| | Споделена история от Проза, литература | 
 
			Неразбранапреди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1485 пъти
 Опора своя в тебе виждам,
 
 дори когато те боли,
 
 че чак неволно те обиждам
 
 и пак в очите ти вали.
 
 Сега сълзите си преглъщаш -
 
 забравяш себе си заради мен.
 
 и често просто ме прегръщаш
 
 със стон дълбоко притаен.
 
 За теб дете ще си остана,
 
 но аз превръщам се в жена,
 
 а да си майка,  значи
 
 да си неразбрана
 
 дори от своите собствени деца.
 
 Просто ми думите горчиви
 
 и детските ми грехове -
 
 ти пазиш спомените живи
 
 и гониш моите страхове.
 |