Наркотици, съвест... после на къде?! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (104540)
 Любов и изневяра (24962)
 Секс и интимност (12256)
 Тинейджърски (20823)
 Семейство (5300)
 Здраве (8348)
 Спорт и красота (4333)
 На работното място (2430)
 Образование (6489)
 В чужбина (1394)
 Наркотици и алкохол (990)
 Измислени истории (752)
 Проза, литература (1553)
 Други (14763)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Наркотици и алкохол

Наркотици, съвест... после на къде?!
преди: 5 месеца, 26 дни, прочетена 677 пъти
Здравейте! Нека първо разкажа малко за себе си, за да стане ясно как започна цялата история. Аз съм момиче, гимназистка съм и съм от малък град. Когато завърших основно училище, се преместих да уча в голям град с много повече възможности. Тогава бях свита, скромна, не създавах проблеми, учех си уроците. Всичко това бепе добре, но нямах приятели. Имам брат, който е с цели 11 години по-голям от мен. Още като малка разбрах че с компанията му пушат и продават трева. Понякога шмъркаха някакъв боклук, който произвеждаше един техен приятел от малкото ни родно гратче. Брат ми жеше популярния. Него всички го познаваха. Той имаше безброй приятели. Не се прибираше с дни и с неговата компания празнуваха рожденни месеци, а не дни. Аз стоях вкъщи и четях книги рисувах, слушах музика и никъде не излизах. В мига в който смених града, започнах да пуша цигари виждах нещата като някаква стълба. Първото стъпало бяха цигарите. Второто - тревата, после нещо по-силно и така и направих. Лесно се намират такива неща в големия град, особенно когато няма редица от приятели на по-големия ти брат, които да му доносничат. След две години аз вече не се прибирах, пуших трева повече, отколкото цигари. Шмърках повече отколкото се хранех. Купувах по-често спринцовки, отколкото се прибирах. Купонясвах повече отколкото спях. Ходих на училище само за да се срещна с приятели с които да се надрусам и да изчезнем нанякъде. Нещата от тогава са ми малко мъгливи. Имаше редица проблеми, като бягане от полицията, съвети за изключване от училище, караници с майка ми и дори много бели петна в паметта ми, които и до сега не са се изяснили. Помня, че много се забавлявах. Знам че не ми пукаше какво върша и кого наранявам. Станах по отворена, свалях се с момчета и момичета наред. Всеки ден за мен беше нощ и всяка нощ за мен беше купон. И изведнъж спрях. Един ден просто излязох с компанията си, без да взимам каквито и да било наркотици. Издържах не повече от час. Тръгнах си с болка в сърцето, защото те не бяха такива. Сега забавлението им беше да се надрусат и да се хилят на неща, които не бяха нито смешни, нито безобидни. Нараняваха се, нараняваха други. Говоря за болката (психическа и физическа) която причиняваха на околните... която и аз причинявах. Но най-вече страдах, защото аз нямах търпение да изкачвам стъпало след стъпало и подтикнах и тях. Момчета и момичета, които бяха затворени и свити, каквато бях и аз... в мига в който ги накарах да излезем някой път, ставаха чудовища. В такива ги превръщах. Обещавах им магичен свят, давах им наркотици, купени с моите пари. Беше ми забавно, исках и те да се забавляват. Прекалих. Тогава си тръгнах и повече не се върнах. Спрях всичко изведнъж. Признавам че първите месеци потдържах висока температура, повръщах почти всичко, което сложех в устата си, погледа ми беше размазан, не знаех къде се намирам и не чувствах нищо... само болка. Помня че не се прибирах при нашите през това време. Стисках зъби, ходех на училище, спях много и правех всичко възможно да не разберат околните какво се случва. Не исках семейството ми да разбира че съм наркоманка, не исках приятелите ми да разбират че спирам с наркотиците. Оправих се. С много усилия и много силна воля, без помощ от никого. От тогава мина повече от година, даже може би две. Влязох в сериозна връзка, която обаче се оказа провал и се разделихме. С него обаче не забелязвах липсата ми на приятелски отношения. Сега обаче... сега усещам колко съм сама, а нима не беше точно това, което ме подтикна към наркотиците? Откакто ги спрях съм пушила няколко пъти трева и нищо повече. Опитах да накарам компанията от хора, които аз провалих, да спрат с наркотиците, но явно трябваше да преживея и този провал. Сега се лутам из мислите си, бягам от кошмари, избягвам редица хора, които ми напомнят за грешките и се биря сама с всичко това. Не искам да се връщам отново, но не виждам друг начин. Тази самота ме побърква и виждам наркотиците като единствено лекарство. Какъв е съвета ви? Надявам се че поне част от вас ще знаят какво да правя, защото вече нямам надежда.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 месеца, 25 дни
hash: 0d3e418d5c
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ти не си изкачвала стъпала, а си слизала все по-надолу. Намери си друго хоби и ще се оправиш. Пробвай с компютърни игри. Аз така правя и имам приятели онлайн. Сега в пандемията не ти трябва да излизаш много.

 
  ...
преди: 5 месеца, 25 дни
hash: 83a3d08721
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   От автора:
Пробвах с игрите, но онлайн приятелствата ме карат още повече да се побърквам. За мен това не е нормално. Аз дори мразя да говоря по телефон. Обичам да имам контакт с хората на живо. Дори ми е странно да пиша във форум XD

 
  ...
преди: 5 месеца, 2 дни
hash: 6fd115acad
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Мило момиче,
първо ще те поздравя за желязната воля, която си имала! Искам да те питам, осъзнаваш ли колко много хора се борят със зависимост безуспешно? Години наред? Ти си успяла и трябва да си много, ама много горда със себе си! Последствията от наркотиците са лоши. Губиш приятели, учене, работа, себе си.. но това е част от тази игра. Ти си започнала да я играеш, но вярвай ми-ти си победител! Бъди горда, момиче! Имах търпение и вяра. Всичко ще се нареди. Много възможно е да имаш депресия. Би полярно разстройство. Това е също последствие от зависимостта. Чувсла ли си за биохимична депресия? След употребата на наркотиците, тялото ти не знае как само да произвежда хормони на щастието. Трябва време.
Моят съвет е - като за начало, психолог. Намери си хоби. Остави спциалните мрежи, игри и т. н. Това няма да ти помогне. Социалните мрежи действат доста подтискащо, защото най-често там виждаш “щастливи хора, перфектен живот.. ” бла бла бла.. чети книги. Такива, които да ти помогнат на психиката. Медитирай! Прави йога, спортувай. Намисли си цели. Какво те влече? Опознай се отново. Започни курс. Готви. Чисти. Живота е много, много цветен. В момента знам, че ти е трудно да го видиш, но имай търпение. Момиче, след като си се измълнала от тези лайна.. виж само колко си силна! Че, ти можеш тогава всичко да постигнеш ако си го навиеш! Евала!
Бъди здрава! Бъди щастлива! Бъди пример! Аз лично много се зарадвах като прочетох, че си спряла. Наистина! Бъди благословена! Поздрави!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker