Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

7.   Весела Коледа на всички!
Благодаря на Спасилата се - много мили и окуражаващи думи. Не знам какво се е случило с теб преди, но от това което си написала лъха увереност и спокойствие. Благодаря още веднъж! Защото аз имам нужда точно от това - от подкрепа и от някого, който да ми дава сили да продължа да се боря със зависимостта на мъжа ми. Няма да се откажа, винаги мога да си събера багажа, но няма да позволя на алкохола да развали семейството ми! Понякога ми е страшно трудно, не знам как да постъпя, всичко което направя е грешно, физически не мога да го надвия и на сила да го спра!
През изминалите почивни дни успяхме да поговорим - държа се добре, успя да не се напие през всичките 5 дни!!! Преди Коледа му казах, че заминавам защото не искам и на празника да слушам обиди и псувни... ако той мисли, че ще се съобразява да дойде с мен, ако не - да си остане сам. Дойде! Отпразнувахме една наистина вълшебна Коледа! Но той прави всичко това заради мен, защото вижда че много ме наранява и защото ме обича. Но според думите му "не може да разбере какво толкова ми пречи". Щом се прибрахме вкъщи снощи - веднага се хвана за чашата! И така - започваме отначало...

8.   Прочетох всички истории тук. Ще се включа в последната. Моят съпруг прави точно така както съпруга на № 7. Само, че аз вече нямам сили да го търпя, защото се поболях от нерви. От 15 години пие и се напива и не си признава, че има проблем да търсим начин на лечение. Като се захване да пие няма изтрезняване денонощно. Нито чува, нито разбира какво му се говори. на сутринта гледа като полезно изкопаемо. Отговора му е, всички пият. Ама това не е вярно. Не ходи по кръчми. Но пие вкъщи. Скришом по 10 пъти слиза в мазето да пие ракия. След това допълва с 2 л бира. Спиртосва се и трябва да го тъпря това. Всичко вече ми е изстинало към него. Не ми се иска да подавам жалба до прокуратура защото ще видят съседите как принудително го пращаме на лечение. Децата са ни големи и се срамуват от простотиите му. Особенно сина ни. Аз мисля, че той докато е жив ще такъв и няма оправия. Жалко за семейството ни, защото на него не му пука за никого.

9.   http://spodeli.net/4/story-42434.html Прочетете мооята история и разберете какво се случва най накрая.Ако трябва прочетия и на съпруга си зада разбере веднъж за винаги че така не може да продължава.
madabaster

10.   Аз съм № 8
Искам да кажа как завърши живота на моя съпруг. След едномесечен запой сърцето му не издържа и почина. Изостави семейството си заради алкохол. Сега сме попарени всички. Избра тъпата ракия пред мен, и децата си. Сега ходим по гробища, палим свещи и плачем. Дано душата му намери покой!

11.   Не е само при теб такава ситуацията, при много хора е така вече, но не винаги може да се помогне. Продължавай с опитите и с малко повече късмет ще успееш!
Pr0cK

13.   Тоя твоя мъж е жив Алкохолик.

14.   Да знаеш, че ни го интересува нищо нито къща, нито деца, да дори и от тебе, този е жив Алкохолик интересува го само да дига чашата според списанието. Да живееш с Алкохолик няма да ви светло бъдеще...

15.   Аз имам сходен проблем с всички вас, Мъжът ми винаги си е обичал чашката, защото работеше в строителството, Проблемът се появи, когато беше съкратен и той спря да работи, И така около 7 години целодневното пиене, От около 4 години ходим само по болници-имаме и ТЕЛК, Той си призна, че има проблем с алкохола, Потърси помощ от докторите и те го насочиха в Суходол, Струва ми се, че най-голямата грешка беше престоя му в клиниката, Първия път като излезе си пи лекарствата около месец, а след втория взе чашката, Аз не виждам никакъв смисъл от лечение, Отидат в психиатрия, дрогират ги с лекарства и след това и алкохол и диазепам, Комбинацията е страшна, Ако имате друг вариант моля някой да ме съветва, Всичко опитахме, но няма ефект, Преди поне спираше, а сега не, Ние сме от провинцията, тук няма анонимни алкохолици,

