Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Първо поздравления за интересната много добре написана тема! Тук все по - рядко се срещат такива!
Повдигаш интересни въпроси за размисъл.
Едно време животът е бил по - спокоен и хората някак си не са били толкова погълнати в неща като реализация, кариера и т. н.
Вмомента обеството ни притиска страшно много - до 25 ТРЯБВА да си завършил, до 30 ТРЯБВА да имаш свой дом, до 35 ТРЯБВА да имаш семейство, до 40 ТРЯБВА стабилна кариера... трябва, трябва, трябва и сякаш ако не се движиш в тези рамки ти се създава едно усещане, че не си пълноценен, че си празен, нереализиран и т. н
Аз съм 5-6 години по - млада от теб, но си задавам същите въпроси и понякога изпадам в съшите дупки. Стремейки се постоянно да се надскачаме дали не изпускаме нешо, дали правим най - добрите избори? Тоя капиталистически свят създава един силно състезателен дух, но лично според мен в лошия смисъл, за сметка на личния живот, чесността, приятели, семейство и т. н
Следвай интуицията си и не се съобразявай с това доколко се вписваш в рамките и стереотипите - в крайна сметка животът си е твой! И още нещо - не си стар, само на 30!
Успех!

7.   И аз скоро правя 30, доскоро размишлявах по абсолютно същите въпроси, след като загубих баба си. Стигнах до извода, че това е живота и че на базата на гореизброените задължения трябва да го надграждаме.

Надграждай себе си, постигни мечтите и целите си. Останалото е преходно, дори и хората, за съжаление.

След като си намеря работа възнамерявам да постигна всичко, което съм замислил. Спра ли да си поставям цели и реша ли, че всичко е безмислено ще умра. Това е живота...

8.   Ти си много умен човек...

9.   Какво правиш с приятелката си? Защо още нямате деца?

10.   Май само си търсиш проблемите. Не прочетох да те е сполетяло кой знае какво. Аз съм почти на 31, имам квалифицирана, но нископлатена работа, приключих няколко връзки, нямам човек до себе си, а и не искам в момента. Знам в какво общество живея и вече спря да ми пука, гледам себе си. Мечти спрях да имам още като дете. Не ми трябваше да стана на 30 за да разбера някои работи, но възрастта ме научи да не им обръщам внимание.

11.   Доволен съм, че вече не съм на 30г. и не живея в България. Всички български правителства след промените практикуват геноцид на собствения си народ. Два милиона млади хора напуснаха България и ще продължават още да я напущат. Селата и малките градове обезлюдяват и никой политик не го е грижа за този феномен. Те гледат само собствения си интерес, а народа да се оправя сам. Вместо да гледат интереса на държавата, както правят правителствата на Унгария и Полша, бългсрските правителства, които и да са те, са в пълно подчинение на Брюксел. Партията на Бойко Борисов ГЕРБ (граждани за европейско развитие на България) какво добро донесе на държавата? Обеднял народ, наркотици, убийства, корумпирани политици, безброй автомобилни катастрофи, липса на елементарен морал и все негативи от подобен род. Нали казват, че "съзнанието е отражение на реалната действителност". Ами ако реалната действителност е добра и съзнанието на хората ще бъде добро. Нищо хубаво не виждам на хоризонта за България през следващите 25-30 години.

12.   Ти си като мен, колега.
Същият съм. С различно мислене, с мислъта за, че има по-добро, позитивизъма е на макс. За мен чашата винаги е била наполовина пълна даже и да има 2 капки в нея. И винаги ще съм така. Предадеш ли се, ще станеш като всички останали, които презираш.

Съвети, препоръки... не зная. Освен да намериш приятна среда с хора като теб и да се чувстваш добре. Важното е човек да е щастлив - ето това за мен е да изживееш добре живота си. Да си повече щастлив, отколкото нещастен. А вече в какво се състои щастието ти - това е субективно за всеки е различно.

