Всичко се разпадна изведнъж
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1231 пъти
Здравейте, жена на 21 години съм и до преди вчера всичко в живота ми беше добре подредено и планирано. Завършвам втора година университет в чужбина, след една седмица се предполагаше, че щях да се преместя в града на приятеля си, след 5-месечна връзка, да пробваме да съжителстваме съвместно, и да работим. Нека опиша себе си: понякога леко истерична, лесно привързваща и вкопчваща се, малко вманиачена на тема контрол във връзките си, но сериозна, лоялна, с чувство за хумор, амбициозна, добре-изглеждаща, от хубаво семейство и самокритична, стремяща се към подобрение. Отначало всички ме насърчаваха да остана с партньора си, защото се проявяваше като много отзивчив, мил и добронамерен. 5 месеца по-късно същият този човек стана изключително изнервен, постоянно оплакващ се, неспособен да проведе нормален разговор, в който всеки да изложи своите аргументи и да вземем най-доброто компромисно решение. Сутрин повтаряше колко ме обича, а вечер след поредното недоразумение говореше за скъсване. Започнахме несъзнателно взаимно да се дразним и да влагаме негативни емоции. Дразнеше ме неговата безхарактерност, нерешителност, липса на чувство за хумор и желание за самоусъвършенстване. А него - предполагам изброените по-горе мои негативни качества, но понякога дори като имах добри намерения, това също го дразнеше. Та ето накратко какво се случи: получих резултати от изследвания, според които имам лека дисплазия и съм застрашена от рак на шийката на матката и откачих от тревога. Обадих му се и му обясних, че най-вероятно е нещо от него и той трябва да се прегледа, защото си правя редовно изследвания и преди него винаги съм била в отлично здраве. Той съответно започна ожесточено да се защитава и да отрича, при положение, че нямаше реални доказателства, че е бил в добро здравословно състояние. (Става въпрос за вирусна инфекция без симптоми. ) Аз бях много разстроена и се надявах на малко подкрепа, но имахме поредния скандал. След 1 час отново се чухме, той беше пиян и беше коренно различна версия на търпеливия, усмихнат човек, когото познавам. Призна си, че си падал по някаква колежка, че му липсвала бившата, че ме е излъгал за толкова много неща, някои от които съвсем дребни, че не можел да ме понася, но не бил достатъчно смел да сложи край. Сутринта същия този човек ми се обясни в любов и след седмица щяхме да живеем заедно. Въпросът ми е защо? Ще се излекувам ли? Аз ли съм виновна или той има проблем със себе си, който е следствие от комплексите му и нещастното му детство и си го изкарва на мен? Как да преодолея шока, разочарованието и да избегна такива ситуации за в бъдеще? Благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: aa4fce82c5

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Съжалявам за всичко случило ти се. Няма да се впускам в обяснителни режими, само ще те посъветвам следното: Излекувай се. Дори той да не е твоят човек ти заслужаваш да бъдеш здрава, щастлива и един ден майка. Късмет, горе главата и следвай щастието си.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: a917910d98

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не разбрах, от какво да се излекуваш? Вие вече говорите на различни езици, непрекъснато сте в противофаза. Какво мислиш, ще се случи в бъдеще, като си прекарате 100 години заедно, като имате деца, които са извор на непрестанни проблеми, като ходите на работа и т. н? Как смяташ, че ще се чувстваш с човек, който още от сега не може да те търпи, а той те дразни неимоверно? Които има качества, които ти преценяваш като неприемливи. Зарежи я тая работа и си търси човек, с който поне в началото ще си щастлива.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: ac3ef196d1

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   In vino veritas - Във виното е истината, са казвали римляните. Тоест когато човек си се напие си казва каквото му е на душата! Не мисля, че трябва да му се сърдиш за това. Явно човека полага неимоверни усилия да те трае, но понякога му идва в повече. Наистина ако искаш нещата да са добре трябва да оцениш този факт и да не си такава егоистка. Той се сдържа, въпреки, че явно напоследък му идва в повече и не успява а ти не и си караш през просото и си твърде критична към него, а не трябва да си нито йота за да има добри отношения. За да "преодолееш шока, разочарованието и да избегнеш такива ситуации за в бъдеще" трябва да осъзнаеш, че няма перфектни хора, че не трябва да обвиняваш другите и да изискваш от тях, не трябва да си критична, че добрите отношения изискват компромиси, сдържаност в изказа и поведението, че трябва да си подкрепа и утеха на човека до себе си а не негов съдник и оценител и изобщо да станеш по-добър, по-прощаващ, разбиращ, подкрепящ човек, на когото той може да се довери и който го подкрепя и повдига духа му. Че в една връзка важната не си ти, твоите желания, цели, амбиции, виждания а е важна връзката и за да бъде силна тя, за да бъдете двамата едно а не две каращи се половинки всеки от вас трябва да се грижи за другия повече отколкото за себе си. Това е любов, разбираш ли? Другото е егоизъм, себичност и късогледство.

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 месеца hash: 5324211db1

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не се хващай с никого и си кукай сама. Така е най сигурно че никой няма да те дразни и от никого нищо на да прихванеш. То да си социален и да градиш взаимоотношения не е за всеки. А, и да допълня нито едно от изброените качества не е положително, с изключение на чувството за хумор и лоялността. Това е обаче нещо което другите трябва да отсъдят. Дотук в написаното то определено първото липсва, а второ е много субективно.

 

...