16.   Алкохол VS Човек

Здравейте, всички, които имате близък в плен на алкохола. Пиша тук, защото не мога да си намеря место и едва сдържам виковете си в гърдите. Викове от болка, яд, безсилие и неразбиране. Защо алкохолът си избра точно моята майка и ми я отмъкна толкова гадно. На мен и на другите от семейството. Защо тази гадна болест е толкова нелечима, разпространена по хората и толкова обйчайна част от ежедневието.
Аз се борих. 30 години се борих. Срещу алкохола. Мъчих се всяка минута да отскубна майка си обратно на света. Дори и да ми се е получило да видя в чист човешки вид, гадния алкохол ме издебваше да ме няма и и връхлиташе с ново ожесточение. Той влезе в мозъка и и там размести важни неща, за да се загнезди вътре до живот. И да се съюзи с майка ми, за да не го тормозя. Не се отказвах, борех се, постигах ден-два да се обади човешкия разум на майка ми, но алкохолът яростно си събираше полагаемот след това.
Опитах да се примиря, че майка ми е такава и няма да стане по мойта, да я приема каквато е, няма как да променя по-възрастен от мен.
Само че мир не намерих. И за миг не намирам. Външно не си показвам, но в мен е центруфуга от мъка и от безсилие. Дори съм принудена да водя алкохола у дома, при скъпата си жертва. Да присъствам мълчаливо на бавно и мъчително самоуниюожение. Разруха, да самоубива се. Иде ми да крещя, да търча. Как да живея така. вСЕКИ ДЕН. вСЕКИ МИГ. Kak да преглътна грубянския си тон, троснат, с който общуваме двете. Как да прием, че се държа отвратително и пред майка ми, тъй като не мога да я видя насаме от тази напаст земна.
Толкова много години. Нито болката ми, , нито има и един ден без гадта липсва от съзнанието ми. Не мога да се примиря. Не мога Просто трябва да реша някой ден да освободя в общия ни живот с майка ми своето място на алкохола. И никога да не се обърна зад себе си, за да видя кръвопролитието, което нанася. Пак ще ме боли, но няма да съм принудена да наблюдавам безучастно както до сега. Мразя те Алкохолееее, ти си най-гадното нещо на света. Ти изтласкваш личността на хората и се загнездваш в съзнанието им. Ти си най-гнусното и страшно нещо в човешкия живот. Ти не се спираш пред деца, пред пред прекрасни и умни хора, пред б раменни и т. н. Ти осакатяваш най-жестоко хората. Изпразваш целия им живот и ги оставяш на себе си и никога не си тръгваш без човека. Мразя те. Знам, че всички, които четат и страдат за близките си също та мразят.

17.   Скъпа, ти си съзависима. Потърси информация за това какво е да си съзависим. Аз самата имах проблеми с алкохола и моят съпруг е съзависим. Обаче ние се борим. Аз - с моя проблем, той - с неговия. За да си помогнеш, трябва първо да разбереш какво се случва с теб - има достатъчно статии по темата в мрежата.

18.   Здравейте на всички! Искам до потърся съвет в темата. На 32 години съм и планирехме с жена ми сватба наскоро, но в момента това е на път да се провали заради алкохола. Според нея аз имам проблеми с алкохола и тя е 200 процента сигурна, че няма да се справя. Аз преди наистина като студент и т. н. съм си пийвал доста, но напоследък 2-3 дни в седмицата изпивам по две ракии, може и малко вино, а до два пъти в месеца се отпускам повечко. Ето тези два пъти тя не може да ги приеме, а аз смятам, че са до голяма степен нещо нормално и не толкова страшно. От месец и нещо насам след 3 такива почерпвания стават грандиозни скандали, драми и т. н. но тя ги започва. Мисля, че просто ако ги отмине с махване на ръка няма да има никакъв реален проблем. Според вас прав ли съм или трябва да спра да пия нацяло. Защото сме на път да се разделим заради това, а аз не искам, но все пак като чета тук коментарите моето състояние е доста далеч от написаните. Дали тя няма някакъв проблем с алкохола от бивша връзка или незнам...