Да правиш това, което искаш, да си с човека с който искаш, да си това което искаш! Защото ако правиш това, което искаш... ти го правиш с желание, правейки го с желание ти не усещаш умора и си по продуктивен и удоволетворен. Свързано е само с хубави и позитивни мисли. Докато, когато правиш нещо по принуда едва ли не и без желание и се почва едно : Ейй, аман от тая работа от това нещо. И така човек абсурбира само негативна енергия, започва да се чувства нещастен, а чувствата предизвикват мисли, а мислите материализират и създават живота ти и всичко около тебе всъщност.

Много е важно тук мисленето на човек. И това как вижда нещата. Аз винаги ще бъда оптимист и вярвам във всичко хубаво. Вярвам в това, че караниците са нещо излишно, вярвам в това, че човек може да се чувства безкрайно щастлив даже и да е имал лош ден. Вярвайки достатъчно силно в нещо, въоражиш ли се с непоколебима вярва - няма как нещо да успее да пречупи духа ти, теб самият да те подчини или каквото и да е друго.

Пожелавам ти да се мотириваш, да се заемеш с това, което искаш и да бъдеш безкрайно щастлив...
Ти можеш... никога не е късно - само това ти трябва да знаеш. Нищичко повече. Смело напред, промени мисленето си и ще промениш живота си.

Всичко най и дано някой ден се срещнем с радост бих пил по една бира с теб. :)

13.   Ми човек, това е животът, но за теб конкретно. Тези думи от телевизията отговарят за теб. Е, най - вероятно и за други хора..
Но не и за всички навършили 30. За мен например не отговарят - работата ми зависи от моята креативност и продуктивност (демек от мен си), нямам деца, защото не искам (леле сега ще ме анатемосат) и не си правя планове за n брой години напред, а просто си поставям цели. (за Бога не сме тъпия соц да се планират петилетки)
На мен днес ми е много по - добре, отколко преди 10-15 години. (скоро навърших 30)
И писах коментар (номер7) в тази връзка на автора на темата "Какво бихте искали да направите, преди да умрете, и как смятате, че ще си отидете от този свят? " (то горкото момче сигурно затова леко се е наплашило от възрастта 30, макар че го е представило като хумор, защото е чуло оттук-оттам разни депресарски приказки като твоите)

Сигурна съм, че доста хора ще те подкрепят, защото доста изпитват същите неща като теб - ще харесат какво си написал, как си го написал и. т. н.. на мен просто ми звучи прекалено депресарско и някак в стила на хора от по - предишните от нашето поколение (всъщност може би точно това ме отблъсква), ама не малко хора се чувстват точно като теб... (само, ако можеш да осъзнаеш това какъв голям бонус е... ) и погледнато от тази гледна точка не се притеснявай - имаш голям шанс да намериш себеподобна.

14.   Човече още ти е рано да се предаваш! И аз съм на 31, но гледам смело на пред в бъдещето. Ако се обърна и погледна в миналото - ами и аз виждам подобни неща, като теб. Също съм от по малък град, дошъл в доста по голям. Нищо УАУУ не съм постигнал към момента, и аз съм губил много близки хора и приятели, но такъв е живота! Или изпадаш в някаква носталгия по детството, когато всичко е било "розово" или се бориш със суровата действителност и не се предаваш. Гледай от добрата страна на нещата - имаш сериозна приятелка и сте заедно от 6 години. Какво по голямо щастие от семейството и децата? Виж аз си нямам приятелка/жена, но какво сега, да ходя да се хвърлям от някой мост ли? !? ! Вземи се в ръце. Общо взето човек сам решава съдбата си, но падне ли духом, никой не може да му помогне. Вярвай и живей с надеждата, прави каквото си зависи от теб. Живота те разделя с едни хора и те среща с нови. Дръж на приятелите си и семейството си. Ако искаш някаква промяна - ами направи я. Варианта да замина за чужбина лично мен хич не ме изкушава. Ходил съм малко и знам, че още по зле ще се чувстваш в тяхната обстановка /освен финансово, че ще си добре/. Успех от мен и горе главата!

