Споделена история от Проза, литература |
Сълзите падат |2 глава|
преди: 12 години, 9 месеца, прочетена 1583 пъти
Аз се запътих към кабинета по история и за миг срещнах зелените очи на Ади пред стаята, но той веднага отклони поглед и ме пусна да вляза първа. Минах през вратата и всички впериха очи в мен. Страхотно! Аз забих поглед в земята и седнах зад Мина, която ми се беше извинила, че не може да стои с мен, защото обещала на Ива. Когато Ива ме видя, скокна и ме прегърна. После ме наобиколиха и другите ми приятелки: Грета, Полина, Ева и Натали, но не стояха много, защото госпожата по история влезе. Адриан обаче още стоеше прав. Огледа се.
-Какво има, Адриан? -усмихна му се възрастната дама, която беше ниска със слабо тяло.
-Нищо. -смотолеви.
-Хайде, седни... до новото момиче. -отвърна госпожата ни и посочи към мен. Аз не бях точно нова, но все едно. Той се намръщи, но дойде и се плъзна на чина до мен. Приятелките ми го измериха с кръвнишки поглед. Когато учителката започна да говори, Ади просто гледаше напред и слушаше. Странно. Той винаги правеше някакви щуротии. Не веднъж са го гонили от час, пък и мен барабар с него. Предположих, че е защото не искаше да разваля имиджа си, но аз не мислех да го оставя на мира.
-Пссс!
-Какво? -Адриан се обърна с гневно изражение към мен.
-От кога си толкова ученолюбив? -ухилих му се аз.
За миг зърнах познатите пламъчета в очите му, но той ги прогони, както се гони досадна муха-бързо и безмилостно. След това се обърна и сякаш мен ме нямаше. Жалкото е, че очаквах точно той да разведри настроението ми. Да ме забавлява, да се шегува, а какво стана? !? Стои и се прави на умник. Звънецът би. Адриан скокна от чина, като попарен. Аз излязох след него и забелязах едно момиче да флиртува с Ади. Той просто й намигна и я подмина, а тя остана с подкосени крака. Завъртях очи и си помислих: "Пази, Боже! ".
-Хей, чакай! -извиках аз след Адриан. Не си направих труда да му привличам вниманието с финес. Адрианчо просто продължи да върви.
-Абе, ти да не си глух? !? -викнах отново. Нищо. Никаква реакция! Въздъхнах и поклатих глава. Сега трябваше да излагам и мен, и него пред цялото училище. Бръкнах в чантата си и изкарах една от любимите си дебели книги. Обичах да чета, а това носеше и плюса, че книгите ми са дебели и тежки, което ми позволяваше лесно да привличам вниманието върху себе си. Вдигнах книгата, прицелих се и я хвърлих срещу г-н Глух. Бам! Прасна го право в главата! Така му се падаше, като ме дразни. Явно яко съм го ударила, тъй като леко се олюля. После се изписа гняв на лицето му. Хвана книгата и дойде до мен.
-Ти да не си луда? Или мозъкът ти се е изпържил от тези бумаги, които четеш, или просто миналата година вместо в ново училище си я изкарала в психиатрията! -викна той.
-Споко, де! Нима не знаеш, че когато някой не ми обръща внимание, аз винаги си намирам начин да го накарам да ме чуе? -усмихнах се злобно и грабнах книгата си.
-Не, не, не! -каза Адриан и тъй като беше по-висок, вдигна книгата, така че да не мога да я стигна. После я запрати в коша. -Сега си я вземи от боклука. Спокойно, знам че няма да имаш проблеми да бръкнеш там. Всъщност, с тези дрешки даже много ти приляга. -довърши бившият ми най-добър приятел.
След това чух само смехът на всички около мен. Обърнах се и стиснах зъби. Буцата в гърлото ми нарастваше. Но не! Нямаше да плача, поне не тук! Изтичах в двора. Отидох отзад на училището и седнах на земята. Не ми пукаше, че вали. Нито, че ще се изцапам, нито, че избягах от час. След миг чух гласа на Мина:
-Казах ти! Не трябваше да опитваш!
Избърсах сълзите си и я погледнах:
-Но...
-Няма но! Той е гадняр вече! Край! Вече го няма Ади! Сега е просто един от гаднярите. -прекъсна ме Мина и седна до мен.
-Ами, часът? Закъсняхме вече. -опитах се да сменя темата.
-Какво ти пука? Имаме при Йовчева. По-добре да не ходим. -махна с ръка.
Та така, явно щеше да се наложи да започна новата учебна година с лош старт.
|
