 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Първи в сърцето
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 3204 пъти
Историята, която ще ви разкажа не е по различна от тези, които сте чели. Не знам може да ви се стори странна, тъй като аз самия съм странен. Аз съм един от тези, които вие всичките се пишете за „нормални” наричате , обратен, гей и т. н.
Не съм показен със сексуалната си ориентация. Но това е друга тема. Сега искам да ви разкажа една моя история, надявам се да не ме съдите и хулите. Тази история и до днес е с неясен и мъчителен край за самия мен. ТЯ Е КАТО ЕДИН ПЪЗЕЛ, КОЙТО НЕ НАРЕЖДАМ, АЗ А САМАТА СЪДБА, НО ПОСЛЕДНОТО ПАРЧЕ ОТ НЕГО, МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ГО сложа, аз самия или някой друг.
Всичко започна преди 7г. В един зимен декемврийски ден, когато си бях в къщи на топло и четях за изпити за първата си студентска сесия бях първи курс студент.. Когато в един момент ми се обади една моя бивша съученичка от гимназията и ме покани да карам нова година с нейните приятели, които аз не познах до тогава. Дълго мислех да ли да приема поканата, защото съм от тия хора, които не обичат шумните среди, купоните и пиянските истории. По затворен съм и харесвам домашната обстановка. НО за да нея обидя приех. Когато настъпи и последния ден от декември и се подготвях да празнувам, вярвайте ми въобще не ми се ходеше, чувствах се подтиснат и излишен, все пак никой не познавах от там, но отидох макар и без желание. И така когато се запознах с компанията не очаквах, че ще са толкова приятни чаровни и усмихната хора. Всички бяха толкова лъчезарни и добронамерени и ме приеха много топло и приятелски, бях просто трогнат, мислех си че ще се чувствам като марсианец сред тях, макар че имаше малко неудобство от моя страна. Бяхме около 20 човека, нямаше напивания нито дразги, а аз от това се страхувах, беше приятно и забавно. В часовете когато изпращахме старата 2004г се забавлявахме с разни игри смешки и истории както правят всички млади хора на празници. Отбягвах да играя на игрите, но пак ми беше приятно от страни да наблюдава смехът и усмивките на всички младежи.
Виждах, че в компанията имаше и влюбени двойки, които се обичаха толкова чисто и невинно чак ми стана кеф да ги наблюдавам, в един момент се замислих за мен, че аз сам самотен, сърцето ми е празно и никога не е било обичано. От както се помня винаги съм бил сам и неразбран. Все се криех от хората за да не ме усетя и когато се влюбех наивно в някой просто си мечтаех разни неща но гледах да не го показвам. Страдал съм повече от несподелена любов, защото знам, че в мъжете, в които съм се влюбвал никога не биха ме обикнали и най-малкото забелязали..
В България адски е трудно да живееш като човек с обратна сексуална ориентация , живееш под стрес и напрежение да не те разкрият налага се да лъжеш понякога да се правиш на такъв какъвто не си в името на авторитета и личността си и авторитета на близките ти, които ти не искаш да излагаш и предаваш. а това у нас има толкова нещастни гейове хора, които цял живот бягат от реалността за себе, и които никога не се чувстват в кожата си и в средата си. Болно ми е за това но е факт.
Вечерта малко преди полунощ в къщата в която празнувахме всички, минаваха разни познати и приятели на компанията за да ни поздравят и да ни пожелаят весело посрещане на Новата година. Непрекъснато се звънеше на вратата и все някой тичаше недоволно мъмрейки си недоволно под носа думите от сорта
”Сега ли намери да звъннеш. Прекъсваш ни играта. кога най накрая ще спрете да звъните”
При едно от последните прозвънявания на вратата реших, аз да отворя и без това не участвах в игрите и се мотах напред назад. Когато отворих врата пред мен беше застанал един адски красив и усмихнат мъж доста висок и видимо по голям от мен на години и взаимно погледите ни се докоснаха като влюбени от пръв поглед. Който ме поздрави учтиво представи ми се и докато се събличаше в коридора ми подаде бутилка вино опакована в луксозна опаковка. Не знам какво ми стана но този мъж ме привлече имаше загадъчен чар, а и беше много внимателен, учтив, възпитан и изтупан с панталон и риза с такова атлетично тяло, че просто няма как да не ти привлече вниманието. Поканих го да влезе където са всички останали и те като го видяха в един глас извикаха”Хайде бе М само тебе чакаме. ”
Той учтиво се извини за закъснението и се впи в тълпата. Виждах по погледите на всички как му се радваха много защото е бил душата на компанията. Усещах, че започвам да се влюбвам отново в не който трябва и знам, че пак щях да съжалявам и да страдам. Просто като М до сега не бях срещал такъв мъж. Мъж мечта за всяка жена. Когато М пристигна в компанията ни някак си в душата ми изгря слънце и се отпуснах защото излъчването на тоя човек не действаше само на мен отпускащо, а и на всички останали. Чувствах се като опиянен от гласът му смехът му и чара му. Малко по малко се опуснах и реших, и аз да участвам в поредната игра, която бяха намислили всички. В една от игрите трябваше да се надпреварваме в отбори по двойки, кой повече парчета торта ще изяде. Двойките заставаха един срещу друг като единия му подава в устата тортата, а другия без да си ползва ръцете с уста я изяжда набързо.
Не знам дали съдбата имаше отново пръст в това, но при разпределението на двойките тъй като си теглихме чоп кой с кой ще се падне на мен ми се падна точно М. Това ме изненада и смрази. Но пък се зарадвах, че тази вечер беше най вълшебната за мен, в която ми се сбъдваха мечти без да съм си ги пожелавал
Думите на МИРО бяха, ”Братле, ще ги разбием….. аааааааа”
Когато чух стартовия сигнал всички се втурнаха да тъпчат с торта половинките си от страни се чуваха смехове и викове от агитката, а аз изведнъж изпаднах в транс, спрях да чувам просто всичко ми се забави като на филм. Виждах как М се тъпчеше, а аз му подавах механично парчета торта и нежно с пръсти докосвах устните му, а той нежно с език ми облизваше върховете на пръстите на ръката ми. Усещах как докосвам мъжа по брадичката, по устните без д а го познавам, но пък ми беше приятно. Докато се усетя играта беше приключила имаше победители, а аз излязох от този опияняващ и романтичен момент, който ми се строи цяла вечност и започнах да чувам гласовете на другите „
„Край спрете, имаме победител”
Тогава видях как М облизваше от пръстите ми остатъка от шоколада на тортата и ме гледаше странно и магнетично, аз се стреснах и побързах да си махна ръката си от лицето му. А той с усмивка и на шега ми каза, че както е тръгнал и пръстчетата ще ми изяде, защото и те са сладки.
