Искам да избягам
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1369 пъти
Искам да избягам от себе си. Не се чувствам пълноценна. Звучи ми някак по-лесно да се предам и да избягам надалеч, където никой не ме познава. Но нещо ме спира.. Страх, предполагам. Страх, че точно от себе си не мога да избягам; че миналото винаги ще ме преследва; че навсякъде ще съм си аз - това, което съм и сега. Но сега съм изгубена.
Уча в университет, първа година. Изпитите ми идват малко в повече, не се справям. А е едва началото. Уча, а не знам нищо. Чувствам се като най-голямата утрепка. Не мога да се впиша в средата, което ме потиска допълнително. Не издържам психически. Наддавам тегло и свалям самочувствие. И не мога да го променя, колкото и да искам.
Попаднала съм в някаква дупка, от която не виждам спасение. Често се замислям дали да не прекъсна. Но близките ми ме смятат за достатъчно силна, вярват в мен. Постоянно повтарят как всички вземат диплома. А аз съм смятана за интелигентна.. Не мога да пропадна толкова в очите им. Не знам какво да правя. Не знам защо пиша това. Искам, просто искам животът ми да е безгрижен, както преди. Бях душата на компанията, бях усмихнато и добро момиче, нямах проблем с уроците. Бях щастлива. А сега?! Сякаш не ми е останало нишо. Сякаш светът няма нужда от мен, не се справям достатъчно добре, за да съм ценен кадър.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 1 месец hash: 3768dfca38

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Човек не може да избяга от себе си. По-скоро си помисли защо не си щастлива. Учиш ли това, което искаш? Много ли ти одва ученето? Тогава мини задочно ако можеш. Потърси си работа или пък започни да спортуваш. Миналото няма да се върне. Тогава твоите родители са те издържали и са се грижили за теб. сега вече ти се грижиш за себе си.

 

...