 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Никаква мотивация за живот
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 2444 пъти
Трудно детство с баща алкохолик, системно тероризирал майка ми. Да отбележа не е посягал на мен и брат ми. Не отразяваше, че изобщо съществуваме.
От боя и психическия тормоз майка ми се превръща в "силна", да се разбира властна жена с продънена психика и за ужас на децата си майка нарцист. Най-умния, прав във всичко и можещ всичко човек на планетата.
Малцина късметлий с трудно детство се превръщат в успели хора. Аз не съм от тях. Лутам се с години, пилея енергията си за маловажни неща и наскоро осъзнах... Уморена съм от живота, нищо не ме мотивира, кълбо от нерви и стрес съм.
Цял живот получавах само укори и обвиненя как за нищо не ме бива. И ето че им повярвах.
На 29 години съм. Нетърпелива, избухлива, неуспешна, непробивна. Напълно самостоятелна, но с цената на най ценното-здравата психика.
Дано не ме разберете погрешно. Харесвам се, имам приятели пред които разбира се не споделям тази част от мен-от страх, срам. Имам си работа, пътувам. Мразя работата си, но никога не получих съвет в къщи за развитието си.
Въпросът ми е:
Има ли други такива хора-загубили надежда да са нормални, неизцедени до капка, объркани, никога не усетили любов в семейството. Чувстващи се смазани от годините борба без особени победи?
Моля тези хора да споделят как се справят с депресията, отчаянието и как запълват липсата на майчина любов?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 59251229dd |
|
1. Виж човек, щом си самостоятелна значи изобщо не си с толкова скапана психика, колкото си мислиш. И определено не си непробивна! Самостоятелен, независим човек = пробивен.
Хората с наистина скапана психика не са способни да бъдат самостоятелни.
Научи се да се наслаждаваш на себе си. Старай се да не се нервиш за маловажни неща. След като мразиш работата си помисли какво друго би искала да правиш за пари и започни бавно и спокойно да се интересуваш в тази посока - не си поставяй срокове, а се наслаждавай на пътя. Никога не е късно за промяна - ако някой почне да ти обяснява как вече си на еди колко си години и затова вече ти е късно за това и онова веднага се настройвай, че този човек цели (съзнателно или не) да останеш в това си положение, та даже и да се затлачиш повече. Бъди нащрек, защото хората с гаден живот не са малко и доста от тях не искат никой с подобно на тяхното положение да 'изплува', ама в никакъв случай. Като цяло много внимавай с кого, с какви хора споделяш плановете си и мечтите си изобщо. Ако питаш мен най - добре с никой :)
Избягвай да общуваш с песимистични, негативни хора, защото те допълнително ще захранват песимизма и изобщо негативизма в теб.
Според мен лично ще е добра идея, ако имаш възможност, да се видиш с майка си и всичко, което чувстваш към нея да ѝ го кажеш! Не с цел да я накажеш, а за да се освободиш самата ти от това, което чувстваш заради нея и баща ти.
Жена на 29
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 7a498d4ac8 |
|
2. Аз съм на 19 години, момиче, също като теб не мога да заспивам. Мисля да се отделя от нашите.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: a428481e31 |
|
3. Историята ми е почти същата като твоята. С тази разлика че тормоза идваше от доведения ми баща. Близо до 22-та си година бях някаква пълна развалина без никаква надежда вече че от мен ще стане нещо. Без образование, работа, приятели... Единственото което имах беше семейството което ме побъркваше и от което нямаше как да избягам.
Питаш как сме се справили? Ами както с всяко нещо... с помощ от друг човек. Появи се едно момиче, което ми помогна страшно много. Оказа се че просто ми липсва любов и подкрепа за да започна да се превръщам в нормален човек. Завърших специалоста която исках, изнесох се от вкъщи, намерих си мечтаната работа, за приятелите има какво още да се желае, но както и да е.
