Споделена история от Проза, литература |
Сюрпризи
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 1380 пъти
Зловещи мисли тровят ми съня,
и ужас тих смразява ми кръвта,
дотам ли ти е закърнял ума,
дотам ли те доведе похотта…
Нагонът, знам те води за носа,
и мазохизъм пали в теб страстта,
но как кажи ми да си обясня,
че от жена омайваща света,
на дъното ти чак се озова…
Проклятие ли, карма е това,
или е празна твоята глава,
но що за орисия е това,
да чакаш гноми, женени, с деца,
огризки тайничко да ти подхвърлят през нощта,
и да подсмърчаш дебнеща в студа,
да се отвори чуждата врата,
да ти подхвърлят някаква кора…
Пожар жесток ли пак се разгоря,
там нейде между твоите крака,
и в ужаса си да го потушиш,
ти не пропусна да се унижиш…
А уж не си каква да е жена,
и уж омайваш мъжките сърца,
презираш уж безличната тълпа,
а се остави твойта красота,
да я предъвква някаква свиня,
да се въргаля с нея във сметта,
посмешище да ставаш за сганта…
|
