Споделена история от Проза, литература |
На сбогом
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1233 пъти
Ако решил си да си тръгваш вече,
ако не мога с нищо да те спра,
ако очите ти не искат
Да бъдат с мен във вечността.
ако усмивката ми тиха,
не стига ти сега в нощта,
то аз не бих направила и крачка,
с която теб да задържа.
Едничко само бих ти пожелала,
щастлив да бъдеш нейде по света,
бъди щастлив, във онзи чуден смисъл,
във които аз не бих могла.
Ти тръгна си с усмивка на лицето
и хлопна подир туй вратата,
аз плачех тихичко самичка
и чаках да посрещна самотата.
И тъй се дните изтъкаха
аз тебе те забравих като сън,
но нощем щом сама остана,
ти идваш и ме караш да сънувам.
В сънят ми ти ме молиш да се върнеш
и плачеш огорчен във моя скут,
но аз сега не ще пожаля,
ни тебе, нито твойта скръб……….
Събуждам се и виждам, не сънувам
На мен се молиш за пореден път,
Недей ме моли, нито гледа жално,
Недей припалва в мене любовта,
Не искам вече твойта обич,
Не искам теб, не иска ми тъга.
|