Падам
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 1658 пъти
Аз летя... Не,... падам... Крилете ми, безпомощно отпуснати, не помръдват... Тежестта им не ми позволява да се издигна нагоре, да избягам... Тялото ми, сякаш безжизнен труп, се оставя в ефирната прегръдка на въздуха. Пръстите на ръцете ми, до този момент свити, бавно се разтварят. Не ги усещам... Толкова са студени... Като късчета лед...
Тишина... Нежна, спокойна, мъртва... Полу-отворените ми очи се взират все нагоре, където мекият син оттенък на необятния простор ме поглъща... Приспива ме, унася ме, събуждайки копнежа за така желаните, но непостигнати мечти... Погубва ме...

Вятърът брули лицето ми, подхваща косата ми, заиграва се с нея. Шепотът му, като вълшебно заклинание, диктува ритъма на гаснещото ми сърце. Той сякаш ме разтърсва, припомня ми пагубната реалност, след което отново ме оставя на произвола на съдбата... Беззащитна, уязвима, умираща...

Питам се... Нима това е краят? Страх? Не... Той отдавна бе пронизан от копието на моята смелост и прокуден някъде далеч в миналото... Но сякаш с него отлетяха и всички останали чувства, на които бе способна моята млада, все още детска душа...

Погледът ми се устремяваше ту нагоре, където едвам се показваха бледните есенни звезди, ту отново се спускаше надолу, привлечен от успокояващата човешкия разум зеленина. Тя с всяка изминала секунда се приближаваше... А смъртта разтваря своите обятия, готова да ме поеме...

Усмихвам се. Аз не се страхувам... Вярваш ли ми?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 45a1f0513f

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много чувствено и добро, кой е автора?

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 4c1e336b8b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз - момиче на 18 години ;д Авторката

 

...