Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 2, имаш право на своя теза. Аз не изпитвам и никога не съм изпитвала нужда някой да ми вярва на историите. Радвам се, когато в нечие съзнание, моят живот е далеч от действителността. :-)

Номер 1, честно казано, би ме било много срам както да издам книга, така и да те видя, знаейки, че си запознат с миналото ми. Мога много да говоря за всичко, което ти е любопитно, аз самата често размишлявам над себе си и какво би било, какво е. Но не мисля че някога ще имам смелостта да застана зад цялата история с лицето си. Може би като много възрастна, ако нямам деца, на които да навредя по някакъв начин.
Колкото до комуните, както се разбира, аз не съм наясно. Имала съм някакви познати, които са посещавали такива, но тогава ми се е струвало много страшно да ме откъснат от наркотиците. Аз бих разровила в нета за повече информация и бих се свързала с някакви сложени контакти, за да предложа помощта си на твое място. Щом хората ги намират, за да влязат в тях или да вкарат някой друг, то и ти ще можеш да се сдобиеш с телефонен номер или имейл.

Номер 3, гордея се с теб и те поздравявам също! Радвам се, че имаме възможност да посрещаме дните си с чист ум. Съжалявам за загубата на приятеля ти! Често пъти дрогата не прощава. Успех за напред и много радост! :-)

7.   От номер 1, 4 и 5

Теб ще те е срам, но и мен ще ме е срам... Теб от бурното ти минало, мен от липсата на такова. Както отбелязах - аз съм твоя противоположност така да се каже... :)

Иначе преди две вечери гледах по Нешънъл Джиографик епизод на Наркотици ООД. Въпросният епизод мисля, че бе озаглваен "работещи момичета" и проследяваше как се е стекал / как се стича живота на няколко наркозависими момичета/жени. Две от тях ме грабнаха супер много - и двете порнозвезди - едната все още настояща другата бивша. Та бившата порно актриса Brittni Ruiz ( Jenna Presley ) сега работи в американска пасторска църква, но преди това от 2005 до 2013 била супер гореща порнозвезда, с над 300 филма. Това, което споделя е, че почнала с наркотиците само месец след като почнала да се снима - според това, което твърди - един режисьор й казал, че е пълна и трябва да отслабне (въпреки, че тогава била само 49 кг) и така започнала директно с кокаин. През годините опитала почти всичко, като по думите й на няколко пъти била на прага да се самоубие (защото от кристал мет-а чувала гласове, които така й говорели). Но историята й свършва добре, когато веднъж вместо тези подстрекаващи я гласове не чува глас, който и говори точно обратното и тя го отдава на Божия глас. Така сама се спира и сега работи в някаква американска енория. Тази порно-звезда сега живее скромно и праведно, има и 2 дечица. Е, сега си представи - пред нейното минало теб толкова много ли ще те е срам? Не мисля - тази красива порно-звезда какво ли не е правела в порното, с кой ли не се е е. ала. Така че гледай от тази гледна точка. Че си палувала - палувала си. Това няма да изчезне от миналото ти, просто трябва да го приемеш и да продължиш напред. Ако някой те упреква - казвай: "да, прав си, така е. Била съм глупава, вършила съм неразумни неща, за които до живот ще съжалявам, но колкото и да ме упрекваш - това е част от моето минало. Ако ти пречи този факт за мен - спокойно може да спреш да общуваш с мен. ". Така че гледай по-позитивно на нещата - хубаво правила си секс срещу наркотици, продавала си се на някакъв грозник, ама е било само с него, нали? Щото можеше да бъде и с много други... Като се тегли чертата от това ти минало дали са останали някакви неизлекувани полово-предавани болести по теб? Предполагам не, нали? Щото я си представи да беше станала проститутка в пълния смисъл на думата и да имаш злочестна съдба да правиш необезопасен секс с някой с ХИВ... Като го четеш това сигурно се кръстиш, че е било потенциално възможно, но си изкарала късмет и не ти се е случило. Така че... Гледай позитивно на нещата. Уви, колкото и да ми се иска - няма да имаме възможност да пием по кафе, но не пречи чат-пат да продължаваме да си пишем тук анонимно. :)

8.   До номер 7, а и до всички други.

Човече ( не знам М или Ф си), слез на земята, ама буквално и излез от филма ти че живот с дрога е живот пълен с шарени сцени и интересни неща. Това е ад, повечето закачени го осъзнават, но само веднага след като са взели поредната доза, след като са опитали да спрат за 238-ти път.

До другите хора дето веднага скачат и твърдят че това е измислена история: Може и да сте прави, но това няма АБСОЛЮТНО НИКАКВО значение, защото подобни ( само че не с добър край) истории около нас с лопата да ги ринеш... Това че тази част от света около вас не стига до вас, не значи че я няма... Не значи че утре вашето дете няма да е на мястото на авторката. Така че в случая вие просто спазмите или каквото там правите, но не помагате на никои с нищо.

До авторката: виж, ще подчертая нещо което ти сама знаеш. Наркотиците ми взеха много, но и ми дадоха - пратиха ме на дъното, което ми помогна да осъзная, че живота ми е моя собственост и отговорност. :)

9.   От 1, 4, 5 и 7

До номер 8

Знаеш ли защо пиша, че авторката, по време на бурния си пубертетски живот, се е пренаситила с житейски истории? Да, никога не съм бил наркоман, не възнамерявам и да ставам. Не познавам и наркомани. Но от това, което съм гледал по множество документалки - заявявам (като ти си свободен да ме обориш), че тласкани от абстиненцията наркоманите развиват разнообразен спектър от предприемачески дух (било то законен или незаконен). Имам предвид, че развиват усет как да си набавят пари по един или друг начин, често пъти жертвайки себедостойнство и не робувайки на предрасъдъци, че дадена професия е под нивото им. И ако подобен човек в даден момент престане да бъде зависим от дрогата, то същият този човек гладен няма да остане. Ще е натрупал житейски опит как да се оправя сам, как да заработва пари... Аз започнах да работя чак на 23 г., сега съм на 37. За тези 14 години съм бил само при 2ма работодателя - предишния и настоящия. Животът ми е еднообразен. Не си мисли, че се оплаквам от това. Напротив - силно изразен интроверт съм, егоистично настроен и себедостатъчен. Но както има наркомани, които все си обещават, че това им е последната доза и спират, които си представят и бленуват за трезвен живот, така и аз на моменти се чудя какво би било, ако ходех по рейв партита, дискотеки, нощни клубове, кръчми и т. н. С колко ли момичета щях да се запозная, с колко от тях можех да завържа краткосрочна, средносрочна или дългосрочна връзка... Както аз не бих понесал наркомански живот, така си мисля, че човек наркоман или бивш такъв не би понесал моя. Имало е случаи, в които съм си мислел, какво ме отличава от затворник... Не обичам да ходя по нощни клубове, работя от вкъщи. Почти не ми се налага да излизам от нас.. Това, което е общото между мен и един затворник е, че и аз и той/тя живеем в едно и също помещение ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година... Това, което ни различава е, че аз имам свободата да изляза (но нямам потребност да го правя), а той/тя няма тази свобода, а вероятно я иска... Сега може да напишеш, че е лесно да се променя... Е, да ама аз откакто се помня съм си такъв - още от дете. Вече съм на 37 години. Първите ми съзнателни спомени са от около 7 годишен, т. е. 30 г. Ти колко наркомани, друсащи се от 30 години, познаваш? От моята камбанария това някой да е друсал за 5-10 години и вече да се жалее как си е пропилял целия живот ми се струва несериозно. Да, ако по време на тези 5-10 години вземе, че предозира и умре или получи шизофренични пристъпи, вследствие на боклуците, които друса и се метне от някой мост - само това го приемам като аргумент, че си е пропилял живота. Сега, след като си си направил труда да прочетеш настоящето дотук - сигурно ще решиш, че имам здравословен недъг или съм твърде грозноват... Ами не - съвсем нормален съм си. С изключение на вече почналите да ми побеляват бакенбарди (които поради липса на суетност - не смятам да боядисвам) макар на 37 г. имам младежко излъчване и физика. Често ми се е случвало по-млади от мен да се изумяват, че съм по-възрастен от тях. Или пък обратното - да гледам някакви реалити формати и да гледам някакви, които видимо ми изглеждат по-възрастни от мен самия да заявяват, че са на по 28-30 г. и самият аз да се втрещявам, как аз съм с толкова години по-възрастен от тях.. Та така... Предполагам знаеш, че диви животни, родени в плен и цял живот живели в клетка имат по-дълъг живот от събратята им в дивата природа, но че и същите, ако бъдат освободени, няма да оцелеят дълго, защото няма да знаят как да се оправят. Това е и при мен. Може да съм забавил стареенето, но си давам ясна представа, че не съм гъвкав към резки промени и сътресения, че не се нагаждам бързо към променящата се среда. Докато, ако оставим дрогата настрана, наркоманите развиват този усет, макар и инстинктивно. И успеят ли да се откъснат от хватката на наркотиците - не мисля, че ще загубят този си усет за бърза адаптивност. Монетата има две страни... Ти може да си бивш или настоящ наркоман, който се бори със зависимост и да виждаш нещата само от своята гледна точка, но в зависимост от средата, начина на живот и типа психика на човек, то да съществува напълно противоположна..

10.   От 1, ... 9

До авторката

Ти в твоята история сподели, че си открила любовта. Може ли да споделиш как и къде се запознахте? Заедно ли живеете или всеки отделно? Той каква част от твоето тъмно минало знае? Ти имаш ли братя или сестри, или си самотно дете? Завърши ли си висшето образование, за което споделяш? Работиш ли по специалността, която си изучавала? Вбъдеще ще се присетя още много въпроси, но засега толкова. :)

11.   Добре, добре го каза номер 9. Надявам се, че някой ще стигне и до този ти коментар, така че да не си помисли колко як е живота на дъното. Както никой не може да оспори, колкото повече преживявания от различен тип имаш в живота си, толкова повече опит имаш зад гърба си и знания как да се справяш в различни ситуации. Но не мисля че има излекувал се наркоман, който не би заменил този си опит с едни спокойни, нормални, че дори и скучни години.
Познавам хора, които в миналото си са се друсали и не съжаляват за това. Но те не са били зависими по някаква причина. Спрели са наркотиците без проблем и са продължили напред. Никога не са попадали в ситуации, които са тежки за разбиране и приемане. Не са били просто на дъното. Те са се забавлявали някакво време и след това са се върнали в нормата. Никога не са грабили някого, не са се продавали, не са правили нищо повече от това от време на време да се почерпят с нещо нелегално. И не са имали нуждата да го правят всеки ден. В общи линии те са останали на нивото, на което бях аз с тревата до 15-годишна. Тогава си спомням колко елементарно ми беше спирането и как нямах никаква драма като прекратих пушенето освен че вече станах скучна за готината ми компания.
Но никога не знаеш как ще протекат нещата при теб. И до какво ще доведе пробата на едно или друго. Също така често се изпуска момента, в който си на ръба да станеш зависим. Понякога с месеци и с години не можеш да разбереш, че вече си такъв. Докато по някаква причина не ти се наложи да ги спреш и осъзнаеш, че не е толкова лесно, колкото си си мислел. При мен не стана така, де. Аз бързо разбрах, че съм вече зависима, но просто не ми пукаше, защото бягах от проблем, не знаейки как да се справя.
Както казва номер 8, животът на наркомана наистина не е изпъстрен с цветни и интересни неща. Реално погледнато ден след ден ти просто се тласкаш към дъното. А колкото по-надълбоко влизаш, толкова по-черен става света в действителност. И не бива да има съмнение, че може да е интересно за слушане и гледане, но когато преживяваш лично ти някои неща, няма начин да ги възприемеш като цвят в живота си. Защото за теб те са били трудно научени уроци, но по време на часа навярно пет пъти си се замислил да се хвърлиш от прозореца, за да се приключи.
Аз самата съм имала намерение да се самоубия поне десетина пъти в своя живот, като нито веднъж не е било вопъл за внимание от страна на някой, а истинско желание просто да се приключи с това. Само веднъж съм правила действителен опит. Останалите все някой някак се намесваше, така че да ме спре, но без да знае какво прекъсва. И това със сигурност не се дължи на особено слаба психика предвид, че съм успяла все пак да спра наркотиците и до голяма степен да преживея травмите си без чужда помощ. Но просто има неща, които те стряскат до степен, в която вече не виждаш надежда да изгрее слънце за теб. Процесът на спиране на наркотиците е едно такова нещо.
Аз не съм разказала в началото емоционалната и душевната страна на спирането. Но това беше нещо покъртително, което ако ми се наложи отново да изживея, не знам дали ще се заема или вече наистина ще си тегля чертата. И до сега не мога да разбера как има хора, които ги спират многократно. Като оставим на страна първоначалната силна абстиненция, която се изразява и във физическо неразположение, но отминава в що-годе кратък срок и е преодолима... продължението, всъщност, не е по-добро. Защото дори да нямаш физическата нужда вече от своя опиат, умствената остава. Нямаше ден, в който да не мисля колко невинно би било само малко да опитам и след това да се самоубеждавам часове наред как това не е така. А след това картинката се повтаря. Нямаше случай, в който да ми се случи нещо лошо (дори елементарно нещо като това да ми изгори крушката), и аз да не си помисля колко гаден е животът към мен и как може би една линия ще ми помогне да се справя. За мен обаче най-трудното нещо, за което не бях никак подготвена, е емоционалната апатия към хубавите случки в живота. Докато не се влюбих, а това са 6-7 години, аз не съм се радвала на нищо. Въпреки че съм много усмихнат човек и нямам познат, който да не ме е запомнил с усмивката и смеха ми, в действителност аз не изпитвах никакво щастие от нищо. Не се умилявах от нищо. Взех си котка и не помогна. Взех си куче и то не помогна. А в момента те са сериозен извор на щастие за мен всеки ден със самото си присъствие. Но тогава... те бяха просто ангажимент, . Нищо повече от това. Често пъти бяха и „проблем“ по една или друга причина. А сега са само поводи за усмивка. Те ли са се променили или аз?
В даден момент, да речем на втората година, осъзнах, че не изпитвам радост. И че положителните ми реакции са някак заучени – като другите се радват, същото правя и аз. Но ей така сама да се зарадвам на нещо, да ликувам, да празнувам, не е било. Май тогава ми бяха увеличили заплатата с една трета от тогавашната ми и аз само се чудех дали ги заслужавам тези пари, дали върша достатъчно работа за тях, дали не са някакъв вид подаяние и т. н. В даден момент разбрах, че това не е нормална реакция, но не успях да се преборя със себе си и да се зарадвам. И лека-полека установих, че аз всичко превръщах в проблем. Нямаше нещо, което да ми се струва добре дошло, колкото и хубаво да беше в действителност. Беше много тежко да приема, че до края на дните си ще бъда такава. Беше също толкова трудно да приема, че сама се ограничавам от щастието, защото за мен то се съхраняваше в наркотиците. Знаех какво да взема, за да изпитам отново радост, но трябваше ден след ден да избирам да живея в своята си черна дупка. Това... Не знам как звучи, но просто наистина е много, много трудно да го преминеш, защото нямаш надежда да се измъкнеш. Лично аз не знаех, че ще се сблъскам с нещо такова.
Не знам и как психолози и психотерапевти работят с тази част от спирането и дали успяват да я преработят по някакъв начин в по-кратък срок. Не зная и по груповите терапии дали хората намират решение и вяра, че това ще се промени. Дори не съм сигурна дали всеки преминава по този начин през спирането или при мен са повлияли и другите неща. Но знам че е много мачкащо да знаеш, че всеки ден ще прилича на предишния – борба за живот, който просто не искаш да живееш. Борба да живееш заради щастието на някой друг. Не се предаваш само заради хората, които те обичат. Защото в момента, в който помислиш за себе си, всъщност, ще се надрусаш. Единственото щастие, което аз виждах, беше в лицето на дрогата и го нямаше никъде другаде.
Аз май много се отклоних, не знам защо беше това словоизлияние ама излязло е, ще го оставя.