Това определено ме разсмя и тогава видях как, той се загледа в широката ми изкуствена усмивка и в тъжните ми очи. Избърсах го с една салфетка и изтичах до банята да се измия, и аз и да си освежа лицето. Когато се видях в огледалото се натъжих и видях колко нещастен може би съм бил в очите на М, изпитах отново онзи срам и онова разочарование и леко ми се просълзиха очите, но не биваше да плача. Излизайки от банята до врата срещу мен беше застанал М, усмихнат и ме потупа по рамото и усети, че нещо не съм в настроени, може би видя невидимите следите от сълзи по мен, който аз на бързо бях избърсал и ме попита какво е станало, отговорих му „нищо ми няма просто се освежих” и го подминах на бързо. Но знам, че М ме усети че съм се просълзил, да просълзих се заради него и за това мое глупаво влюбване, знаех че всичко, което започна в мен като чувства ще свършат точно тази вечер и всеки отново си тръгва по своя път, по който понякога си губим следите и надеждата. Изкарах ме Нова година и се разделихме с компанията. Тази вече беше най щастливата за мен, осъзнах, че не винаги това, което искаме можем да го имаме и не всичко, в които се влюбваме може д а се влюби в нас, но не съжалявам. Един човек макар и за няколко часа ме направи щастлив, вдъхна ми много мечти, поне от горчивата наслада ни остават само мечтите за по добро. Така и стана и с мен. Зимната ваканция мина сесията почна, и аз отново се прибрах в града в който следвах. Така си минаваха месеците, измина и година, през това време не забравих М, очите му и усмивката му. Единственото, което през годините разбрах какво става с М, е че е заминал да следва в Германия и че си има приятелка, с която заминал за там. Истински си пожелах поне той да бъде щастлив, но винаги ще си спомням за него където и да е. И така годините ми минаха в следване, аз завърших. Така и не успях като студент да намеря любовта на живота си. но не съжалявам въпреки това знам, че съм щастлив човек, който дълбоко в себе си има много любов, която може да даде само на един човек, но той така и не се появяваше, може би защото не се пресичаха пътищата ни.
Днес вече съм на 25г. и се прибрах след следването си в моя град, това което бях научил за МИРО, е че се е върнал от Германия и че е вече на 29г, представих си какъв мъж е станал още по красив и улегнал от преди.
Докато преди 2 месец когато настъпи пролетта отново се уверих, че съдбата винаги си знае работата и наистина няма случайни неща, но защо точно на ме трябваше това да се случи, защо отново ми се отварят старите рани, който почти бях излекувал.
Та преди 2 месеца, мой братовчед ме покани с приятелката си да се качим с тях на една местност в балкана тъй като това е място, което е обявено за природен парк и има хубава гледка и забележителност а и нали беше пролет всичко цъфтеше и ухаеше на свежо. Просто отидохме на разходка сред природата, там горе в планината където може да си починеш от забързания и напрегнат живот долу. Качих ме се с колата, озовахме се горе в балкана, беше толкова прохладно, горе беше просто един малък рай за нашите души. От горе гледката беше невероятна виждаш цели град долу все едно света е под краката ти. Тъй като то няколко години не бях ходил там, а знам че е красиво си взех и фотоапарата да снимам, защото обича да снимам природата. Тъй като не ми беше удобно да стоя с братовчед ми и приятелката му реших да се поразходя и се уговорихме, че до няколко часа ще съм тук на същото мястото където ще се чакаме за да се върнем отново към града. И така тръгнах, бях толкова щастлив макар и сам природата е невероятна снимах цветчета, скалите и всичко което радваше окото ми. Усещах, че се докосвам до божественото. Като бях ученик си спомних от древногръцката литература, че човек е най- близко до боговете когато се намира на високо на най- високата точка в планината, така се чувствах, и аз но се оказа, че не съм близо до боговете а до един друг бог, който си остана в сърцето ми. Тъй като се бях изморил бях седнал на една скала и гледах нямаше хора наоколо, а и само една затънтена пътечка водеше до тази скала, единственото което се чуваше беше музиката от заведението, което беше някъде на близо но това не ме притесняваше все пак бях сам. Но в един момент докато си разглеждах снимките които съм правил чух стъпки и видях някакъв силует да се задава по пътечката, но така и не се загледах просто се ядосах, че един път ще имам късмета да съм сам и все някой ще наруши спокойствието ми. Мъжа се доближи и чувах как щракаше с апарата си и с периферното зрение видях, че е с тъмни очила но не го познах тогава докато пак се бях загледал в апарата си, усетих, че се доближава до мен и чух думите
„И ти ли си любител на фотографията, я да видя какво си снимал”
Вдигнах поглед и какво да видя макар и с тъмни очила видях познато лице по точно части от познато лице, видях устните и брадичката и за секунди ме полази токов удар. Това беше самия М. Още по красив и мъжествен чак не повярвах на това което виждам. А той се усмихна и ми каза „Явно не ме позна, а аз те забелязах и познах още когато слязохте от колата с твоите познати, проследих те и ето сега съм при теб”
Здрависахме се и М ме прегърна доста топло и нежно, не го очаквах да ме помни От една нова година, която беше преди 7 г.. М седна до мен и започна д а ми говори за онази вълшебна нова година и се смяхме с него като обезумели, после ми разказа за живота си в Германия и за това колко се е променил и как се е разочаровал от жените, доста трагична и болезнена е била раздялата с приятелката му, но въпреки това беше се запазил като човек и усмивката му не слизаше от лицето. Възхищавах му се на силни я дух, който има. Тогава аз му разказах за моя скучен и еднообразен живот, а той ме слушаше в захлас и гледаше отново в тъжните ми очи. Попита ме как е любовта при мен аз просто му казах на майтап за да отклоня темата защото тази тема беше болезнена за мен и му казах, че мен не ме харесва никой, а той се усмихна и каза ”Не е така в теб има нещо, което може да привлече всеки стига този всеки да има вътрешни очи за да погледне с тях и да осъзнае какво има до себе си”
В този момент изтръпнах, никой до сега не ми беше казвал това и не беше се вгледал в мен като човек. Имам си красотата наистина, но не всеки един красив човек е търсен и желан ако няма магнетизъм и чар, А аз с тези тъжни очи едва ли съм притежавал този магнетизъм. За секунди както винаги в такива тъжни ситуации за мен се просълзих и усетих как една сълза се стича по лицето ми и видях как М с ръката си ме докосна и я избърса. Тогава усетих от негова страна някакво странно чувство. М директно смени темата и ми каза, че още в онази вечер когато се запознахме на Нова година е усетил нещо странно в мен, че съм по различен от всички и всъщност това го е привлякло към мен, но умело си е скрил чувствата. Е, очевидно беше, че моя живот и моята тайна беше разгадана от М нямаше как да крия от него че съм гей при положение че той ме е усетил, но ме е обикнал по негов си начин.
