Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мила, не забравяй, че българите на възрастта на майка ти, 50 години са живели в ситуация, при която, за обикновения човек, единственият белег на някакво благополучие е била пълната трапеза.
Възпитанието тип "храна не се изхвърля" пък е било следствие на ужасите на войната, когато буквално не е имало какво да се яде. Изхвърлянето на храна при това положение е било равносилно на разкош, разгул и непосилен лукс.
Последвалите промени (след 10. 11), масово обедняване и гладните години на прехода пък превръщат храната от култ в мания. Идва времето на "промоциите" и на пълните боклуци на половин цена. Драстичното падане на качеството пък води хората до пълно оскотяване - те започват да наблягат на количеството (отново мерило за "благополучие"), вместо на качеството, което вече им е непосилно като цена.
Та храната и през социализма, и по времето на прехода винаги е била нещо основно за българина и признак за благополучие (дали постигнато или изгубено е друг въпрос), който и без това не може да се похвали с кой знае какво друго. Нямането е карало хората да кътат и да ползват цял живот един сервиз чаши от сватбата, примерно. Един Москвич е поправян и кърпен 30-40 години. Вилата, ако такава има изобщо, е наследствена ценност, предвидена за поколения напред.
Явно подсъзнателният страх да не се повторят годините 91-95-а кара възрастните хора да се презапасяват и то с боклуци (нормално, според финансовите им възможности). Хвърлянето на храна пък е подсъзнателна демонстрация (за пред самия себе си) на "благополучие", независимо от житейските и финансови реалности.
Който има аргументи, нека ме обори, но от опит знам, че подсъзнателната част от човешката психика е много по-голямо и могъщо нещо от съзнателната ни същност. Нещата, заложени ни от детството, от културата, от обществото, в което живеем, не се променят или заличават никак бързо, нито пък по желание.

Между другото - не само към храната българинът има изкривено и неадекватно отношение. Същото важи и за парите, и за образованието и за още много други съществени области на живота, към които по времето на социализма се е демонстрирало пълно нехаене, не са се изучавали в училище, липсвала е всякаква адекватна информация.
Нима не е малоумно цял живот да къташ пари, да лишаваш себе си и семейството си от необходими неща, или от малки, но важни за душевнотоздраве екстрички, като екскурзия в чужбина, за да ги хвърлиш накрая накуп през терасата на телефонните измамници?

И това са няколко поколения повредени... Ами тези, израсли по времето на прехода? Без родителско внимание, с напълно материалистично възпитание, с идоли мутри и чалгаджийки? А техните деца?
Сигурно и 100 години да минат, като нация, няма да световъзприемаме нормално. Това са 4-5 поколения. Ако въобще до тогава я има България и има българи, а не е всичко мангал и дупетат...

7.   Аз не съм забелязала българите да имат такова отношение към храната и за първи път чувам за такова нещо.


Black Sabbath

8.   Авторке, прави са тези, които са написали, че възрастните поколения са "повредени" от тогавашните тежки времена. Спор няма. Ставала съм безброй пъти свидетел на такива "щурмувания" по супермаркетите - главно от възрастни хора. Може и да разполагат със достатъчно средства и да са искали да си правят зимнина примерно, няма лошо, но това параноично препълване на количката е страшно. Сигурна съм, че се разхищава и много храна.

По стечение на обстоятелствата и аз живея със същата сума, като майка ти. Ужасно малко средства са за млад човек, но се справям се някакси, но никога не съм се презапасявала с повече от 2-3 бр. от дадена стока. Не ме е срам да призная, че редовно следя промоциите на любими и необходими продукти. Смея да твърдя, че така съм спестила доста средства, които са отивали в други направление, интересни за млад човек :) Но приятелят ми не е така - не го вълнуват особено промоциите и често оставя колосални суми по маркетите. Кофти е да обикаляш няколко магазина, но това е хитър метод, за да можеш да си позволиш и още нещо желано.

Малко отклонение от темата: Наскоро направих нещо, което ме накара да се почуствам много добре - дарих много и запазени дрехи и ученически пособия на едно сдружение, напук на моето безпаричие. Беше ми писнало шкафовете ми да приличат на склад. Други пък продадох. Сега купувам само дрехи и аксесоари, които наистина са уникални и бих носила, а не защото са на промоция. Вдъхновението ми дойде от начина на живот на мои приятели в общежития - живеят с най-необходимото, подредено им е и инвестират в преживявания.