Естествено историята няма щастлив край. Момичето не се оказа толкова търпеливо и пожела да е с някой нормален. Мислех си че вече съм по-добре (най-вече психически), но след раздялата видях как всичко се връща малко по малко както си беше и ставам отново супер нетърпелив, неспокоен, неуравновесен, емоционален...
Вече нямам доверие на жените и получавам някаква паника всеки път когато ми се случи нещо хубаво.
Моята надежда поне за сега е да намеря любовта отново и да се почувствам нормално, но вече не знам дали това би ми помогнало.
М28
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: ddd5dd6eb4 |
|
4. Отиди на психолог. Имаш травми от детствоъо,с които трябва да се справиш. Успех
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 6772ca9277 |
|
5. Как да се справиш с депресията ли? Трябва да спреш да се депресираш - тогава ще излезеш от депресията. Намери цел в живота. Ако наистина не виждаш пътя, тогава можеш да направиш самоубийството. Да отбележа - не ти се подигравам :) просто ти казвам вариант, чрез който можеш да се отървеш от проблемите си. този вариант се използва само в крайни случаи. Убийствата и самоубийствата се мерки които се предприемат в наистина краен случай. Ако искаш поговори с някого но НИКОГА не вземай хапчета за депресия, защото се развива зависимост и това е много лошо. Късмет... :) все някак си ще се оправиш.
П.С. Успеха в живота не се намира като се луташ с години. (facepalm)
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: c3dac87d1c |
|
6. Здравей! Ще започна с това- зная как се чувстваш. На 27 съм и годините, които бяха изпълнени с насилие ме унищожиха психически. Детските ми стлахове живеят в мен и не веднъж се случва да сънувам миналото. Не мога да забравя всяка кавга, удари и обиди към майка ми, всяко бягство. За съжаление моята почина. През последните месеци ме е обзело подобно на твоето състояние. Не искам нищо, не очаквам нищо, не искам живота. Толкова често съм разочарована от този мой "родител", че за да не бъда повече отказвам всяка предложена ми възможност от живота. Светът ми е разрушен и не мога да поема повече нещастия. Става ми безкрайно тъжно като виждам щастливи и пълни семейства. Не им завиждам, просто тъжа. Тъжа, че докато едни са ижраели щастливо навън, то аз съм събирала багаж вкъщи за поредното бягство. Сравнявам се с всички и съжалявам, че не съм имала възможността да уча за престижна професия. Тъжно ми е, че докато едни са имали избор в живота, то аз трябва да приема каквото ми се подхвърли. Липсва ми стабилност в живота, върху която да градя, поради което и най-малкия проблем ме събаря. Едновременно желая промяна, но и бягам от всяка такава от страх, че ще се проваля или ще бъда наранена. Тази година по една или друга причина съвсем потънах в своята драма. То се вижда и от написаното. Не зная как човек може да се справи с травмите от насилието в детството. Лично аз не мога. Просто трябва да си дадем шанс да живеем. Просто знай, че не си сама в болката. А последната е нормална.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 0fcce13bb4 |
|
7. Като за начало си помисли какво искаш да правиш и да ти носи доходи и разкарай работата която мразиш. После може се замислиш за семейство примерно или да събереш пари за жилище, кола или каквото и да било и да преследваш тази цел. Може да пътуваш да опознаеш места и неща които би искала. Постоянно трябва си измисляш как да се забавляваш сама със себе си. Всичко е в твойте ръце, майка ти и баща ти само трябва да са ти пример за добро или лошото в живота а не да ги използваш като причина ти самата нищо да не правиш
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 30225b27b8 |
|