Каза ми че знае колко може да бъде труден един такъв живот на човек като мен да се криеш от хората от обществото да запазиш неопетнена личността си. Думите му бяха толкова силни и истински не очаквах един мъж д а ми ги каже и да ме разбере така както М ме разбираше.
Той просто ме зареждаше с вяра и любов. каза ми че „Бог изпраща препядствия на тези, които най много обича”
Не знам до колко ме обичаше бог, защото все пак бях различно творение от останалите които бог твори
Докато говорех с М не сваляше поглед от мен и накрая усетих върху себе си топлите му и изгарящи от страст устни, които имах чувството, че топят моите. Всичко беше като през мъгла не помня как М ме сложи нежно да легна на скалата и ме целуваше страстно като, че ли отдавна не беше целувал някого, Усетих ръцете му, които галеха лицето ми, А погледа му просто като, че ли ми казваше”Искам да те обичам защото го заслужаваш”
Аз се притесних и му казах, че не бива, и че той не роден да обича мъж, а да обича жена. Казах му е не бива да се влюбва в хора като мен, защото ще е нещастен такива като мен няма как да му дадат това, което иска един мъж. М само каза ”Не може да знаеш, аз какво искам”
Тогава тотално се разплакаха а М ме гледаше полу влюбен, а аз бях съкрушен защото знаех че е поредната болка и заблуда, която сам си нанесох. Станах на бързо от обятията на М, пооправих се и му казах, че той трябва да продължи пътя си напред да си намери една истинска жена и да я обича и цени, а не да се занимава с хора като мен. Обясних му че не мога нищо да му дам а той ми каза
„Стига ми само любовта ти и доверието ти към мен. В теб виждам нещо по различно и загадъчно, което до сега в никоя жена и в никой мъж не съм го срещал”
Не знам какво виждаше в мен, но в очите ми със сигурност имаше само сълзи, тогава и аз видях в очите на МИРО сълзи, сълзи които може би бяха искрени и истински, те пречистиха душата ми. Разбрах, че наистина този човек има чувства към мен, но аз не можех да си позволя да му се отдам и да му объркам живота. За това с М си поприказвахме няколко минути и дойде време да тръгвам защото ме чакаха тогава с М си взех довиждане и тръгнах тичешком по пътеката а зад себе си чувах думите на М
”Не ме забравяй и знай, че съдбата пак не ни срещне, но този път завинаги ще ни събере. Ще те намеря и ти ще бъдещ щастлив само с мен”
Тези думи и до днес ехтят в съзнанието ми. Не исках да го слушам повече, исках просто да ме забрави. Тичайки по пътеката отново в мен се появи онази тъпа болка за това, че моето сърце винаги ще си остане нещастно и самотно и никога няма да намери другата част от себе си. Усещах, че никога няма да намеря мъжа до себе си и да бъда щастлив, защото понякога има хора на тази земя, който им писано да са самотни до края на дните си, а аз се страхувах от това да не съм един от тях. Знаех, че колкото и хората д а ми казват, че съм красив, и че съм страшно лъчезарен човек моята красота беше гибелна, а всичко в мен за пред хората беше изкуствено дори и усмивката , защото дълбоко в себе си, аз бях един нещастен и самотен човек. Братовчед ми ме чакаше оправихме багажа и се качихме в колата и потеглихме към града. За последно се обърнах назад към прозореца на колата и тайно помахах на една изгубена и невъзможна любов. За последно пророних една сълза и си казах, че повече няма да плача за никой и нищо. Крайно време е да влезна в реалния живот и да спра да търся невъзможната и перфектна любов, защото такава няма. Ако я има е само в приказките и филмите. Трябваше да се отърся от болката и всички разочарования и е време да бъда себе си и един истински човек и д а почувствам хубавите неща от живота си. Да спра да се само съжалявам и да „Спра да живея за това, което е зад ъгъла, и да започна да се наслаждавам на разходката по улицата”
Сега съм на 25г и не се срамувам от себе си, защото знам, че всеки заслужава да изживее живота, си който бог му е дал, независимо дали си различен по някакъв начин от всички останали които се пишат за „нормални” в обществото ни, защото това, което преживеем днес утре няма как да с е повтори.
Научих, се че всеки ден, в който имаме щастието и да се събудим сутрин и да поемем първата глътка въздух е да се усмихнем и да благодарим на онази сила, която ни е сътворила и е вдъхнала в нас частица от своя пулс, който пулс задвижва нашите сърца и се превръща след време в нашия живот. Осъзнах, че живота ние е дин низ от спомени, които винаги остават в сърцето ни.