9.   И аз съм се питала същото като авторката. Българина има много странно отношение към храната и парите като цяло. Майка ми купува неща в разумни количества и готви всичко до последно-като много рядко хвърля нещо. Никога не поръчва храна, а готви всеки ден. Има запаси от разни промоции, но не са чак толкова много като описаните от авторката. Ако, например на нашите им трябва зехтин-майка ми чака промоция някъде и чак тогава купува, ако ще да е в магазина на другия край на града до където ще иде пеш, само за да спеси един-два лева. Ако, хубавия зехтин е намелан десет лева, а по-гадния е намелен на седем ще вземе от по-евтиния(дори не знам има ли хубав или лош зехтин, но давам пример)
На другия полюс е моята съквартирантка от времето когато работих в Германия. Тя изкарва прилични пари, но е от много бедно семейство и има някаква мания да се презапасява в случай, че изведнъж нещо се случи. Ако, ми се яде супа аз си поръчвам супа. Ако, на нея и се яде-купува супа на прах, защото е по-евтина. И купува десет супи на прах, за да има, ако магазините вземат, че затворят внезапно. Един ден решихме да почистим кухнята и изхвърлихме една гигантска торба със храна с изтекъл срок на годност.
Това, което ме очудва най-много, обаче е желанието на хората да правят нещата не за себе си, а за другите. И да слагат ценови етикети на успеха и на щастието на околните. Когато работех в чужбина не бях щастлива с работата си, а аз обикновено си харесвам работата, просто бях страшно пренатоварена с графици, срокове и проекти, които не ме вдъхновяват. Майка ми беше страшно горда с мен, хвалеше се на всички роднини, колкото и да и се оплаквах, тя повтаряше, че това е релания живот, че не може да се завявам като пройдоха и да правя каквото си искам, а трябва да имам дисциплина и да работя и да съм благодарна за шанса, който ми е даден да просперирам. Реално, аз се върнах към старите си навици да взимам наркотици, за да издържам на напрежението. Когато напуснах и се прибрах нашите пак бяха разочаровани от мен, както всеки път... Толкова е тъжно, че хората не се интересуваме наистина от другите, а всеки мисли първо за парите и как да има колкото се може повече от тях. Съсипваме децата си неволно, обяснявайки им, че оценките и заплатите са това което ни определя, а не просто цифри измислени от обществото, за да сложи ред в хаоса. Никой не е доволен, ако просто има това което му е наистина необходимо, а трябва да има повече от това което има съседката или колегата. Виждала съм хора, които спестяват с месеци, за да си купят телефон, часовник, бижу или друга играчка, която струва повече от меечната им заплата просто, за да могат да се хвалят с това пред околните и да си вдигнат цената посредством някакъв предмет. Кичим се като манекени от марокова витрина, а като свалиш всичките притежания накрая отдолу остава обиквновенна, грозна и куха пластмаса.
Никой не учи децата да отсяват нужното от ненужното. Свикнали сме да ни оценяват и да оценяваме всичко в цифри. Колко изкара на теста? Колко струва телефона ти? Колко пари изкарваш на месец? Колко са големи гърдите ти? Колко ти е голяма оная работа? Колко лайка на снимката имаш? Колко обичаш някого? ... Цифрите определят живота ни. Колкото по-голямо е числото, толкова сме по-успели!

10.   '... Ами тези, израсли по времето на прехода? Без родителско внимание, с напълно материалистично възпитание' - ха-ха-ха-ха. Ми те сега как растат? Родителите масово са в чужбина или заети 'да се развиват' да ходят по любовници, децата им са подхвърлени на баби... Училищата са забавачници, които са им виновни, че не им ги възпитавали... А чалгата сега е просто модернизирана и много по - достъпна поради технологичния прогрес...
Също така има много по - голяма изобилие от дрогички.

от едно дете на прехода ;)

11.   Това е така. На моя приятелка, като била самата тя още бебе майка й купила бебешка количка, един ден като има дете. Ужас. Масово хората са така. Аз се опитвам вкъщи всичко да е в малки количества, да няма ненужни вещи. Продавам, подарявам и много мисля преди да купя нещо. Така и е с храната, макар че и ние хвърляме често за съжаление. Незнам как да убедиш майка ти да не го прави.

12.   Живея в чужбина, също шкафовете ми са пълни с консерви, оризи т. н, но в нормални количества. Ако нямам запаси, не ми е спокойно. Забелязала съм, че и чужденците имат такива запаси. Възрастна германка ми е казвала, че винаги има брашно вкъщи, ако затворят магазините да си меси хляб. Не сме само ние българите така

13.   Народа е гладен. Понякога ми е жал за нас българите, друг път гледам колко скъпи коли има. В магазините за храни ми се струва, че бедните хора се запасяваме с евтина храна, но излизам навън и виждам доста богати хора. Според мен сме държава на силен контраст между бедни и богати - тук средна класа няма. Въпроса с храненето е проблем на бедните, въпроса със скъпите вещи - на богатите.