 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За начина по който сме пораснали и отражението, когато вече сме големи
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1791 пъти
Няма да разказвам моята история, само ще споделя, че имах тежко детство бях мачкана, унижавана и общо взето детството ми мина в сълзи, тъга и много подтиснатост, постоянни обиди, унижения, натяквания.
Днес виждам как това ми е повлияло, изпитвам страх, че нещо не съм направила както трябва, връщам се по няколко пъти да проверя дали всичко е както трябва вкъщи, защото скандалите ако нещо не е както трябва бяха постоянни. Свих се в черупката си и постоянно се подценявам, макар да виждам, хора около мен какво самочувствие имат. Преборих се с много неща, но нямам самоувереността и самочувствието да го покажа. Винаги съм свита, подтисната, изплашена от много неща.
При вас как се отрази начина ви на израстване, не визирам само негативната гледна точка, както при мен това се е случило.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: e41aeb554b |
|
1. Аз лично израстнах с родители, които бяха убедени, че всички искат да лъжат, че са недостойни, че никой не ги уважава и т. н. В юношеството пък леля ми постъпи адски долно с мен, вслествие на което бях на улицата. Като резултат израстнах с усещането, че не съм достоен да съм щастлив, да успея в живота, както и не желаех да комуникирам с никого. Сам си се чувствах по-комфортно. И колкото по се усамотявах, толкова по-малко имах нужда от другите, което ме караше да се затворя още повече в себе си.
Чак на 30 ми просветна, че нещо не е както трябва, че имах мечти, които най-после искам да сбъдна и които дори не смеех да следвам, защото си мислех "та кой съм аз, че да постигна мечтите си". Бях надебелял, живота ми беше много заседнал, вследствие на което имах дискова херния, стомашни проблеми и контузия на коляното.
Повратната точка беше разказа на един колега, който бяга маратони. Той е на 30 и няколко, но на един от маратоните сподели, че го е разминал дядо на 73. Аз се заинтригувах. А той сподели, че това е само 1 от многото такива случаи, а някои дядовци са започнали едва на 40. Имало дори 1 баба на 92, която 3 пъти преборила рака и до ден днешен бягала цели маратони по 42 км. Дори рекордьора на Великобритания до 33-годишен е бил над 100 кила и пушел.
Засрамих се, защото се чувствах в пъти по-стар от дядото на 73. Питах се защо те могат, а аз не. И така започнах да тичам през ден. В началото беше адски трудно, даже повече вървях. Но още след първата тренировка усетих необичайна увереност и оптимизъм, каквито не бях изпитвал никога. Почувствах се жив, нощта се наспах много по-ефективно и то за по-кратко, нямах киселини изапек на другия ден, дишането и движенията ми бяха леки, бях уверен. Дори 5 колежки ми направиха комплимент. Явно дори и външните усетиха промяна в мен. И така тренировки станаха като наркотик. Всяка следваща оставяше глад. Но колегата ми каза да не бързаш и да не увеличавам темпото дори да се чувствам добре. Трябвало много плавно да увеличавам, за да не се претоваря и да изгубя мотивация. За първи път в живота си правех нещо със страст и енергия.
Цялата тази мотивация и жажда за живот се прехвърлиха и в ежедневието - в работата, в отношенията с хората, в хранителните ми навици, в начина ми на обличане. И всичко ставаш естествено и леко без усилия. Тогава усетих какво означава "здрав дух в здраво тяло". Явно тялото и емоционалното състояние са доста силно свързани. Психолози твърдят, че най-доброто лекарство за депресия и меланхолия е спорт. Спорта е активно състояние, а депресията пасивно. Пренастройва се целия организъм.
Та така отслабнах, станах по-уверен, по-удовлетворен. Усетих, че трябва да поработя върху мечтите си. Но разбрах, че моят ум няма капацитет да намери правилния подход да постигна мечтите си. Прочетох една книга за осъзнатите сънищя и как да ги използваме, за да стигнем до най-дълбоката си мъдрост. И така започнах да практикувам тези техники, които след време започнаха да ми дават правилните отговори, както и да ми подсказват какви са подсъзнателните блокажи и как да ги преодолея.