12.   Колкото до срама... Реално погледнато не е толкова срам, колкото страх, ако трябва да бъда честна. Аз съм приела миналото си и въпреки че не мога да му се радвам, нито да бъда особено благодарна за него, поне не мога да отрека, че съм пропътувала по-дълъг път от някои хора, за да стигна до нивото, на което съм в този момент и заслужавам както собственото си, така и чуждото уважение. Мисля че съм се справила страхотно в своя живот предвид изпитанията си и няма как нечие чуждо мнение да ме засегне, защото в своите очи аз съм си топ, хаха. Но моите близки не са наясно с това какво съм изживяла и до сега. Всеки, който ме познава, е бил лъган от мен по някакъв начин и не знае цялата ми история. Един знае едно, друг знае друго, трети подозира трето, а четвърти не смята, че съм имала по-нестандартен живот от неговия. Съответно за мен е риск да изляза с лицето си пред някой и той да знае всичко за мен, защото в даден момент тайните ми може да бъдат разкрити на хората, които не искам да ангажирам с тях. Не за друго, а защото ще им донесат обида, болка и може би по-тежки чувства, от които няма смисъл, защото реално споделянето на тази информация с тях, на мен няма да ми донесе нищо повече от това да мога да застана пред някоя камера и вече да говоря за опита си, както правят други минали по сходен път. А смятам че вече достатъчно много се говори за зависимостите по телевизии, в интернет и други медии, така че да няма нужда по някакъв начин да филосоствам и аз по темата.
Та в тази връзка да кажа, че моят любим научи почти всичко – мисля че му спестих информацията за отношенията ми с дилъра и краденето на пари от нашите. Както и не мисля че някога съм задълбавала в темата за това колко трудно беше спирането. Но иначе знаеше основните щрихи на останалите неща, от кого какво крия и защо. Когато се разделихме, понеже нещата не приключиха никак спокойно и положително, много ме беше страх, че може да каже на някой нещо неподходящо. Така че в това отношение продължавам да съм предпазлива какво и на кого разкривам – по принцип, нещата се случват по усет. Имам една приятелка, която нищо не знае. Аз я чувствам много близка, имало е периоди, в които всеки ден сме се виждали за по час-два, но въпреки това не съм усетила, че е подходящо да й кажа това или онова. Има пък други хора, с които съм се срещала два пъти и на третия път вече съм можела да им споделя едно или друго. Логика? Няма. Просто интуиция. И понеже не те познавам, а вече знаеш всичко, реално погледнато не мога да си позволя да свържеш текста с картина, за да не бъда заплашена при лошо развитие на отношенията ни.
Както се разбира, не сме заедно вече с моят възлюбен, но аз съм изключително благодарна за това, че се появи в живота ми и ме зашемети с този романс. След неговата поява започнах отново да изпитвам истинско щастие. По време на присъствието му, разбира се, беше много по-силно. Но учудващо, след него нещата не се промениха чак толкова значително. Няма я тази еуфория към живота, но има много неща, които ме радват. В този момент изгря слънчицето иззад хълма до дома ми и просто вътрешно се усмихнах, защото напича приятно и ме топли. Той е човек, с който много израснах, и на който се надявам да му се случват само хубави неща в живота, защото ме накара да видя светлина. Въпреки лошият край на нашите отношения, аз винаги ще го уважавам и ще му пожелавам всичко най-добро. Извади ме от дупка, от която аз години наред не успях сама да изляза.
Имам по-голям брат, който в ранните ни години беше привидно черната овца в семейството. Той не живееше с нас по време на тийнейджърските ми години и в общи линии, докато не се ожени, не бяхме особено близки. Неговата единствена в роля в миналото ми е, че беше една от причините да не искам нашите да разбират по какъв път вървя, защото им стигаше едно проблемно дете, създаващо предимно грижи. Всъщност, това беше от огромно значение за мен, защото пазейки се от това родителите ми да не разберат, навярно съм се спасила от действително лош край на живота. Колкото истории на зависимости съм слушала, когато близките ти знаят, си позволяваш повече, отколкото аз съм допускала да правя. Най-големият ми грях към майка ми и баща ми реално са взетите пари, но ако днес попиташ мама дали предпочита да не изгуби тази сума, но да се лиши от мен, навярно и сам можеш да прецениш какво ще отговори.
Към висшето не се върнах. Моят възлюбен искаше да записвам с него друга специалност, която можеше неговото семейство да ми помогне да завърша без много усилия, но аз отказах, колкото и да настояваше. В моята работа диплома не е нужна. Колкото и някои работодатели да търсят такава за някакъв си нискоквалифициран труд, аз нямам намерение да изкарвам. Приемам, че е нужно да отделиш време за учене за определени професии, но аз съм си просто магаренце – работя си нещо, което всеки може да работи и не се стремя към повече. Нито искам да съм шеф, нито искам да взимам по-голяма заплата от необходимата ми за един приличен живот. Към днешна дата ми е важно работата да ми допада, да не ме напряга често и парите да ми стигат до степен, в която все пак да не е от заплата до заплата. Работя си още във фирмата, която споменах, просто вече на различна позиция и при различни условия. Надявам се да се пенсионирам тук, но ако се наложи – вярвам, че ще намеря друго подходящо място за себе си. Щом ме наеха в нея, когато бях зле, надали сега би ми се опънало да намеря нещо друго, което да искам и да ми позволят да правя без да съм висшистка. Никак не ми се развива кариера. Почитателка съм на простите неща.
Искам грижите ми да са малки и спокойствието да преобладава. Дори не се стремя към еуфорично щастие, а просто към хармония.
И за финал, колкото и да ти е странно, аз водя в момента сходен на твоя живот, който описваш. Работя си от вкъщи и излизанията ми са свързани предимно с пазаруване, разходка на кучето и някой преход в красивите ни планини. От време на време се посприятелявам с някой за някакво време и почвам да излизам по-често, но това е по-скоро от гледна точка на това, че се надявам в даден момент да срещна своя спътник в живота и подозирам, че няма да дойде у дома да ме открие. Ако вече го бях открила и не беше екстроверт, навярно щяхме да си кротуваме вкъщи.

13.   От 1, ... 10

До авторката

Благодаря ти за двата обширни отговора! Вчера докъсно рифрешвах страницата и отдолу пишеше, че няма коментари чакащи одобрение, а днес сутринта се събуждам и гледам цели два. Веднага вътрешно се въодушевих и се зарадвах, че ще има какво да прочета с интерес. Толкова, че сега дори кафе не ми е необходимо... Така че - с голямо желание ги прочетох. Интересното е, че открих сходни черти - примерно и аз не обичам да летя от цвят на цвят на различен работодател. В първата си работа бях близо 10 години... За десет години длъжността ми не се смени. През 5 от тези години ми индексираха с по 10 процента заплатата на година. И добивах по 1 процент клас прослужено време, така за целия срок на работа, заплатата ми да се е изменила с едно 60-70 процента нагоре. Проблемът бе, че основата не бе голяма, напротив. А познатите ми и приятелите ми се развиваха - растяха кариерно. Почна да ме хваща срам, ако трябваше да споделя пред някой на какви пари работя, но тук трябва да призная, че за мен дори те бяха напълно достатъчни, още повече - успявах да спестя половината. А в работата често слушах колегите как вече свършели парите още на 15-20 ден (а получаваха по-големи заплати). Но за мен да се спестяват пари не бе проблем - нито пуша, нито пия, нито ходя по дискотеки, барове, кръчми, театри, кина, някакви други платени събития, нито имам домашни животни, за които да отделям средства, нито имам автомобил, за който да се грижа като за малко дете и да му купувам винетки, граждански, ГТП, масла, бензин, сервиз и т. н. Моите разходи са лесни: ток, вода, парно (по-точно топла вода, че дори през зимата рядко ползвам парното), Интернет и тв, Моб. Интернет и телефон и храна. Това са. Но да се върна обратно - та при първата работа, макар да можех спокойно да издържа още няколко години, то си казах че след като 10 години няма никакво развитие, то явно не си струва повече да бъда там. Напуснах. После имаше един период, в който се преквалифицирах и малко след това се захванах със сегашната работа. В началото заплащането бе много добро спрямо липсата ми на опит и предишни получавани средства, но тук проблемът се разкри в това, че няма никакви актуализации на заплатата - дори и през миналата инфлационна година, в която всичко растеше на горе, моята заплата бе константа. Колегите са супер, натоварването или по-точно липсата на такова - също ми допада. Не обичам да работя под стрес. :) Та затова и за момента не се оглеждам за друга работа, защото предвид, че колективът е добър, а заплатата достатъчна, то за момента нямам мотивация да се впускам в ново и неизвестно работно място. Аз съм такъв - не ми допадат неизвестностите и резките новости. Към младежите, завършващи училище или университет изпитвам кръг от емоции, гледайки колко бързо ме минават в получаваните заплати - започват работа - седят половин година до година, напускат и почват при нов работодател на по-висока заплата, там също - половин година до година и следва трети... За 6-7 години - смемят 3-4 работодателя, а с всеки сменен длъжността и заплатата им расте - добре се пазарят. Благородно им завиждам, иска ми се и аз да бях като тях, но същевременно се дразня на подобен вид скок-подскок, защото реално при всеки нов работодател получават по около 2 месеца за обучение и свикване в обстановката, при което не се очаква да работят, но получават заплати и тук се губи обективността - работодателите почват да им дават големи начални заплати, защото гледат тлъстите им св-та. Но да...
Да се върна на мен си - последните 4 години бяха водовъртеж от трагични и позитивни емоции за семейството ми като цяло, та и затова съм доволен на константната рутина в ежедневието ми.

Сега отново да насоча към теб прожекторите :п

Чудно ми е, защо повечето наркозависими или бивши такива споделят, че като не взимат са депресирани, унили, без липса на положителни емоции, та им се иска да вземат, че да се почустват щастливи. А същевременно съм чел и гледал изказвания на други, заклети наркомани, които казват, че само в началото са изпитвали приятни позитивни емоции при взимането на наркотици, а след това приемът е бил по задължение, за да не чувстват болката от абстиненцията.

По отношение теб - ако не ти е проблем да се връщаш назад - в началото сподели, че си вършила много неща, за които нямаш спомени и си научавала от други за тях? Това ми е малко странно - какви наркотици причиняват подобни петна? Има ли истории, за които ти, след като си ги извършила, не си помнела, че си ги правела, а после да дойде някой "приятел" и да ти каже (или покаже заснето с телефон) за тях? Въпросният грозен дилър, който ти е бил и интимен приятел - търсел ли те е след време, засичаш ли го, след толкова години възможно е да е опандизен или ексрадиран (че нали не е бил българин) обратно в родната му страна. Каква ви бе възрастовата разлика. Предполагам, че към момента на тези събития, според написаното ти си била ученичка на 17-19, докато той може би е бил значително по-възрастен щом е чужденец, дошъл в Бг да върти незаконен бизнес. Случвало ли се е да довежда и други момичета и да желае да бъде интимен с всички накуп по едно и също време? Това, което ми е любопитно, но представлява голяма травма за теб - затова не се чувствай длъжна към мен и отговори само, ако си сигурна, че желаеш - по отношение на онзи момент с изнасилването. :( Още одеве ми направиха впечатление две неща: ти написа "мъже", което ме озадачи.. Това на купон ли се е случило или си била похитена на улицата, завлечена от група непознати? Ако е било на купон - не сте ли били общо взето връстници - момичета и момчета? Или е имало и по-възрастни мъже? Това престъпление само с теб ли се случи или е имало и други момичета с теб, които заедно с теб са били насилени? И понеже сподели в началната си история, че са били мъже - в множествено число, т. е. да разбирам, че ако е било на купон, то нещата разко са завили не в лоша, не в по-лоша, а във възможно най-трагична посока?

Отново моля те - не отговаряй на последните въпроси, ако не се чувстваш уверена да го направиш, а също обмисли дали отговорите заслужават публичност или не.

14.   На скоро имам доста работа, заради което нямам капацитета след/преди нея да задълбавам в особени мисли. Това е причината да не коментирам по-рано.

Ако ти взимаш заплата, която ти стига за твоя си живот да се чувстваш добре, не виждам никаква причина да гледаш към чуждите панички. Кой колкото ще, за толкова да се бори. Аз дори на работното си място не съм се интересувала дали някой взима повече от мен или не. Това си е моята философия – гледам на мен да ми е добре. Щом това е така, не ме тормози мисълта, че някой друг на по-малко години, с по-малко опит или нещо друго, взима повече от мен. Жив и здрав да е. Иначе аз нямам проблем да си казвам заплатата, когато е на хора, които взимат повече от мен. Но ако взима някой по-малко, се замислям до каква степен е подходящо. Имало е много случаи, в които са ми казвали, че трябва да си намеря друго място за повече пари, защото видиш ли вече работя от доста години във фирмата, но аз неглижирам подобни коментари. След като е нещо, което ми харесва и парите ми стигат, значи няма никаква причина да променям нещо. В момента, в който усетя, че финансово не издържам, по-скоро бих запитала за увеличение, отколкото да си търся нещо друго. А и аз съм много благодарна на шефката, но и на шефа си, че ми позволиха да се развия тук; че ме подкрепяха, когато съм имала нужда и че бяха не по-малко благодарни, когато са можели да разчитат на мен в жизненоважни (що се отнася до фирменото развитие) периоди. Имам си специална връзка с тях двамата и не мога да ги напусна за няма нищо, нито пък бих искала да се възползвам от желанието им да работя при тях, за да ги изнудвам за нереално висока заплата предвид че длъжността ми може да се изпълнява от всеки, който се обучава 2-4 седмици за нея.

Относно усещанията нито едното е лъжа, нито другото. Когато продължително време взимаш нещо, то все повече и повече отслабва своя ефект до степен, в която вече го приемаш само за да не си причиняваш болка. Но поне аз бях заробена за амфетите ала другите „витамини“ ги приемах по-рядко. На мен идеята ми наистина беше главно да не спя. Други желания нямах толкова силни, колкото това да не затварям очи, за да не сънувам кошмари. Съответно всички останали неща за забавление, всъщност, съм ги взимала по максимум два пъти седмично, понякога е имало и седмица-две, в които да не приемам. При тях особеното е било, че трябваше да ги приемам или рано сутринта, за да може до вечерта, когато родителите ми са вкъщи, да съм нормална, или пък на някое събиране с преспиване. Както и ако родителите ми не са си у дома вечерта, но това не се е случвало особено често.
Има я и особеността, че дрогата за забавление е много разнообразна. Аз по-голяма част от тези развлекателни неща даже не знам как се казват. Имало е някаква трева, която обаче е с някакви примеси. Имало е някакви хапчета, че дори и прахчета. Някакви течности също, които сме смесвали с питието. Който каквото ми е предлагал в някакви такива ситуации, е сполучил в почерпката. Изобщо не съм се дърпала. Само не исках хероин и всички го бяха чували 10000 пъти от мен. Всичко друго бях готова да тествам. Имало е неща, към които съм искала да се върна отново и отново, но заради ефекта им не съм можела да си позволя това да се случва ежедневно, а и знаех, че ако ги употребявам твърде често, ефектът им ще намалее. Заради това и бях една от най-склонните да пробвам различни наркотици, дори и предният вариант да ми е харесал много и да съм искала отново същото.
Така че аз можех да си набавя щастие. Това обаче никога не се е случвало с амфетите, към които бях зависима. Тяхната цел беше друга, техният ефект е различен и те не са ми били парти дрога. Те си бяха за ежедневието.

