Споделена история от Проза, литература |
Неразбрана
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1407 пъти
Опора своя в тебе виждам,
дори когато те боли,
че чак неволно те обиждам
и пак в очите ти вали.
Сега сълзите си преглъщаш -
забравяш себе си заради мен.
и често просто ме прегръщаш
със стон дълбоко притаен.
За теб дете ще си остана,
но аз превръщам се в жена,
а да си майка, значи
да си неразбрана
дори от своите собствени деца.
Просто ми думите горчиви
и детските ми грехове -
ти пазиш спомените живи
и гониш моите страхове.
|