Споделена история от Проза, литература |
Несподелена моя любов..
преди: 12 години, 14 дни, прочетена 1661 пъти
Ако бях три думи в началото и края на куплет
те щяха да бъдат''обичам само теб''.
Ако бях мастилото,с което пишеш ти,
с''не мога без теб''щеше да започва и свършва всеки ред.
Сега съм само една въздишка,
една тъжна рима''липсваш ми''стои най-отпред.
Несподелена моя любов,върни ми онази усмивка,
непринуденият красив порив в мен
и светлината,носеща,вдъхваща смисъл на новия ми ден.
Трябваше ли да обикна тъй жадно и ненаситно точно теб?
Ти,който ме предаде..който ме остави,нима?,
и болка носиш ми,защо тъй бързо ме забрави?
Ти в моите представи още живееш,как да те изтрия?,
всичко друго ми е по-лесно,моя си навярно орисия..
И ще нося кръста на тежестта в ранената си душа
и ще пиша,любовни,страдални слова,
ще те зова някак да се завърнеш,макар и късно да е,
а дори и туй да не стане,желая ти аз щастие.
Какво друго ми остава..освен да те обичам,
все тъй тайно,мъчно в себе си
отчаяна и неразбрана,оставаш белег от незаличима
носеща горчилка,но и сладост рана.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 12 години, 12 дни hash: 57128bc533 |
|
1. много е хубаво, сподели как св казваш
|
преди: 12 години, 11 дни hash: 71498e41ae |
|
2. Ангелчето съм, тъй като малко поомръзнах спрях да пиша, че съм аз. (;
|
преди: 12 години, 8 дни hash: b47198cdb4 |
|
3. За един и същ човек ли пишеш, ангелче? Много е хубаво това което си написала. Написано е на един дъх. Питам защото веднъж го обичаш после го мразиш. Явно, че много си объркана.
|
преди: 12 години, 7 дни hash: 19a0ed8366 |
|
4. Ще кажа само, че има някаква сила, която ни кара да обичаме някого, въпреки всичко.... което се е случило и въпреки болката, която сме изпитвали..
Ангелчето
|
|