>М. 31г<

15.   Интересна тема.
Не знам дали ми е мястото да коментирам тук... на 18 съм, изпълнена с енергия, с идеи, с мечти. Причината да коментирам е, че историята ти олицетворява най-големият ми страх - че един ден този живец, който ме тегли, ще започне да угасва, че сивотата на живота ще омърси и ще пречупи все още чистата ми, неопетнена душа, идеалите ми, принципите ми.
Много ме натъжи историята. Ако тук има зрели хора, успели да съхранят тази младежка енергия в себе си, този хъс постоянно да се развиваш и да научаваш нещо ново, да надграждаш и да се усъвършенстваш, а не да живееш ден за ден и да мислиш само за прехраната, моля ви, споделете как успяхте да ги запазите. Искам да взема мерки, докато е още рано.

16.   Аз след 2 месеца правя 20. Аз съм израстнал в София. При баба с братовчедите. Цял ден игра и усмивки. При кандидатсването в университет прецаках дипломата си и уча нещо което не искам!!! Гледам сега успоредно да работя и уча вкъщи по друга област. Имам мечти. Искам да си взема къщичка в Швейцарските Алпи, там при зелените поляни и водопадите, далеч от наркотиците, убийствата и друг "черен бизнес". Искам спокоен живот. Бях в Лондон, видях бързият живот около Ситито и големите банки! УХААА! Не искам да съм в България. Просто не искам. Няма да е по-добре и там, не искам тук. Цигани да ми викат, че ще ме бият за 1 лев... Не знам какво бъдеще ме чака, страх ме е... :(

17.   От сигурно повече от 10 години следя този сайт и теми като твоята приятелю са истинска находка. Надявам се много млади хора да я прочетат и да се замислят колко важен е и колко хубав може да бъде животът ако сами определят посоката му вместо да се пускат по течението. На скоро прочетох една книга и в нея пишеше, че трябва да превърнем заобикалящия ни свят в отражение на нашето съзнание, но за жалост в повечето случаи се случва обратното. почти всички от познатите ми, млади хора, някои вече прехвърлили 30 живеят ден за ден работят нископлатени работи които не харесват и просто оставят времето да си минава ей така. Не мисли за нещата които не си постигнал или си пропуснал, а за тези които желаеш и работи за тях без значение на колко години си. Годините са просто цифра, опитът е важен, преживените щастия и нещастия, успехи и неуспехи ни учат, а не празното време.
Скоро ще бъда на 27, бях на 24 когато един ден от нищото ми дойде мисълта, че не съм постигнал нищо и по-лошото не работя по въпроса. Имах си някакви планове които не знаех как да осъществя и само отлагах с мисълта, че имам време, но нещата не стоят така без значение на колко години си. Когато искаш нещо крайният срок да започнеш да работиш по въпроса е сега!
Успех приятелю, на теб и на всички останали!

18.   Приятно е, ей така за разнообразие, да прочетеш някоя смислена тема от нормален, разумен човек, който знае как да се изразява и мисли за нещо повече от баналните глупости на ежедневието.

Моята история е горе долу същата. Аз бих написал същото, с леки козметични и не особено съществени разлики. Моите наблюдения над хората, социалните катаклизми в държавата, спецификите на работното място, съвпадат с твоите и май няма какво да добавя по тези точки. Аз не съм имал подобен рязък момент на осъзнаване, че живота си заминава като пясък между пръстите, или "удар с мокър парцал", както ти се изрази. След 28 години постопенно започнах да си задавам тези въпроси, стараеки се да се абсрахирам от субективните фактори които изведнъж осъзнах, че са ми пречели да виждам нещата такива каквито са. А те са именно - възпитание, мечти, надежди, осъзнати заблуди, най вече страхове. За мен лично това ми беше подействало като по силен и мокър парцал - факта, че съм живял с розови очила, запленен и вярващ на клишета като "всичко е въпрос на позитивно отношение и компромис", или "волята е отговора на всичко", или пък "с желание всичко се постига". Може би в някои ситуации тези клишета са верни, но когато се обръщаш назад, изведнъж осъзнаваш, че не винаги нещата са се случвали по тези толкова прекрасни и ясни правила. И че нещо си изпуснал, не си довидял, доразбрал, и изведнъж като погледнеш нещата с нов поглед, ги преоткриваш във съвсем друга светлина. Неща които си приемал за даденост и никога не си подлагал на съмнение, допреди време.