Просто съумях да преобразя живота си, с което съм истински горд, защото аз не съм почнал от нулата дори, а от -5, но успях и вече живота ми придоби съвсем друг смисъл.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 0f3e60bb97 |
|
2. Ами, не си сама. Много хора са израснали, за жалост, в такава отровна семейна среда. Ето, от там, и поговорката "Не си избираме сами родителите". Не всеки има капацитетът да е добър родител. Има доста некачествени, такива, но няма как да променим нещата. Родителите са ни родители, за добро или лошо.
Как да надмогнеш психологическите ти травми, не мога да ти кажа. Аз самата се боря с тях от години. Но, да, това определено има огромно влияние върху животът ти в бъдеще, за изборите, които правиш, и как си живееш живота. И, все пак, от теб зависи, дали приемеш миналото ти, да оказва негативен ефект върху н настоящето. Или ще превърнеш дефекта, в ефект, излизайки по-силна, и по-борбена, от това. Сама знаеш, че животът ни, никога не е бил розов, и като песен, но това само може да ни калява. Както всичко в живота, всичко зависи от това ти как ще приемеш определени неща. Ще се затвориш ли, пораженчески, или ще надигнеш глава, и ще се опиташ да се докажеш сама на себе си, и на хората, които са те мачкали.
Depravity
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 8ed03b5ae0 |
|
3. Същия съм ей... с разликата, че се абстрахирах и бях луд тогава... изобщо не ми пукаше от никой и имах както добри така и лоши моменти
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: c4c55e6f4d |
|
4. Всеки расте в различна среда и тя му се отразява. Не може обаче да се свиваш и да се притесняваш непрекъснато. Намери своите силни страни и хора, които да те подкрепят в трудните моменти!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 551b2cb863 |
|
5. Ами как... Аз също съм като теб. Не се страхувам почти от нищо и като цяло съм напорист и самоуверен, ноо това ми е повлияло на социалността, на общуването. Определено съм по затворен и ми липсва самоувереност но само пред хора, не и пред целите и стремежите ми. Това ми пречи да си намеря половинка и явно ме е белязало завинаги.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 8a9dfc3c99 |
|
6. Ами, аз продължавам да живея даже мисля да спортувам фитнес, но съм постоянно вкъщи, а от друга страна нямам и много приятели, но е мъка постоянно изживявам това което се случи преди години, вече съм голям имам и книжка, живея в един момент в който вярвам, че ще създам семейство след години ще имам щастливо семейство, но страха той си остава обичам да слушам музика гледам филми, и така отминава тоест ден за ден успех. :)
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 64572b9c7e |
|
7. Говоря само за мен. Животът на всички е бил различен.
Моите родители нямаха пари, работеха много - но заплатите бяха малки. Не получавах джобни, а ако изобщо имах такива. Това беше от социална стипендия. 18 лв. месечно
За да не харча пари, не излизах, бях затворено момче, почти целият клас ме тормозеше, и дори едно момиче.
Баща ми бе доминиращият в къщи, често се караше с майка ми, заплашваше, но не е посягал, остава си твърд характер, като за всяко нещо което не му е угодно се сърди.
Когато дойде време за университета майка ми замина в чужбина.
Там се пробвах с различни момичета. Поради липса на пари и понеже за тамошните момичета те бяха много важни никоя не ми се върза.
Помня майка ми се беше прибрала нещо и с каква злоба разказваше, за работодателя си.
Израснах озлобен.
Понеже съм човек, който преследва целите си, а те бяха свързани с нещата който са ми липсвали в детството си. И тъй като съдбата ми се усмихна. Успях да направя парички.
Вече имам повече отколкото мисля, че заслужавам и си давам сметка, че мога да спра до тук. Но това не съм аз. Когато вече не усещам липса, а по - скоро излишък, искам още и не мога да спра.
Другото което ми липсваше беше нужда от внимание, което намерих при млади момичета. Е да вече мога да си го позволя. Нали това искаха онези момичета от университета.
Тъй като съм озлобен, макар че онези случки бяха отдавна и с други хора. Се породи желание за контрол. Умен съм и знам как да го постигна.
От характера на баща ми, прехванах много, и даже го надминах.
Сега е мой ред, да се сърдя и да нареждам на партньора. Да използвам заплахи, и го надминах в това, че ги държа в зависимост.
