2. Всеки се справя по собствен начин с комплексите си, но съм далеч от мисълта, че има хора, които винаги са харесвали всичко в себе си.
Преди не харесвах носа си, ръцете си (белези от акне), гърдите. Струваше ми се скучно, че очите ми за кафяви. Косата ми никога не е била права или идеално къдрава. Ако човек започне да си търси кусури, ще намери минимум 10. Това е за външността ми. В характера ми не харесвах това, че имах склонност да бъда груба. Не наистина груба, но твърде пряма. Това ме правеше рязка на моменти. Точката ми на търпимост беше ниска, ако известно време един човек ме ядосва, просто го премахвах от живота си и не съжалявах. Препусках като бесен кон, все бързах за някъде, все нещо не ми достигаше. Бях много критична към себе си и понякога към близките си. Никога не вярвах в нещо, ако не съм се убедила сама. Бях си добре, не ме нараняваха, но това не е живот.
Започнах да решавам проблемите си отвътре-навън. Първо се справих с характера си, а малко след това започнах да възприемам и външността си. Съставих си един приятен измислен образ на идеалния човек и гледах да го следвам. Започнах да проявявам повече разбиране към другите, което ме накара да проявявам разбиране и към себе си. Научих се да се обичам, да се приемам. Работих върху нещата, които исках да променя и да приех тези, които не мога да променя. Кротнах се, спрях да се състезавам със себе си. Осъзнах, че не е никакъв проблем да не гоня поредната цел, а да се наслаждавам на настоящето. Научих се да си почивам, ако се чувствам уморена и натоварена, с което свалих много напрежение и станах далеч по-мила и състрадателна. Не съм била зла, била съм нещастна. И до днес съм искрена, но вече не изказвам мнение, ако не са ме попитали.
Щом спрях да имам проблеми с характера си, другото сякаш се подреди само. Изражението ми стана по-меко, започнах да нося дрехи в светли цветове. Избирах приятни материи. През цялото време се чувствах лека, беше ми удобно в кожата ми и точно така спрях да мисля за външността си. Така де, поддържах се, но се чувствах добре и не ми пукаше за мнението на околните. Изчистих дома си, промених го. Преди стените бяха в по-ярки цветове, което явно ме е дразнило, защото в момента се чувствам много по-спокойно вкъщи. Без напрежение и се наспивах по-добре, така че тъмните кръгове изчезнаха от очите ми и спрях да се чувствам подута сутрин. Преди да решиш, че имаш комплекси, се замисли доколко си спокойна. Аз съм човек, който дълги години е пренебрегвал спокойствието си и смело мога да кажа, че това е бил проблемът. Ако си нещастна, недоспала и нервна, няма вариант да се харесваш. Веднъж обикнеш ли се, всичко ще се промени коренно.
Нито носа ми се е променил, нито очите ми са станали зелени, нито гърдите ми са пораснали. Просто намерих по нещо симпатично във всички тези черти и спрях да се тормозя. Колкото до белезите, решението беше елементарно и кремът не беше скъп. Пуснах си по-дълга коса, която натежа и се поизправи, сега съм доволна и от нея. Мисля, че това е тайната. Променяш всичко възможно и приемаш останалото с любов.
|