А дните са ни тези, които ни поднасят изкушения, а изкушенията са нашите стъпки към греховете ни, но тези грехове не са черни а бели като сняг, и то точно те ни припомнят, че сме човеци, че живеем, и че сме смъртни. И където и да отидем на тази земя или искаме да се скрием от света за малко винаги в нас има един човек, който остава първи в сърцето ни. Колкото и да страдаме и да се чувстваме наранени или предадени от любовта или ние самите да нараним някои с любовта си, винаги и до последен дъх ние ще продължаваме да обичаме, защото сме човеци и това ние призванието. Да се родим с любов и израснем заобиколени от любов и когато се осъзнаем като човеци да тръгваме да търсим нашата си любов и накрая създаваме и отглеждаме нашият плод на земята направен също с много любов.
Ако някой реши може да ми пише на мобилния но отговарям само на добронамерени и приятелски настроени хора. Не ме притеснява, че съм публикувал номера си. Компелкси и страхове нямам. Ще уважа и негативното отношение на хората към хората с различна сексулан ориентация отправено от тези, които се пишат в тоя живот за "нормални"
Вечно твой
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: c7d6760bc2 |
|
1. Страхотно история!!! и аз съм преживявала частица от това, за което разказваш. "И където и да отидем на тази земя или искаме да се скрием от света за малко винаги в нас има един човек, който остава първи в сърцето ни. " - Каза много неизречени неща. Гордея се с хора като теб :)
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 26c918608f |
|
2. Защо не го потърсиш? Това е твоя човек, направи нещо.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: b4597189dd |
|
5. Толкова красиво е написано, че чак изглежда измислено... Извинявай, ако историята ти е истинска - просто си я написал прекрасно. Пожелавам ти много щастие!
Борония
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
6. Истинска е историята ми и аз самия не мога да повярвам, че макар и да съм човек с различна сексуална ориентация мога да преживея такова нещо. Гадно ми е , мъчно ми, е но явно сам бягам от щастието си. Този човек не ме заслужва защото знам, че не е роден д а обича мъж. Но пък знам че, който го има до себе си ще е адски щастлив. Той трябва да има жена и деца, аз нямам право да му спирам мечтите, и не искам да му ставам любовник, защото си имам принципите и за мен ако един мъж има семейство няма право да го предава и да си има любовник или любовница и да им казва, че е щастлив с жена си. Това е пълно лицемерие, но за съжаление повечето мъже у нас са такива имат жени но ходят по чуждо без да подозират жените им
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ad4524c367 |
|
7. Към автора: Накара ме да плача... седейки така, пред монитора си... И искам да ти кажа, че си една прекрасна душа... Че се гордея от това, че такива души съществуват все още! Гордея се с ранимостта ти, с чувствителността ти, с всичко, което си, дори и да не те познавам. Накара ме да усетя всяко потрепване на душата ти, всеки дъх, който си поел...
Искам да знаеш, че не си сам. И че много хора преживяват трудно своята различна сексуална ориентация...
То и аз не съм с особено нормална сексуална ориентация... Но това е друг въпрос. Важното е, че красивите души не признават разликите в телата, виждат се през тях... чисти и бели, като теб!
Желая ти цялото щастие, което може да понесе сърцето ти. Заслужаваш го! :)
|
...
| преди: 13 години, 7 месеца hash: b4597189dd |
|
8. Здравей!
Радвам се да разбера, че нещо толкова красиво е истина. Ако се усъмних, то беше не заради сексуалната ти ориентация, а именно заради тази красота, която ми се стори нереална. Ще си позволя да ти дам един съвет - Не прави сметката на другите. Не е твоя работа да преценяваш от името на друг човек на него какво му е нужно, той какво бил искал и т. н. Позволи му сам да знае най - добре кое би го направило щастлив. Има една приказка, че птичето кацало веднъж... Не знам дали е веднъж, но със сигурност не е особено често. Не пропилявай шансовете си, бъди щастлив, това зависи най - вече от теб.
Борония
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
9. Просто познавам добре въпросния човек и знам, че той би бил щастлив с жена. Той иска деца, семейство. Иска да оправдае очакванията на родителите си и да ги зарадва и тях с внуци. За това, аз като мъж няма как да му дам тези радости, нито пък да го даря с деца. За това не искам да се обвързвам, защото може някой ден да си намери една красива и прекрасна жена и тогава, аз ще стана излишен и ще ме боли най- много, че пак ще остана сам. Но знам че такъв мъж като него не бих намерил защото за 25г не съм срещал такъв интелект и такава благородна , спокойна и добронамерена душа като неговата. Може би сте прави, че трябва да изживея щастието което ми е донесла тази птичка кацнала на рамото ми, но искам да предпазя себе си и него от евентуална драма от неизживяна любов. Просто природата ми е такава, че не мога да влизам в живота на хора, които имат ясно предначертани план за бъдещето си, защото ако аз влезна в този начертан план има вероятност да бъда като една гумичка, която ще изтрие някой важни части от него и на тяхно място ще се появят други непланирани елементи. Просто проекта на живота се променя неочаквано за на с хората.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 613828c9be |
|
10. Както ти имаш правото и възможността да решаваш за себе си и да знаеш кое те кара да се чувстваш добре, кое те прави щастлив - така и той. Разбирам те повече от прекрасно, това, че не искаш да те боли, това, че не искаш и него да го боли. Фактът, че ще те заболи много повече ако той бъде наранен или нещастен... Но човече, всички грешим. От грешките не трябва да ни остават тръни, които да обръщаме срещу другите хора, да ги пъдим, да навлизаме в другата крайност.
Самият ти виждаш, че съдбата ви среща повече от веднъж и усещаш нещо, до което и хетеросексуалните и ние, различните, можем само да мечтаем. Имаш ли представа колко малко хора намират това, което ти си видял в този човек? Не разбираш ли, че така отказваш и на себе си, и на него това невероятно чувство, което из цялата помия и деградация в този свят, сме изгубили?
Излез от тези стереотипи, няма значение мъж или жена си, това е като дрехите, които носим, и не преувеличавам със сравнението. Важно е само какво има вътре в теб.
