 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Нещо, което ме разтърси!
преди: 12 години, 14 дни, прочетена 2923 пъти
На 15 години направих най-голямата грешка в живота си
Правих секс без предпазни средства и забременях. Направих аборт – и по настояване на родителите си, и защото аз самата не можех да си представя, че на моите плещи ще падне човешки живот.
Тогава си мислех, че всичко е останало в миналото. Нямаше усложнения, нямаше видими причини да си спомням за този аборт.
Спомних си обаче преди 5 години, когато със съпругът ми започнахме опитите да имаме дете. Не се получаваше и не се получаваше. Първо се изследва той, при него всичко беше в норма.
В деня, когато аз отидох на преглед, докато седях пред кабинета на лекаря, си спомних как преди повече от 15 години пак седях така, но не за да се боря да създам живот, а за да погубя живот.
Няма да навлизам в детайли, но диагнозата ми е ясна – шансовете да забременея дори чрез ин витро са по-малко от 10 %. Това ме унищожи – физически и психически. Според няколко лекари, които сега ме преглеждаха, причината е грешка, допусната по време на аборта.
Вярвате ли ми, че не ми се живее. Със съпруга си не съм споделяла, че съм правила аборт. Няма и да му кажа, той знае само, че нямам шансове, че шансовете ми са прекалено минимални, за да се надяваме.
Не знам как ще продължи животът ни в бъдеще. И двамата искаме деца, затова започвам да мисля, че най-добре ще е да му дам свобода, докато е още млад. Може да намери своето щастие другаде. Аз моето убих, когато бях на 15.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 12 дни hash: 11d288c0df |
|
1. Ако обичаш съпруга си, пусни го наистина. Така и ти ще разбереш доколко той те обича и дали е съгласен например да осиновите дете или държи да има свое собствено, но не от теб.
|
| преди: 12 години, 12 дни hash: e282e8572f |
|
2. Според мен е по-добре да му разкажеш истината и той сам да прецени какво да прави. Ако наистина те обича ще остане със теб и заедно ще си осиновите детенце :)) Успех
|
| преди: 12 години, 12 дни hash: d4c45301a6 |
|
3. Напротив, има лекари навсякъде, проблемът ти може да се разреши, не се отчайвай, ще си имаш свое, и то ще дойде, когато най малко си го очаквала. Успех. от Купидон.
|
| преди: 12 години, 11 дни hash: 8cc96bf47d |
|
4. Мда, след подобно заключение " Шансовете Ви се равняват на не повече от 10% и то само "ин витро"", но без да съм правила аборт, се радвам вече трета година на малката си дъщеря, с която забременях по класическия начин и имах най-лесната бременност и най-лесното раждане.
Ходи по лекари-1, 2, 3... 10! На мен ми отне малко повече от 5 години ходене по лекари и по мъките, но си струваше.
Най-страшното в твоята история е фактът, че оставяш мъжа си да гадае защо не можеш да забременееш. Според мен, трябва да му кажеш истината. Грешката ти е, че не си го направила още преди да станете семейство. Не се отказвай, търси решение!
|
| преди: 12 години, 11 дни hash: 74f78dc3a3 |
|
5. Аз ще ти разкажа историята на една позната. Тя също имаше аборт и не можа да забременее, но успя с инвитро. После се успокои от този факт и съвсем неочаквано забременя. Така че не съм убеден, че шансовете са малки. Според мен най-важното е да не се притесняваш и да вярваш, това ще увеличи шанса. А дори и да не стане, не се притеснявай - осиновяването също е вариант. Пък след това може и да забременееш. Освен това смятам, че това не е причина за раздяла. По-добре да е с половинката си, ако ще и с осиновено дете (в което няма нищо лошо), отколкото да се подлъже по някоя, само защото може да роди, а след някоя друга година да се разведат и така страдате всички вие, вкл. и дете му. Аз лично ако бях на твое място, щях първо да запазя самообладание и да започна да вярвам, че всичко ще се оправи (защото ако не вярваш, си обречена и само си вредиш, не само че с нищо не си помагаш, знам го личен опит), шях да бъда честен с него и да му кажа за аборта, после да пробваме всичко възможно (дори и други добри специалисти и мнения). Ако всичко това не даде резултат, щях да си осиновя дете и пак да продължаваме с опитите. Повтарям - НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ, ИМА РЕШЕНИЯ.
|
...
| преди: 12 години, 11 дни hash: 11651a5379 |
|
6. Споделям горните мнения. А ти, дръж ни в течение, моля те!
Алекс, 13 г. :)))
|
| преди: 12 години, 11 дни hash: 09baa7e865 |
|
7. А защо не му кажеш, мила? Споделената мъка е половин мъка... Съпругът ти, предполагам, е най-близкият ти човек - ако пред него не можеш да отвориш душата си, тогава пред кого? Нека той да реши дали да бъде с теб или не, дали да се борите заедно или не. Може да те обича повече отколкото предполагаш, и може връзката ви да е по-дълбока отколкото някога си си мислила?
Проблемът с децата е решим - упорито ин-витро или в крайна сметка - осиновяване. Дано това наистина да ви е единствения проблем между двамата, ако е така - сигурно е, че ще се справите някак си с него!
|
| преди: 12 години, 11 дни hash: 8831bc9296 |
|
8. Много ме трогна историята ти, самият смисъл, а и начина, по който е написана. Наистина се просълзих. В твоя случай, според мен трябва да кажеш на съпруга си за аборта, нищо не губиш, а и той е минало. Кажи му и, че му даваш свобода, ако си тръгне, още по-добре, че сте нямали деца, той не те е заслужавал, ако ли не си тръгне, опитвайте упорито с ин-витро.
Ако не стане си осиновете, няма нищо лошо, даже е прекрасно да подобрите живота на някое детенце, което е било изоставено от неблагодарната си "майка". В кавички, защото практически майка е тази, която е отгледала, а не тази, която е родила! 4 милиарда жени на света могат да родят дете. Но дали всички могат да го отгледат и възпитат?
Дръж ни в течение, моля те :)
Мила, 17 г.
|
| преди: 12 години, 11 дни hash: 5a9148afb3 |
|
9. :(...
Мила, наистина, № 1 е прав, но донякъде...
Аз не съм правила аборт, но бях на 17, когато ми откриха
поликистоза на яйчниците и лекарите определиха, че
шансът ми да забременея е една 5 %...
:)... - Божа работа... синът ми вече е на 23,
но още като се запознах с баща му, споделих за
здравословното си състояние и той беше през цялото време
до мен, по-скоро той искаше да се оженим и да осиновим дете... Дали ще е ваше родно или осиновено,
отглеждането и възпитанието на едно дете е задължение
на двама души и прави връзката помежду им много
по-силна...
:))) опитай!!!
ж50
|
| преди: 12 години, 7 дни hash: 5b93f80e80 |
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: a49ea021cc |
|
11. Авторке, какво се случва?
Jackie&Fiona&Кейт
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