Аз не визирам, че съм имала бели петна по време на този период. Не че не е имало, напротив, но никога не е било да съм направила нещо срамно, гнусно и т. н. По-скоро тук визирах, че тези години някак ми се губят. Не знам как е минавало времето ми в училище да речем. Кога съм спряла да ходя по олимпиади не помня. Гаджетата на най-добрата ми приятелка по него време изобщо нямам спомен какви са били и що, знам ги по нейни разкази на по-късен етап, въпреки че съм изкарвала някакво време с тези момчета. Не съм сигурна брат ми кога си е идвал, колко време е стоял, ние изобщо говорили ли сме си с него, защото той в моята глава някак отсъства. Такива неща визирам, че просто знам от разказите на останалите, когато сме си говорили за миналото. Те си ми говорят за някакви случки, в които аз явно съм присъствала, и аз си навързвам нещата и какъв ми е бил живота. Но картина се появява точно толкова, колкото въображението ми може да изгради. Това не е нещо, което идва от спомен.
За това не съм сигурна до каква степен играят роля наркотиците, и до каква степен безсънието. Знам че рядко спях и нямах изграден ритъм кога това да се случва. Знам че съм изкарвала по 4-5 дена без капка сън, като за целта съм приемала обилни количества амфети. Съответно е напълно възможно двете неща заедно да са довели до тази липса на запис в моето устройство.

За дилърът е важно да уточня, че аз в моята глава по него време наистина го приемах като „гадже“, въпреки че той ясно беше поставил условията на нашите отношения и в никакъв момент не е казвал или показвал нещо различно от това, че получава тялото ми, за да ми даде амфети. Разликата ни беше 25 години. Не съм го виждала, аз буквално избягах и при връщанията ми към родния град винаги отсядам на село при баба. Не се е случвало да се засечем и си нямам никаква идея какво се е случило с него, нито ми е интересно. В интерес на истината никога не е искал от мен нещо извратено или особено. Не е водил други момичета, не ми е казвал и дали има такива. Рядко е бил груб в сексуално отношение, тъй като винаги когато пробваше да бъде такъв, аз се разплаквах, изпадах в истерия, а него това не го радваше. Не е искал и не ме е записвал в леглото. В началото не се радваше, когато можех да му предложа пари срещу дрогата. В последствие почна да предпочита да имам кеш вместо да си отварям краката.

Не ме изнасилиха на купон, а долу-горе пред дома ми. Аз по него време само пушех цигари, но нашите все така не знаеха, съответно не можех да си запаля вкъщи. Често пъти за целта излизах или на покрива на кухнята ни, или пред нас след като родителите ми заспят в зависимост от това при кои съседи още свети – тея дето може да ме видят горе, или тези, които са пред/около нас. В този случай бях избрала да е пред нас и тогава от брат ми бях получила един телефон сони, който имаше възможност да качиш 2-3 песни на него. И си слушах музика на слушалки, докато изпуша една-две цигари към полунощ или малко след това. Не съм ги чула кога са приближили, нито съм разбрала намеренията им. Просто в даден момент бях хваната здраво и бях подчинена на тяхната воля.

15.   От 1, ... 13

До авторката

Благодаря за предоставения отговор. Не се притеснявай, че се забавяш в предоставянето на отговорите си. Напротив - прави ми впечатление, че забавянето се дължи в модератора/администратора, който ги одобрява с ден забавяне, след като са написани и изпратени.

След твоето уточнение за белите петна - вече ми се изясни какво си имала предвид. Да, и аз го отдавам на умората на мозъка от липсата на сън... Не мога да си представя как си държала по 4-5 дни поред... Нямах представа, че наркотиците могат да те държат толкова дълго време буден, въпреки че след толкова часове без липса на сън не е ясно колко адекватен ти е мозъка и начина на разсъждение.

По отношение дилърът ти - чел и съм гледал новини за стари коцкари, които живеят в близост до домове за сираци, които си уреждат секс срещу известни благинки. Това е толкова долно и първично... :(

По отношение с насилването - и затова добих представа защо е повлияло по толкова травматичен начин. :( Това престъпление наистина е било брутално и ужасно. :(

По телевизията преди време въртяха сериал "Закон и ред: Специални разследвания", в чийто сюжет жертвите на изнасилване обикновено бяха привеждани в неадекватно състояние посредством наркотици по време на купон, партита, дискотеки - по тази причина в предишния си пост отправих въпрос дали не е било по време на купон. Но уви - ти си изживяла в пъти по-ужасно насилие. Не знам - не искам да ги сравнявам, но това да станеш жертва на насилие, докато си в адекватно състояние и съвсем изненадващо нападение е много по-гнусно и болезнено за жертвата, от това същата да е упоена или опиянена (волно или неволно) и да няма спомен (или той да е мътен, неясен) за случилото се. Съболезнования за случилото се.

И жалко, че предвид близостта на дома ти и съседите - никой не е чул и разбрал какво се случва. Още повече, че от написаното оставам с впечатление, че се е случило в малко населено място, където всички се познават, а нощите са тихи и уж локалните бабички-клюкарки биха чули всеки необичаен звук.

16.   Не мисля че модераторите се бавят. Нормално е да не бдят в платформата ежеминутно и да има някакъв период на изчакване. Предвид, че е анонимно публикуването, вярвам че това много помага да има ограничение на неадекватни истории и коментари и предпочитам да изчакваме по няколко часа пред това да четем всякакви малоумщини.

Аз не съм убедена кое е по-добре и кое не що се отнася до опиатите и гаврата с тялото ти. Защото моя близка приятелка се запозна с момиче в чужда държава, което е било упоено и изнасилено на купон от група момчета. На следващия ден е усещала, че сякаш нещо не е наред с нея, но не е била наясно какво. Месеци по-късно рязко й се връща спомена и заради това тя е развила няколко психични заболявания, като вече не помня какви бяха, но приемаше стабилни лекарства и пак не беше добре. Докато аз, ако бях казала на родителите си и те се бяха погрижили за това да работя със специалист, мисля че щях да го преодолея много по-бързо и качествено. Аз поне имах избор дали да се работи по случая с нападението върху мен, докато онази девойка - не. Защото месеци по-късно ти нямаш никакви доказателства. И дори в момента да отчитам липсата на сигнал от моя страна като грешка, знам че аз съм отговорна такъв да няма, а не ми е виновен някой друг.

Всъщност, не съм от малък град. От сравнително голям съм, така че не е чак толкова странно. Също така по нашия край къщите са внесени навътре в дворовете и има отстояние между улицата и прозорците. А аз бях в един участък от улицата, които има хубава гледка само от страната на една съседка, възрастна жена, което оправдава и липсата на чуваемост. А баща ми спеше във вътрешна спалня, където пък съвсем няма как да чуе нещо. Не коментирам и това, че реално погледнато аз не съм викала много - първо, че ме ограничиха, второ, че ме заплашиха и трето, че ме увериха, че ще бъде по-безболезнено, ако не се дърпам.

17.   От 1, ... 15

До авторката

Лошо и за това чуждестранно момиче... Но нали си даваш представа, че е възможно я да си спомни, я не. А дори и да получи спомен - то си е до човек как и за колко време ще го преодолее и дали въобще ще го преодолее. В интернет, в ютюб съм гледал влогове на една белгийка (може и да се бъркам - вече не помня), това което помня бе, че тя сподели, че в един малък град във Франция или Белгия ежегодно имало някакво събитие, в което целият народ там е здраво пиян или надрусан, дори имало много гости, пристигащи с тази идея. И тя споделя, че точно се била сгаджосала с някакво ново момче и с него цял ден пили - от сутринта, та до вечерта. А след това споделя, че привечер, когато вече била стабилно пияна, на улицата забелязала някакво скромно, миловидно момиче, нахилено и със строяща от нея позитивна енергия, което добродушно и май абсолютно безплатно я почерпила с 1000 мг чисто MDMA, и въпросната влогърка без да се замислила на пияна глава - взела цялото количество на куп. После споделя, че в пика на дрогата - била като гумена кукла, в безпомощно състояние и почти нищо не помнела. Споделя, че от време на време се съвземала, седяща на стол у тях (явно приятелят й я е прибрал), като у дома й имало и други хора, дошли да празнуват, без да уточнява откъде са се взели и кой ги е поланил. След като и изгледах влога в тубата, се замислих ами ако новото й гадже се бе оказало някакъв с лоши намерения, който да викне приятели, които да се възползват от нетрезвото поведение на приятелката му... Безпорно изнасилването си е изнасилване - няма спор. Но примерно в следната ситуация: момиче, което е отговорно, ученолюбиво и разсъдливо, решава веднъж да се позабавлява и доброволно приема дрога, за която няма представа как ще й се отрази. Вследствие на дрогата поведението й става аморално и почва по-свободно да флиртува с мъжката част от компанията. В допълнение от изпит алкохол - задръжките й напълно падат. По отношение на мъжката част - голям брой от тях също да са пияни и дрогирани (с две думи - не са напълно трезвомислещи). И една подобна ситуация завършва с масов секс между момичето и момчетата. На следващия ден никой не говори - дали защото не помни, дали защото го е срам. Момичето след време разбира, че е снимано с телефон, вижда клипа и така разбира какво се е случило на купона - преди това всичко и е било мъгла. Понеже вече е напълно трезва - осъзнава ясно какво й се е случило, че е била изнасилена (спрямо осъзнатото й поведение). Но тук е въпроса дали реално е била изнасилена, ако не помни че е флиртувала на купона и е подавала ясни сигнали, че е готова (и се иска) за нещо повече. Много трудно реално може да се разбере дали е била безпаметно пияна и дрогирана, че да не може да откаже или е била толкова пияна дрогирана, че да се натиска с някой на купона, но на сутринта да не помни, и да реши, че е била насилена. Тук идва и презумцията за алкохола и наркотиците - ако са били доброволно приети, то последващите от това негативи да не са изцяло на сметката на мъжката компания, която също може да е била неадекватна. Ще хиперболизирам примера с нов: да речем, че някой хетеросексуален мъж влезе гол или почти гол в двора на някой затвор, приеме приспивателни, а в ръката си носи туба вазелин, то същият след като се съвземе и установи болка в дуп. то си, то същият следва ли да претендира, че не е гей и че е бил изнасилен. Пак повтарям - примерът е силно хиперболизиран, но на един купон може да е що годе същото: момчетата харесват момичета, ако някое момиче се напие и надруса и почне да флиртува с някое момче, което също може да е надрусано и пияно, то е напълно възможно да правят секс, за който момичето след като изтрезнее може да не помни или да съжалява и да мисли, че е била насилена. Има и друго - момичето може да е отговорно и в началото да почне да консумира отговорно алкохол и да отказва всякакви наркотици. Но след два-три часа под натиска на компанията - да приеме екстази за веселието, като същото вместо с вода - да го комбинира със студена бира и чат-пат твърд алкохол. Така след още 2-3 часа същото момиче няма да е наясно що прави, с кого го прави. На следващия ден не помни нищо - срам я е да разпитва, но от приятели научава, че е правела секс с двама от купона. Решава, че щом е отговорна и знае, че тя не би направила аморални неща, то по метода на дедуктивното мислене - някой след екстазито тайно й е сипал нещо, без да си дава коректна представа, че може би никой нищо допълнително не й е давал, но е била твърде пияна и надрусана, че да помни точно колко е изпила и друсала. Разбира се, когато по категоричен начин се докаже, че някой осъзнато и целенасочено й е сипал тайно нещо в питието и я привел в неадекватно състояние, а след това е спал с нея - това си е категорично изнасилване, предмет на наказателни действия. Както и ако принудително я застави да прави секс - както се е случило с теб. Това пак си е класическо изнасилване, предмет на наказателни действия. Но отново - това, че някое момиче може да не помни, че под волево приети от нея наркотици доброволно е правела секс с 1, 2, 3, та и повече, които също като нея е възможно да са били дрогирани и пияни - тук трябват наистина задълбочени разследвания, за да се установи дали става въпрос за изнасилване или не.

По отношение на модерацията - тя е хубаво нещо, съгласен съм с теб. Това, което не ми харесва е, че очевидно същата се осъществява само от един човек или малка група от хора - 2-3ма, които го правят междудругото, в свободното си време и по тази причина одобрението на коментарите е забавено във времето, понякога с почти цяло денонощие. :(

18.   От 1, ... 17

Май поизчерпахме темата и по тази причина настъпи тишина. А на мен ни най-малко ми се иска това... Напротив - доставя ми удоволствие да виждам, че коментар или два очакват одобрение и с голям интерес и любопитство изчаквам да настъпи време да ги прочета. Да - има го и момента, че е средата на работната седмица, работните и ежедневни задачки са с приоритет, но въпреки всичко тази липса на активност малко ме подтиска. :( Друго си е да видиш "Коментари очaкващи одобрение: 1 бр. ". :)))

Те така... Разписах се.. Излях си душата. :)

До авторката

От изброените няколко града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Велико Търново, Русе и Видин - кой от тях ти е най-близко? Не отговаряй къде живееш, нито от къде си, а кой от изброените градове ти е най-близко достижим (т. е. ако живееш в София, Перник, Кюстендил, Дупница - напиши София). Защо се интересувам ли? Отговорът: в съзнанието си въртя следния сценарий - тъй като в сайта не се публикува лична информация, то ми е интересно дали съдбата и случайността могат да ни срещнат с теб. Примерно, ако ти си от района на София, имаш някое любимо публично място в града, то да го споделиш - примерно в София, на 11 или 12 ноември, ранния следобед на езерото Ариана (без да се уточнява повече по-конкретна информация - нито точен час, нито точно място, нито да се споделят снимки кой как изглежда) и съответно аз пък да споделя, че ще бъда със сини панталони или дънки, черно яке, бяла тениска. Общо взето на едно голямо публично място - хора с подобно облекло ще са много. Също така аз няма да имам представа ти как изглеждаш - вярвам, че си момиче, но може вече да си жена, или ако все пак (макар и с нищожна вероятност) ако темата е измислица - може и да си някой младеж или мъж, претендиращ по някаква неясна причина, че е жена.. И така една потенциална среща между нас ще бъде напълно случайна, въпреки че ще сме предприели действия да я направим една идея малко по-вероятна. :) Нито аз ще имам гаранция, че ти изобщо ще решиш да дойдеш, нито ти ще имаш същата за мен. Но ако все пак, ако в тази случайност първо ти успееш да ме разпознаеш (защото все пак ще имаш идея за какво да се оглеждаш като цвят дрехи) и се престрашиш да ме заговориш - то ще можем да пием нейде кафе по центъра. :)

Едва ли ще успеем да се запознаем, но пък ще бъде тръпка да се разминем на живо един друг без дори да подозираме за това. :)))

19.   Привет! :-) Тръгнах аз да точа засегнатата тема, но нещо ми се отклониха думите и реших, че отивам прекалено надалеко. Заради раздела на темата. Струва ми се, че трябва да се добави нов раздел в платформата, който да е свързан с насилие и травми от такова.

Живяла съм 10 години в София и все още имам поводи да посещавам града. Някой път, ако имам повече време в столицата, може да го разиграем някак, но няма да е този месец със сигурност и заради склонността ми да съм недоверчива, не бих обещала, че ще се случи да седнем на кафе. Надявам се, че разбираш, че си има причини да публикувам в анонимен сайт, а не във фейсбук профила си. :-)

20.   От 1, ... 18

До авторката

Хехе, пиши ти за съмнения, мнителност и предпазливост... Това, че съм мъж не ме прави по-доверчив.. :) Години наред имах за профилна снимка във фейсбук някаква картинка, а не своя снимка. :))) Нямам и регистрации по сайтове за запознанства, че идея нямам кой ненормален може да ми открадне снимките и после с фалшиви профили да се представя за друг, ползвайки мои снимки. Е, сега друг въпрос, че едва ли някой ще стигне до там да краде точно моите снимки, но това е моята предпазливост срещу опасностите в Интернет. Така че - разбирам те напълно. Затова и предложих аз единствен да съм с определени по цвят дрехи. Така дори да се случи малката по големина вероятност ти да ме разпознаеш, то ще имаш възможност да ме огледаш отстрани и прецениш дали желаеш да ме заговориш или да си тръгнеш. То така или иначе вероятността да се засечем и разпознаем ще е много малка, та дори да не се запозная с теб на живо - ще го отдам на липсата на късмет в намирането ни сред хората. :)

Както виждаш - нито съм те питал тук за име, нито за възраст. По отношение второто - предположенията ми са, че си около 28-29 г., но както може и да си по-млада, така и да си по-възрастна. Запази го в тайна (щото ако разбера, че си 40 - сигурно аз няма да дойда на срещата :))) ).

