 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Трябва да променя нещо!!!
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1263 пъти
Това не е история, а просто искам да споделя нещо, което ме измъчва.
На 21 години съм, студент, живея сам, издържам се сам, получавам обич от семейството си, имам много приятели.... , но съм тъжен.
Нещо ми липсва, но не знам какво. Дните са ми еднообразни - лекции, работа, излизане с приятели. На пръв поглед нищо странно няма, но усещам празнота. Имам чувството, че времето си минава, а аз не правя нищо съществено. Това ли е реалния живот? Така ли ще продължи? Един ден, като се обърна назад ще видя, че нищо не съм направил. Това чувство ме мъчи много.
Винаги съм бил весел човек, шегаджия. Душата на компанията.
Мислих за днес и се радвах на моментите със семейството и приятелите.
Не сме богато семейство, но никога не съм мислил за пари. Работя от малък, не защото не ни стигат парите, а защото исках да имам свои.
Не знам какво се промени. Всъщност - нищо. Всичко си е същото.
Като се замисля нямам никакви проблеми. Здрав съм, работя, уча... всичко си ми е наред. Но защо не съм щастлив? Защо съм тъжен?
Където и да съм, каквото и да правя, винаги си мисля за утре, за другия ден, за бъдещето.
Излизаме с приятели, забавляваме се, но аз съм някъде другаде. Мислите ми са на друго място...мисля за проблемите, които нямам.
-Трябват ми повече пари.
-Трябва да променя това.
-Трябва да променя онова.
-Не си харесвам работата.
Малка част от негативните ми мисли.
Тези мисли ми пречат и на общуването.
Хората ми говорят, а аз мисля за друго. Не мога да проведа нормален разговор. "Не ми се занимава с техните теми, не искам да ги слушам.... имам си проблеми, за които да мисля."
"Защо мълчиш, кажи нещо". Това го чувам всеки ден.
Какво да кажа, като не ми се общува. Какво ме занимават с весели истории и какъв филм са гледали? Имам си проблеми, за които да мисля.
Звъни ми майка да ме чуе как съм. Тя говори - аз я слушам.
"Кажи нещо, как ти мина деня, разкажи ми"....
Какво толкова да и разказвам за деня ми... бързам да затворя телефона, имам работа... имам си проблеми за които да мисля...
Хора, казвам ви не е нормално. Не знам в депресия ли съм, полудявам ли, затъпявам ли...?
Гледам на улицата хората щастливи, усмихват се, смеят се... как може? Нямат ли си проблеми? Не мислят ли за тях?
На нищо не мога да се зарадвам вече. Стоя пред компютъра и си мисля какво трябва да променя. Лягам си и си мисля какво не е наред.
Знам, че не можете да ми помогнете, но искам да прочета коментарите ви..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 5a153d4f28 |
|
2. Забравих още нещо. Такива периоди на криза са изключително ценни. Точно в такива периоди разбираш къде бъркаш и какво трябва да промениш. Но всеки кризисен период си има начало и край и така или иначе се появява периодично. Така и така си в такъв период, не му се противи, ами го използвай, за да научиш какво ти убягва. В хубав период е лесно да си шегаджия, но точно в такива периоди си проличава кой е стабилен и кой не.
Това е акто икономическите кризи. В период на екпанзия куцо и сакато прави бизнес и всичко върви супер, дори и бизнеса да не е много ефективен. Обаче идва период на криза и яловите бизнеси гълтат вода и остават само ефектвините. После кризата отминава, ама боклука вече го няма. Получава се едно прочистване и вече след кризата икономиката е свежа и ефективна, защото са оцелели бизнесите, които наистина си заслужават и болкукът/паразитите са се изчистили.
Това е като подкастриш дърво. Сухите и ялови клонки се махат, за да останат повече хр. в-ва за тези, за които си струва, тези с потенциал и да дават повече плодове.
Та и ти си в период на подкастряне. Да, вярно, болезнено е, но когато свърши ще си прероден - свеж, уверен и готов за подвизи. Само не прави грешката да затънеш в тъгата си и така да блокираш развитието си, защото ще има обратен ефект. Настрой се психически, че сега не е момента за подем, а за болзенено учене. То е по-ефективно от ученето в период на експанзия.
