромаво. Иначе няма лошо, пиши си, пък може и наистина да излезе нещо интересно накрая :)
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 4aa123c0de |
|
6. Имаш много грешни представи за писането.
Писането не е да напишеш една страничка, да я покажеш на приятели и да ги питаш "Тва струва ли си да продължавам да го пиша".
Писането започва с идеята. Трябва да имаш нещо, което да искаш да споделиш с хората. Нещо, което смяташ за важно или интересно и искаш да им го разкажеш.
След това започваш да мислиш по какъв начин да им го разкажеш за да ги заинтригуваш.
Въпросът "Тва струва ли си да продължавам да го пиша" няма място в случая, защото за да пишеш, трябва да знаеш какво искаш да разкажеш. Щом искаш да разкажеш нещо, значи си решил, че си струва да го напишеш.
Конкретно по въпросът ти - това, което си написал не става за четене.
Ще ти кажа защо. Прочетох доста изречения докато получа информацията, че някакъв частен детектив се прибира вкъщи, което не е нищо впечатляващо (и аз всяка вечер се прибирам вкъщи).
Така не се пише детективски роман. Детективският роман трябва да е стегнат, с повече действия и по-малко метафори.
Така се пише импресия. Наистина ми харесаха излъсканите до слепота обувки :)
Ако искаш да се "пробваш" като писател, съветвам те да продължаваш да пишеш, но за да разкажеш нещо на хората, а не защото ти скучно в час по математика. Човек се учи с практиката. Първите ти неща няма да са хубави, но ако имаш желание и не се отказваш, ще се научиш да пишеш добре.
Ако проявяваш интерес, аз съм съгласна да чета нещата ти и да ти казвам кое е добре, и кое не.
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 7116c9d102 |
|
7. Браво, хареса ми доста... напомня малко на история на Стивън Кинг. Но имам една забележка - научи малко по-добре пунктуацията, къде и кога се поставят запетаите, не където ти скимне!
УСПЕХ!
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 2f4e7b8ad0 |
|
8. Много ми хареса! Продължавай. Ще се радвам, ако споделиш и останала част, когато я измислиш. :)
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 31349f6f7c |
|
9. Имаш въображение не може да ти се отрече, но има твърде много противоречия и мисълта ти не тече гладко!
Ако питаш мен наблегни на математиката
P. S. J
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 81136326ab |
|
10. Имаш талант. Харесва ми стила ти на писане, но има малко грешки в текста. Все пак ти си един от редките писатели, които са започнали да пишат скоро, но въпреки това ме карат да си представям всичко, сякаш е пред очите ми. Браво!!
|
...
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 8dd6eaf880 |
|
11. Много ми хареса. Продължавай! Ще стане чудесен криминален роман. Много бих се радвала, ако публикуваш тук глава след глава...
Лаура
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: a9ef3ede2b |
|
12. Напомня за произведение на Реймънд Чандлър. Той прави много сравнения (също като теб, може би си повлиян). Но с тази разлика, че сравненията му и като цяло стилът му са доста по-изгладени. Според мен трябва да наблегнеш на четенето на книги, за да развиеш речника си. Пиши повече, един писател трябва да може да си "играе" с езика, т. е. да се изразява просто, дори когато става дума за сложни неща, мисълта да тече гладко, да не натоварва читателя с прекалено много описания и подробности.
С една дума - с много труд, писане и четене ще постигнеш това, което искаш. Не става дума само за талант. Успех! Дано един ден те видим като известен писател :)))
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 2d39d03083 |
|
13. От Автора:Благодаря на абсолютно всички за забележките и за всички мнения като цяло със запетайките имам проблем от 6-7-8 клас когато си казвах"ех кво от това в есето ми няма да падне оценката с кой знае колко"сега чак осъзнавам че наистина са доста важни. Относно математиката единствения ми проблемен предмет училище и да в момента чета Стивън Кинг и направо се скъсвам от кеф почна ли да чета 1-2 часа не ми мърдат. И отново благодаря на всички
|
| преди: 12 години, 10 месеца hash: 7606dcc055 |
|
14. До горните коментирали, на които им е много описателно и тромаво: Никога ли не сте чели книга, която е пълна с прекалени описателности? Ако някой е чел Парфюмът на Патрик Зюскинд, би трябвало да му е втръснало от описателности. Това значи ли, че романът не струва?
Номер 6, всички се прибираме вкъщи всяка вечер, и затова в един разказ никой не трябва да се прибира вкъщи, така ли? Не може ли в разказа да се случват съвсем нормални ежедневни неща, трябва ли всичко да е хипер впечатляващо? А ако е за информационното съдържание, всеки разказ може като информация да го синтезираш на една страница, и ако с това се изчерпваше всичко, никой нямаше да чете книги. Силата на книгата е във въздействието и/или посланието, не в сухата информация кой какво прави.
До автора: Това с описателностите само по себе си не е проблем, проблем е ако го правиш несъзнателно. Тромавите изречения понякога са изразно средство, начин авторът да каже нещо на читателя не само с думите, а и с усещането при четене (в случая втръсване). Но не трябва да го правиш самоцелно или ей така, щото изглежда яко. Ако просто искаш да съобщиш дадена информация - например, че детективът се прибира вкъщи - тогава го кажи кратко и ясно. Ако някои от детайлите имат значение за по-нататъшното развитие на действието, значи ги опиши! Особено в детективски роман/разказ това може да е много важно. А и стимулира читателя да чете внимателно, а не да прескача редове. Само че трябва да убедиш читателя, че си СТРУВА да чете внимателно, че всеки детайл има значение, а не си го писал ей така, да вървят страниците...
От откъса, който си дал, няма как да преценим дали описанията имат значение, така че давай нататък и направи така, че да имат значение! :-)
Кубрат
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 8fa543956d |
|
15. Общо взето нито математиката, нито българския език ти върви. Литературата е сериозно нещо, което изисква ясно дефинирана цел, конкретни задачи за изпълнение като задълбочено изучаване на граматика, български език в останалата част, отлично владеене на литературата за гимназиалния курс и последващо изучаване на българските класици. Запознай се с Джек Лондон и ще разбереш, че за реализацията на това, което ти е хрумнало импулсивно, трябва много труд, последователност, настойчивост. Трябва да си подготвен и за много разочарования докато дойдат успехите (дай Боже).
Готов ли си за всичко това?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