Ти можеш да му дадеш семейството, което мисля, че и двамата искате - дори само ти ще му стигнеш. Не мисли толкова мащабно, толкова дълбоко. Чувствай. Мислите са тези, които ни погубват. Злобата, омразата, завистта, ненаситеността - те са родени от мисли, от мислене и премисляне на всичко около нас, от невъзможността да преглътнем себе си. Чувствата трябва да те водят, когато насреща ти има добър и осъзнат човек.
Сърцето ми се къса, усещам го сякаш на мен се случва това... Затова те моля, не бягай, защото тези шансове за щастие, които ни се дават са редки и безценни. Ако пак се намерите - не бягай. Бъди готов не да го отрежеш от себе си като рана, а да го приемеш и да се оставиш на всичките си мечти - така и ти, и той ще сте щастливи.
Ще ми се да можехме да поговорим, или да ти помогна по някакъв начин...
Желая ти успех, каквото и да решиш!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 13e10a9695 |
|
11. АВТОРЕ, БРАВО - чудесно написана история!
Послушай хората и се обади на момчето!
Господ те обича, разбира се - ти си един чудесен млад мъж и не разбирам, защо така си се гибсирал заради някаква си сексуална ориентация - в кой век живееш?
Ти сам се дискреминираш - хората около теб те обичат и уважават, даже се влюбват в теб, а ти БЯГАШ!!!
Моля ти се, порастни и намери момчето, извини му се за детското си поведение и имай една нормална връзка. Човекът сигурно е в тъч от твоето нелогично поведение. В Германия, където е учил, такива като тебе са си нормални - даже вицеканцлерът, кметът на Берлин са хомо, шегуват се вече жените, че най-готините мъже са хомо и загубени за тях! По улиците си ги виждаш как си ходят със сплетени ръце, лесбийките също!
Винаги има начин - ако в България няма как, ще отидете другъде, но не се отказвай от любовта заради такава глупост!
Ти обаче толкова се страхуваш да не бъдеш наранен, че когато ти предлагат истинска любов бягаш като дете. Това няма нищо общо със сексуалността ти, а за мен ти си страхливец - страх те е да обичаш и да бъдеш обичан! И така нараняваш хората около себе си.
Моля те за последно, както са го направили хората преди мен - намери го и му се извини и открий истинската, споделената любов!
И още - защо мислиш, че когато той е с теб, не може да си има(те) деца? В днешно време хомосексуалистите се женят, а и осиновяват деца - в нашата страна има над 70 000 изоставени! Да не говоря колко жени има, които за някой и друг лев ще износят детето ви. Стига с глупости - пак казвам, не живей в Средновековието и НЕ СЕ ДИСКРЕМИНИРАЙ САМ И НЕ ВЗИМАЙ РЕШЕНИЯ ВМЕСТО ДРУГИТЕ!
Той ти го е казал - иска ТЕБ, ТВОЯТА ЛЮБОВ и присъствие в живота си, как можа да избягаш!
И ти, ти не вярваш, че Бог те обича, а Той ти изпрати на тепсия най-великото чувство - любовта - и ти избяга! Детска работа, да знаеш! Той сигурно в Германия си е имал сумати приятели, ти се дърпаш като вчерашно ...И ДВАМАТА се обичате, искате се - бягай, но ще те догони, защото е мъж, не е детенце, което не знае какво иска! Действай и порастни - обади му се и му се извини, ако искаш да си щастлив !
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
12. От автора:
Благодаря ви за съветите и куража. Искам да кажа на господина, който ми е писал преди моя коментар, че не съм страхлив нито задръстен. Нямам стериотипи и не се дискриминирам сам. истината, е че винаги съм искал една пълноценна и щастлива връзка с мъж защото съм наясно с ориентацията си и знам, че в тоя живот мога да бъда щастлив само с един мъж, но знам, че продължителността на гей връзките е малка тъй като повечето гей си омръзват бързо и се пренасищат. Само една гей двойка познавам и то виртуално, които 20г са заедно и са от България и са си изградили сами бъдещето. Купили са си кола и апартамент и са щастливи. Човек би мечтал за такава 20 годишна връзка и признам тайно си пожелах, и аз някой ден да имам такава връзка, но в България трудно мога да се доверя и да попадна на свестен мъж, но имам ли такъв до мен наистина ще го обичам силно и всеотдайно. Моногамен съм и за мен е важно едно нещо да имам до себе си, но истинско. Никога не съм изневерявал и не бих понесъл изневяра или да ме заменят с друг. И знам, че въпросния мъж, който ме обича точно това е усетил в мен, че мога да му бъда до болка верен и всеотдаен. Всъщност не го познавам добре, тъй като за тия години само тези два пъти сме се засичали, но някак си дори и да не се виждаме душите ни се обикнаха и съм сигурен, че той не спира да мисли за мен има някаква силна връзка между нас и това се усеща не знам дано не ме помислите за луд и дали сте преживяли такива неща, но аз го усеща макар и далече от мен усещам го вечер като си легна, усещам го като вървя по улиците. Знам, че той е нямал връзка с мъж, а имал само една жена до него си. Относно въпроса с децата. всеки искам да имам деца, аз също ги обичам и знам, че мога да отгледам и възпитам едно дете с много обич и старание така, че да се гордея с него , но проблемът, е че в България няма такъв закон за осиновяване освен да си наемеш сурогатна майка. За чужбина, аз лично не искам да живея там обичам си държавата независимо от положението, в което е сега. Знам, че и в мъжа, който ме обича си е народен човек и не случайно се върна в България след следването си там в Германия. Но колкото и да ми се иска да бъда щастлив няма да съм на цяло щастлив с него в тоя живот защото хората тук не биха ни приели и винаги ще се намери кой да ни стъпче и завиди за хармоничната връзка. Моите родители макар и да им казах за себе си преди 6г така и не ме ореха до ден днешен и непрекъснато ми намекват, че трябва да си имам приятелка. Те си мислят, че това да си гей е заболяване и въпреки това с годините се надявам да се примирят и да ме приемат и да се гордеят с мен и с човека до мен. Но това е една мечта за сега при мен. Как да им кажа, че в тоя живот не съм роден да обичам жена, те не могат да ме разберат. Единственото, което ме радва, че поне ме