Започнах да се влгеждам в света, в хората покрай себе си. Опитвах се да разбера истинските им желания, страхове, защо са такива каквито са днес. И вярата ми в хората се изпари. Имаше един цитат от един филм - "ако искаш да разбираш хората, гледай за най лошите им качества". Тук не става дума за това да си негативен, социопат или дори злобен спрямо тях. Контекста е съвсем различен - ако искаш да разбереш хората, търси техните слабости, техните страхове. Защото тези черти имат много по голямо влиание над тяхното поведение и истински мисли. Широките усмивки, захаросаните клишета, самарянските образи които всички си изпочупват краката (по скоро "пръстите") да представят пред останалите, са по скоро маска. Особено днешно време, особено в по високите среди. Човек си показва истинската същност в критична и кризисна ситуация. Останалото е параван.

Аз понеже съм малко по напред във времето от теб, мога да ти загатна какво те очаква. Времето ще започне да тече все по бързо и по бързо. Може и да е вярно, че живота е такъв какъвто си го направиш, но някак си честичко се получава, че всеки от нас има низ от повратни моменти в своя живот, които са го променили, за добро или за лошо. И по често тези моменти са следствие на чист късмет.

Май стана малко дълго а и темата е обширна. По подходяща за обсъждане в задушевен кръг от приятели които биха седнали с теб да си поговорят за това, без да се притесняват да ти кажат собственото си мнение ако то не съвпада с твоето. Тези разговори ще са ти най полезни и ще разширят мирогледа ти. Защото в крайна сметка така трупаш този опит за който ти говориш - когато си погледнал едно и също нещо с различни очи, и си видял различни неща.

19.   На 40 съм, жена. С две деца. Малки. Имам най голямото постижение или по скоро Божий дар - децата. Само за тях Ми се живее - осмислиха ми живота. Те са ми най голямата грижа и безумна радост. Това е. Това дето си написал - всеки си го мисли. Ти сега ли се сети. Нищо- не е късно. Действай.

20.   Здравей,
Защо не създадеш семейство с приятелката си и да си имате деца. Трябва да започнеш отнякъде иначе наистина се зацикля и всичко някак минава покрай теб. И аз се чувствах точно така преди да се омъжа. Сякаш бях в някаква дупка и ме беше взело едно отчаяние вече, че няма да срещна човека за мен. После нещата се промениха и сега нямам такива терзания като преди. Според мен започни от някъде. Ако се разбирате с приятелката и я обичаш и предложи да се ожените. Поне това като, че ли е по-лесно отколкото някаква кой знае каква реализация на работното място. Пък и тук в БГ рядко може да намериш признание за работата, която вършиш. Гледай да уредиш поне личния си живот като за начало пък после ще мислиш как да осъществиш и другите си мечти. Успех

21.   Много ми е интересна логиката на такива хора като номер 19. не оспорвам, че децата са голяма радост, даже напротив. Но да кажеш, че това ти е смисъла на живота, да народиш едни чавета, е все едно да кажеш, че циганите водят много смислен живот щото те само това правят - раждат деца. По тази логика те като имат по 4 деца, кво, значи, че на 20 години са постигнали повече отколкото ти на 40?

Лично аз смятам, че за да можеш да се наречеш завършен, щастлив човек, трябва да имаш и друг смисъл в този живот, освен да се грижиш за децата. Щото то това си е по подразбиране. Много ясно, че трябва да се грижиш за децата си.

И не, повечето хора не си ги мислят тези работи. Повечето хора не виждат по далеч от носа си. Или в твоя случай, от непосредствените нужди на децата ти. Щото те са целия ти свят. и съм сигурен, че ти на 30 години не си си ги мислила тези работи. Но явно си хванала последния влак, че то при жените е по голям проблем... Съответно и радостта (най вече облекчението, ако трябва да сме честни) е по голяма :) И сега "къде ти време за такива работи, с тези деца" :)

А за бонусче да ти дам едно въпросче да си помислиш, ей тъй, за разнообразие - ами утре тези деца като поемат по своя път, ти кво ще правиш? изведнъж ще се окажеш без смисъл в живота? или ще продължаваш да се буташ при тях, щото "те са целия ти живот"? Не отговаряй, този сайт е пълен с подобни теми и е ясно накъде накъде ще клонят нещата.