Мда, ех да можеше екипът, който съпортва тоя форум, да поддържаше нещо като mIRC стаи, където да си чатим късно вечер и да обсъждаме ежедневни неща - новини, политика, сериали, реалитита, а също да намираме група съмишленици и да се уговаряме за преходи по планините, както ти сподели по-рано, че обичаш да обикаляш, когато имаш възможност. И аз много се радвам на разходки и преходи по планините - единственото, което не им харесвам е потенциалната възможност да забърша някой кърлеж в шубраците, та затова обичам да вървя по отъпкани пътеки или третокласни неасфалтирани горски пътища, където трева до колене липсва. :) Имам фобия, че може да ме полази кърлеж... :)

21.   До авторката, поздравления за силата на Духа и характера, които имаш... Прочетох и поста и всички коментари, разбирам те идеално по отношение на това как Любовта те е спасила в Душевно и психическо, енергийно отношение... И моят случай е подобен, но без частта с наркотиците, поне не от моя страна, както и с тази разлика, че годините, в които бяхме заедно с Любовта на живота ми-буквално летях от щастие, радост, постоянно бях изпълнена с хармония и вдъхновение, наслаждавах се на всичко в живота, но когато той напусна този свят, след като беше Брутално убит... , просто...
Ох, не мога да опиша надълго, защото коментарът ще стане с размерите на книга... , просто искам да кажа, че макар Духом да вярвам, че е с мен, то мъката, тъгата и болката са пропили в Душата ми доста дълбоко. След това малко дълго предисловие, към въпроса ми-искам да те питам ти как успя да се справиш с кошмарите, след като вече не разчиташе на амфетамини и метамфетамини, за да те държат будна и т. н.? Моите кошмари НЕ са свързани пряко с Любовта на живота ми. Те са свързани с гадните и отвратителни изроди, които уж ми се пишат, , семейство ", но РЕАЛНО НИКОГА НЕ са били такива за мен. Цял живот тормоз, обиди, психическо и емоционално насилие, като дете бях подложена и на хронично физическо насилие. Просто-ЦЯЛ живот тормоз, в резултат на това от повече от 10 години сънувам отвратителни Кошмари с ония трима Психопата т. нар., , майка, баща и сестра"-отвратителни кошмари и каквото и да предприема по въпроса нищо не ми влияе на кошмарите, затова и те питам за твоят начин за справяне, какъв е....? А моите кошмари, като сюжет са пълни с картини на крайна бедност, мизерия, самота, пространствена дезориентация, постоянно лутане из коридори, врати и лабиринти, чувство за отчаяние, безнадеждност, самотност, изоставеност, отхвърленост, пустота, пусти или претрупани с народ сгради, къщи и все се лутам и лутам, като в лабиринт, все се опитвам да избягам потайно от някакви дебнещи заплахи във физиономиите на разни, , роднини", просто влудяващи кошмари с един и същ сюжет. Разбирам, че е важна вътрешната настройка и от мен зависи това... , но просто съм се отчаяла, не мога в будно, съзнателно състояние да излъжа Сърцето си, съответно съзнателните ми тревоги, емоции, целият психически боклук се трупа и отлага в подсъзнанието ми... и после как да се отърва от ужасните, гадни, съсипващи и източващи енергията ми, кошмари? ! Толкова са реални, близки до т. нар. действителност, че просто е влудяващи и е Истинско чудо, че още не съм влязла в някоя лудница. Това е ВСЕКИ път щом затворя очи.. страх ме е да не полудея. Не вярвам в психолози-адски елементарни и тъпи са, ако хората са психически ок, то тъпите психолози, особено в тая окаяна България, със сигурност ще ги побъркат, затова те не са никакъв вариант за мен!

22.   Ех, още снощи имах отговор към вас, но се оказа твърде дълъг и не успя да се изпрати, а за разнообразие не го бях писала в уърд, така че да го публикувам на части. Днес навярно ще бъда значително по-обрана в думите си.

Номер 20, разсмя ме. Имам подозрения, че ако си мерим недоверчивостта, може и да ме разминеш. Витоша е много облагородена планина, така че там има на воля отъпкани пътеки без трева. Разбира се, ако си блейка като мен или потърсиш разнообразие от обичайните пътеки, винаги може да оплетеш пътищата и да попаднеш на места, в които кърлежите са най-малката грижа.

Номер 21, съжалявам за загубата ти, както и нанесените ти поражения от семейството. Него няма как да го избираме и винаги има последствия – при някои положителни, при други никак.
Най-голямото оръжие срещу кошмарите е преработка на травмите по начин, който да ти позволи да се сещаш за тях без негативни чувства и емоции. Ако раните ти са още отворени, то няма никакъв начин да не сънуваш лоши неща, защото съзнателно или не ти страдаш.
При мен нещата се случваха постепенно. В началото нямаше вечер, в която да не сънувам онази вечер. Нямаше как да не спя, но затваряйки очи знаех какво ме чака и след кратко време се събуждах ужасена. Но преживяването отново и отново на една съща случка в даден момент спира да има същия ефект върху теб в будно състояние. Това се случва много бавно, но си е така. Като бонус към съдържателните ми кошмари аз описвах много често на лист хартия какво се е случило. Пишех понякога до нападателите – от ругатни, през заплахи, че до клетви. Пишех и към себе си. На края късах хартията на малки парченца и това ме караше да се чувствам по-добре по някакъв начин. Много помогна първият по-нуждаещ се период на фирмата от мен. Тогава работих без почивка седмици наред по много над 8 часа. Бях толкова изтощена физически и психически, че често пъти нямаше място за сънища в 5-6-часовия ми сън. Тогава може би се е случвало до 2-3 пъти седмично да сънувам онази вечер и даже съм успявала след като се събудя да заспя отново. Като мина този период, кошмарите си се върнаха с пълна сила, но аз вече схванах идеята, че явно не съм достатъчно ангажирана с нещо странично. От една страна се стараех да преработвам травмата си, да я осъзнавам и приемам като част от миналото ми, като урок, като нещо, което по един или друг начин е било полезно за моето израстване, въпреки че е било мъчително изживяване. Но от друга страна гледах да се ангажирам – с излизания, с повече работа, често пъти с чужди проблеми, приоритизирайки ги над моите. Играех някакви компютърни игри, четях някакви истории. Излизах с нормални мъже, които нямат намерение да правят с мен нещо против волята ми. И така нещата поотшумяха до степен, в която ако не мислех и говорех за това, ако не ставах свидетел на такива сцени по филми и предавания, всичко беше наред. Както и ако не се почувствах застрашена от някой мъж по някакъв начин. Ако по каквато и да било причина мислите ми се връщаха нататък, непременно отново чувствах същите неща, които и по време на случката, както и първите месеци след нея. Така че в общи линии избягвах тези мисли, а когато се случеше все пак да потропат на вратата – разсъждавах върху това, че е нещо преодолимо и ми е било необходимо, за да бъда това, което съм станала. Лека-полека раната се затвори, много постепенно и бавно. В момента мога да говоря на тази тема без да събудя кошмарите отново, мога да мисля върху нея спокойно, мога да наблюдавам сцени с такъв тип насилие и да чета такива истории без да има негативно отражение върху мен. Това се случва като притъпявам реално собствените си чувства и емоции в дадения аспект. Ако се върна назад да разказвам конкретно какво съм изпитвала и какво е било вътре в мен, много лесно пада тази устойчивост. Но се научих да не се връщам към тогавашното си емоционално състояние. Като мисля за това, по-скоро го разглеждам като страничен наблюдател един вид, отколкото като главно жертвено лице. Към момента, ако сънувам подобни кошмари, те никога не са онази нощ. Те може да бъдат свързани със сексуално насилие, но не при същите обстоятелства. И често пъти се събуждам преди нещо съществено да се случи.
Искам обаче да отбележа, че не смятам себе си за пример за това как трябва да се справяш с травмите си. Аз съм на мнение, че ако улучиш добър терапевт, може да затвориш всякакви рани по психиката си. Не съм пристъпила към специалист поради ред причини, но нито една от тях не е, че няма такъв, който може да ми помогне. Сигурна съм, че има. Сигурна съм, че има много по-бързи и лесни методи за справяне с последствията от насилие. Вярвам, че моят метод беше твърде дълъг, тромав и мъчителен. Дори не съм сигурна до каква степен успешен предвид че все още ако се върна към конкретните си чувства и емоции по онова време, мога да рухна от раз. На мен ми върши работа, колкото да водя нормален начин на живот, заради това оставям нещата така.

23.   От 1, ... 20

До авторката

Аз затова някъде по-горе много бегло намекнах, че за моите години малко неща съм преживял (негативни и/или позитивни). По отношение интереса ми към момичета/жени, имащи/имали проблеми с наркотици - не знам кога точно се зароди. Сега, като се замисля, може би някъде около 2005та, когато малцина имаха добър домашен интернет и популярни бяха интернет-кафетата и клубовете. Спомням си веднъж как си седях на един компютър и цъках една онлайн уеб базирана игра, когато в малкия интернет клуб влезе младежка компания, всичките около моя възраст, състояща се от около 2-3 момчета и две момичета. И двете момичета бяха много яки на външен вид. Едната светлокоса със сини очи, другата - тъмнокоса с тъмни, но и двете, по мой спомен - много красиви млади момичета. Явно бяха пушили трева, много трева. Тъмнокосата толкова се бе нагърмяла, че управителят на клуба (който се познаваше с тях) като я питаше нещо, тя не бе в състояние да го разбере, та камо ли да изрече нещо ясно и разбираемо в отговор. Докато пък русата бе превъзбудена и игрива и взе една четка-метла с дълга дръжка и се заигра с нея, като я размаха... Тогава реално видях на живо що е то надрусани момичета (просто защото никога не съм имал в компанията си, подобно обкръжение). И може би тогава се зароди желание у мен да започна да общувам с подобни момичета/жени - да вникна по-дълбоко от видимото и да разбера, какво ги тласка към това да се друсат. Каква е първопричината, а след вторичните такива. Да разбера дали същите имат ясна представа как изглеждат отстрани в очите на хората, когато са на гребена на вълната, колко точно съжаляват, че са започнали - дали въобще съжаляват. Какви емоции изпитват като се надрусат с различните наркотици, как това променя възприемането им към мъжката част (дали ако като трезви ще си кажат този или онзи са пълни боклуци, не мисля и желая да имам общо с тях, но като са друсани - дали не свалят левъла и после точно тия боклуци да ги е. ат, докато скромни момчета/мъже гледат отстрани и се чудят как и какво такива красиви момичета/жени намират в тия типове). Аз съм на периоди - активни и такива в летаргия. Така, че не мисли, че съм се спукал да общувам с момичета/жени наркомани. Напротив - да са били около 3-4 на брой. И винаги през Интернет - на живо така и не видях нито една от тях. Макар да съм имал желание затова, нито съм набирал смелост, а и различните градове на живеене са ми се стрували пречка - едната бе от Русе, другата от близък до Бургас град, третата от Пловдивско. Тази от Русе си спомням, че се засякохме в подобен на настоящия сайт - ако този сайт се казва "сподели. нет" то другия се казваше "сподели. инфо". Комуникацията с нея бе около 2008ма. Момичето се представяше за момиче-наркоман, пристрастено към хероин. Тук признавам, че реално комуникацията ни бе повърхностна - не сме задълбавали кой как точно се казва. Само малки имена - в нейния случай Таня. Както си пишехме е-майли, така тя спря да отговаря, аз чаках-чаках, но отговор спрях да получавам и след време навлязох в период на летаргия (т. е. спрях да се вълнувам от комуникация с момичета-наркомани). След две години нещо случайно се присетих и реших да запретна ръкави да видя ще мога ли да разбера какво се е случило с момичето. Дали е живо, дали е добре. Хванах е-майла и почнах да проверявам с него по-разпознаваемите сайтове за налични регистрации с него. Така открих профил във фейсбук - и така разбрах, че май въпросното момиче-наркоман май е живо и здраво и изобщо не е било наркоман... :) Фейсбук профила се оказа с пет приятели и фалшива снимка, взета от Интернет. Разгледах въпросните приятели - от тях други към 3 бяха също някакви фейкове, а от останалите 2 - единият бе реален мъжки, другият - реален женски. Интуицията ме ориентира към женския - на гимназистка в една от елитните езикови гимназии в Русе, която бе доброволец към младежкото БЧК в града. Момичето бе от турски произход (съдейки по името й), като по активността на кампаниите и участията, които споделяше публично във фейсбук - изглежда, че бе много дейно, интелигентно младо момиче, което явно освен всичко - има развито въображение и навярно си бе измислило цялата история за въпросната Таня. След няколко месеца видях, че е приета (ако помня правилно) в Дания, където продължи с висшето си образование. Така и не се свързах с нея да я питам тя ли е "Таня" или не. Не ми влизаше в работата, особено след тези малко повече от 2 години и скромното ми Интернет проучване, което направих. Следващият период на активна комуникация бе около 2012-2013 когато се запознах с момичето от Бургаско. Момиче на 17 години, в 11 клас, с което пак установих контакт в "сподели. инфо" (малко преди да спрат сайта). Тя вече бе истинска - освен, че ми прати снимка и имахме няколко видеоразговора на живо през скайп, бързото й проучване, което направих в Интернет - потвърди думите й. Момиче, светлокосо, със сини очи - споделящо, че друса яко амфетамини и метамфетамини и което си бе втълпило, че й пада косата и че щяла да оплешивее... Нея я уговарях като завърши средно училище - да избере да следва ВУЗ в града, в който живея. Но комуникацията ни изведнъж секна - не помня тя ли спря да пише, аз ли изпаднах отново в период на летаргия... Все още се присещам за нея - през определен период чеквам във фейсбук какво се случва с нея. Знам й името, знам от кой град е, от лайковете под снимките й лесно може да се разбере кои са й родители, малкия й брат.. Просто информация, която знам за нея, която набрах докато я проучвах дали е реален човек или измислена героиня, както бе с "Таня". Дали съм направил нещо, което да я злепостави пред нейните родители - не. Не ми влиза в работата да се намесвам в живота на друг човек. Не ми е минавало дори през ум. Тук е момента да споделя, че тя мен ме знаеше само по първо име, но до размяна на други контакти (освен измислени скайп профили - и моят, и нейният бяха създадени специално за нашата комуникация - така се бяхме уговорили в "сподели. инфо" - че ще си създадем такива, че да не е твърде лично), така и не се стигна. Аз в периода на комуникацията ни в скайп разбрах лична информация за нея, която както споделих - използвах единствено и само да потвърдя или оборя легитимността на момичето, с което общувах. Сега - след период от около 10 години не намирам за нормално да осъществявам нов контакт с нея. Миналото - минало. По причина, която съм забравил, сме преустановили контакт с нея и толкова години по-късно, не мисля че има място да се допуска започването на нов. След около период на още няколко години летаргия - към 2020 осъществих контакт с момичето от Пловдивско - с нея се бяхме засичали в един уеб базиран форум през 2015, когато бях активен във въпросния форум. Тогава тя ми бе направила впечатление като момиче, изтъкано от позитивизъм, но търсещо нови приключения в приемането на подобаващо големи количества трева, че да се носи в пътешествия на съзнанието си. През 2015 тя точно почти напусна оня форум, но вече бяхме обменили някаква бегла информация за контакт. Посредством същата успях през 2020 да я потърся и намеря и така разбрах, че тя малко след 2015 заминала с гаджето си по Западна Европа да работят и да се забавляват. По хипи-снимките и бусчето, което бе стъкмено като нещо за живот в него, направих заключение, че може би е водела точно такъв хипи живот - секс и трева, в който живот с гаджето й са си били взаимодостатъчни. Така и не я разпитах. Тя само ми сподели, че вече тревата почти изцяло е зад гърба й, както и че вече се е прибрала в България. 2020 искаше да става програмист, но бързо се отказа и после разбрах, че е станала детски аниматор. Но от тогава може да се каже, че и с нея не поддържам връзка.