уважават и не са се отрекли от мен. Аз и на тази тема за ориентацията си не съм говорил повече от както им казах първия път преди 6г то тогава беше голямо говорене, спорене имаше и сълзи от моя страна, но и това преживях. Сърдиха ми се месеци не ми говореха добре, че тогава бях студент и не се прибирах при тях да не ме гледат и да не се нервират. Обаче на моменти усещам в от тях, че се срамуват и страхуват от мен да не би да ги изложа пред роднини и приятели, защото те си имат авторитет. Казах им, че където и да съм никога няма да ги предам, но бих искал и те да ми вярват и да ми мислят доброто. Нали народа казва, че родителите мислили само доброто на децата си. Ако моите родители мислят доброто ми ще ме оставят да си намеря приятел да съм си щастлив с него, а не да ме притискат да имам приятелка. Непрекъснато ме сравняват с връстниците, ми че си имали гаджета някой се ожениха, а аз макара и красив си стоя сам. От това най много ме боли. Честно казано определено съм красиво момче не ми е цел да се хваля, но осъзнах, че понякога не всички красиви хора са търсени и желани. Никога не съм искал хората да ме харесат заради външния вид. Искал съм да ме харесат от вътре и да се гордеят с мен. Толкова хора се възхищават на интелекта ми на това, че съм симпатичен, но така и никой не може д -а разбере какво ми е. Аз не се притеснявам от ориентацията си даже се гордея, че имам този късмет да бъда човек на Земята и нямам право да се самосъжалявам и оплаквам от живота, защото съм здрав и щастлив човек. Знам, че има хора, които се раждат слепи, сакати, глухи не могат да усетят земята под краката си, не могат да чуят гласа си и този на любимите хора, не могат да видят слънцето и звездите, а аз кой съм да се оплаквам от живота си. не знам до колко ме обича Бог, но определено имам късмет, че съм се родил жив и здрав, и че днес мога да ви разкажа това което съм преживял в любовен план. Не знам дали ще срещна отново този човек защото му нямам координатите, но помня последните му думи когато се разделихме горе в балкана.
”Не ме забравяй и знай, че съдбата пак не ни срещне, но този път завинаги ще ни събере. Ще те намеря и ти ще бъдещ щастлив само с мен”
Тези думи са като ехо в душата ми и повярвайте ми когато ми е било трудно се сещам за тях и просто се успокоявам и с справям с проблемите си. Този човек ме обича и знам, че отново ще се срещнем и тогава със сигурност ще сме щастливи но, не знам кога ще дойде този ден. До сега само 2 пъти ме срещна живота с него дано третия път е за късмет.. Нямам с кой да споделям и за това писах тук и очаквах много хор а да ме оплюят, но се радвам, че тези които сте ми писали сте адски благородни и добронамерени хора. И тъй като си нямам и приятели ще се радвам във ваше лице да имам такива.
|
...
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 998e9abe1f |
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: a6dabb1442 |
|
14. Авторе - с риск да се повторя, сам се дискреминираш и то доста - вашите толкова ти набиват еснафски глупости в главата, че си взел и си им повярвал!
Първо, защо не започнеш с това да се махнеш от малкото си градче и да отидеш в София да кажем - защо не се обадиш междувременно на мъжа, който краде мечтите и съня ти?
Аз съм жена, не съм мъж, но определено много добре те разбирам, имала съм забранена връзка и също съм се крила - и какво, жива и здрава съм, а връзката ми не е вече скрита....времето променя обстоятелствата!
Защо си мислиш, че в България нещата винаги ще са така хората? Ние сме млади хора - ето, преди 22 години такова „животно“ като Азис щеше да е в Белене да кажем.
Спокойно де!!! В България това, онова - след най-много 5 години и у нас ще разрешат осиновяването, но пък защо ви трябва - даваш 5 бона на някаква студентка, един от вас двамата я опложда - представяш я на родителите си като „приятелката ти“ и после пък се разделяте - „гадината“ си изоставя детето - готово - какви закони за сурогатни майки, какви чудесии... Има даже и момичета, които са толкова разочаровани от мъжете, че и така биха се навили да ви родят дете, да са си майки - даже може и тримата да си живеете в София като щастливи съквартиранти с детето и кой ви пречи? Ако искате не се и аутвайте като гейове, изобщо - защо ги мислиш такива напред, когато те е страх ОТ ЕДНА ЦЕЛУВКА.
Бъра, бъра - сто чадъра, ама се върнахме към фактите! Имаш човек, който те харесва и може би обича и БЯГАШ като дечко! Гей връзките такова, онакова, нашите, обществото - порастни де! Това е истински мъж, който ще бъде до теб - ще избърше сълзите ти и буквално и преносно. Действително, защо си толкова тъжен? Завършил си си, млад си, здрав си, хубав си - какво толкова ти пречи?
Ето, има и мъж, който едва ли не те преследва, ти бягаш сори ама действително като някой слабак, дечко! Бъди и ти мъж, за Бога! Не се излагай!
Това момче е отворено и ще измисли решение на всичко, казвам ти - знам какво е да имаш силен мъж до себе си, и ти олеква много - знаеш ли какво е друг да е до теб, да те прихване, когато е най-трудно?
ДОВЕРИ СЕ! Довери се поне веднъж!
Всичко ще се нареди, ще видиш - любовта променя хората, тя дава сили.
И, моля те - не бъди такъв найвник! Не си мисли, че това момче ей така те е целунало. В Германия 100% е бил поне сексуално и с мъже, там хората не са такива задръстени (то и у нас все по-малко, слава Богу). Идва, моля ти се, преследва те едва ли не, награбва те, признава ти се в любов и ти - БЯГАШ.
И за какво - да си губиш времето с нас тук! Глупчо!
Намери го, няма да е трудно - има фейсбук, имате общи познати, но ще е трудно, ДА ЩЕ Е ТРУДНО да се отпуснеш, да се довериш, да порастнеш и да се откъснеш сам от еснафските глупости на родителите си!
Казвам ти - не си блъскай сега САМ главата. Този мъж е стабиляга и ще ти помогне много - ще намерите заедно решение, така че и семейство накрая ще имате 100 пъти по-нормално и готино от всички около теб - чети тук - разведени, алкохолици, мизерии!
