Споделена история от Проза, литература |
Фантастика 2. част. - Пишете какво мислите!
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1921 пъти
Пиратският кораб се приземи на няколко километра от града, изграден в обширна равнина на южния континент на Атол. По заповед на капитан Вар ударната група на пиратите от около 200 въоръжени до зъби главорези се разпредели по следния начин:
Първата група от 50 души, натоварена на един от тежките верижни транспортьори и няколко невъоръжени транспортни машини, които пиратите държаха в трюма на кораба си за такива рейдове се насочи към фермите на колонията за да натовари хранителни запаси достатъчни поне за 2 месеца в открития космос. Освен храна те трябваше да вземат и скъпите роботи които колонистите използваха за черната работа - оборудвани със всякакви инструменти за земеделие и тераформиране, дори стари модели те държаха добри цени на черния пазар.
Втората група, също от 50 пирати с втората тежка верижна машина имаха за цел космопорта на колония Атол. В момента там се намираха 8 търговски кораба, някои от тях доста модерни, т. е. с малко екипаж и много скъпа стока на борда която трябваше да бъде задигната.
Капитанът на Буреносен облак предварително бе излъчил съобщение на всички честоти гласящо:
- До капитаните на всички търговски консерви имали нещастието да се приземят на тая кална топка. Ако някой от вас дори стартира двигателите си, ще ви разпоря с лазерните батареи на кораба си! И ДА ТОВА Е ОБИР! Хи Хи Хи...
Третата група, водена от зам. капитана Курт Ягер се насочи към административния център на колонията с една от совалките на пиратския кораб. Тяхната цел беше да се разправят брутално с всякаква форма на съпротива и после... да правят каквото си искат с който си поискат. След слизането на една зелена площ (най-вероятно парк) на няколко пресечки от сградата на съвета челният отряд на Ягер от 50 пирати ветерани тръгна внимателно напред в бойна формация а зад тях останалите оставяха пълен погром палеха сгради и магазинчета, хвърляха гранати стреляха по колонисти имали неблагоразумието да не се скрият някъде при включването на сирените за нападение. Целта на тези привидно хаотични действия, беше да бъдат предизвикани "смелчаците" от местната полиция или охрана и да бъдат разстреляни от тежко въоръжения челен отряд. Всички пирати разполагаха с инфрачерве-ни и др. сензори които изключваха възможността да бъдат изненадани в гръб или да попаднат в засада.
На около 100 метра от сградата на съвета пиратите бяха сериозно изненадани. Насред едно кръстовище седеше млада, чернокоса жена облечена в тесен панталон и доста прозираща на сутрешното слънце ризка. Успокоени от резултатите на скенерите и ариегарда си "прочистващ" околните сгради, Ягер и главорезите му решиха да се приближат.
- Провери ли я за експлозиви, не искам да ме думне някакво жалко камикадзе. - Каза той на пирата в дясно от себе си.
- Чиста е като девственица шефе, сигурно и бельо няма. Ха ха! - отговори чернокожият главорез, предизвиквайки бурен смях и още цветисти коментари от цялата група.
- Ей, захарче! - извика Ягер на момичето - Ти ли си комитета по посрещането? Няма ли някой с топки наоколо да излезе като мъж да го заколя, ами сте пратили катеричката да ме умилостивява? - Извика той на висок глас оглеждайки сградите и улиците пред себе си. - Е, какво пък? Може да ми хареса. Хе хее. -Изсмя се той и тръгна напред към момичето. В това време челният пиратски отряд се разгърна около него в дефанзивна формация. В момента в който ухиленият до уши пират стигна до младата жена главата на един от пиратите просто експлоадира опръсквайки с кръв и парчетии от шлема му околните пирати.
- Снайпеер! - Извика някой и всички изпоналягаха зад произволни прикрития, като изоставени на пътя автомобили или изпонаскачаха в околните сгради. В секундата в която тялото на застреляния пират докосна земята, Ягер хвана момичето и я завъртя с гръб към себе си така че да му служи като жив щит, а петима пирати активирали щитовете от специална сплав разгъващи се от протекторите на левите им ръце образуваха полукръг пред него и групичката се запридвижва към най близката сграда.
- Ех, малка лисичке кажи на твоето момче да спре да гърми, инак ще ти строша тънкото вратле! - каза и той забелязал миниатюрният предавател в ухото и.
На покрива на сграда на около километър от сградата на съвета лежеше по корем, с крупнокали-бреният си Омега Ес 10 един от мъжете придружаващи Сара. Позивната му беше Зевс - командос от 9 ти. имперски отряд със специално предназначение. След като свали първият пират и охранителите на пиратският бос разгънаха щитовете си и се завлачиха към една от сградите, той просто се прицели в друг главорез скрил се зад автомобил на кръстовището (виждаше го идеално чрез инфрачервените сензори на оптиката.
Кършумът, разполагащ със собствен ускорител и приличащ в полет повече на малка ракета стигна до целта си със скорост 10 пъти тази на звука мина през малкия електромобил като през масло и превърна тялото на пирата в кървава пихтия. След всеки успешен изстрел той хладнокръвно избираше следващата си жертва и повтаряше упражнението. Противниците скрити зад стените на сградите също не бяха проблем за него и оръжието му.