22.   Много съм съгласна с номер21! Изключително смислен и реален коментар си написал 21.
Само не слагай всички жени под общ знаменател :)

от жена на 30, която не гони влакове ;)

23.   . До 21
Убеден съм, че нямаш деца и за това говориш по този начин. И аз мислих като теб докато не станах баща.

24.   Отдавна чета историите в този сайт, но никога досега не съм коментирала. За първи път написано тук ми въздейства по толкова силен начин. Искам да поздравя автора, защото от начина на изразяване и подбора на думи си личи, че е не само възпитан и интелигентен млад човек, но и преди всичко мислещ. Аз съм на 28 години, след месец правя 29. До преди няколко години живеех също с красиви илюзии и позитивизъм, а след това и аз не мога да си обясня как нещо се пречупи в мен. Завърших висшето си образование с отличие, започнах работа в мечтаното от мен място. Вярвах, че със старание, труд и позитивно отношение няма да има затворени врати пред мен. Нещата не се случиха за жалост така, както си ги представях и сега на прага на 30-те се обръщам назад и си давам сметка, че всъщност нищо не съм постигнала и не само това. Миналата година реших, че не съм достатъчно оценена на работа, че искам да се развивам, че искам да направя нещо УАУУ с живота си.... и заминах в чужбина. Сега, година по-късно, а я усещам сякаш са минали 5 виждам наистина стойностните неща за мен. Не съжалявам за избора си, исках да опитам да се реализирам в чужбина. Истината обаче е, че е 100 пъти по-трудно отколкото си бях представяла. Сега когато съм далече от близките и родината си... Започнах да си задавам същите въпроси като автора и не намирам отговорите. Прочетох всички коментари и виждам, че на тази възраст явно доста хора започват да поглеждат живота от друга перспектива. Тъжно е, когато мечтите си отиват, тъжно е когато свалиш розовите очила... ж. 28

25.   Едно уточнение за 21, сега се включвам в дискусията и не съм ничий "адвокат", но съм родител. Та, по същество - не грижата за децата е смисъла на живота, а самите деца. Е, за повечето хора, разбира се, намират се и индивиди, лишени от родителски инстинкт. Сега ще ми скочите с аргумента, че принизявам великия Homo Sapiens до животинско ниво, да ама и ние сме бозайници - ни повече, новото по-малко. Какво е амбицията за успешна кариера, матвриално благополучие и прочие? ! Ами да се сдобием с повече храна, по-добро леговище, по-добър партньор за размножаване, такива ми ти работи, нищо ново под слънцето...

26.   Още едно от нещата, които ще установиш е, че "в света на възрастните" комуникацията става все по-неискрена, прикрита, недоизказана и като цяло лишена от стойност. Децата и младежите си казват каквото мислят без задръжки, обиждат се един друг често, но в крайна сметка всеки си е казал каквото мисли и често то е колкото болезнено, толкова и полезно. А с благоприличието на възрастта, колегиалните контакти, зависимостта от шефове и хора на различни постове и т. н., все повече ще "внимаваш къде стъпваш", както и хората, с които говориш. Един ден ще се усетиш, че с най-близки приятели и роднини, нямаш истинските, съкровени и неподправени разговори. Ще се замислиш преди да кажеш нещо, да не обидиш на този жена му, на онази децата й, на трети родителите й и всичко ще е напудрено, недиректно и най-вече - спестено. Това се отразява и в хумора на възрастните - кастриран, безобиден, плосък и най-вече - лишен точно от хумор. Сравни го с хумора на младежите - вулгарен, груб и оригинален.

Много важно е да се осъзнаеш една от ключовите причини за това сиво положение на нещата, за да не повтаряш същата грешка спрямо бъдещото ти поколение - и тя е, че най-голямото губи време и глупост в живота на младия човек, това, което убива духа и душата му, е училищното образование. 99% непотребни предмети, преподавани в 99% от случаите от хора, които за нищо не стават и напоени с патос на глупост, заблуди за живота и насаждане на раболепие. Няма как да постигнеш нещо и да осъществиш мечти, различни от гъзолизане в някоя "престижна" софийска фирма, когато училищното образование ти отнема цялото време, затормозява и оглупява мисълта ти и те отнема шанса да добиеш знания и практически опит в това, за което имаш дадености и страст.