19.   Здравейте. Искам да ви разкажа и моята история.
С мъжа ми сме заедно от 30 години. Имаме 2 прекрасни дъщери. Съпругът ми винаги е обичал да си пийва - вечер със салатка, но умерено, без да прекалява. Животът ни е бил прекрасен -до м. 10. 215 г.
От тогава положението стана страшно. Всеки ден от сутрин до вечер- пиене. Започна да пие и през работно време. Постъпи в отделението по психиатрия за да се лекува-10 дни -нищо. Прибра се в къщи -и всичко започна от начало. Молех се за болнични, за да не го уволнят от работа.. Взимах аз болнични, за до го пазя в къщи да не пие, идваше свекърва ми и тя да го пази, редуваха се дъщерите ни - никакъв резултат. Взех му парите, но пазаруваше на версия или взимаше на заем от приятели. /които ми се обаждаха, за да ме питат толкова ли сме закъсали за пари/. Така до 2. 01. 2016 когато след дълги разговори се съгласи да постъпи в център за лечение. Парите са много, но си казах, че това е единственият начин да му помогна. Издържа само един месец / а пълният курс на лечение е мин. 6 месеца -без телефон, без алкохол / и се прибра. В деня на пристигането беше еуфория - все едно гледам предишния човек. Но уви, нищо не се е променило. Още на другата сутрин кошмара започна да се повтаря. Сега не знам какво да правя.

20.   Здравейте! Чета историите и не мога да повярвам до каква степен алкохолът е завладял нашата страна. Преди 3 год. и 2 месеца споделих с вас моята реалност, сега със сигурност мога да твърдя, че алкохолната зависимост не може да се излекува!!! Освен за човека, който пие, това е мъчение и за хората, с които живее. Съпругът ми освен, че не спря да пие или поне да намали количеството, поведе себе си и семейството си към още по-голяма безизходица. С всички сили се боря срещу алкохолизма му, но без никакъв успех. От известно време е без работа, без доходи, без хора, с които да общува. Пие по цял ден вкъщи и не се интересува от нищо. Поела съм целия товар по издръжката на семейството ни, но и моите сили се изчерпват. Не издържам повече! Искам да посъветвам най-искрено хората, които живеят със зависим от алкохола човек - колкото и да се надявате, той/тя няма да спре да пие и не може да се излекува. Бягайте!!!! Лесно е да се каже, но е много трудно да се направи. Аз се опитвам да се разделя със съпруга ми и вече го искам с цялото си сърце и душа, но той се е впил в мен и не знам как да го накарам да си тръгне!!!!

22.   Здравейте, чета и не мога да намеря начин за спасение на сина си. Той пие от години, вече е на 34, но спасение няма. Тормоз непрекъснато за пари, за пиене. Издържаме го вече 8 години, с полиция го вкарвахме на
лечение 2 пъти, не работи, естествено, не е в състояние. Живее ту в нас, ту в тях. Сам е, жена му го напусна с детето. Идва и нощем, ако не отворим бие с ритници вратата на блока. Идва за пари и в службата ми, срам и резил. И като му дам пак се връща за още и то пиян. А за най гадните обиди и заплахи да не пиша. Много е агресивен и в момента съм подала жалба до прокурор за лечение. Какво да направя за да се отървем от този тормоз, целия ни живот вече е около него-храним го, лекуваме и т. н. но по зле става. И как да последвам съвета да бягам от него, как да стане не знам. Той вече не ми е син, а най долния алкохолик, псува ме най ужасно. Да го оставя ли. защото иначе ще умра, а имам и дъщеря. Плаши с убийство след лечението. ако стане. Един алкохолизиран тормози денонощно 6 роднини. Имам жилище в София и ми идва да напусна града. Не спя и не ям, но лечение няма!!! А беше толкова добро момченце, мъката ми е безкрайна!!!

23.   До 22. Единственото спасение е той самия да поиска. Има организация на анонимни алкохолици(АА)там може да получи подкрепа. Познавам доста хора, които са успели да се преборят с алкохола(докато са живи ще се борят със зависимостта си)но той трябва да разбере, че е болен човек. Казвам това защото и аз съм алкохолик.

