Споделена история от Проза, литература |
Една умираща Душа ..
преди: 11 години, 3 месеца, прочетена 1614 пъти
Понякога плача,
Не ме е срам да си призная..
Та нали човек съм - чувства имам, някога и аз..
В други случаи, студените сълзи опитвам се да скрия,
и усмихвам се изкуствено, ала отвътре раната кърви..
В миговете мрачни,
обичам да притихвам..
в стаята сразен...
И нито дума, нито говор..
Онемява мигом, всичко в мен...
Понякога поглеждам към небето,
с угаснал поглед, моля се да видя път..
Сърце не бие, а трепери..
Душа не диша, а умира в празнота..
И като птица, на която някой срязал е крилете,
Лутам се и блъскам се в мъгли..
Искам секаш да политна,
ала от болката крещя.. и всичко в мен,
тъй плашещо кънти...
Тъжна е съдбата,
А мракът, знам, е на земята..
В ада вече толкова години аз горя..
И заедно със мен гори на клада всичко свято..
Никой даже и не знае,
колко много, мене ме боли...
|