И младото момиче в чийто живот навлязох рано, за да участвам във формирането на характера. Вече е такава каквато искам да е.
Но това не ми е достатъчно - хванах си второ младо момиче, защо - ми не знам. Искам унищожителни емоции - да усетя, че съм жив.
Относно тормоза преди - е вече съм силно агресивен, не ме заплашвай по - добре, не ме обиждай ще си го получиш. Ходя с ножка и съм склонен да я използвам.
Но към тези с по - горен чин от мен. Проявявам много голямо послушание.
Живота си, не го ценя много - ако утре извадиш пистолет срещу мен, ще се засмея и ще усетя облекчение.
За какво съм жив не мога да кажа.
Понякога се замислям, че нещата не бива да са точно такива каквито съм ги направил. Имам чувството, че обърках живота си, а млад се водя още, 30 нямам.
Имам вътрешен глас, който ми крещи - ако искаш, ще го вземеш - действай. И не мога да контролирам този глас, който ме кара все повече да обърквам живота си. Вече не вярвам, че някога живота ми ще е нормален. Ми това си е съдба. Така ще живея.
Замислям се, дали си заслужава да си правя деца някой ден. И ако имам деца, какви пък хора ще са те.
Мисля, че проблемите ми се зараждат още в това детство.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 6e4ebdf56f |
|
8. Ще ти кажа мнението си по темата и от гледната точка на дъщеря и от гледната точка на родител, защото вече отдавна съм такъв, децата ми са над 20 годишни.
Всички родители правят грешки, няма безгрешни, нали не съществува научен предмет-родителство, та да го назубри човек, преди да роди. Но хората имат право да обвиняват родителите си за грешките им само докато навършат 18 години, от там нататък те сами са отговорни за живота си. Аз също съм тормозена като дете, да не си помислиш че съм гледана като цвете в саксия, аз бях бита редовно, за какви ли не простотии. Обаче живота и срещата ми с много човешки съдби ме научи че не всичката вина за живота на хората се носи от родителите им. Децата още от 3 годишна възраст започват малко по малко да поемат собствена отговорност за доста неща свързани с постъпките им с избора им на действие в дадените ситуации, с годините отговорността нараства докато на 18 те вече носят цялата отговорност за собствения си живот. Още като се сдърпат в яслата за играчка, има виновно дете и невинно такова.
Ще ти дам пример Познавам двама човека, били са много глезени като малки, почти еднакъв начин на възпитание, на единият баща му тираджия, на другия митничар, израснали затрупани с чуждестранни стоки за разлика от техните връстници те сега са на по 45 години. Та единият днес е собственик на голяма фирма, другият мутрее, сякъш е все още на 20 години. Разпитвах ги, мутреещият разказва че майка му редовно го хвалела, не пропускала да похвали и най-малките му постижения, собственикът на фирма също казва че бивал доста хвален но разликата между тях е че последният бил каран много да работи, от много малка възраст 4 годишен примерно чистел в къщи, не само подреждал собствената си стая, но и метял другите стаи, а от 10 годишен до като излезе от бащиния дом миенето на прозорците на жилището и цялата баня, веднъж седмично, било негово задължение. Можеш ли да познаеш в кое семейство е живял единият или другият, кой от тях има редовно отсъстващ-баща тираджия?
По този пример си личи, че влиянието на родителите влияе на целия живот на младия човек отгледан в семейството им. Обаче си личи и че животът на хората след навършване на пълнолетие, си зависи от самите тях, особено ако те са като теб и още като млади са забелязали къде са им грешките в поведението и са ги поправили.