8. НЕ СЕ САМОУБИВАЙ!!! Няма такова нещо с което не можеш да се справиш повярвай ми! И моите родители ми посягаха и в къщи всеки ден имаше луди скандали. Бях изпаднала в депресия от която си мислех, че никого няма да излезна. Променях себе си защото майка ми постоянно ми казваше каква трябва да бъда и накрая забравих каква съм аз. Отне ми година да се оправя. Много пъти ми минаваха през главата да правя някви глупости и да ти кажа се радвам, че съм жива сега. Знай, че можеш да направиш всичко и никога не се съмнявай в себе си. Вярвай в себе си, вземи се в ръце и всичко ще е наред
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 2a88407331 |
|
9. При мен беше почти същото, само където имах любовта на майка ми. Израстнах с баща алкохолик, агресатор, който изобщо не се е грижел за мен и за брат ми и до днешно време. Винаги ме е демотивирал, но аз вярвам, че някога ще успея. Превърнах се в стеснително и затворено нещастно гей момче, на което му липсва мъжката любов, която иска да намери. Загубих си истинските приятели и вече трудно ще намеря нови такива. С една дума съм напълно сам, с майка до себе си, която ме е страх да не загубя. Живея за вярата, че някой ден ще намеря човекът до себе си и отново ще бъда щастлив. Пожелавам ти да намериш вяра заради която да живееш и не се отказвай напук на всички!!! ❤❤❤
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: abe7917e61 |
|
10. Хем, викаш, си неуспяла, хем си напълно самостоятелна - с работа, жилище (под наем или собствено, все тая), с достатъчно излишни средства да пътуваш и да видиш света, с приятели. Хем се срамуваш (от себе си? ), хем се харесваш. Е па, как ста'а тая работа? Егати оксиморона. Съжалявам, но точно погрешно те разбрах.
А че мразиш работата си - добре дошла в клуба на работещите. Много хора също мразят какво работят, така че не си специална в този аспект. Че носиш маска докато си с приятелите си - също. Мнозинството от хората се държат точно по такъв начин - едно поведение докато са с едни хора, друго с други, съвсем различно държание иначе. Добре си ми дошла и в обществения свят. Всички носим маски тук, по един или друг начин. Дори касиерката в магазина, от който си купуваш храна. Може да е имала абсолютно говнян ден, но пак ще ти се усмихне и ще ти каже "добър ден".
Смяташ се за нетърпелива и избухлива. Е, всяка монета си има две страни. Някои хора ще те виждат такава, други пък ще си кажат, "ей, ама тая не цепи басма никому, евала! ". Някои може да те смятат за неуспешна и непробивна, други пък биха те сметнали за недоволна от текущите си успехи, т. е.... амбициозна. Може да си уморена от извървения път досега, но подсъзнателно продължаваш да гледаш напред и нагоре. Каквато и да си (стига да не станеш психопат, разбира се), все ще се намери някой да те мрази... или харесва. Свят голям, хора всякакви.
Че си нямала мотивация... Ех, а аз пък колко години пропилях, живеещ в пълна апатия - към всичко и всички. Случи се нещо неприятно... дреме ми. Нещо хубаво? През... ми е. И ей така, от ден за ден... и изведнъж, седмицата вече минала. После пък се чудя, "абе, кога беше горещо лято, кога пък стана студен, тъмен и гаден Ноември". Пък после се изминала годината. И следващата... И само да ти кажа, тези години ги пропилях не заради трудно детство.
Но да си дойдем на думата. Не ти трябва цел в живота както написа коментар 5 (и получи 1 звезда от мен, но поради други причини), а ПЛАН, като не е задължително да е някакъв, който ще ти разреши всичките проблеми, даже хич, а реалистичен - състоящ се от малки стъпки, които водят към някакъв прогрес. Нещо да намали стреса, нещо за релакс. Нещо, което да ти отвори нови хоризонти в живота, нещо което да бъде, може би, алтернатива на работата, която толкова мразиш. Де да те знам какви - не те познавам. Аз си намерих моите малки работи в моя скромен план, като резултат се чувствам малко по-добре и по-малко апатичен.
