Да се обълна ли към специалист?
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1242 пъти
Здравейте
Предполагам, че имам нужда от специалисти
Хомосексуалист съм
На 25 год
Израснал в дом
От 7години живея в София, борейки се за по-добър живот
Трудно ми е да споделям с хората, за това всичко си премълчавам страх ме е да не остана сам ако им разкажа за мен
Не живея с родителите си
Изпитвам чувство за вина, когато семейството ми е лишено
Натуварвам се с чужди проблеми, когато не мога да преодолея своите
Напоследък станах неспокоен, раздразнителен, изнервен
До преди няколко месеца не бях такъв не знам къде и какво ме промени
Често се замислям дали някои ще забележи, дали ще липсвам на някого ако сложа края на целият си драматичен живот
Благодаря предварително

Модератор - Моля, използвайте запетаи и внимавайте за правописа. Пооправих малко, но внимавайте при коментарите!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 10 месеца hash: 3cf4b32285

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Виж, Авторе, малко информация си дал за себе си, но не смятам, че имаш нужда от специалист. Ти се сблъскваш просто с живота като всеки млад човек навън и имаш своите терзания. Не си сам - всеки човек се е чувствал така, но винаги след облачното време идва слънцето. Не можеш да оцениш хубавото ако не си преживял лошото. Разбиаш ли? Съжалявам, че си отрастнал по домове, но ето - това е вече минало. Сега си зрял мъж, който сам има своите отговорности, професия, работа и не си зависим от родители. Не знам за какво семейство пишеш, но ако съжаляваш родителите си просто се откъсни от такова чувство за вина, защото не им дължиш нищо. Не знам защо си попаднал в дом, но дори да не е по тяхна вина, просто те не са успяли да ти дадат това, което всяко дете заслужава - стабилен дом. Ти като дете си имал право на това, а те не са оправдали своята отговорност независимо от причината. Причини иначе много човек да не изпълни своя дълг. Ако сам ти си баща и се чувстваш виновен заради някакви материални липси ще те успокоя, защото не това е важното - дай любов, внимание на своите деца и просто прави максимално възможното ти за по-добър стандарт на живот. Не бива да имаш чувство за вина ако даваш всичко от себе си, а и с такъв старт в живота ти е много по-трудно. Беше и голяма криза у нас, ти си твърде млад, но през 2008 г. примерно бяхме в огромен бум и сега идват подобни, а и по-добри времена. Защо да се самоубиваш точно преди икономически бум? Това е глупаво, поне изчакай следващата криза :) Сега сериозно. Всяко човешко същество е на тази Земя по една единствена причина - да изживее своя живот, да се самоосъвършенства и да намери щастието. Ти на практика не си живял. От 7 години си едва ли не възрастен като можем да зачеркнем първите 2 дори. Колко си живял - 5 годинки? Ами на теб животът тепърва предстои - тепърва те очакват прекрасните неща в този живот - пътувания, да печелиш действително добре, да постигнеш своите мечти. Не си мисли обаче, че хората с родители имаме по-малък кръст за носене. Повечето млади хора сме нямали никаква помощ от родителите си - нещо повече - има достатачно малтретирани, тормозени хора навън. Дори е предимство понякога да си отраснал в дом вместо да страдаш в семейство с насилие, алкохолизъм, психози Сега животът за пръв път е в твоите ръце! Ще става по-лесно, не по-трудно. С възрастта ще трупаш опит, но и самочувствие, защото ще знаеш как се правят нещата, как да реагираш в много ситуации и ще си по-бърз в мислене, в реакция като цяло. Дали ще липсваш на хората ако се самоубиеш? Ами има ли значение - никога няма да разбереш, но защо живееш за ХОРАТА. Защо не живееш за себе си? Кога послено си се поглезил - телесно или духовно? Имаш 1 живот, 1 тяло - ами глези се. Ти си най-добрия си приятел. Търси опование в религията ако искаш, но какво пише в Библията „Обичай ближния си така, както обичаш себе си“ Ти обичаш ли себе си? Ако не се обичаш как да те обичат другите и как ти да обичаш другите? Замисли се малко. Погледни се в огледалото и си кажи „ОБИЧАМ ТЕ. ТИ СИ ВСИЧКО, КОЕТО ИМАМ И СИ ПЕРФЕКТЕН, ЧУДЕСЕН ЧОВЕК“ И избягвай хора, които непрекъснато говорят за своите дребнави проблеми - това са енергийни вампири. Заобиколи се с ведри, усмихнати, „леки“ хора и най-добре си вземи малко кученце или котка - може и улична - ти ще дадеш дом на някого, така както някой е дал на теб дом. Има толкова хора, но и същества, които имат нужда от теб, но трябва да си отвориш малко очите и сърцето. Защо се интересуваш толкова от „хората“. Ами ти? Ти си най-важният човек за себе си. Освен това тепърва ще срещнеш важните хора в живота си - ще имаш деца, жена, истинско семейство, внуци. Ако се самоубиеш ти никога няма да срещнеш истински важните за теб хора. Нещо повече - тези хора няма да съществуват, така че убиваш не само себе си, а и децата си, внуците си... И какво - пълна загуба на ресурс е да те е имало! Дори държавата, която те е отгледала има нужда от теб - ти плащаш примерно пенсията на възрастните баби навън, плащаш за улиците, плащаш за болниците за болните хора и да -плащаш за сираците. Ще липсваш като гражданин. Ами може би си бъдещия кмет на града си! Може би ти предстои да направиш някакво важно откритие! Представи си да се беше самоубил човекът, който е измислил някога колелото преди да го измисли! Ами ужас. Ами ако се беше самоубил Нютон или Айнщайн? Освен това самоубийството винаги си стои като опция - няма да ти избяга. Все можеш да се самоубиеш. Поживей малко преди да решиш да умреш. Нали знаеш - всички ще умрем, но който умре по-бързо е по-дълго умрял :))) Сега живей. Време ти е за живот, не за умирачки! Ще липсваш на най-важния човек в живота ти - себе си!