И все пак, унинието не е пътя. Замисли се какво е да живееш в едно подредено, богато общество - щастие, което не е извоюявано, не е изстрадано, води до почти същото безсмислие, но с хастара на обратно. В такива общества ще видиш хора, които не умеят да се радват на това, което имат, потънали в скука, глупост, наркотици и безразборен секс, самоцелни околосветски пътешествия и какво ли не, хора неспособни да изпитат дълбока емоция, с идеали не по-високи от узаконяването на половите извращения, защото чули, че така е модерно.

Търси стойностните хора наоколо, пази се от потопа безсмислена информация и от суетата и се научи да се радваш на всички чудеса, които имаме в 21 в., а мечтите и идеалите си ги преследвай, но без да си поставяш крайни срокове или подобни "бизнес цели".

27.   Аз след месец навършвам 40! Имам син на 17 и половина изплатил съм собствено жилище /ипотека/, като съм работил само в България и съм плащал данъци и осигуровки само в България, тоест подпомагал съм български пенсионери, българско здравеопазване и т н., помагал съм на държавата България доколкото ми стигат силите, колкото и да ми е било трудно, просто държах да възпитам детето си българин.
На твоята възраст авторе имах първолак и бях купил жилище и изплащах, благодарение и на усилията на жена ми разбира се.

28.   Авторе, аз също като наближих 30 започнах да си задавам подобни въпроси. Според мен това се дължи на факта, че човек тогава навлиза сериозно в реалният живот и е нормално да се замисли за някои неща. За себе си мога да кажа, че до 18-19 годишна възраст бях доста последователен и организиран. След това лека-полека под влияние на различни фактори, като че ли загубих себе си и постепенно, без да се усетя изпаднах в една сивота, за която дори не си давах сметка. Знам само, че не бях щастлив. От всичко това ме избави единствено Господ. Изпрати ми някои препятствия, през които трябваше да премина, за да мога да се осъзная. Тогава разбрах колко е вярно казаното, че Бог винаги ни дава най-доброто, просто ние не сме в състояние да го разберем. Както е казала номер 19, децата и семейството са едно от най-хубавите неща в живота. Мен по-скоро ми е интересна логиката на 21 и какъв е смисълът на неговият живот. Съмнявам се да е някой велик учен, посветил се на благото на човечеството. Напоследък е много модерно възприятието за "силният", "независим" и "отдаден на живота" човек. То не прави нищо друго обаче, освен да превръща хората в завършени егоисти, втренчени единствено в себе си. После се чудим защо ставаме все по-антисоциални и се движим като вълци единаци. Още по-трагичното е, че за "висши" ценности се приемат придобиването жилище, автомобил и ходенето на някоя и друга екскурзийка. В последните няма нищо лошо, но някак си е тъпо да ги въздигнеш в смисъл на живота си.

30.   След прочит на повечето мнения извода е, че всеки си разказва неговата история и какво е постигнал. Което в повечето случаи се изчерпва с дете и жилище. А някой дали обърна внимание, че автора говори за съвсем различни неща? Някои от вас са си намерили половинка, родили са дете, живеят си живота. Доколко щастливо, в унисон с тази половинка, доколко по скоро преживяват дните улисани в сивото ежедневие, само те си знаят. А и повечето не знаят. Докато не се събудят на 40 и не видят едни и същи стени, дето ги гледат повече от 10 години, едни и същи лица, с едни и същи разговори спрели своето развите горе долу на 30-те. И когато го осъзнаят, се втурват да се правят на оригинални и всячески да се опитват да убедят себе си, че и останалите, че всъщност живеят много хубав живот и са много готини хора.

