Споделена история от Проза, литература |
Скитница
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 1462 пъти
Не знам, защо се влюбвам в непознати,
във сенки и невидими лица,
защо обичам, без да чувствам вътре,
в сърцето си и в своята душа.
Затуй ли, че копнея за земите,
в които няма живо същество,
аз днес в мечтите си пътувам,
със кораб скъп, а плавам със гребло…
И корабът ми, май е малка лодка,
направена от беличко листо,
а пък греблото ми, писалка малка,
с която дращя аз по бялото платно.
Дали обичам, туй, което не познавам
дали съм скитница във мислите си аз,
на мен това не ми е ясно
и питам се дори без глас.
Пък и гласът ми слаб е да извикам
ръцете ми премалки да сбера
живота с всичките му тайни
и ориста да скитам в този свят.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: 69c5d2bc50 |
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: 76db55529d |
|
2. Много ми харесва. Имаш талант. :)
|
преди: 11 години, 8 месеца hash: 9a3e9d0b1c |
|
3. МНОГО, МНОГО, МНОГО МИ ХАРЕСВА!!!
|
|