Така че спри да търсиш вината на родителите си, те са виновни, никой не може да отрече това, защото напълно невинни родители няма. Сега обаче е в твоите ръце да промениш начина си на живот поведението си, начина си на мислене, успех!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 4d750b7fe4 |
|
9. Не мисля да споделям защото за мен това са твърде лични неща за който вече почти не се сещам, разбира се че са ми се отразили. Но ще дам един съвет другите хората само се опитват да те смачкат. Не се води по тяхното мнение, гледай да действаш без да ти пука за мнението им! И какво от това че имало надути хора със съмочувствие до небето, аз пък както съм много мила и кротка, така мога й да е бъда много лоша със този който трябва, само за хората които обичам мога да страдам и само заради тях мога да правя компромиси, за всички други не ми пука. Какво значение има кой какво е преживял важното е да не се оставяш да те унижават повече и то толкова директно! На мен да ти призная от прекаленно нахални и злобни хора направо ми се повдига, защото такова държание не е готино, направо си е мазно и грозно, селско държание. Готино е да бъдеш освен нагло отворен/а, да бъдеш отворен/а и към различията във хората.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 64572b9c7e |
|
10. Номер 8 понеже и аз номер 7 се оплаквам от родителите си. Го приемам и като коментар важащ и за мен.
Аз разбирам, че нося отговорността от действията си. Надминал съм 18г. Утре ако вляза в съда, няма да голямо значение как съм се формирал. Ще съдят мен, не родителите ми.
Така че разбирам, че аз съм отговорен за действията си.
Но какво да променям - кефи ме живота който водя и ще продължа да го водя. И даже ще го засиля.
А родителите ми, все още играят роля в живота ми, но това няма да е за дълго.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 16ad312674 |
|
11. От авторката: Това което се е случило в детството ми и което осъзнавам, колко ми е повлияло, го преживях, но проблемът е днес, моите близки продължават с този тормоз. Срещнах се с психолог и той още повече ми помогна да осъзная, какво са направили с мен. Винаги съм се отнасяла положително към близките си, независимо от всичко, но мнението на психолога е, че е добре с тези хора да общувам по-малко. Т. е. след срещите с психолога ги видях в още по-различна светлина и осъзнах още повече случилото се. Проблемът е че днес, наистина съм ограничила контактите, но всеки един контакт с тях е изпитание и постоянно се опитват да ме смачкат, дори и в най-елементарната ситуация.
Обикновено, когато се касае за нещо по-значимо в живота ми и се чудя, как да се справя се почват едни разсъждения, които в никакъв случай не са положителни, напротив. Т. е ако в тежък момент си сринат, те те досриват.
Преживях една операция, независимо, че трябваше да почивам, аз се движех и се справях със задълженията вкъщи, беше зима и бях простряла на сушилнята на балкона дрехите, спомням си как пренесох дрехите от пералнята на няколко пъти и едва ги намятах. Като дойдоха ги видяха и се започна едно мрънкане, така ли се простирали дрехи.... да се чудиш, как да се държиш и какво да им кажеш.
Или примерно съм ги поканила на обяд, обикновено те купуват повечето неща готови, когато аз ходя, докато аз приготвям нещата сама и все ще се заядат за нещо, че не се правело така.
Идваха миналата седмица, бях изчистила, подредила, изпрах и закачих пердетата, беше ми кеф, как цялата къща ухае на омекотител от закачените пердета. С влизането, да ги беше изгладила тези пердета, преди да ги закачиш, намачкани са. Веднага ми скапаха настроението, пердетата ще се изправят, като изсъхнат. И това е постоянно, да не навлизам в по-сериозни неща. За съжаление все дават съвети и се налагат и винаги, когато съм ги послушала не е трябвало да го правя. Моя близка, която е близо до семейството ни, не веднъж им е казвала в прав текст, че прекаляват и ми е давала подкрепата си, да се откъсна възможно най-много от тях, защото влиянието им върху мен е негативно.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: a35bb4bc38 |
|
12. "Още като се сдърпат в яслата за играчка, има виновно дете и невинно такова. " - ето тука обаче избруталя 8сми номер!!!
Ах тези родители, все искате съпричастие, разбиране, да не ви осъждат.... Ами замислете се защо някои от вас ги получават тези неща, а други си оставате осъждани и критикувани десетилетия след като сте си изпълни 18 годишния "дълг".
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 64572b9c7e |
|
13. Номер 11.
Разбирам, че живееш отделно от тях.
Ако е така да те питам - ти мазохистка ли си. Явно ти е приятно да те тъпчат и тогава не виждам от какво се оплакваш.
Но не мисля, че си - и се чудя, изобщо защо поддържаш контакт с тях.
Само те съдят - а ти не си зависима от тях.
Да си гледат работата тогава.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