И тук трябва да отбележа, че поради мнителността ми - трудно се доверявам на хора, които не съм виждал на живо и не са били част от живота ми по-продължително време. Аз съм тези хора, които добавят във фейсбук само хора, с които съм се виждал на живо. Но да - за сметка на това обичам да проучвам отсрещната страна единствено по причина собствена сигурност. :)

Сега реално не знам защо написах всичко това, но реших, че след дългия ти коментар, то заслужаваш на свой ред дълго четиво, публикувано от моя страна. :п

24.   Мале мале, аз при твоята недоверчивост не бих искала да имам нищо общо с мен. То е видно от историята ми, че явно мога да лъжа най-близките си, така че знаейки цялата история, бих се съмнявала във всяка една дума, която излиза от устата ми. Явно в момента все пак желанието ти на живо да говориш с жена с подобна история надделява. Но кофти моментът е, че то е в миналото, а миналото е изчерпаем източник. В даден момент "интересните" (да ги наречем) истории свършват и идва момента за настоящето - а както вече писах, то си е обикновено, спокойно, нищо особено. Няма как да срещнеш онова момиче, което представлява действителния интерес за твоето съзнание. И при положение, че не би могъл да ми имаш вяра изначално, то ми е доста трудно да намеря причина да се надяваш на среща. Може би единствено желанието ти да обвържеш историята с картина, както е станало при другите дами.

Аз си мислех, че интересът ти е породен от близък допир до такова момиче в ранните години. Може би да сте били в една компания и после тя да се е отделила, за да бъде в нарко среди. Или пък някое гадже, което да е било зарибено или в последствие да се е увлякло по някаква дрога. Този ти допир до напушени момичета през моята призма не е нещо толкова значимо, че да успее да породи такъв дълготраен интерес (макар и на пресекулки).

Колкото до това дали осъзнават как изглеждат... зависи от етапа. Като пропихме и пропушихме на 13 години, аз се чувствах мега яката. В общи линии нямах колебание, че съм топа на топовете, защото правя неща, които моите връстници в по-голямата си част не вършеха. Можех да се събирам и с 18-годишни сякаш без да има разлика между нас. Така че в онзи период не съм си и помисляла, че някой като ме види, ще си каже "Олеле мале! ".
За по-късно нямам много ясен спомен. Но определено съм имала своите опасения как изглеждам от гледна точка на това да не будя съмнение в по-близките си, отколкото заради нещо друго.

Много ми е интересно какво буди твоята мнителност, недоверчивост в хората. При мен липсата на вяра в хорските думи се дължи по-скоро на моите лъжи и моите преструвки, отколкото на чужди постъпки. Макар че майка ми разказва, че аз от малка съм дръпната спрямо непознатите, мисля че това изначално нещо се увеличи след като спрях да употребявам и осъзнах, че години наред съм успяла по някакъв начин да замаскирам всичко, през което съм минала, без дори да бъда в адекватно състояние. Когато си дам сметка за това, някак не мога да приема за чиста монета нито това, което чувам, нито това, което виждам. В следствие на това съм на принципа "Аз искам да ти вярвам и ти вярвам. " или "Нямам ти доверие и няма да имам. ". Когато искам да ти вярвам, правя го сляпо и съм способна да пропусна да видя и чуя всяко едно нещо, което би ударило това доверие. А ако не искам да ти вярвам, няма нещо, което да ме убеди да го направя, ако ще и хиляда доказателства да ми донесеш, че си заслужава.

И аз по принцип не добавям непознати във фейсбук, но има изключения, с които не се познавам на живо или в следствие на комуникацията ни там сме прехвърлили познанството в реалността. Например, имам един сред приятелите си, с който членуваме в една-две групи. Беше постнал нещо, което изкоментирах и той после ми се включи в съобщенията да побъбрим и ме покани в собствената си група. След това не сме си писали, но ми харесва това, което публикува и заради това си го държа. Нямам намерение да се срещаме, нито пък той. Но си разменяме по някое харесване по между другото.
Или пък един от бившите ми ми беше писал с предложение да ме води на планина, когато тепърва прохождах в планинските пътеки и не смеех да се пускам сама. Така че се съгласих и така тръгнаха нещата.
Друг познат пък беше публикувал пост за помощ за едно животно и аз исках да помогна. Та от писане на писане, уговорки, тръгнахме и да излизаме извън тази тема. Романтиката бързо беше прерязана, но пък и до ден днешен от време на време се чуваме и си пишем. От известно време го чакам да ми дойде и на гости, но все няма пари.
Така че в общи линии аз съм склонна и да се запознавам с хора във фейса. Но периодично чистя такива, с които вече нищо не ни свързва, нямаме комуникация, не ме интересува какво се случва при тях и т. н. От уважение държа все пак някакви познати, с които със сигурност няма да тръгнем да общуваме активно, но имаме някаква връзка, която не е отпаднала - работа, общи приятели, рода сме и т. н.

25.   От 1, ... 23

До авторката

Набелязах основните аспекти от последния ти коментар и сега не знам точно откъде да започна... Има толкова много начални точки. :)
Нека помисля...

Добре, реших - приотизирах нещата и ще започна с най-основното. Нека то да е в началото - бих искал/желая да се срещна и запозная с теб на живо. Защо - причините някъде по-долу в коментара. :) Но дали мисля, че ще се видим - дори виртуално с теб - не мисля/не вярвам. Усещам, че ми подаваш с почти всеки твой пореден коментар финни сигнали, че ти не желаеш подобна среща. Разбирам те. Не се сърдя. И аз на твое място - ако нямах/нямам изначален интерес за подобна среща, то при поява на покана от отсрещната страна - то и аз щях/ще да търся деликатен начин как да се измъкна. :)

Сега да започна по-детайлно...
Защо бих желал да се видя с теб - интересно ми е/любопитно ми е. Дали очаквам при едно наше запознанство да станем най-добри приятели до дълбоки старини. Не. Като се замисля и познавайки себе си - ако в процеса на опознаването ни не намеря/открия друго интересно нещо в теб, то да - както ти самата отбеляза - след време интереса ми към твоето тъмно минало ще бъде изчерпан, а това ще задоволи любопитството ми и ще се върна към ежедневното, еднообразно съществуване. До бъдещ момент, когато отново ще изпитам потребност да развия въображението си, четейки/слушайки нови подобни истории. Защо предпочитам да се запознаем на живо - защото за мен това ще е нещо ново, а защо предпочитам да е на публично място - защото ще се чувствам по-сигурно. :))) В центъра е наситено с камери, в много от заведенията също и най-важното - територията е неутрална и открита. Едва ли, дори след няколко потенциални срещи, бих те поканил в моя дом (по простата причина, че "моят дом е моята крепост"), както и едва ли бих се навил да ти гостувам у вас, ако ти ме поканиш - "твоят дом е твоята крепост", а това за мен ще бъде непозната територия, с потенциални опасности. :) Затова като компромисен вариант - в предишни коментари бях предложил да пием по кафе (както се разбира - среща през деня, на светло).

Тук плавно преминавам към следващите два аспекта - лъжата и защо съм мнителен. Доколкото се познавам, откакто имам съзнателен живот съм такъв. Ако вярваш в астрологията и зодиакалните знаци, то един от двата девиза на моя зодиакален знак е: "аз се съмнявам". За да е изведена тази сентенция, изглежда през вековете на любителите на звездното небе и периодичността на сезоните в даден момент им е направилно впечатление, че хора, родени по определено време в годината, са по-мнителни от други, родени през останалите дни. Така, че зодиакалният ми знак може би обяснява донякъде защо съм такъв. В допълнение нещата се засилват и от опита, който съм натрупал през годините. Както отбелязах - не съм много активен в социалните контакти, в т. ч. и през Интернет. И истории като с "Таня" засилват съмненията към бъдещи контакти. Тук ще споделя и друг пример - по-скорошен. Преди година в един чуждестранен Интернет форум се запознах с едно момиче. Същото се представи за студентка на 21-22 години. Пишехме си съобщения ала-бала. Нищо сериозно. Не сме си разменяли снимки. По едно време почнахме да си разменяме секс-гиф картинки и си пишехме сексуални намеци - кой какво ще направи на другия, ако в бъдеще се видим и запознаем на живо. Общо взето - пращахме си взаимно секс-насочени коментари без нито аз да знам реално с кого си пиша, нито отсрещната страна също. Тук ще спомена, че по време на тази ни комуникация на няколко пъти имах усещането, че нещо не е както трябва в достоверността на отсрещната страна - затова я питах периодично как върви следването и чат-пат отново я подпитвах за годините. По едно време нещата се разпаднаха - изшегувах се няколко пъти, че ще я "правя" българка. А това е нещо като болна тема за цялата им нация. Девойката се сопна и спря да пише. Седмица-две по-късно бях изненадан, когато видях скрийн-шот на съобщение, което бях писал до нея (последното, в което се шегувах, че ще я правя българка), в чуждестранния форум, който следях. Но интересното бе, че бе изпратено от друг профил, чиято форумна история намекваше, че е на момиче на около 13-14 години. И айде бам съмнения. С кого си пишех аз: 1. с момиче на 22 г. ; 2. - с момиче на 13-14 г. ; 3. - с някакъв мъж, претендиращ, че е момиче/жена (с най-малко два фейк женски профила)... На база опита с "Таня" - без много да му мисля, заключих че може би е вариант 2 (момиче на около 13-15 години) и по тази причина преустанових всякаква комуникация. Изглежда, че за втори път бях станал "жертва" на бурното пубертетско въображение на някое непълнолетно момиче... Та, да призная - по тази причина имам съмнения и в теб. Разбираш, че без да съм те виждал и познавам - няма как да съм сигурен дали въпреки реалистичната, разказана от теб, история (за която аз вярвам, че е истина и всичко описано от теб е преживяно и истинско) дали тя е наистина вярна, а не плод на фантазията на някой болен (психически) мъж или на богатото въображение на подрастващо момиче, чийто тийнеджърски мозък е изпържен от бушуващите нива на хормони, които действат като странен наркотик, и които я подтикват да си измисля и описва въображаеми истории. По отношение лъжите - вярвам, че за да си опитен лъжец, то същото е комбинация от вроден талант и дългогодишен опит. На мнение съм, че като цяло жените, по рождение, са с генетично заложено по-голямо умение да лъжат, което в последствие развиват. Как се развива това умение - разбира се като се обиграва и редовно използва. Жените са по-социални, мъжете не толкова. Редовна картинка е привечер по улиците да се видят повече момичета от момчета. Вечер към 18:00 до към 23:00 ч. навсякъде се наблюдават женски групички от тийнеджърки, които бродят по улиците. И не само - на всякакви социални мероприятия - момичетата/жените са преобладаващ елемент. С тези по-развити социални умения момичетата/жените по-често и прибягват до лъжата. Понякога лъжат от добронамереност (да предпазят от истината любим, близък човек), понякога за да извлекат полза. Ще спра до тук - много може да се изпише по тази тема, но се отклонявам от същината на моя пост.

По отношение защо съм запленен от историите на момичета/жени, настоящи/бивши наркомани - тук това ще го разделя на две подчасти - защо точно на истории от момичета/жени - защото при една започната комуникация, лично на мен, като мъж, ми се иска да комуникирам с човек от срещуположния пол, т. е. с жена. Не съм професионалист психолог/психотерапевт, който да е способен да общува еднакво добре и с двата пола и да разграничава личното от професионалното. По същата причина, ако бях любител-масажист щях да искам да имам единствено клиентела от добре поддържани момичета/жени, до към 40 годишни, вместо да правя масажи на мъже. А защо са ми интересни тези наркомански истории - защото наркотиците са нещо, което никога не съм опитвал и не възнамерявам някога да опитам, дори било то и най-скромните техни представители като трева или балон с райски газ. Както отбелязах в предишния си пост - любопитни са ми ефектите им върху мозъка, емоциите и промяната на поведение, което пораждат. Едно е да четеш поучителни статии в Интернет, в които се изброяват широко-спектърни последици и ефекти, друго си е да всичко това до конкретен човек и това, как употребата на същите се е отразила върху личността на този човек. Като цяло - тази моя заинтересованост е много странна. Осъзнавам, че не е характерна за изключително голям процент от човечеството. Какво я поражда - идея нямам. Може би генетично заложен откривателски дух, който в даден период от живота ми по необясними причини се е специализирал в изследването на точно това. Сигурно в една друга, паралелна Вселена, щях да бъда фармацевт-изследовател, който да разработва нови химически съединения/лекарства. Нещо като създателите на LSD и MDMA. Тръгнали да разработват медикаменти за едно, пък после същите съединения намерили друга употреба. С разликата, че аз определено не бих тествал нищо върху себе си, та дори аз самия да съм го разработил. :)))

В интерес на истината - докато пишех горния ред, през мозъкът ми мина мисъл, която е интересно-странна, може би идваща от подсъзнанието ми или далечен спомен. Не знам. Ето каква е - когато бях подрастващ, по телевизията въртяха сериала "Никита" - сюжета младо момиче-наркоман, което по една или друга причина попада в затвора, а оттам - тайна правителствена организация й отправя оферта за свобода, срещу задължителна работа, изразяваща се в претворяването на това пропаднало момиче в елитен, натрениран боец за мокри поръчки. Та, да... сега като се замисля - се сещам, как преди мноооого години си фантазирах една алтернативна Вселена, където аз си обучавам елитен отряд от жени-бойци (точно както в "Ангелите на Чарли"). Всичките невероятно красиви, всичките в супер форма, всичките способни да се себе-защитават, всичките дължащи своето бъдеще на моята намеса, в това че съм заделил време и усилия да ги измъкна от дъното и претворя в нова форма, точно както се обработва пръчка пластелин. Мда, както виждаш - и аз по време на тийнеджърството си съм имал буйна фантазия, която след като е отшумяла е останал един оцелял, необичаен интерес към момичета-наркомани. :)))

26.   Благодаря за разясненията!
За мен евентуалната ни среща е по-скоро за теб, отколкото за мен, а аз не те познавам и нямам стимул да правя неща, които са угодни само на теб.
Ти си този, който има нужда да провери дали поне съм жена. На мен, ако трябва да бъда честна, ми е все тая дали си мъж или жена, но и по начало знам, че по-скоро мъжете се преструват на жени, отколкото обратното.
Ти си този, който иска да се увери, че историята е истинска – далеч съм от мисълта, че няма да тръгнеш да ровиш за доказателства в ранен или по-късен етап от познанството ни според това кога имаш нужните данни за мен, за да го направиш. Тук идва моята надежда да не намериш или поне ако се случи, да вземеш да ми кажеш, че да намеря начин да ги премахна.
Пак си ти този, който се интересува и от възрастта ми – ако съм на 40, не би пил кафе с мен. Аз след като не съм те виждала, нямам проблем да бъдеш както на 37, така и на 20, така и на 60. Ние нямаме любовни взаимоотношения, разговорът ни тук не е в тази посока и съответно за мен годините са без значение.
Ти си този, който предпочита кафе в центъра, за да се чувства сигурен, докато аз нито обичам да вися на места с много хора, нито в заведения. Разбирам логиката в това предложение и я одобрявам (предвид че евентуално гарантира и моята безопасност), но това не променя факта, че просто не обичам да изкарвам времето си по този начин.
На теб не ти пука дали срещата ни ще доведе до други и колко ще са, защото ще е достатъчна дори една, за да задоволиш до някаква степен любопитството си или по-скоро мнителността си. Но за мен единственият стимул да я искам е именно че би могъл да бъдеш постоянна част от живота ми. За мен ти би могъл да бъдеш или изключително близък човек (ако поддържаме добри отношения до края на дните си), или опасност до края на дните ти (дори и да не успееш да намериш някакви доказателства в подкрепа на историята ми и да не намираш никаква причина да споделяш знанията си за мен с някой друг).
В моята глава аз се поставям в опасност още с появата си пред теб, защото обвързвам думите с картина, докато ти не се поставяш в риск, защото по твои думи в миналото ти, както в настоящето, няма нещо извън стандарта. Съответно каквото и да ми споделиш за себе си, аз няма как да бъда със същата стойност за теб, както ти за мен.
И като за последно – ако отношенията ни се развият като близки, но в даден момент аз поискам това да се промени, ти винаги би могъл да се опиташ да ме задържиш на база опазване на тайните, или пък аз сама бих се принудила да поддържам връзката, за да не го мисля.
Първоначално бях много положително настроена към идеята ти (дори нещо подобно се въртеше и в моята глава), защото ми харесва това, което зная за теб и бих дружала с такъв човек, но колкото повече мисля по въпроса, толкова повече се разубеждавам. Ти би дошъл на тази среща в търсене на доказателства за истинността на нашия виртуален разговор, докато аз бих дошла, за да се запозная с един човек, който на първо четене ми допада. Ти подхождаш, както е присъщо за теб (предпазливо, със съмнение), но това ме отблъсква и ми говори достатъчно за това, че може би в крайна сметка не бихме могли да сполучим в по-дълготрайни отношения и бихме си останали с една, две, три срещи (което по начало аз не харесвам като вариант).