Зам. капитанът на Буреносен облак беше притиснат от обстоятелствата и губеше много хора. Второто не го тревожеше токова много, но първото направо го вбесяваше.
- Хрътка, говори Ягер! - Свърза се той чрез предавателя си с водача на отряда тръгнал към космопорта. -Някакъв мерзавец със страшно скъпа пушка ни отстрелва като пуйки, според треакторията е във обсега на вашите сензори. Използвай един "стършел" и ни отърви от... - Той не успя да довърши изречението тъй като странната жена се освободи от захвата му с лекота и му нанесе ужасяващ удар с юмрук точно между очите, запращайки го на няколко метра. Единственото което спаси живота му, беше подсиленият с импланти череп. След като се разправи с Ягер, Сара хвана един от щитоносците през врата с едната ръка и през кръста с другата и счупи третият му шиен прешлен, като в същия момент го завъртя така, че щитът му стоеше между нея и повечето пирати в помещението, с вече свободната си дясна ръка тя взе оръжието му - ъпгрейднат автоматичен бластер и стреля в единствените двама пирати които можеха да стрелят в нея. Останалите пирати, стреснати от високото около метър и седемдесе нежно момиче, откриха хаотичен огън по щита и се прегрупираха така, че да имат прикритие ако тя се завърти към тях. Тя откачи протектора със щита от ръката на мъртвия главорез и се завъртя забърсвайки с крак гранатата хвърлена зад щита от някой от пиратите. Гранатата падна зад прикритието на двама от тях, като взривът уби единия и рани тежко другия, но маневрата е не остана безнаказана в секундата в която се завъртя тя беше улучена в десния крак от бластер, заради което падна и се покри със щита. Възползвайки се от това един от противниците и скочи иззад прикритието си, приклекна и стреля в нея почти от упор, успявайки да я рани в таза и гръдния кош с по 3 куршума преди снайперистът да отнесе главата му. В момента в който я мислеха за мъртва Сара изрева грозно, стана и затича със щита напред към все по-стреснатите пирати. Блъсна един през най-близкия прозорец и стреля в главата на друг с бластера в този миг тялото и бе пронизано от най-малко 20 куршума и 10 бластерни попадения. Нежното и телце мина през вече счупеният прозорец и падна на паважа в бързо растяща локва кръв.
В този момент Хрътката вече беше заел позиция със своя Стършел - самонасочваща се противотанкова ракета. Хвана на прицел снайпериста в сградата на 500 метра от себе си и щом ракетата го увери с писукане, че е прихванала целта той натисна спусъка и тя полетя.
Зевс беше предупреден за опасността секунди по рано от устройство засичащо противников прехват, подобно на тези в изтребителите, но много по малко и разположено на няколко метра от него на покрива.
Като чу сигнала в шлема си той стана преметна оръжието си на гръб и изстреля куката от устройството на колана си към отсрещтната сграда и скочи. Ако беше закъснял с една секунда експлозията разрушила двата най-горни етажа на сградата щеше да го изпари.
Съветникът по сигурността Милс седеше в бункера под сградата на съвета и чу, или по скоро усети отдалечената експлозия. Повечето жители на колонията бяха евакуирани в подобни убежища.
- Не мога да стоя повече тук, трябва да направя нещо! Просто трябва! - Офицер Владимирова го беше уверила, че сами ще се справят с пиратите и в никакъв случай да не праща от хората си на помощ. Но са само трима, как по дяволите ще ги спрат.
Първото което направи Кнут Ягер след като се свести беше да огледа трупа на "страшилището". Така си и мислеше. Тя беше кибернртично подобрена, като него самия, но не бяха засекли имплантите и нито се забелязваха външните белези характерни при такива импланти. Доста скъпа кукличка си била малката, само бях чувал слухове за такива като теб - биоимпланти, нанонишки в мускулатурата, подсилени кости, а не като моите груби сервостави и метални импланти. - Мислеше си той, когато чу експлозията.
- Браво Хрътка, знаех си, че ще го пипнеш! - Каза той на глас. - Сега след като тия двамцата са мъртви ще си поиграем с колонистките. Само дано мъжете им не са похарчили всичките си пари за тия двамата елитни наемници. И внимавайте за... Думите му бяха прекъснати от викове и стрелба по предвателя. Изстрелите се чуваха от съседната сграда.
-... трети!? - Довърши Ягер. - Много скъпо взе да ни струва тая дупка! Дано момчетата на космопорта гепят добра плячка!
- Тя ни... То ни избива, като пилци! -Чу се женски глас в предавателя. - Трябва ни подкрепа, много е бърза! АААггхх... ( Изстрели и взривове )
- Още една ли? Шил? Шил, обади се! - Викаше ядно Ягер.
- Шефе! ШЕФЕ! - Викаше уплашено един пират с рога на шлема.
- Какво? - Изрева зам. капитана.
- Тт.. Тялото го няма!
Ягер с бърза крачка прекоси стаята и погледна през счупения прозорец. На улицата имаше само локва кръв и разпилени куршуми. Само няколко петънца кръв водеха до една боклукчийска шахта на няколко метра от тях, а тя вероятно водеше до сградата, където беше Шил, тя и още десет от хората му. А сега там цареше гробна тишина.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...
|
