Споделена история от Проза, литература |
Върви!
преди: 11 години, 4 месеца, прочетена 1726 пъти
Ти си тръгваш - няма да те спирам.
Върви при нея! Дай ? любовта!
Аз няма да те моля да останеш,
дори това да искам най-силно на света.
Върви! Но знай, че няма да те чакам.
Със сърце ранено аз ще продължа
ще скрия болката в сълзите
и ще се усмихвам на сивата тълпа.
Бъди спокоен - друг не ще обичам.
Ти ограби моята душа.
Но с теб ще бъда аз студена,
не ще ме видиш да тъжа.
И когато срещнем се на пътя,
и извърна поглед от твоите очи,
не е, защото не искам да те виждам,
а защото много ме боли.
Когато с думи те убивам
и с други виждаш ме в нощта,
знай, че не е от омраза -
така ме учи гордостта.
Върви, вече закъсняваш!
Тя те чака, не я обричай на самота.
Макар и късно, аз ще тръгна,
ала без вяра в любовта!
|