24.   До авторката
Здравей мила, прочетох всички истории, отговори и съвети и в твоята история открих моя живот. Няма нищо различно просто все едно аз съм я писала, с тази разлика че ходихме при психолог и резултата беше 0. Аз още събирам сили за да го напусна и ще го направя някой ден. Незнам по какъв начин да се свържа с теб, но много бих искала да си поговорим. Ако имаш някаква идея как да стане пиши ми. Желая ти успех и ще се радвам ако успеем да направим някакъв контакт.
Цвети

25.   Аз имам същия проблем със сина. Женен с две малки деца. Все обещава че ще се оправи, но обещанието държи най много една седмица. Със съпругата ми едвам възпираме снахата. Жал ми е за децата. Вече и аз не знам какво да направя. Вече се отчаях. Според мен и наркотици взема.

27.   Трагедии, трагедии...!!! И за всичко виновен КОЙ? Алкохолът. Всички сте прави, алкохолът УБИВА. УБИВА всичко и всеки. Включително и мен. Преди малко постнах един коментар на подобна статия, сега явно ще ми е втори. В конкретния случай съпругата се жалва от нейната половинка, че пие нон-стоп.
Авторке, явно си прекалено добра жена (като моята съпруга, която ме търпи), та съдейки по това, което си написала истински обичаш съпруга си, истински държиш на него и желаеш да сте двамата. Това е една толкова благородна постъпка, колкото малко жени биха направили в името на семейното щастие, което от своя страна няма как да бъде запазено при положение, че съпругът е алкохолик, какъвто съм и аз.
С лекари съм пробвал, какво ли не, признал съм на съпругата и семейството си, че съм алкохолик. Не става. Пак пия. През почивните дни започвам с бира от сутринта. Докарвам ги до 10, след това ракия или уиски. Колко пъти съм си взимал болнични заради махмурлук, ехееее. Съпругата ми го знае, детенцето ми го знае, родителите ми го знаят, но ефект няма.
Хапчета не помагат. По клиники не съм ходил, няма и да ходя. Единственото, което може да му помогне е НЕГОВАТА СОБСТВЕНА ВОЛЯ. Нищо друго. При мен явно волята липсва и продължавам да се наливам, въпреки, че всяка вечер се моля на Бог да ме отърве от този ад, но до момента няма никакъв ефект.
Говори му, говорете му. Просто няма смисъл от самосъсипване, пък и такова на останалите хора около него.
По Коледа стават чудеса!

28.   на 27- може би имате кротко пиянство ,затова ви търпи съпругата. В случая аз съм майка на изоставен от жена си алкохолик, който вече не знае какво друго да прави, освен да пие денонощно. Беше 5 пъти в клиника за зависимости -без ефект.Поради ужасното му пиянство- чрез съд влезе за 4 месеца за лечение на зависимост.След като излезе се напи без изтрезняване 20 дни .Агресивен, по цели нощи реве, пада, става,напада да ни бие и други гадости.След като преби дядо си с полиция го замъкнахме, с белезници пак на изтрезняване за 1 месец. Чудото по Коледа стана, че го няма за празниците поне. Но ще се върне и тежко ни.

31.   Като прочетох всичко разбрах... разбрах в какъв капан съм всъщност. Не подозирах за тежестта на тази зависимост и клопката и. Разбирам и осъзнавам, че нещата са необратими и не мога да заповядам на сърцето си да остави, да си тръгне от този човек, за който не вярвах че е възможно да пие 24ч
Мислех го за временно, показност или нз но сега се ужасявам.
Иска ми се да помогна но как всичко е толкова еднакво с изписаното.. дори думите помогна и "да се оправи" ми звучат смешно, наивно и жалко. Иска ми се да си пиша с хората споделили историите си, защото виждам, ч че повечето са отпреди години, надявам се, че за някои би имало щастлив край, а право в сърцето попаднаха думите, че по скоро зависимия от хероин ще спре хероина, отколкото алкохолика водката. Наистина близките се тормозят много повече, защото виждат разрухата през цялото си трезво съзнание и това ме разбива на хиляди парчета, най- вече безсилието да помогнеш на някой, който съзнава как полита към пропастта и въпреки това скача. Не знам.. какво да кажа и защо така заобичах това момче. Да, знам коментарите.. каква глупачка, глупаво момиче.. Но бягството е за слабите. Е, ситуацията е безнадеждна. Само едно е вярно -тази зависимост е много опасна за хора с дълбока скрита чувствителност и ранимост, от друга страна дълбок ум и безсилието сами те да променят проблемите на света и поглъщата ги неудовлетвореност и болка. Баща ми беше много успял човек, широкоскроен, умен и много богат, но под този образ се криеше едно безмерно страдание и причината за което така и не ни се изясни с майка ми. Няколко години преди да го загубя почна да пие, но тогава аз нямах понятие от тежестта на тази болест. Сега искам да помогна на приятеля ми и от любов и от чувство за дълг, че тогава можех, а не помогнах, и не знаех и така.. какъв омагьосан кръг, но може би
един лабиринт. Нали има една приказка - разгадай загадката на живота, ако не той ще те погуби.. като да изгасиш слънцето с една сълза.