Приеми, че не можеш да промениш миналото. Каквото станало, станало. Не позволявай спомените от трудното ти детство да те влекат надолу, както, струва ми се, е станало с майка ти. Тя явно не може да приеме, че вече не си малкото момиченце, което зависи за всичко от нея и че вече не е абсолютен авторитет, както преди. А може би не иска да приеме, че си станала по-успешна жена от нея. Абсолютно съм сигурен например, че не би търпяла и 5 минути тормоз от сегашния ти или бъдещ приятел и не би му цепила басма за нищо, както може би тя е направила. Но де да я знам - и нея не я познавам. Най-лесното е да се поставят диагнози по интернет..
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: cb69e73353 |
|
11. Даваш общи приказки, които са и противоречиви. Къде живееш, каква ти е работата, колко получаваш, имаш ли партньор, компания, приятелки, хобита?
Семейството, който си имала ще ти тежи цял живот, но не е нормално на 29 да плачеш за мама. Мама ти се е справяла както може, а баща ти е болен от алкохолизъм. Това е. Което не можем да променим, трябва да го приемем по някакъв начин. Миналото не можеш да го промениш, но можеш да проумееш защо така се е случило.
Дори и да имаше перфектно семейство, пак може да имаш периоди, в които си дълбоко объркана, демотивирана и да не знаеш на къде да тръгнеш. Ти сама трябва да прецениш дали е житейска криза или депресия. Ако не можеш да ориентираш, отиди на лекар. А още по-добра работа ще ти свършат приятелки, с които можеш да споделяш. Естествено, има медицински състояния, за които мед, помощ е от същественото значение.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: f85dd3e036 |
|
12. Здравей. Аз също се чувствам депресиран и отчаян. Отивайки в друг град, уж да уча висше, там се запознах с няколко така наречени "християни". Не обърнах внимание, канеха да ходя на църква, отказвах, не мислех че е правилно.
По-късно, след смяна и смяна на квартири, попаднах на една квартира с набожна хазяйка, и тя християнка. И от 2015 година средата реших и прочетох Библията.
Станах хипокрит. Приказвах, без да върша нищо.
2016 реших да се стегна и да спра греховете. Е, след здравословни проблеми, се наложи и спрях алкохол, цигари.
Но тъпото и гадно порно и мастурбиране, до ден днешен не ога да спра и съм тотално объркан как става тая история.
2 години се нагледах и нагледах на клипчета, на истински християни (а не, тея с които се запознах тук)
И уж 2017 пак щях да се стягам, но нищо не стана.
Не разбирам и аз и аз също съм така отчаян, тъй като вече имам две несбъднати мечти:
Да си имам приятелка (срам притеснения и страхове отвсякъде ме блокират да комуникирам с хората)
И да започна да следвам Господ и да бъда християнин (това порно и мастурбиране, не знам как да го спра и как да извърша въпросното "Turn to Jesus, so he can set you free"
Не знам и съм депресиран и отново и отново си казвам край, край, край, но отново и отново се връщам към греха си.
Нямам никакво желание за живот, но надявам се, отново ще се опитам, надявам се да успея да спра...
Моля, другите да не коментират глупави коментари, след като прочетат моя.
