Споделена история от Наркотици и алкохол |
Моята зависимост към алкохола.
преди: 5 години, 10 месеца, прочетена 2592 пъти
Здравейте, мъж на 27 год съм и преди да започна искам да благодаря на всеки. който ще има търпението да прочете цялата история.
И така имам нужда от питие за да се отпусна и да говоря свободно (Наздраве!! )... ще върна времето назад преди около 10 год, когато за първи път употребих марихуана. Първите ми проби не завършиха с добри спомени и се чудя как съм се навил да опитам пак, но изживяването беше страхотно!! Забавление, смях и релакс. Тогава бях на 18 и постепенно навлязох в компания, всички от тях по-големи от мен с 7-8-10 год и съответно пробвали това-онова. Отначало пушех по-рядко, но в един момент се превърна в ежедневие и по няколко пъти на ден. Вече това не беше достатъчно, исках нещо ново и тогава се появи бялото... хареса ми много, лента после цигара, после лента и пак цигара и така цяла нощ! На 20 год започнах работа в завода, в който работи баща ми (тогава все още пиех много рядко и само с поводи) колегите ме приеха много добре и бързо се приобщих. Вечер след работа имахме около 40-45 мин свободни до автобусите и се събирахме определена група от мъже и жени в битовката, където обикновенно се хранехме. Абсолютно всяка вечер имаше ракия през лятото бира, а зимата вино, играеше се белот, бъзикахме се и си разказвахме разни истории. Започнах да им подръжавам, в началото може би е било от желание да им се харесам, но в последствие осъзнах, че алкохола ме кара да се чувствам невероятно, по-страхотно и от тревата!! Алкохолните маратони започнаха да се пренасят от работа, след работа по 1-2 питиета, после 3-4-5 до момента, в който всяка вечер се прибирах напит! Алкохол, амфети, пико, трева просто нямаше празно при мен до септември 2013 когато на работа започнаха да забелязват промяна, бях много отслабнал, пиех от сутринта скришно по разни ъгли, в кенефа и където се сетите, хората ме питаха дали не съм болен, тежах едва 50 кг. Трябваше да спра, защото не исках да остана без зъби на 35 години от друсане. Постепенно се откачих от компанията, с която се събирахме да пушим и първо спрях тревата, в последствие и бялото, остана само алкохола.... от тогава насам се боря с този порок, но просто не мога... харесва ми мамка му, всичко е забавно, музиката е по-яка, цветовете по-ярки, проблемите, депресията изчезват.... знам че много хора ще ми препоръчат да ида в Анонимните алкохици, но в моя град такива сбирки няма... Честно казано не знам защо дори пиша тук, но не знам къде другаде да споделя проблема си освен с хора, които имат такъв и биха ме разбрали най-добре. Не съм друсал от около 4 години, но напоследък често си мисля за 1-2 линийки ей така, за доброто старо време... от една страна ми се иска да спра, но от друга все пак няма да живея с орлите я? ! Трябва да си правим кефа, а и каква е гаранцията че ако живея здравословно няма да ме блъсне утре кола и така или иначе пак да умра?
Мислите ли, че това ме прави по-лош човек? Кажете си мнението, опита или съвет би свършил работа..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 10 месеца hash: 39be87b215 |
|
1. Винаги има 12 причини за всичко касаещо човешкия организъм. Първата е психиката, централната и периферната нервна система. Втората е храната. Бих ви препоръчал да започните с третата, а именно ВОДАТА!
Вие не пиете вода, постоянно сте обезводнен. Това кара мозъка ви постоянно да иска вода, а вие го набутвате с течности в които има вода, но не са чиста вода. Само там във водата ви е спасението по 40милилитра на килограм тегло, дневно, но не по-малко топла до много топла вода. Помагам на хора само, ако сами искат да си помогнат.
М 1964
|
| преди: 5 години, 9 месеца hash: ddc2094bc1 |
|
3. Авторе, ти си човек без абсолютна никаква цел в живота. Интересува те единствено само да си прекараш времето забавно. Жалко.
Ако имаш поне нещо в друго в живота ти, което да те кара да се бориш за него, ще забравиш постепенно зависимостите си.
|
|