С този мъж, с теб и с жената, която ще ви роди детето, може да сте супер щастливо семейство... или само двамата, ако е сурогатна майка -но при всички положения НЕ ТЪРСИ У ОБЩЕСТВОТО ВИНА, а у себе си.
Той веднъж те е целунал, ти ми мислиш за семейства, той как с жена би бил щастлив - бла-бла-бла - той си знае най-добре, нали ти е казал?
Не мога да си представя, че ти пада такъв мъж и ти БЯГАШ, ужас, ужас, ужас! Това веднъж се поднася в живота, гледай да поправиш грешката си! Това не е мъж за една вечер, затова бягаш, според мен - СТРАХ ТЕ Е, СТРАХ ТЕ Е ОТ ЛЮБОВТА, от това да не бъдеш наранен. Споко де, това е мъж за живота, разбери го и не му бягай, ще те намери. Но не чакай, ами действай ти - отиваш, извиняваш се за глупавото си поведение и падаш в ръцете му - ще видиш, ще се решат проблемите от само себе си, такъв мъж ти трябва - силен, деен, да знае какво иска, да ти бърше сълзите и да те подкрепя! БЯГАЙ КЪМ НЕГО, НЕ ОТ НЕГО!
Успех и целувки - ВЯРВАМ В ТЕБ!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
15. от автора:
Не знам защо погрешно си разбрала, но този мъж не ме е преследвал просто съдбата ни срещна случайно в период на 6г. Моите родители в никакъв случай не са ме ограничили и аз честно казано не ги слушам много със суветит е им. Гордея се и с града си и не ми пречи и тук да си имам връзка. Колкото до децата далече съм от тази мисъл да живем с жена, която да роди дете раное з а такив а планове. За мен е по важно да имам човек до мен и не обичам да планирам неща за 100г напред. Така че , до някъде сте прави всики, които ми пишете и ще видим как ще се развият нещата с моята "драма"
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 6a9b0ef378 |
|
16. авторе, когато казваш, че не планираш неща за 100 години, защо си го отблъснал, казвайки че той от жена и деца има нужда.
Аз просто исках да ти кажа, че има и сега 100 начина да имате деца, но и в бъдеще, хора - млади сте, БЪЛГАРИЯ тепърва ще се развива, на Запад щом почнаха осиновяванията и сватбите, значи и у нас не е далеч - имаме толкова много дечица без семейство! Спокойно!
Съдбата ви събира, ти ви разделяш.
Сега, съгласи се е друго - той ти е признал, че има някакви чуватва, целунали сте се! По-точно той те е целунал. Ами щом досега си развалял всичко, според мен е твой ред да помогнеш на съдбата, да го намериш, да се извиниш за глупавото си държание (сори, ама е такова) и да изживееш тази любов - каквото и да става.
Защо те насърчавам - ами защото имам малко или много опит с мъжете, както и с жените, които трябва да ги търпим (шегичка). Разбира се кой мъж търси афера, и кой мъж е за ЖИВОТА. Този, мили, е за живота. Не само е хубав, интелигентен, перспективен, видял е повече от нашия еснафски свят, ХАРЕСВА ТЕ ТАКЪВ КАКЪВТО СИ, но и е търпелив, просто чудесен...С такъв мъж можеш да ги имаш твоите 20 години и заедно, повтарям заедно да решавате неща като възможен аутинг, деца след време. Точно по отношение на хомосексуалността в България много се направи, но и мноооого ще се прави. След 10 г. имаш съвсем друго общество по отношение на хомосексуалистите, а тогава ще сме още мноого млади!
Хайде, успех и вярвам в теб - никаква драма не е това, а красива,неповторима любов! Ако не избягаш пак! Неповторим си!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
17. ОТ АВТОРА:
Виж аз не искам да парадирам с ориентацията и смятам, че не е нужно да се омъжа за мъж и да си осиновим деца с него. Просто искам да имам човек до мен това е. ДАЛЕЧЕ СЪМ ОТ СВАТБИ И ОСИНОВЯВАНИЯ. КАКТО КАЗАХ В ПРЕДНИЯ КОМЕТАР ЗА МЕН Е ВАЖНО ДА СЪМ ВЛЮБЕН И ДА ИМАМ ЧОВЕК ДО МЕН, КОЙТО ДА МИСЛИ ЗА, И С КОЙТО ДА СЕ УВАЖАВАМЕ И ПОДКРЕПЯМЕ ОСТАНЛОТО С ВРЕМЕТО СИ.
|
...
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 6a9b0ef378 |
|
18. добре де - тогава, защо бягаш?
Остава значи другото - страх те е от любовта, от възможното нараняване, от болката...
Освен това, твоята „ориентация“ не е нещо специално - 10% от бозайниците я имат, 90% от хората на изкуството... изобщо не ми прави някакво особено впечатление... Не смятам, че хората, които подписват брак и си имат като хомосексуалисти деца, афишират нещо. Виж Елтън Джон и мъжа му - чудесна и хармонична двойка, защо да си нямат дете?
Като ти знаеш какво искаш обаче, защо мислиш, че твоят М. иска жени и деца - нали това си му казал, БЯГАЙКИ от него.
Сега мислиш за него, терзаеш се, вмосто да БЯГАШ КЪМ НЕГО, да грабнеш този чудесен мъж и да изживееш... каквото е писано да изживееш - само едно е сигурно, когато бягаш, нито ще имаш някога мъж до себе си, нито дълга връзка, нищо!
Да, може да е трудно сред хомосексуалистите (мъже) да има дълга връзка, нооооо - но има много такива, много, а това е мъж за такава връзка. Ще ти даде не само любов, но и разбиране, ще бъде до теб и ще видиш как и проблемите от само себе си ще се решават с такава опора до теб - дручко си е да не е сам човек, а с толкова стабилен мъж - а той е стабилен.
Не го изпускай! Ще съжаляваш цял живот. Хвърляй се в реката и се остави на течението, не чакай обаче пак съдбата, Господ, привидението - може да минат още 8 години на самота - действай сам, бъди мъж, за Бога и го намери, поговорете си, пък каквото стане - какво имаш да губиш?