Когато всичко отмине, сам ще усетиш, че вече е дошъл момента за големи дела. До тогава с каквото и да се захванеш, ще е провал. А това може да отнеме още няколко години. Може би в момента и ти не знаеш какво точно искаш, но китайците са казали "когато ученикът е готов, ще се появи и учителя". Така научи се на търпение. Когато настъпи правилния момент сам ще усетиш какво точно искаш и как да го постигнеш. От там нататък вече от теб се иска само здрава работа и после радостта от успеха.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 123260040c |
|
3. Прекалено много си се вглъбил в себе си. Не че в това има нещо лошо, стига да знаеш накъде си тръгнал и какво се очаква да направиш, за да стигнеш там. Ти очевидно още се луташ (което е съвсем нормално на 21-годишна възраст), затова и имаш чувството, че си в депресия. Не си, спокойно, просто още не си уцелил посоката. Повярвай ми, и това ще стане, но всичко с времето си. Човек трябва да натрупа немалко житейски опит, не става с едно щракване на пръстите.
Може би като за начало е нужно малко да "успокоиш топката", както се казва. Ако имаш възможност излез в отпуск, почини си, излез някъде извън града, поговори с някой непознат човек. Това (на мен поне) ми действа изключително съживително. После си като нов човек.
Разбира се, с горното не казвам, че трябва да изоставиш всичко в живота си на произвола. Просто ми се струва, че ти е нужна почивка, за да започнеш начисто, да осъзнаеш какво искаш да се промени и дали въобще е нужно нещо да се променя.
Надявам се написаното от мен да ти е било от полза. Успех! :)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: c4a52ec5b3 |
|
4. Ако това ще те успокои те "усмихнатите и щастливите хора" по улиците също си имат проблеми и то понякога сериозни, просто са се научили да го крият от света чрез фалшиви усмивки и престорена веселост.
А иначе това, което изпитваш в момента е напълно нормално, всеки е преминал през такъв етап от живота си. Уж всичко ти е наред, уж нямаш сериозни проблеми, а се луташ и не разбираш защо не си щастлив. За съжаление няма как да ти дам говор отговор на проблема ти. Всеки сам трябва да открие кое го прави щастлив и което ще го измъкне. Така, че съветът ми е, намери си някакво хоби, ама нещо, което наистина ти доставя удоволствие, а не го правиш "защото е модерно и всичките ти приятели го правят". И прекарвай всяка свободна минута с любимото си занимание. Действа добре, повишава ти настроението и наистина те кара да се радваш на живота.
Успех! И да знаеш не си сам! Всички сме така!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 8861767488 |
|
5. Витамини, рибено масло, визически упражнения.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: b4cd6e0beb |
|
6. Отиди на психолог задължително! Попаднал си в "дупка" което е характерно за депресията. Терапията ще ти помогне. И аз постоянно мисля. Мисля за проблемите си, за проблемите на близките си, мисля за някакво решение и също така не виждам смисъл в излишните разговори. Защо ти е това, какво ще правиш утре, какво прави днес, как си... и т. н. Въпросите ми се струват напълно безсмислени. Имам предвид - какво ги интересува, какво значение има дали ще знаят нахранила ли съм се или не. Изобщо какъв е смисъла да ям, да мисля, да ходя някъде, да дишам? Не виждам смисъл в нищо честно казано...
|
...
| преди: 8 години, 11 месеца hash: b2ad01070c |
|
7. Човек я се отпусни, съветвам те да спреш да мислиш и да вземеш да попътуваш малко, ще се заредиш с енергия, с нови чувства и положителни емоции. Радвай се, че има кой да ти се обади, че майка ти те пита как си, че някой се интересува от теб, може би тези неща ще ги оцениш, като ги загубиш. Имаш приличен живот, ако нещо не ти харесва промени го, но не търси под вола теле, защото няма смисъл. Това е сивото ежедневие всеки ден, едно и също, от време на време те разтърсва нещо, дано да е положително, но като цяло живота е това, малцина са тези, които правят грандиозни неща, останалите просто правят, това което и ти, че и доста по-зле.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 4595af810c |
|
8. Благодаря на всички за коментарите. Някак си ми олекна след като споделих. Радвам се, че ме разбирате и с удоволствие ще прочета още мнения по въпроса. :)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 5a153d4f28 |
|
9. Може ли да питам модераторите защо не ми е одобрен първия коментар, чийто продължение е номер 2? Не съм писал неграмотно, нецензурно или обидно. Смятам, че ще е полезно на автора, защото съм минал през същото. Още повече че номер 2 увисва без първия. Вероятно е станала грешка. Поне така се надявам.
Moдератор - първи коментар няма.
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 5a153d4f28 |
|
10. От 9
Ами и аз това питам - защо няма, защо не го одобрихте без всякаква видима причина. За мен лично е загадка. Очевидно е написан, но не е одобрен, щом липсва номер 1.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