Ето и клипчета на истински християни:
Nick Vujicic
https://www.youtube.com/watch?v=6P2nPI6CTlc
Robert Lyte
https://www.youtube.com/watch?v=pdAZrhiK0-8
Jan Boshoff
https://www.youtube.com/watch?v=jbJoc3dGK6M
Andrew Tiner
https://www.youtube.com/watch?v=TgfCt3K0ZHc
Chris Lasala
https://www.youtube.com/watch?v=o_o3C7fnSq0
Mandala
https://www.youtube.com/watch?v=G8iSaODJDd0
Todd White
https://www.youtube.com/watch?v=-wom9l582wM
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 7b5dce5313 |
|
13. Пфф.. докато обвиняваш обстоятелствата или другите за неуспехите си, така ще е! Ще започнеш да се оправяш само когато осъзнаеш, че ние сами сме отговорни за съдбата си, никой не ти е виновен! Човек сам определя къде ще се намира, какъв живот ще живее- с действията си. Имам чувството, че ти сама се стремиш към отчаянието. Като искаш да си по-добре, направи нещо де! То не става ей така, раждаш се в най-якото семейство и хоп готово, щастлива си. Живота е борба, стремеж и само най-креативните, силните и жилави хора оцеляват, другите хленчат вместо да вземат елементарни решения! Живеем в най-хубавото време в което човек може да се роди. Никога човечеството не е живяло в по-хубав свят от днешния и на фона на всичките тези възможности не виждам на кое отгоре хленчат всички. Цялата работа е от Неблагодарност, хората на времето са се радвали на един хляб да има на масата и малко мляко да си направят попара, а днеска реват за най-новия модел смартфон и като го получат, пак недоволни.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 7b5dce5313 |
|
14. от 13 Какво сте ми ги дали тея минуси, и аз съм като авторката, майка ми ни напусна когато бях на 5, баща ми беше пиянка и не е имало ден в който да не е имало скандал в къщи. Биеше ме, биеше и сестрите ми. Израстнах без възпитание и т. н. Ама какво сега, да тръгна да обвинявам съдбата и да си мисля "Ох горкия аз, жертвата, баща ми пиянка, майка ми избяга - значи аз трябва да съм нещастен" Да ама не, човек има право на избор, всеки човек може да променя пътя си, да твори и да претворява.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 7ae1c82b5a |
|
15. От Авторката:
Благодаря за мотивиращите отговори мили хора. Запазвам някой идеи и ще се връщам да препрочитам отново, когато се почувствам зле.
За тези, на които им се стори изповед с противоречия ще кажа че за да пътуваш с билет изровен за 19. 99 от Ryanair за след 6 месеца не е символ на висок стандарт. Пътуването е нещо което ме кара да забравя трудностите.
Самостоятелна съм, поради ината да нямам вземане-даване с чепатата ми майка, с което не се гордея. Не съм получила нищо за рожден или друг ден от много години.
Благодаря на номер 10 за изчерпателния отговор пълен с примери, които определено ми бяха нужни. Номер 6 добави някой от своите състояния, които покриват и мен, а аз бях пропуснала.
Моля не споменавайте самоубийство. Никога не съм го обмисляла, главно заради срама който ще бера после, ще нараня много хора, а и не обичам да съм център на внимание
За тези които мислят, че има лек за травмите от трудно детство бих дала пример с бездомно куче, осверипяло от подритванията и скапаните условия в които живее. Не е ли то агресивно, бясно, хапещо та чак опасно?
Наистина не вярвам, че някога ще съм нормална щастлива жена, освен това с възрастта става по-зле. Огромно чувство на вина за всичко и към всеки, с една дума... Уморена от живота
|
...
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 8614557075 |
|
16. И аз съм като теб, но не го дължа на роднините си. Животът винаги намира начин да те скапе. Е, поне не си от феновете на самоубийството, което е добре! Дори и най-скапаното носене по течението на живота е по-добро от него. Може да съм търпял всякакви гадове, но няма да им направя признание, че са ме победили, каквото е самоубийството. Ще стоя тук и какъвто и да съм, ще показвам до какво води временното съжителство с дебили и социални отпадъци през студентските години. Поводът за срам не е мой - аз още съм тук и не съм пропаднал пияница, наркоман или самоубиващ се чрез цигари. Ако някой от онези идиоти има срам, може да го почувства някой ден. Ако пък не, не ми пука - в живота е ти или другите, а аз въобще не възнамерявам да губя житейската битка дори да се налага да лежа на бойното поле, докато змиите се изпонахапят взаимно и накрая да съм последния жив. Ще видим кой е бил слабака и лесната мишена накрая.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