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
19. Определено е е хубаво да имаш някой до теб. Не знам на колко си години но много си преживяла и зряала щом ми даваш такива съвети и от историята ми си преценила какаъв е този мъж. От къде си убедена, че в него мога да намеря стабилност и сигурност? Друго е като заживееш с някой тогава всеки си показва рогите. То в началото любовта е винаги такава силна и изгаряща, а хората казват, че тя траела 3г и след това свикваш с човека до теб и си ставате приятели. Но ще видим какво ще стане може пък да го намеря и да видя как е и дали все още мисли за мен. Той, ако ме обичаше можеше от общи познати да ме издири и да ми намери facebook. Но явно може и да ме е забравил или да има друга връзка с жена или мъж. Ако е борбен и наистина е видял нещо в мен със сигурност до сега да беше ме издирил, а не и той да чака съдбата да ни срещне.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 6a9b0ef378 |
|
20. мили, пак ти казвам - бъркаш. много си пасивен, много чакаш.... и бягаш. Как ще разбереш в крайна сметка какво ще стане, когато бягаш?
Ами така или иначе имаш мерака на този мъж. Така ли е? Така е - действай!
Има индикатори, заради които мисля, че е мъж за живота. Да, един от тях са предишните му дълги връзки, друг фактор е, че е учил извън страната, знае просто много неща. Реакцията му спрямо твоето поведение показва, че те харесва такъв какъвто си, което не всеки може... има и привличане, без което не може, и съдбата е на ваша страна...
Значи - има един фактор - ти. Той няма да те търси и да се унижава, когато си го отблъснал така! Ами страх може да го е, че ще го отблъснеш. Дори за най-стабилния мъж се крият такива страхове - а ти си го направил еднозначно - сега нали като те търси, как ще изглежда това? Ами ако го отблъснеш. Може да се страхува, човешко е.
Според мен, ти си на ход - трябва поне да дадеш сигнал, намери го във фейса, покани го за приятел, но не му пиши и нищо - това му трябва, някакво малко нещо от теб, в знак на това, че и ти го искаш.
Казвам ти, най-коравите мъже имат много страхове, особено от отблъскване, от такива работи. Вярвам в теб!
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
21. Права си за страховете на най -коравите мъже. Определено ще го потърся във face book. Дори ще му пиша и знам, че ще с е зарадва. Дано да го намеря. Трябва да разгледам висички профилина на нашите общи познати, и ако той има профил няма начин да не им е приятел. Поне един да намеря, който да е наш общ приятел.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 175ba86e96 |
|
22. ей, така много ми харесваш! Ще го намериш, няма начин - който търси, намира. Нарочно бях толкова директна, сори, но щеше да ме е яд, ако не опиташ, защото моята женска интуиция ми казва просто, че това е Човекът. Сигурна съм, че и ти си го почувствал и затова те е страх толкова, знаеш, че няма да има нищо общо с това, което си имал до сега, че е различен.
Страх го е от твоето отблъскване, разбира се, още повече, че той има сериозна връзка, която се е разбила наскоро... страх го е, защото ти за мен съвсем еднозначно и ясно си го отблъснал - и двата пъти. Първият, според мен, е бил за добро - трябвало е да порастнете, да си завършите, да се огледате в света. Ето обаче, сега сте се видяли, той е показал еднозначно, че е мислил също за теб, че те харесва и иска повече, че има чувства... то се вижда в очите, във всеки жест!!!
Това е интересното, защото не всеки може да бъде с човек като теб - чувствителен, раним, но и много интересен като личност - с интереси, различни от конвенционалното, сигурно имаш и доста познати и хора около теб... знам ли - но този човек те харесва и разбира без думи!
Трябва, според мен, ти сега да направиш първата крачка, остави останалото на него... Ей, много ще се радвам за теб, защото съм сигурна, че това ще завърши добре, сигурна съм! До сега интуицията не ме е лъгала, знам просто, че тук са се намарили двама, които са просто определени един за друг!!! Грях ще е, ако не бъдете заедно!
|
...
| преди: 13 години, 7 месеца hash: ef809597f6 |
|
23. В интерес на истината нямам приятели не се движа в гейски среди. Имах само три жени приятелки, но едната е в Гърция и с нея само по скаип се чуваме, другата в София а третата почина преди 2г и останах сам. Но не ми е тежко. Добре, че поне ме радват родителите, ми защото на тях дължа всичко. Въпреки, че не ме приемат аз ги уважам, защото продължават да правят много неща за мен. За това не се очудвай като ти казах, че нямам приятели, а съм искал поне един или една да имам, с който/ято да се чувствам себе си. Бих се радвал да разменим скайп с теб, но не знам как ще стане тук и ще си говорим много.. Харесва ми, че си директна и за това ти пиша, защото аз също съм искрен и някой хора не ме харсват за това, че им казвам всичко в очите и където трбва им изкарвам керливите ризи. А хората мразят такив а като мен.
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 175ba86e96 |
|
24. Здрасти, защо да те мразят тебе хората, това не е вярно!!! струваш ми се доста читав и готин човек, интелигентен, образован, млад...
нека си разменим координати на анонимния ми мейл
mag1979@abv.bg че станахме многословни и скучни на публиката
|
| преди: 13 години, 7 месеца hash: 613828c9be |
|
25. Хмм, и аз ще дам мейла си (коментар #10), въпреки че вече си намери достатъчно готин човек, който да те нахъса :) Ако имаш нужда от още мнения и съвети, драскай, ако не - пак ще се радвам ако се запознаем и евентуално сприятелим :)
Хубав ден и на двама ви и успех отново.
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: 8bbd061d00 |
|
26. Сори спрях да чета преди да почна! Хората тук влизат, за да търсят интересни неща и некви интриги.. а не да четат романи! това е
|
| преди: 12 години, 11 месеца hash: a38e074916 |
|
27. До 26 :
Никъде не е писано че тук се четат само интриги всеки е свободен да напише нещо свое и лично. това че ти не четеш романи никой не те здължава и не си човека, който да казва, кой какво да пише тук. като вземете да се правите на професори и критици ставате досадни. Койте кара д а четеш любовните истории на хората. Чети си там това, което те вълнува
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