27.   От 1, ... 25

До авторката

Здравей! Изказвам съжаление, че написаното от мен, в последния ми коментар, е породило объркване и може би разочарование в теб. Но приеми, че съм искрен и не съм желал да въртя захарни памуци, с които да те омая.

Предвид, че аз повдигнах темата за една евентуална среща между нас, то си права, че подобна такава е повече за мен, отколкото за теб. Но не забравяй, че си давам реална представа, че такава среща между нас е по-скоро в сферата на фантазиите ("какво би било, ако... "), отколкото съществуваща реална възможност. Този сайт не е "сподели. инфо", където аз щях да си създам временен е-майл, който да обявя в коментар, ти да направиш същото, а след това знаейки временните си е-майли - да влезем в контакт един с друг и да задълбочим нашата комуникация. Тук е друг сайт, с други правила и предварителна модерация и дори да ползвахме подобни фейк е-майли, то модераторите/администраторите щяха да ги филтрират, както биха сторили и с по-детайлно описание за предварително уговаряне на среща тук или там. В интерес на истината - беше ми интересно да фантазирам реализацията на една подобна среща с теб. Къде, кога, как. Що за човек представляваш ти - какво първо впечатление щеше да ми направиш (на база външен вид, говор, интонация, невербално поведение и т. н. ), съответно какво аз за теб... А защо започнах с оферта за кафе - стори ми се най-логично. Виж, аз теб не те познавам - не знаех, че не обичаш да ходиш по сладкарници/кафенета. Отправих оферта за кафе по центъра не с цел моя сигурност, а за взаимна такава. Аз, ако бях на твое място, и някой напълно непознат човек ме покани да ходим сами по планини или пък у тях, то това би ми се сторило в пъти по-съмнително и притеснително, отколкото среща из центъра, на публично място. Но пак - не те познавам. Възможно е теб точно подобни опасни, рискови запознанства да те привличат - да е нещо като Стокхоумски синдром - макар да си жертва на грубо насилие, то вследствие на претърпяната травма да проявяваш привличане точно към мистериозни, непознати, опасни личности... Дано да греша!

По отношение на самата оферта за среща - въпреки, че уточних по-горе, че същата е по-скоро блян, отколкото реална възможност, то я отправих като намек, че имам интерес към по-задълбочена/директна комуникация с теб.

Давам нататък - за продължителността на едни потенциални, бъдещи наши контакти, изразих позиция, че не вярвам същите да продължат до дълбоки старини. Моля, не разбирай, че ти ще бъдеш мимолетен интерес за мен, но на база моя опит със съученици от начално, основно и средно образование, както и с колеги от висшето образование - броят се на пръстите на едната ми ръка тези, с които все още поддържам контакт. А това са хора, с които съм прекарвал време с дни/месеци/години. Но времето тече, нещата се променят - връзките се губят. Не знам как ти си представяш съществуването на дългогодишна връзка по между ни, когато живеем в различни градове и нещата са базирани единствено на близко приятелство, а не на нещо по-интимно, като брак или връзка на семейни начала, с последващо потомство. Бях честен като споделих, че не очаквам да имаме продължителна комуникация, ОСВЕН "ако в процеса на опознаването ни не намеря/открия друго интересно нещо в теб". Тук чети - сродни интереси, хобита, а защо не - ако се окажеш красавица и грабнеш окото ми (и аз твоето), и така дори да не съм го очаквал - да пламне пламък на любов. Но тук разбираш, че за последното трябват двама - както аз да заинтригувам очите и ума ти, така и ти - моите.

Към настоящия момент не знам как изглеждаш, дали и колко би ме заинтригувала затова аз още в начален коментар (номер 9) написах: "Животът ми е еднообразен. Не си мисли, че се оплаквам от това. Напротив - силно изразен интроверт съм, егоистично настроен и себедостатъчен. ". Ти се притесняваш, че ако науча коя си - то ще те изнудвам да си с мен, докато реално нещата ще стоят по точно обратен начин. Разбираш ли - за моите 37 години, от тези дълги години самостоятелен живот привикнах да живея сам, а това от своя страна доведе до това да стана по-егоистичен. Предполагам осъзнаваш, че ако те исках за мимолетна секс бройка, с която да задоволя нагона си, след което да те изхвърля като мокра кърпичка, то нямаше да се себеописвам по този начин нито сега, нито в по-ранен коментар? Не обичам да лъжа, защото не умея да лъжа. Не съм тренирал това умение, за да стана опитен и добър в това. Затова и вероятно ще остана без деца. Не съм Блатечки, не съм Божинката, не съм Благо Джийзъса, че да сея деца наляво и надясно и да се разлюбвам с майките още преди те да са родили децата. А след това да се оправдаваме заедно с тях пред медиите, че връзките ни се разпаднали поради взаимно неразбирателство в характерите..

По отношение думите ми, че бих те проверявал - не мисли, че ще проучвам дали наистина си била изнасилена (или не), нито дали си употребявала наркотици (или не). Вярвам ти. Ако си излъгала - това ще "яде" твоята съвест, не моята. Това, което бих проверил и до което ще се опитам да стигна е реалната ти личност. Ако ми кажеш, че се казваш Богдана Петрова, а аз установя, че си Любомира Иванова, с две деца и мъж, търсеща авантюра с непознат мъж, разказвайки фалшива история. И тук важното е, че дори да засека, че си ме подвела - няма да търся отмъщение, като да те топя пред мъжа и семейството ти. Това, което ще направя, е да загубя напълно доверие в теб и да те помоля повече да нямаш отношения с мен и да се забравим взаимно.

28.   До авторката: от 3 и 8
Драга, чета последният ти пост и те поздравявам за показаната предвидливост в мисълта.

Относно среща - няма да ти давам съвет. Няма мправото ( знам много малко за теб). Но мога да споделя моя опит в подобни запознанства, а именно, че много скоро "харизмата" изчезва и излизат на яве щетите дето сме понесли в живота и заради дрогата. Защото ти знаеш прекрасно, но момчето не, че "раните заздравяват то белезите си стоят до живот.

Останете със здраве всички.

29.   27, уважавам честността и хората, които не се притесняват да казват истината право в очите, независимо от това дали ще има положително или отрицателно въздействие върху тях (или никакво).
След като срещата ни е по-скоро блян, предлагам да приключим обсъждането й до тук.

28, много си прав за белезите.
Бъди здрав и ти!

30.   От 1, ... 27

До авторката

Щом това е твоето желание, ще се съобразя с него и няма повече да повдигам темата за среща. Въпреки това оставам с надежда някой бъдещ ден да промениш своето желание и отново да търсим възможност за потенциална нейна реализация. :)

По отношение темата - ще продължиш ли да я следиш? Имам толкова много незададени въпроси към теб, като:
- на каква възраст си;
- очите ти тъмни или светли на цвят са;
- кучето ти каква порода е;
- а котката каква е...

Сподели, че обичаш да правиш преходи по планините - да разбирам ли, че си в добра физическа форма;
- имаш ли татуировки и/или пиърсинг (ако изключим обеците);
- женствена ли си - имам предвид дали носиш рокли, поли или си тип мъжкарана;
- пушиш ли цигари или покрай спирането на наркотиците се отказа и от цигарите;
- спря ли пушенето на трева или си отказала единствено (мета)амфетамините;
- приемала ли си LSD или DMT;
- от време на време продължаваш ли да взимаш наркотици тип екстази, райски газ?

Както написах - имам още много въпроси, но нека да видя дали и на горезададените ще отговориш. :)

31.   Ще продължа, разбира се, да следя темата, но ми се иска сякаш да се придържаме повече към нейното естество и отклоненията да са все пак свързани с нея по някакъв начин поне косвено, заради което ще пропусна да отговоря на някои въпроси.

Животните ми са спасени в периода, в който лекувах зависимостта си. Котката се озова вкъщи около месец-два след като се преместих. Мисля че като си намерих работата, едно от първите неща, които направих, беше да се сдобия с домашен любимец. Тя беше много малка, на около две седмици, и беше хубаво да има за кой да се грижа. След няколко години в един депресивен период се сдобих с кучето. То беше много малтретирано, сменило няколко стопанина за скромните си шест месеца и се оказа страхотна мисия за един неопитен човек що се отнася до грижа за кучета в апартамент. Измъкна ме за нула бройки от депресията, много съм й благодарна, а аз й осигурих спокойствие, обич и уют. За хора, склонни към депресии и суицидни мисли, захващането с животно с тегава история, може да е много лековито. Ако знаех, може би изобщо нямаше да си взема котката и още в началото щях да си взема куче. Фокусът ми беше изцяло върху нейното възстановяване дълго време, ежедневието ми бе строго обвързано с нея и в последствие, виждайки каква промяна има в поведението й, съм много щастлива от постигнатото.

Татуировки и пиърсинг нямам. Тук мисля че го обвързваш с образа на наркоманка, но не забравяй, че аз не съм била тийнейджърката-бунтарка, която иска светът да я забележи. Освен периода ми 13-15 години, но тогава пак съм се старала у дома да нямам проблеми и да има доверие към мен.

По време на пубертета си бях мъжкарана - носила съм блузи на дядо ми (поне 3 пъти по-широк от мен) и на баща ми. Ходех с нааааай-широките дрехи, които намирах и те по принцип бяха мъжки. Цялото това нещо, вдъхновено от генгста стила, хаха. Някакво време след като ме изнасилиха промених стила към по-нормален, но в строго неутрален вид, непривличащ вниманието. Рокли и поли има в гардероба ми може би от 23-24-годишна. Преди това не мисля че съм искала да изглеждам привлекателна за себе си и околните. Даже си спомням как на бала се притеснявах страшно много от роклята, грима, токчетата, защото ме беше страх да не привлека нежелано внимание (разбирай, чието и да е мъжко внимание).

Цигарите са наркотикът, който си оставих. Правила съм си почивки с или без повод, но на този етап не искам да ги спирам за постоянно. Това отговаря и за тревата - не използвам и не съм използвала от поне 3-4 седмици преди бала. Както и за другите неща. Райски газ съм почти сигурна, че не съм пробвала, не помня да е било модерно преди 10-15 години, защото нямам никакъв спомен да съм виждала някой да употребява.

Предполагам, че съм приемала лсд или дмт, но не съм сигурна. Затова и първоначално в историята не съм споменала хиляда наименования - просто не помня. Там, където се сдобих с "шарени" забавления, не си спомням да сме говорили с имена. По-скоро нещата са били "От това искаш ли? ", "Онова хареса ли ти? ", "Ей с т'ва ще се изкъртиш" и някакви такива. Не мисля че някога съм питала за нещо как се казва.

А бих ли могла да водя сама себе си за превъзмогнала зависимостта, ако продължавам да взимам от време на време каквото и да е?
И мислиш ли, че човек, който е бил зависим веднъж, би могъл периодично да употребява, без това да го върне на пътя, по който е минал?
Защо човек, който е успял да намери щастието в естествения ход на живота, би потърсил отново стимулант, който да му разбие усещанията на пух и прах?

32.   До авторката-според мен си нова в сайта, но човека, с който от дълго време водите оживени дискусии, за срещи и т. н., е писал и в доста други теми в раздел наркотици в този сайт, канил е на срещи и други... , дори преди време бях попаднала на тема, в която много агресивно и нагло продължава да пише коментари въпреки, че момичето бе спряло да му отговаря и много грозно обръщение използа-, , момичета -наркомани". Не помня заглавията на темите, защото ежедневно минава много информация през ума ми, чета доста и т. н., но лесно можеш и сама да се увериш в думите ми, като прегледаш темите в раздела. Щеше ми се по-рано да те предупредя за тоя твой събеседник, но до момента се държеше интелигентно с теб, обаче вече почна с по-интимните въпроси... и реших да те осведомя за него. Нищо чудно и в следващият си коментар да те пита какво бельо обичаш да носиш...
Аз съм момичето, което ти писа преди няколко дни с въпрос за кошмарите, прочетох отговора ти и ти благодаря, че писа. Личи си, че си интелигентно, умно момиче, но моля те внимавай... , защото виждам, че си доста наивна.... , а това е опасно. Беше готова да се срещнеш на живо с тоя тип, а както сама забелязваш не е съвсем с всичкия си... Не се доверявай на сладкодумци... често това са Социопати.
Събеседникът ти, може да ме провокира да му пращам линкове за темите, в които съм му засичала еднотипните коментари, но не съм робот и няма как да губя часове наред да диря из стотиците теми в сайта. Потърси сама и ще се увериш в думите ми, няма как да изчезнат коментарите от сайта. Насоки за търсенето -в този раздел Наркотици и в теми за момичета, употребявали наркотици... там търси.. и ще разбереш с какъв водиш дискусия.

33.   До авторката, написах преди малко коментар, в който ти обяснявам с какъв точно водиш дискусия... , разрових се набързо из търсачката в сайта и по ключови думи, намерих една скорошна тема, в която тоя тип се е вихрил с агресията си към хора, които са употребявали наркотици, заглавието е -, , Изчистване от метамфетамин и манипулиране на домашен тест за наркотици". Авторке, моля те виж темата, прочети внимателно коментарите под нея и САМА ще видиш с очите си за какво ти говоря... Тоя тип, който тука ти се прави на добряк, точно същия, със същият си стил на изказване, подход и думи, е драскал в съответната тема и то само седмици по-рано... с тази разлика, че там от самото начало си е показал мръсната физиономия и гаден характер.
Ще останеш потресена... като се увериш какво му е реалното мнение за зависими от наркотици, хора.

Но авторке, това го приеми, като пореден горчив урок в този живот... Не бива да имаш вяра на никой!!! Този свят е населен от Социопати и психопати... изчети всичките му коментари, включително грозните сексуални обиди, които е писал на момичето и как искал да гледа записи от телефон, докато разни мъже са правили секс с надрусано момиче из разни тоалетни.. Просто-отврат! Такива влечуги, като него-трябва да лежат в някоя Лудница до живот. Прикрит изверг с мечти за сексуално насилие...
Затова и се скъса да задава въпроси от рода на-колко мъже те били изнасилили и т. н. Пращай го да върви по Дяволите и не му отговаряй на запитванията.