33.   Докато човек не осъзнае сам, че има проблем и имс нужда от помощ никой неможе да му помогне. С моя кандидат мъж е същата история... 8 години заедно, като в по-младия си период приятели, купони.. тогава не се набиваше така на очи, докато в един момент приятелите се пресяха и в крайна сметка минаха 8 години, а той точно като твоя... пие, напива се, обижда ме, унижава ме... на другия ден говоря, обяснявам, дори започнах да сплашвам, че ще загуми и мен накрая ако продължава така и в крайна сметка нищо... обещава, че повече няма до следващият път... накрая вече не ми издържаха нервите.. събрах си багажа и айде вкъщи.. Сега звъни да се видим, да говорим, казва ми да си помисля и да реша.. но истината е, че те са тези, които имат да мислят и да решават и понеже досега не успях по никакъв друг начин.. съм решила да не отстъпвам и да не се връщам, докато не видя промяната.. не на думи, в действителност, защото всяко чудо е за 3 до 7 дни... като не, всеки по пътя си... в противен случай нищо няма да се получи... става вече психически тормоз и само си пропилявате нервите и живота..

34.   Ето че открих този форум по трудния начин. Пиша заради един приятел на 40г., който е алкохолик в много напреднала фаза. От 1г вече не ходи на работа и си стои в къщи, пие и спи. Имаше жена и дете, но отдавна е сам. Почти не яде. Родителите му носят храна ежедневно и му купуват и пиене за да няма абстиненция, да не се влачи по улиците и да не залага вещи. Твърде горди са за да го оставят да потъне достатъчно за да отскочи. До толква е закъсал, че има дни в които дори не може да стане от леглото. Няколко пъти в тежък делир сме го качвали на линейка и са го вкарвали в токсикология с над 5 промила, но в момента в който се опомни излиза и пак продължава по старо му. Личностните промени, които са настъпили са толква тежки, че вече от него нищо не е останало като човек. Според мен е преминал точката в която е можело да му се помогне, а и насила не става. Ако все пак успеем да го вкараме в лечение, дори да го избута ще е тотален инвалид. Въпроса ми е има ли някой опит с човек, който се е отказал в толква късна фаза. Има ли изобщо някаква надежда да стане пак автономен, разумен и отговорен. Ако оставим родителите му да го поят докато умре няма ли да е по-малкото зло, отколкото да удължаваме агонията с опити за лечение. Скубя си косата че сме пред тази дилема, но когато лечението на един ще обрече трима на десетилетия мъки, всъщност лечението само по себе си става присъда. Къде е границата на помощта и къде започва самоцелното поддържане на живота заради собственото ни его.

35.   Аз живях година и половина с такъв. Мъж на 47г егрен, който ме убеди че иска семейство и деца. Знаете, всичко е хубаво в началото, явно бях много влюбена и заблудена, но след 4месеца всичко си излезе наяве. Лоша комбинация, ерген-алкохолик. Да собствен бизнес и много контакти, на пръв поглед успял до някъде. Момичета, БЯГАЙТЕ, само това е спасението. Не знам, може жи си тръгнах на врвме, но си представих живота след още 1година с него и... Както прочетох по-горе, всяко чудо за 3дни. Такива хора не осъзнават какво се случва с тях. Опитах и с добро и с лошо, за психолог и странична помощ и дума да не става, пълно отричане от негова страна. Добре че нямам деца от него. Чета че много жени със години и деца стоят в такъв ад, ако има къде да отидете, намерете сили, защото явно решение сте взели и си тръгнете, да трудно е, но не продължавайте да измъчвате себе си и децатата си.