Ще има ли ден без сълзи?
преди: 12 години, 8 месеца, прочетена 1624 пъти
Сълза отново гъделичка лицето. Едра е. Я, капна! Познат шум - попива в мократа възглавница.
Болезнена тишина, далечен спомен. Кап. Я, още една! Хмм, и отново тишина..
Какво е това? Агония? Или просто меланхолия? Или чувството ежедневно?
За друг - незначително, дребно. Расеяни мисли ах, отново спомен и сълзи в чаршафите чисти. Минутка, две, щурци и отново познатите сълзи.
Тъга ли? Защо? Не, щастието е тук! Щастие в самотата, щастие, че няма друг! Какво ли е бъдещето? Болка или безразличие, бедност или паричие? Скърц, леглото скърца. Я, отново същата стена! Рисунка погледът рисува - познатата до болка бленувана мечта. А! Какво е това? Нещо сребърно, искрящо, нежно, хубаво, блестящо. Изплува мисъл. А, да от прозореца милва лунна светлина. Пълнолуние! Явно то гони съня. Сълзливите пътечки заискряват, очите, отново детски, лунните лъчи огряват. Лай - бездомно куче, а тъмнината силата и надеждата смуче.
Леглото пак изкърцва - тялото намества се удобно, а съзнанието е някъде далече самотно и бездомно.
О, не! Усещат се почервеняващи следи, предизвестител те са, на мокрите очи. Влажните клепачи се затварят, сълзите от чувства те бавят. Изчезнаха щурчетата, чува се само кучи бой, акомпанимент към вътрешния душевен вой. Минутка, две ли? А може би часове? Съня довели, и до тъжното сърце.