34.   Благодаря за проявената загриженост, 32-33! Много мило от твоя страна. :-)
Това че някой има интерес към наркотиците и употребяващите ги, не значи, че има положително мнение за тях. И трябва ли да има такова? Защо? Дали понякога наркоманът не трябва да бъде обстрелван с "грозни" думи, за да осъзнае в колко грозна картинка се е превърнал? Трябва ли зависимият да бъде гален с перце, за да разбере че е на дъното, или по-скоро жилен, за да осъзнае, че е там?
Самата аз нямам положително отношение към наркоманите. Това че съм била такава, не значи че бих поощрила някой да бъде такъв. Само хората, които са решили да се измъкнат, заслужават подкрепа и мила дума. Останалите се нуждаят от опомняне, за да направят крачката към своето лечение. Тънкият момент тук е, че според мен, каквото и отношение да получава един зависим, докато той не стигне кризисната си точка, няма да може да се излекува. Независимо дали хората около него се отнасят с любов и грижа или грубост и отхвърляне, докато той сам не реши, че трябва да се измъкне, няма външна сила, която да го направи вместо него. Има много случаи, в които с добро или лошо някой е бил вкаран в комуна, но след завръщането си отново е тръгнал по същия път. Защото е бил повлиян от чуждата сила, а не от вътрешната си такава.
Излекувалите се, предполагам, в повечето случаи са хората, които сами са поискали да оправят живота си. А не онези, които са били принудени по някакъв начин да се изчистят.

35.   До авторката от н. 32 и 33-Разбира се, всеки сам е нужно да реши, но от лични преживявания ЗНАМ, че БЕЗУСЛОВНАТА ОБИЧ, е нещо неповторимо, уникално... Любовта на живота ми бе зависим, употребяваше Хероин, но това и на половин частичка не промени обичта и отношението ми към него. Имам АБСОЛЮТНА ТОЛЕРАНТНОСТ и пълно разбиране към хора употребяващи хероин, но признавам към онези, които са на стимуланти-нямам такава търпимост.
Имала съм познати от години зависими от метамфетамини и т. н., там положението е друго.. , но винаги проявявам.. не знам коя е подходящата дума... просто грам не ми влияе това, защото виждам и оценявам единствено характера и Душевността. Иначе-всеки е зависим от нещо... както казва моят ПРЕКРАСЕН идол Кърт Кобейн, всички сме ескейписти... А и аз съм с абсолютното разбиране, че всеки си има живот, преживявания и един взема нещо -за да потуши физическа болка, друг-заради любопитство... Не съдя хората... , не ги обиждам само защото били зависими от нещо или употребяващи. Но и аз като човек не съм идеална, защото имам осъдителност към пияниците, алкохолиците. Винаги ми е била много противна идеята, че някои жени правят секс за пари или наркотици. Но се старая и там да смекча вътрешното осъждане. Просто, изнасилването е най-гадното престъпление и затова ме отблъсква факта, че много жени правят секс БЕЗ обич и то доброеолно. Обаче се старая, да гледам по-балансирано, колкото и да ми е трудно за някои неща...
Примерно момчетата, мъжете, които са зависими от твърди наркотици, почти никога не падат толкова на дъното, че да правят секс за наркотици и пари, докато при жените е масова практика. Затова съм на 100 процента по-толерантна към мъже, момчета, които употребяват. И все пак... дори като дете, не съм била осъдителна към зависими хора... не ги подценявам, не ги ругая, не ги обиждам, не ги критикувам, не ги гледам под микроскоп като някоя болест, както правят някои...
През годините съм общувала с много зависими и съм помогнала на много от тях, доверяват ми се, защото проявявам разбиране, топлота, толерантност и т. н. С лекота умея да разпознавам по реакции, поведение, общуване кой на какво е точно... на какъв наркотик.. през годините съм изучавала различни видове опиати, влиянието им върху психиката, физически реакции и т. н. Най-лесно е при живият контакт.. Работила съм и като доброволец при наркозависими.. нямам в себе си осъждане, само разбиране и подкрепа.
Ще те помоля обаче, да НЕ отговаряш на този ми коментар. Реших да го напиша... , но няма нужда от дискусии.. не и към този ми коментар.

36.   От 1, ... 30

До авторката на коментари 32 и 33

Забележка: настоящият коментар бе започнат да се пише малко след като бяха публикувани горепосочените два коментара (и преди обявяването на 34 и 35) и публикуването му бе забавено от натоварено ми ежедневие през последните два дни.

Здравей! Твое право е да имаш подобно мнение за мен. По същият начин аз пък изпитвам жал за теб. Съжалявам за твоята емоционалната нестабилност, резултат от житейски несгоди в живота. Не мога да си представя свят, в който всеки човек, с когото се запознавам, ще го мисля изначално за социопат и/или психопат, в т. ч. най-близките ми хора - майка, баща, сестра...

По отношение двата ти коментара - за някои неща си права, за други - не. В следващите редове ще бъда максимално подробен и изчерпателен.

Дали съм се разписвал по други теми - да, правил съм го. Дали съм предлагал срещи на момичета - да, към авторката на настоящата тема (но никоя друга). Дали се самоопределям за социопат/психопат - не. Дали осъзнавам, че имам анормално поведение в дадени ситуации и проявявам странности - да, така е. В какво се изразяват те - в сексуален фетишизъм към наркоманки. Какво означава това - имам ли фантазия да правя секс с надрусано, младо, красиво момиче - да, имам подобна фантазия. Фантазирал ли съм си в един друг живот или паралелна Вселена как ще бъда някакъв наркодилър, който прави бартер секс срещу дрога с красиви момичета/жени - да, фантазирал съм подобни неща. Искало ли ми се е да бъда гост на партитата на покойния Хю Хефнър - да, искало ми се е. Искал ли съм да бъда гост на партитата на чичо Чарли (Шийн) - да, искало ми се е. Не мога да си представя каква тръпка би било да бъда на парти, заобиколен от хубави момичета/жени, здраво почерпени с алкохол/наркотици, чийто сексуални задръжки падат и дори на външен вид да си най-големия грозник или дори магаренце (буквално магаренце), биха спали с теб, просто защото са адски възбудени. Но тук идва и реалността - ясно разграничавам какво е позволено (или със склонен да направя) в живота и какво не. Едно е да си фантазирам куп измишльотини, друго е реално да ги (из)върша. Така например няма да стана дилър, няма никога в живота си да спя с 16-17 годишни момичета - едно на ръка, че съм преминал вече тези свои години, и в допълнение - противозаконно и аморално е.

По отношение какъв език, епитети, отношение (ще) използвам в различните си коментари по темите - директно зависи от същината им. Давам следните примери:
* В темата: Изчистване от метамфетамин и манипулиране на домашен тест за наркотици ( http://spodeli. net/2/story-171234. html ), аз съм автора на коментари: 9, 11, 13, 15, 17, 19, 21, 23, 27, 28, 30, 31, 33, 35, 38, 39 и 41.

* В темата: Има ли някой, който се е справил със синдрома на раздразненото дебело черво? ( http://spodeli. net/5/story-175339. html ), аз съм автора на коментар 10.

* В темата: 10 мита за курвите ( http://spodeli. net/1/story-175602. html ), аз съм автора на коментар 12.

* В темата: Всички ли мъже се чукат тайно с други? ( http://spodeli. net/1/story-174927. html ), аз съм автора на коментар 28.

* В темата: Възможно ли е да се напия с безалкохолна бира? ( http://spodeli. net/2/story-174390. html ), аз съм автора на коментар 6.

Това са коментари, за които помня, че съм ги писал - разбира се тук-там има и други. Но пак повтарям - не помня/не мисля да има други теми, освен настоящата - в които да каня някое момиче/жена на среща.

Но и не те упреквам, защото освен мен - тук в този сайт, виреят и много други персонажи, които ме припокриват в дадени аспекти. Примерно в тази тема: Как да получим секс от непозната жена веднага и безплатно? ( http://spodeli. net/1/story-174271. html ), авторът й се представя за мой набор - също човек на 37 г. (тук правя уточнението, че авторът на темата не съм аз). Но имам ли коментари в същата тема - да, имам. Кои са - ами... същите не бяха обявени от модераторите/администраторите. Става дума за коментарите след коментар 57 и преди 95. Написах 37 на брой коментара - всичките с еднотипно съдържание - ако помня добре: "До автора на темата (нов ред) някойтам, ти ли си? ". Като "някойтам" е една личност, която познавам от един уеб базиран форум, за който споделих в предишен коментар. Начинът на мислене, годините... Дали е същият човек или съм се припознал - така и няма да се разбере - модераторите/администраторите не обявиха нито един от моите коментари ми (явно са решили, че става дума за спам).

Както може да видиш от горепоказаните примери - в сериозни теми се държа сериозно, в несериозни - глуповато/просташко и т. н. В темата за манипулирането на домашен тест за наркотици - презрително, високомерно, арогантно, агресивно. Дали прекалих - възможно е. Но в тема, в която се търсят начини да се прикрива подобен порок - това да си призная освен всичко друго - ме и изнервя. Изпитвам неприязан към хора, които не се опитват да спрат с наркотиците, а напротив - точно започват с тях или още са на "гребена на вълната" и все още не са узрели психически да спрат. Защото не са един или два случаите на пияни/дрогирани шофьори, които са убили някой на пътя. Не е един или два случаите на превъртял мъж, след обилно количество приета дрога/алкохол, който убива или нанася сериозни физически и психически щети по приятелката си. Не са един или два случаите на наркозависима двойка - мъж и жена, които решават да заработват пари за дрога, като снимат порно и пускат видеата в платени сайтове за възрастни.

По отношение последното не съм сигурен, че следващото по-долу е точно такъв пример, но има една порно-актриса Maryjane Auryn - за същата имам големи подозрения, че поне една част от видеата ги е заснела с гаджето, докато е била здраво надрусана. Няма да обявявам линк към порнографско съдържание, но ще спомена, че всеки, който е пълнолетен, може да потърси в Гуугъл резултат за "Fuck MaryHaneAuryn" (като въпросното видео е с продължителност 21:40 мин. и е поместено в сайт с иконка глава на хамстер). Според мен въпросното видео си заслужава на 100 процента - всяка една негова секунда. Но все пак ще огранича вниманието от 05:13 мин. до 09:54, с акцент най-вече на 07:14 мин. Има три варианта - 1. гаджето на порноактрисата да е много добър в секса; 2. порноактрисата да играе изключително добре и последно (най-вероятния за мен) вариант 3. - порноактрисата да е здраво надрусана и гаджето й да я е. е здраво. Тази вътрешна наслада, която изпитва и последвалата обърканост за около 2-3 секунди, докато осъзнае какво се е променило (че оня си го е извадил от нея ). Ами според мен си е друсана. И да - подобни видеа ме възбуждат много. Може да е неуместно от моя страна да пиша за подобни неща, но изглежда сега е паднало да съм възможно най-откровен и да се обяснявам в детайли. :)

По отношение един от коментарите ми в темата за "Изчистване от метамфетамин и манипулиране на домашен тест за наркотици", когато написах там, че обичам да гледам видеа на надрусващи се момичета и последващата им физическа и психическа промяна - за да добиете представя за какво пиша, то потърсете примерно видеа в Youtube за "girl salvia trip". Визирам за онзи момент, когато първоначално момичетата/жените са напълно адекватни и съзнателно, доброволно се напушват, а малко след това започват неконтролируемо да се смеят и накрая физиономията им се променя, като вече се вижда, че губят всякаква връзка с реалността - спират да осъзнават кои са, къде са, както и факта, че те самите доброволно са се напушили.

След като споделих горната (неособено полезна за повечето, четящи темата хора), то ще завърша с това, че ще огранича своите бъдещи коментари тук в настоящата тема - промених си възгледите и вече не ми се струва уместно да продължавам да връщам мисловно авторката към тъмния й период, за който с години се е опитвала да забрави, а също и да задавам други въпроси - свързани с нея и ежедневието й. Видя се, че биват квалифицирани като интимни или не по темата.

39.   От 1, ... 36

До всички

"Коментари очaкващи одобрение: няма" :(((

Една тема да я следях с интерес през последния месец и да й се бие точката за край... Повече от два дни след моя предходен коментар и абсолютно нищо ново. :/

Може би темата се (е) изчерпа(ла) напълно, но все пак... Толкова ли няма друг, който да й вдъхне още малко живот?

Всички останали теми в този и другите раздели ми се струват пълен боклук. Ако бях на мястото на модераторите - щях да си взема едногодишен отпуск и да ботясам тоя сайт...

40.   Човече, може ли да ти казва момичето, че е била изнасилена, а ти да й говориш за секс във всеки коментар и да й разказваш за извратените си фетиши, кво порно гледаш и как те кефила идеята да правиш групов с надрусани момичета. Наистина си някакъв тотален сбърканяк, нищо лично, но потърси помощ. Просто спри да се излагаш и да й спамиш темата с полюциите си. Започнахте интересно, но тотално ме разочарова. И да не се окаже само, че някой шизофреник с развинтена фантазия е направил темата и да се представя за две различни личности, че ужас.

Авторке, ако е истинска, историята ти ме трогна. Много рядко пиша, но за теб ще направя изключение. Искаше ми се през цялото време да те прегърна ако мога. По писането ти личи, че си интелигентна и готина. Прави впечатление, че си прекалено грамотна за бивша наркоманка, прекарала ученическите си години по купони и партита. Понеже съм общувал с доста зависими в младежките години, та не се обиждай, че поставям под съмнение историята ти. Но ако е истинска те поздравявам! Трябва да се гордееш със себе си! Продължавай да бъдеш все така силна и ти пожелавам да срещнеш истинската любов! Сама си осъзнала, че тя е по-силна и по-важна от всичко, а семейството и децата осмислят живота! Ще си позволя да ти дам съвет. Бъди умно момиче и много внимавай с какъв партньор се хващаш. Защото добрия мъж може да те накара да летиш, а лошия би могъл да те прати обратно в бездната. Следвай интуицията си. Ако усетиш нещо съмнително или не както трябва у даден човек значи има защо! Също се научи да се самоуважаваш - нещо изключително важно за една жена. Аз не виждам бивша наркоманка, която се е продавала на дилъра си срещу дрога. Виждам една умна, интересна и душевно красива млада дама, която се е поучила от грешките си и целия й живот е пред нея и може да постигне всичко, стига да го поиска! Успех!

М33

44.   От 1, ... 39, изтрития вече 41 и необявения 42

Интересно... Освен, че модераторите не обявиха 42, то изтриха и 41. :)))

Но няма лошо - не се сърдя. Така и така за 4 дни никой не написа нищо до обявения от мен мейл, така че - къде с него, там и без него.

Вътрешно се надявах авторката да се реши да напише писмо, но.. явно не.

Надявам се всички тук да са добре, а авторката, след безбройните несгоди преди години, да е обърнала "палачинката" на живота и занапред да почне да се радва на все повече интересни и здравословни изживявания. :)

47.   До арогантният глупак, дето се надява да преспи (възползва се от емоционалната нестабилност) с момиче. :

Здравей хлапе. Пише ти автора на коментар #8 и на още един мисля.

Та, порасни, огледай се и завържи нормална връзка с момиче което не носи нашата тежест.
За да е по ясно, мисля че всеки тук разбра прототипа ти. Арогантен ( криеш го, но подценяваш школата която ние" друсалките" сме завършили), не много глупав, но пък за това крайно незрял емоционално. Мога да продължавам и ще уцеля още много, ама не е това важното. Важното е да влезе в празната ти глава, че бившите наркомани са хора към които ТРЯБВА да имаш специално отношение.
Тези хора трябва да ги оценяваш МНОГО по-високо от средно статистически Джо. Ще ти кажа и защо - защото те са се забъркали в неща от които се измъкват единици. И това само по себе си значи много.

Ти обаче гледаш отвисоко, гледаш на емоционалната уязвимост, като на слабост от която да се възползваш. Гледаш на бившите наркомани, като наннаивни глупаци и тук грешиш много.

