Споделена история от Проза, литература |
ФАНТАСТИКА (това е само 1 част)
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1732 пъти
Поредната забутана планета пълна с нещастни коло-нисти. - Това си мислеше пиратският командир кап. Вар преди предстоящият рейд.
Бяха се промъкнали леко и елегантно покрай първобит-ната им сателитна известителна система, чрез системата си за електронно противодействие. Не, че селянчетата долу щяха да направят кой знае какво ако знаеха, че идват.
Пиратският крузер "Буреносен облак" бавно се спусна през атмосферата и обсипа с лазерен огън морално и физически остарелите ракетно-зенитни комплекси на колонистите, превръщаки ги в нажежени до бяло отломки.
- Гледайте момчета, като да вземеш бонбон от сукалче! - Радваше се Вар, наричан от хората си "Свирепия", заради лошия му нрав и пиянство, които взаимно допълвайки се го превръщаха в най-отвратителния дебел и брадат изверг в тази част на галактиката.
Буреносен облак разполагаше с въоръжение да изпари цялата колония още от орбита, но това не съвпадаше с целите на пиратите - плячка, пиячка и млади момичета, за които щяха да вземат добри пари след като им се наситят (ако оживееха разбира се).
- Господин Ягер! - Изрева пиратският капитан с изтънелият си от годините, алкохола и наркотиците глас - Вземете половината екипаж и рзтърсете тая дупка след като кацнем, не искам тука да остане нищо което можем да продадем или... Хи Хи... използваме.
- Слушам капитане! - Отвърна ентусиазирано зам. капитанът на Буреносен облак Кнут Ягер - Мускулест, едноок и изключително неприятен на вид (и мирис) пират въоръжен до зъби с хладни оръжия, въпреки големият арсенал от огнестрелни и енергийни оръжия с които разполагаха главорезите.
В сградата на съвета на колония Атол вече знаеха, че към колонията приближава боен кораб с изключени обозначителни транспондери (т. е. непременно пиратски или наемнически), който вече беше унищожил проти-вовъздушните им оръжия. Повечето съветници бяха в паника или се караха какво точно да сторят.
- Тишина! Ред в залата! - Опитваше се да надвика всички прецедателят Самюъл Донело.
- Мълчи! Стар глупак! - Отвърна му съветникът по сигурността Ник Милс - Убеждавах всички ви толкова време, че имаме нужда от модернизиране на отбраната, но нее, парите щели да са по полезни за нови парници във фермите.
- Федерацията трябваше да ни пази от пирати! Къде са когато ни трябват? - Почти плачеше една от съветничките.
- Федерацията не може да ни помогне! Толкова пъти ви казвах, че пътрулните им кораби се опитват да заловят пиратите, вместо направо да ги избият, при което те им бягат и се връщат, когато пътрулът е в друг сектор - Натъртваше на всяка дума Милс. - Очевидно трябва да се справим сами. Те ще кацнат за да грабят и насилват, тогава ще се вдигнем всички годни да носим оръжие и ще ги пометем!
- Как и с какво ще ги пометем? - Ококори се Донело -Оръжията ни не могат да убият местните хищници ако не изпразниш половината пълнител, а какво остава да пробият броня, каквато със сигурност пиратите ще носят! Освен това боеспособните сме около 200 души ако броя старците и някои от жените. Екипажът на кораб от този клас се състои поне от 250 души, като 50 от тях стигат да ни избият до крак, а най-лошото е, че дори да убием достатъчно от тях, просто ще се натоварят на черупката си и ще ни обстрелват от орбита!
- Предлагам ви лесно решение на сложният ви проблем. - Чу се спокоен женски глас от високите места в залата. Всички погледи се обърнаха към младата жена слизаща грациозно по стълбите към трибуната, следвана от двама високи мускулести мъже с прически присъщи на професионални войници или наемници.
- Коя сте вие? Не сте местна! - Изправи се Милс и посегна към кобура си. - Как изобщо влязохте тук?
Желанието му да извади оръжието си изпари в момента в който двамата придружители на жената бързо и ловко застанаха между него и нея и измъкнаха изпод спортните си сака малки, но страховито изглеждащи автоматични огнестрелни оръжия. Беше виждал такива оръжия в информационната мрежа. Леката ризница от титаниева сплав, която носеше под дрехите си нямаше да го спаси от бронебойните им муниции.
- Не се безпокойте съветник охранителите ви са живи и здрави, просто спят. - Отговори на незададения му въпрос странната красавица.
- Знам коя сте! - Привлече вниманието на всички (освен на двамата въоръжени мъже) Донело - Вие сте търговец на резервни части за роботи. Пристигнахте вчера за пазарният ни ден, говорихте с мен на космопорта за старите ни X-21...
- Съжалявам, че трябваше да прикрия самоличността си. - Прекъсна го жената. - Но обстоятелствата го налагаха.
- Казвам се Сара Владимирова и съм офицер от Имперското разузнаване. Мога да ликвидирам големия ви проблем срещу малко информация.
- Не знаех че Империята има войски или кораби в територии близо до тези на Федерацията. - Каза смаяният Милс.
- О не съветник, това би било в рзрез със галактическите споразумения след войната. С проблемът ви ще се справим само аз и тези двама джентълмени, ако разбира се решите да ни съдействате.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
ПС: Извинявам се за грешките но го писах набързо :)
|
