Споделена история от Проза, литература |
just somethin' ...
преди: 12 години, 6 месеца, прочетена 1658 пъти
Бяхме навън... Стана 8 часът и всеки тръгна на някъде. Прибрах се и осъзнах, че мога да правя каквото си искам цяла вечер, а всъщност няма какво. Взех малко останалата бира от хладилника и едно уиски. Имах намерението да се напия и да потъна в мъката и проблемите си, да се отдам на болката си. Разговор с К. и решихме да се съберем в Ю. Изпих бирата, те ме изчакаха на лъва, в центъра на града и отидохме. Беше донякъде забавно, донякъде скучно. Пих бира, пушихме.. Пушихме още, пих бира. Обадиха се на един... не достатъчно важен, за да споменавам името му и отидохме на язовира. Там стояхме, пихме още, пушихме пак. Гледах напред към водата, която бе на 10 крачки от мен и си представих какво би било чувството да скоча.
Правила съм го точно веднъж, когато бяхме там, на стената, преди известно време, но беше топло, светло и имаше някой, навит да скочи с мен. Сега беше тъмно, студено, бях напушена и всичко изглеждаше три пъти по-страшно, но бе предизвикателство, което ме влечеше, защото знаех, че ме е страх да го направя, а исках. През 5 минути казвах нещо, свързано с интереса ми да скоча в 2 през нощта, в язовира. Накрая питах К. къде бяхме, когато скачахме, тъй като той бе навитият да скача с мен първия път. Той предложи да отидем до там да ми покаже, а и не бе далеч. На половината път му казах, че видях за къде става на въпрос и ще скоча, ако отидем до там. Но в крайна сметка отидохме. Седнах на високата част на стената и се загледах надолу. Мисли започнаха да обземат ума ми и усетих адреналина, който преминава по вените ми, и който ще пръсне сърцето ми ако скоча. Концентрация и мълчание. Той ме убеждаваше да не го правя, а аз стоях и размишлявах.
Защо да го направя? Защо? В крайна сметка е студено, тъмно, напушена съм и има риск да не се получи правилно. Ето защо.. Има риск, а аз имам странното влечение към рискуването, дори на собствения ми живот. Сякаш адреналина, който изпитам ще бъде опората ми за следващите дни. "Всеки е в свой филм и аз в моя. " - казах на К. и свалих обеците си. До тях оставих телефона, запалката и броеницата си. Развързах кецовете си, смалих ги и ги оставих. Чудех се дали да махам чорапите и го направих. Преметнах се от другата страна на каменната стена и стъпих на по-ниско. Премятането бе сложно, имах усещането, че нямам никакви сили и мога да се изпусна и да падна, но успях, макар и малко да надрах корема и крака си. Обърнах се с лице към водата и помислих отново, че там е дълбоко, не особено чисто и че трябва да доплувам до стълбичките, които ще ме върнат горе след скока. Бих скочила по бельо, ако бях сама, но К. бе там и свалих само блузата си. Прикрих се с косата си и му казах "Ако все пак стане нещо или не се покажа 30-40 секунди, ще скочиш да ме спасиш. " и се засмях, сякаш го казвах на шега. Погледнах пак към водата, краката ми трепереха, ръцете също, а сърцето ми туптеше силно.
Помислих отново и си казах.. За всички грешки, за всяка болка, за всички, които ме нараниха, а после заключих... "Всъщност заради самата мен. " и скочих. Краткия момент от 4-5 секунди, докато падах крещете само "Задръж въздуха си. " Паднах във водата, дори не усетих вледеняващото чувство от студа. Изплувах, показах се и се засмях силно. Гмурнах се и доплувах до стълбите. К. ме издърпа, защото беше хлъзгаво и тръгнахме да си взема нещата, другите ни чакаха в колата. Секундите, през които се изкачвахме и отивахме към нещата ми бяха изпълнени с незабравимото чувство на смелост. Чувството, което изпитваш, когато си се стремял да постигнеш нещо трудно за теб и накрая си успял. Широка усмивка на лицето ми и еуфория, обзела психиката ми. Облякох блузата си и отидохме до колата. Изпуших цигарата си, на която истински се наслаждавах и се качихме. Никой от другите не забеляза, че съм мокра и не разбраха. Но аз мислех за това, чувствах се превъзходно. Прибрах се, изпуших една цигара и седнах да пиша това. Този ден исках да разнообразя всички скучно прекарани дни и часове. И го направих!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: e93aa8b4a8 |
|
1. хаха сигурно си се чувствала превъзходно? Звучи яко.
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 43c565ed11 |
|
2. Най-обикновена история отстрани, просто вятърничева тийнейджърка, която се чуди какво да прави, но същност не е така!
За разлика от други истории в сайта, е написано съвсем подредено и има някакво развитие, начало и край. Написано е интересно и определено си вложила чувства и в действието и описанието на случката, браво! Харесва ми! :)
~sad-baby~
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 68862aba8d |
|
3. номер 2, ти като каква точно се изживяваш? Не се взимай толкова на сериозно
|
| преди: 12 години, 6 месеца hash: 43c565ed11 |
|
4. Като никаква не се изживявам, просто казвам каквото мисля, съжалявам ако е прозвучало грубо!
Виж целия ми коментар, написала съм го, защото аз самата съм тийнейджърка, а както виждам из целия сайт, някои истории не се вземат насериозно и за това съм написала, че може да изглежда като просто писание, но същност не е и ми харесва!
Нали всеки има право на мнение, защо всички да могат да критикуват на воля, а когато някой каже нещо за тях, да палят!
А освен това на мен ми харесва историята, най-малкото е приятна!
~sad-baby~
|
|