Та просто спи да пишеш тук. Ти си незрял и токсичен егоцентрик. Наркомана, било бивш или настоящ НЕ е и не може да бъде егоцентричен, това е нещо което не очаквам точно ти да разбереш, но все пак държа да подчертая.

Със здраве всички четящи!
Номер 8

48.   От н. 32 и н. 33 до хората с н. 40 и н. 47- Радвам се, че още двама освен мен, подкрепиха авторката, след като й разкрих с какъв.... си пише.
Изключително трудно ми е да напиша коментар БЕЗ да има купища цензурни думи по адрес на онзи... слагам многоточия, защото модераторската цензура е по-жестока и от адската цензура в Сащ. Но щом две момчета/ мъже са успели да се изразят без нецензурни изрази по адрес на онзи... , който продължава да напира за среща с авторката на поста, то ще се постарая и аз да се въздържам от обидни думи, с надеждата модератора да ми публикува коментара.
От самото начало разбрах какъв е оня... натегач и бях абсолютно сигурна, че след като го разкрих пред авторката с мръсните му коментари в други теми... , бях убедена, че онзи... няма да спре и се оказах права. До такава степен е излобял и отчаян, че е стигнал дотам да си създаде нова Ел. поща, която модераторът по някаква Незнайна причина е публикувал... Какво очаква онзи извратеняк, че момичето ще тръгне да му пише на пощата, че да може оня.... да се пробва пак да я излъже с мазни приказки колко е, , нормален" и евентуално момичето да се срещне с него, за да може мръсника да я изнасили? !

49.   От 1, ... 44

Първоначално тръгнах да пиша остър контра-коментар към последните няколко такива. Но малко преди да го довърша и изпратя - се спрях, размислих и го изтрих.

Какъв е смисъла да ви нападам и аз словесно? Да се принизявам в това да правя полуистинни/полугрешни заключения на база няколко чужди реда текст. Не искам. Не желая.
Нито един от вас тримата не ме познава в действителност. Извличате впечатления от диагонално прочетени мои коментари и после пишете свои размишления, като подсолявате вече разкритите от мен факти с вашите емоционални представи и по този начин създавате една нова уродлива, гротескна полуистина за мен.

Има поговорка: "Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш. "
Ще си позволя да я претворя в: Едно е да си фантазирам (примерно крими сюжети), друго е да мога (да ги реализирам), трето и четвърто - реално да ги извърша.

Както писах някъде по-горе - аз съм човек спазващ правилата. Добри, лоши - такива са законите. Харесвам ли политиците, които ни управляват - не. Ходил ли съм на протести против тях - не. Вършил ли съм противоопществени прояви - не. Дори като млад, тийнеджър кошчета за боклук не съм ритал и/или обръщал, както правят не малка част от днешните подрастващи, имащи се над закона.

По-горе обявих точно и ясно защо исках да се запозная с Авторката на темата, но кой от вас тримата да чете (внимателно).. Парадокс - ако пиша кратки коментари - ще остана неразбран.. Ако пиша дълги коментари - ще остана отново неразбран (защото ще ги прочетете през редовете и по диагонал).

Ще ви спесятя усилията на търсене - исках да се запозная с Авторката, защото съм природно много любопитен. Темата ми стана интересна - исках да я обвържа с реална визуална представа за човека, който я споделя. Да поговорим както за нея, така и за мен. Взаимно да споделим още нещо, което не бихме желали да разкриваме тук, а също да добием визуална представа един за друг. Възможно е Авторката да е жена на около 28-29, но може и да е на 40-45 г., а защо не и по-възрастна.. Може да е на 28 г., а да изглежда като 50 годишна, а може и да е на 50 г. и да изглежда като на 35 г. За мен външният вид има значение, също толкова колкото и вътрешността на човека. Не бих комуникирал с човек, който вътрешно е много богат, но външно е грозен или обратно - ако външно е изключително красив, но вътрешно е изпразнен откъм съдържание. Желанието ми освен вътрешността на Авторката да опозная и нейната външност - това бе едничкият ми мотив за среща, колкото и недостоверно да ви звучи.

Та така - ще последвам примера на Авторката, и аз на свой ред ще спра да коментирам тук. Обмислям вбъдеще да си създам своя тема, в която анонимно ще разпиша своите фетиши, сексуални фантазии и всякакви други нещица, които ми се иска да бъдат/станат реалност в един друг живот/паралелна Вселена - виждам, че ви е интересно.

Дотогава - нека Бог е с вас в борбата ви с вътрешните демони, които са обсебили душите и телата на трима ви!

50.   Авторката съм.

Ако аз самата нападах господина, то навярно бихте ме подкрепяли, номер 48. Но аз не съм правила нещо такова, така че не си се изказала съвсем правилно.
Разбира се, оценявам високо вашите опити да ме предпазите и разбирам добрите ви намерения, за което много благодаря. Загрижеността ви е трогателна.
Ала нека не забравяме, че разказът ми е в минало време. Вече съм 30-годишна жена, която дори и да е наивна на моменти, със сигурност умее да се пази. Считам първия ти сигнал за разумен предвид че доста писах в темата и е логично да не съм чела особено много други истории, че и коментарите към тях. Но оттам насетне не виждам необходимост да се събира група срещу някакъв анонимен човек, който в крайна сметка не е направил нищо лошо. Имейлът беше публикуван по волята на модератор, господинът просто е пробвал и успял.
Да, пише повечко, но както виждате – спря да задава въпроси, които не са уместни. Като няма други включвания, няма и да пише, защото няма какво след като заяви, че се оттегля от „разпита“. Навярно ще продължи да чете коментарите още известно време, но в даден момент и това ще спре да го вълнува предвид че би трябвало темата да утихне и да се затрие някъде надолу.
Нека да поддържаме добър тон или тишина.

Номер 40, много ми стана мило от обръщението ти към мен. Благодаря за думите! Разбирам и съмненията ти, но както има хора, въртящи бизнес за милиони, които не могат да напишат пет реда без пет грешки, така и обратните случаи са възможни. Аз бях умно и будно дете, обичах да пиша и чета, имах добър пример в лицето на майка си и няколко години отклонение от правия път, не успяха да изтрият всичко.

Номер 44, няма тепърва да започвам да се радвам на повече „интересни и здравословни изживявания“. Това отдавна е в ход. Извинявай, че не пиша – не мисля че има смисъл. По стечение на обстоятелствата ти попадна в графата с хора, към които не храня доверие. Но при всеки случай не спадам към тези, които смятат, че ако отидем на кафе, ще ме дрогираш и прибереш у вас, за да правим порно клип.

51.   От 1, ... 49

До авторката

Хей, здравей! Надявам се да си активирала опцията за нови коментари по темата и да бъдеш нотифицирана за този. :)

Как си? Как върви животът? Нещо ново, за което си струва да се похвалиш или оплачеш?

По принцип не възнамерявах да ти ъпвам темата, но днес не се стърпях. :) Предполагам, че не си активна по другите теми и може би следиш единствено своята, та затова пиша коментар в нея.

Разбира се няма гаранция, че някога отново ще се завърнеш - ама аз все пак да се пробвам.

52.   Привет!
Добре съм. Малко след началото на годината паднах нелепо при едно слизане и все още съм в процес на възстановяване, но планинарската ми "кариера" е под въпрос 24-а, което една идея ме притеснява. Не успявам и да случа на лекар, който да оправи положението като хората, предстои ми да отида при четвърти и се надявам той да открие каква точно е драмата и има ли шансове за моя милост да походи малко по българските върхове.
Животът иначе върви чудесно. Посрещнах 30-е си със сбъдване на стара, много стара, навярно на едно десетилетие мечта. Последните два месеца бяха доста емоционални, в повечето време положително, за мен. И в общи линии ще се радвам, ако е все така.

53.   От 1, ... 51

До авторката

Пожелавам бързо възстановяване на здравословното ти състояние и множество изминати километри по родните върхове и поляни през 2024 г. :)

Да си призная - през зимните месеци аз все още не съм се катерил по планината. Нещо все изниква през уикендите и ми отнема от времето.

Но пък ще споделя, че скоро време, живот и здраве, ще осъществя една своя цел - да отида на рейв парти. Това определено ще ме извади от зоната ми на комфорт, тъй като като интроверт съм свикнал на позната, тиха, изолирана, домашна среда, а на въпросното събитие очаквам хиляди непознати, в необичайна за мен шумна обстановка. За някои това може би е ежедневие, но за мен ще е за първи път. Ама, пусто му - горе бях споделил, че имам странен/особен афинитет да наблюдавам сеир на хора (по-точно жени), които са под въздействието на голямо количество алкохол и / или други наркотични вещества, та... така - надявам се, че ще стана свидел на такъв. :)))

Странно - докато пишех горните редове, в съзнанието ми изплува един спомен. В предишните си коментари не съм го споделял, но сега като се замисля - той май е най-ранният ми спомен за въпросния необичаен афинитет. Преди около 24-25 години, когато точно навлизах в пубертета, си спомням, че пътувах с влак, направление Русе - София, през Горна Оряховица. Бяхме няколко човека, като билетите ни нямаха запазено място. При тръгване от Русе, бяхме седнали на свободни места в едно купе. Но на Горна Оряховица се качиха три млади момичета - може би студентки. Всичките много красиви какички и грабващи ми окото. :) Наистина и трите бяха много хубави. Оказа се, че те са със запазени места, точно където бяхме седнали ние. Влакът не бе особено пълен - имаше много други празни места по вагоните, но въпросните момичета държаха да си седнат на точните места и така ние се преместихме в съседното купе, в което имаше празни места. През цялото време до София през тънките талашитени стени между двете купета се чуваше женски кикот на едно от трите момичета. Оказа се, че въпросната кака бе решила да се черпи с алкохол (знам ли - може би да бе взела и нещо допълнително). Докато траше пътуването с влака, в коридора на вагона видяхме други хора, с които бяхме в предишното купе, които ни казаха, че момичетата почнали да пият, като едната направо се наливала и не след дълго била толкова пияна, че искала да черпи и останалите в купето с алкохол, в т. ч. там имаше и една възрастна баба.. Около Лакатник си спомням, че въпросната бе толкова оплела кънките, че двете й приятелки, подхванали я от двете страни, трябваше да я придружават до тоалетната на вагона, а после когато стигнахме в София - отново с познатото подхващане трите напуснаха гарата. Онази бе мъртво пияна. Тотално се бе отрязала, а точно тя бе най-голямата тежкарка, която настояваше ние да се преместим и да й освободим местата. Тази трансформация от уверено, красиво, властно момиче в напълно неадекватна жена, някак може би се съчета с бушуващите ми хормони и даде резултат в този странен фетиш/интерес, за който неколкократно споделях по-горе, че го имам и до ден днешен.

:)))

Нямам идея защо споделям тези лични за мен странности и преживявания, ама к'во пък - нека се леят. На някой може би ще му бъдат интересни за четене. Хора всякакви! :)

54.   От 1, ... 53

До авторката

Ей, здравей! Ще ползвам темата ти, за да се похваля, че оня ден бях на рейв "концерт". Изкарах цялата нощ от самото начало до неговия край. Верен на себе си - забранени субстанции не съм ползвал. Единствено няколко кенчета бира и бутилки минерална вода. :) Но атмосферата ми хареса и беше забавно. А и задоволих фетиша си да зяпам отстрани момичета/жени, които определено бяха на "нещо". Накрая, след като събитието приключи - си хванах градския транспорт, прибрах се в нас и удовлетворен от преживяното - заспах сладко. :)))

55.   От 1, ... 54

До авторката

Ей, здравей! :) Имаш ново включване от моя страна. Поп-ъпвам ти темата. ;)

Как си? Как се развиват нещата около теб? Намери ли нова любов в живота или търсенето продължава? Бе споделила, че си претърпяла някакъв инцидент. Към днешна дата по-добре ли си? Кучето и котката как са? С нещо да се похвалиш? В работата как е?

Добре си дошла и ти да ми задаваш въпроси. :п

56.   Здравей!
След инцидента имам все още проблеми с ходенето, така че ограничавам силно планинарстването, преценявайки внимателно до каква степен теренът е подходящ за моя милост. В следствие на това си намерих ново хоби, което пак ми пълни душата, така че си изкарвам щастливо лято.
Запознах се с мъж, който много харесвам, но дали нещо ще излезе, времето ще покаже.
Кучето не е много добре. С ветеринаря ще си станем най-добри приятели, ако продължаваме да се виждаме толкова често. За съжаление, очертава се по-скорошно сбогуване, отколкото съм очаквала. Котката обаче си е добре.
Работата милата все ме чака. Не мога да се похваля с особено добри резултати тази година. Все върша нещата със забавяне, постоянно съм в режим на наваксване вместо дърпане напред.

При теб има ли нещо ново?

57.   От 1, ... 55

До авторката

Здравей!
При мен нищо ново под Слънцето. Горещини... Как мразя горещото време (температури над 30 градуса). Толкова е горещо през деня в София, че не искам да си подавам носа навън. Вечер, през нощта е страхотно - към полунощ-един е прохладно навън, но освен ако нямам някакъв неотложен ангажимент, то рядко излизам толкова късно - не ми е в природата. Преди няколко вечери се случи да се прибирам към полунощ и в центъра на София - ври и кипи от живот... Главно млади хора, и то сякаш предимно жени, дори бих писал - момичета. Някак ми е странно. Не знам. То явно затова съм ерген - така и не развих през годините желание и мерак да излизам късно вечер, а сега - дори да почна да го правя - ще бъде странно хем за мен, хем за околните. И за мен ще бъде фрустриращо да обикалям сам напред назад по нощния град (голяма част от приятелите ми вече са семейни, друга - не биха имали подобен интерес, а и сме разпръснати по краищата на града) плюс че неизгарям и от желание - по тв-то все ще изпадне нещо за зяпане, а и за околните ще бъде плашещо странно да гледат как някакъв си се разхожда сам, без компания.

Уви, от малък имам някаква развита фобия към кучетата - виждат ми се нехигиенични и болесторазнасящи. Когато бях много малък баба ми, лека й пръст, ми разправяше истории за деца, които прегръщали, целували и т. н. някакви кучета (бездомни предполагам или дворни такива), които ги заразили я с бяс при ухапване, я с кучешка тения. И това така си и остана - цял живот. Може кучетата да са най-добри приятели на човека, да са супер лоялни и интелигентни другарчета, особено на самотните хора, но не и в моя случай. Ако следва да се оприлича с някакво животно - ще да е с някой кастриран котарак. :D Самостоятелен, себедостатъчен, саможив. Та така..

Иска ми се скоро да има отново подобно голямо рейв събитие, каквото имаше март месец, че да разнообразя домашната обстановка и монотонност на живот, ама в тия горещини - не знам, не бих отишъл. Да беше по-хладно.. Като цяло глобалния климат се затопля - всяко следващо лято по-топло от предходното, а в София ден след ден, месец след месец никнат нови строежи - малки, стари къщи с дворове и растителност се заменят с няколко етажни блокове. Зелени площи и поляни, които си смятал за общински, се оказват частна собственост и там също растителността се заменя с бетон. Навсякъде в града се толерират автоталибаните, последните надигат протестен вой, когато им наложиш рестрикции върху паркирането тук и там, против са изграждането на автобусни ленти, велоалеи.. Всичко само за и в услуга на свещените божества - личните им автомобили. Булевардите се разширяват за сметка на тревни площи и лека полека всичко става асфалт и бетон. Като се добавят и подобни горещи вълни, породени от глобалното затопляне - ефектът се засилва, навън горещо като в пещ и човек, като мен, който по принцип не изпитва голяма нужда от излизане навън, се демотивира още повече. Добре, че има подобни сайтове като този, където да си изпуснеш парата и да нормализираш емоциите. :)

Завършвам с пожелание при теб нещата в бъдеще да са изцяло в положително-емоционална насока. :)