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: dd768ae6da

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Все имаш някаква мечта, ако нямаш - мисли за такава и ще разбереш. После я последвай! Не се и замисляй да посегнеш на живота си, има толкова красиви неща, които можеш да видиш от него, защо трябва да го отнемаш? Да, препоръчвам ти да говориш с психолог, ще ти помогне. Но трябва да промениш и собствената си настройка, започни да се събуждаш с усмивка, не се натоварвай толкова с чужди проблеми, а мисли позитивно и оптимистично. Прави нещата, които обичаш!

 

...

преди: 8 години, 10 месеца hash: d38e5c25ae

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей! Да, според мен би било удачно да се обърнеш към специалист, психолог. И не защото имаш някакво психично разтройство (с което психолозите впрочем не се занимават), а защото фактът, че пишеш в подобни сайтове, показва че явно няма с кого да споделиш своята мъка. Психологът би ти помогнал да погледнеш нещата от трето лице, да придобиеш повечко самочувствие, да гледаш на живота с щастие и оптимизъм. И какво като си хомосексуален? Аз също съм гей. Явно си се осъзнал преди недълго време, че изпитваш такава дисфория. Приеми фактът, че сексуалната ти ориентация е част от теб още от раждането ти и ще продължи да бъде до края на живота ти. Или пък може би се страхуваш, че ще останеш сам, защото не си хетеросексуален? Имам добра новина за теб- гейовете не сме общество от 100-200 души, ние сме навсякъде. Имаш смартфон предполагам, изтегли Grindr и сам се увери как на всеки 50 метра има някой. Но колкото и да ти говоря и разтягам локуми, пак няма да е така, както един психолог. Повечето специалисти са на достъпна цена, а и все пак става дума за ТЕБ и ТВОЯТА душа. Горе главата, ще следя историята ти за новости. :)

 

...

горе^

преди: 8 години, 10 месеца hash: 34900ea382

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Благодаря хора.. Вече бях 2пъти при психолог.. Малко се пооспокоих. След срещите ми с нея споделих и на няколко приатели за себеси Да не реагираха по начена по които си представях Коментаторе N:3 Благодаря за съвета. Ориентацията ми се прояви преди 4год. ползвах приложението около 2 год. знам че не съм единствен по голяма част от познатите ми са със същата ориентация И да нямаше на кого да споделя защота опитваики се да го направя се започва с думите "не само ти имаш проблеми "затова и не споделях Коментаторе N:2 Благодаря всеки ден сам усмехнат но не защото го искам а за да прекрия болката в себеси Винаги когато съм навън или на работа аз съм добрия и забавим.... А като се прибера вкъщи съм пак сам... Коментаторе N:1Благодаря :) Израснал съм в( дом за деца лишени от родителски грижи ) имам си" семейство" но само на думи Дам работия от 13 годишен за да имам нормални джобни пари за училище а от 18г. за да си плащам сметките... позволявам си да си подарявам неща (глезотиики ) влагам спестяваните парички в пътешествия (приключенски моменти ) Не се оплаквам от начина на живота си обичам себе си От 3месеца обичам и човечето с което съм но го натоварвам с ревноста си, със страхъ си да не остана сам отново относно животинките има котенце вкъщи но не се харесваме : ) а за кученце малко трудно ще е да му отделям нужното време.. Все пак благодаря ;)

 

...