Малцина успяват да кажат повече от 2 изречения без те да включват "аз". Какво стана с желанието да запалиш света, да го събориш изоснови и да го изградиш наново, такъв какъвто трябва да бъде? Такъв в какъвто искаме да живеят децата ни, вместо да хвърляме усилия да ги предпазим от безбройните му капани, които днешно време са повече от всякога. Помните ли когато всичкото това сиво вещество което се е просмукало в живота, че и в нас самите, ни забавляваше и можехме с лека ръка да го разпръснем, и виждахме как то се одръпва? Сега го виждаме по ясно, да. Според мен автора говори за този плам, за тази жар която имахме в сърцата си. Тази която даже и не разбрахме кога е загаснала.

П. С : За номер 23 - аз съм 21. Само да ти споделя, че имам дъщеря. Разбира се, че е най необикновения човек когото познавам. Но живота ми не започва и не свършва с нея. Просто го разширява. Като много други неща, като много други аскепти.

31.   Да, това е животът и не е вярно, че нямаш нищо и не си постигнал нищо. Станал си самостоятелен възрастен човек, отделил си се от вашите, изучил си се, имаш работа и връзка. Постигнал си целите си и сега не знаеш какви са ти новите. В такъв момент много хора минават на ниво брак и деца. Може би и за теб това е пътят. Или пък екстремно хоби. Или да заминеш в чужбина и да започнеш отначало. Имаш нужда от адреналин, помисли какво ти се иска да правиш. Как изглежда според теб един 30-годишен, какво има, което ти нямаш? Как е на 35 и на 40? Като си отговориш, ще разбереш накъде да вървиш. Според мен всичко ти се развива закономерно. Радвай се на семейството си, на връзката си и на плодовете от следването и началото на кариерата. Работата че не е сигурна - нали знаеш кое е сигурно. Работа винаги ще има. Хората са важни.

32.   Защо коментар1 има отрицателно гласуване, след като е супер смислен?

33.   32, ми щото явно не си казала нищо толкова "супер смисленооо" :)

а и ако тръгнеш да си гледаш кой те е "лайкнал", значи, че имаш сериозни проблеми и изобщо не си за "лайкване" , ако ма ръиш :) А и в крайна сметка за тва си имаш сурата, там може да ръсиш на воля изтъркани, посредвствени клишета и да гледаш през 1 час кой те е "лайкнал" :)

Аз лично тези звездички съм ги филтрирал през браузъра и не ги виждам. Струват ми се безмислени, на фона на повечето писачи тук( ако все пак не си зацепила за кво ти говоря - обърни внимание, че не един и 2 коментара се радват на тази смислена тема - т.е. им е писнало от глупости които имат претенции да са много "смислени" :)) , защото те бързат да цъкнат 1чката на всичко което не им харесва и не се връзва с тяхното мислене. Което иде да ти каже много, само по себе си :)

35.   Аз лично още от детските си години зная, че не е редно да се обиждат 'на този жена му, на онази децата й, на трети родителите й'.
Много грозни неща има написани в коментар 26, които изобщо не приличат на човек над 30 годишна възраст.

36.   26 - Когато бй на 15, много се внимаваше, кой какво казва, защото директно се удряхме с все сила в лицето. Имам два избити зъба, заради искреност, но и аз избиха няколко, така че внимавай какви ги плещиш...

37.   Животът е това, което виждаш от него. Постигнал си неща и ги определяш като успех или неуспях спрямо собствените ти цели. Ако си целял да купиш къща и си я купил, честито, постигнал си цел, но това може и да не те направи щастлив. Човек трябва да вижда положителното в своя житейски път, тогава ще е доволен от малката дървена къща в селото си и няма да е нещастен, че не живее в скъп имот в столицата. Ти си на 30 години, жив си, здрав си, имаш приятелка, имаш дом и родители, имаш и още живот пред себе си. Прекарал си хубави години, имал си щастливо детство, добри приятели, любов... защо да не си постигнал нищо? Какво трябва да оставиш след себе си, че да се приемеш за успял човек? Аз се радвам, че за толкова години все още помниш идеалите си. Животът учи, човек с времето разбира, че годините са цифра и опит, а разумът е относително понятие, което се определя малко трудно. Изпаднал си в някаква малка криза, но ще се справиш, ще продължиш и ще бъдеш щастлив.