18 години, приятели, секс???
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 2212 пъти
Здравейте, на 18 години съм.. Първи курс студентка съм.
Винаги съм била срамежливо или по скоро асоциално, некомуникативно скромно момиче.. избягвам компании, нямам много приятели(2, 3), когато ходим по кафета или заведения се чувствам не на място си.. предпочитам да излизам сред природата или да правим поне нещо смислено, уви в днешно време не срещам хора със сходни интереси. Дори не знам защо споделям всичко това. Падам си по изживявания с много адреналин... Нямам страх от нищо.. единствено да не се случи нещо с хората които обичам. За връзки да не говорим.. не съм имала приятел до сега.. (не че имам притеснения относно първия път или да се съблека гола, харесвам тялото си). Когато ме заговори някой сякаш си гълтам граматиката...
Нормално ли е това?
Дали някой ден ще се отворя към хората?
Възможно ли е да се променя в това отношение?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 8b51761d78

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Да ще се промениш и ще си намериш приятели. Ти си уникално момиче не си,като другите и ще има хора да го оценят. Първата година може да ти е по-трудно,но ще намериш хора,които да те харесват и обичат.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: b228ec3d46

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Щом се замисляш за такива неща, значи е само въпрос на време да се случи. И то за да правиш джиджи-биджи с някого граматика много-много не се изисква :) По-скоро граматиката ти е необходима, за да отсееш евентуалните кандидати. Но дори и да сбъркаш в избора - на тази възраст не е фатално - имаш възможности за много проби и грешки. Съветът ми е - бъди малко по-смела. Пак казвам - да сгрешиш, не е страшно, по-страшно е да седиш и нищо да не правиш, защото така пропускаш да събереш ценен житейски опит, опит с общуването, с отношенията с другия пол и т.н. Другият ми съвет е - пази се от полово предавани болести и инфекции! Хората в днешно време са адски немарливи в това отношение! Разнасят зарази дори без да си дават сметка (ниска здравна култура, нечистоплътност). Иначе в университетите има доста интелигентни типове, които обичат адреналина и екстремните спортове точно като тебе. И е въпрос само на време да се намерите. Пожелавам успех и... съжалявам, че вече не съм на 18-20 години, за да те срещна и разсея всичките ти съмнения относно любовта и живота! :)

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 0ab5eef1a0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Напълно възможно е да се отвориш към хората ако намериш правилния човек. Той трябва да умее да те разбира и да ти бъде истински приятел. Напълно нормално е да си по притеснителна. Такъв ти е характера и няма нищо лошо в това.

 

...

горе^

преди: 4 години, 4 месеца hash: 10caaa6d0f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Значи нямаш страх от нищо, т.е. въобразяваш си, че ще скочиш от скала с парашут без да ти пука. Но в същото време е голям страх да стоиш до 2-3 човека в кафене - голям страх, ей, кой знае какво си мислят за теб. Примерно "ебати мълчаливата жена, защо не ми се пусне".

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: e40499a4cb

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Към 4. Аз съм мъж, по-голям от авторката и съм същия, така, че няма какво да се подиграваш. Аз знам какво е и й вярвам. Дори мисля, че знам защо, но няма да ти кажа, защото всъщност това е защитна реакция от хора като теб с ниска емоционална интелигентност. Не ми е цел да те обиждам, но искам да съм прям. "Дали някой ден ще се отворя към хората? " може би при всеки е различно, но аз чувствах, че съм затворен към хората, и един ден просто прещрака. Изведнъж стана при мен. При теб може да е друго, човек да ти помогне, или бавно да става, или ти да си отворена, но да не намираш към правилни хора.

 

...