Психичен проблем на приятелка. Помощ!
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1484 пъти
Здравейте. Става въпрос за най-добрата ми приятелка, която има психически проблем и искам да разбера повече за състоянието й, тъй като не мога да намеря подходящо обяснение в Интернет (не и такова, което отговаря точно на това което й има). Затова реших да опитам и тук, ще се радвам ако някой знае какво точно е състоянието й, и дали има съответно решение.
Ще започна с кратко описание на миналото й, за да се придобие някаква представа, която би могла да е от помощ. Тя е на 16 години, 10 клас. Детството й не е никак хубаво, става въпрос за проблеми между родителите й - непрекъснати караници, викове, дори насилие между тях пред двете им деца - има по-малък брат (със заболяване, лекува се в чужбина). В последствие родителите се разделят и в момента, от около 2 години, тя живее с баща си и с болната си от склероза баба. Като малка често е ставала несправедлива жертва на постоянните изблици на майка си - алкохоличка, в следствие на което ставаше арогантна, лишаваща дъщеря си от доста неща, забраняваща й да излиза без реална причина, неподсигуряваща нищо, от което едно дете има нужда. В останалото време обаче, е коренно различен човек - шегаджийка, разбираща се с останалите. Не е имала такива проблеми с баща си, макар и той да е от подпийващите се.
Приятелката ми е артистичен човек - от малка й се отдава изкуството, сръчна е, учи се бързо, затова винаги е добра във всичко, което прави. Изключително умна е, не говоря в училище (макар и там да се справя прилично). Умее да преценява всичко, бързо се адаптира към новости. Има малко ниско самочувствие (не до такава степен, защото знае каква е, знае, че й няма нищо, всъщност е доста красива), дължащо се на това че просто притеснението я следва навсякъде.
Познаваме се от малки с нея (по-голяма съм с година), винаги е била усмихната, весела, с много приятели, въпреки проблемите в семейството си. Явно обаче те са й повлияли на подсъзнателно ниво. Ще се опитам да обясня накратко какъв точно е проблемът. Тя не изпитва емоции - никога не е нито щастлива, нито тъжна - изпитва единствено моментно състояние на приповдигнатост, когато нещо я е разсмяло например. Не й пука за абсолютно нищо - съобщават й, че роднина е починал - никаква реакция (поне не вътрешно, в действителност се преструва на поне малко заинтересована пред близките си, колкото да не я сметнат за луда). Същото би било ако се случи на приятели или дори на родителите й. Не й пука за никой - антисоциална е, мрази хората, мрази да говори с тях (но може), избягва ги. Например никога не би влязла във входа си заедно с някой друг - винаги го изчаква и тогава е неин ред. Няма проблем с общуването, не е точно асоциална, защото има приятели, но след дълъг ден, прекаран с тях, се изтощава и й трябва почивка от фалшивото си държание - другият проблем. Твърди, че никой не знае истинската й същност, която тя сама не позволява да излиза наяве, защото в действителност е лош човек, но може да се контролира. Ако го нямаше този контрол със сигурност би прибягнала към насилие, защото от доста време си представя как наранява хората в главата си, дори ги убива и то по жесток начин. Не би го направила в действителност единствено защото би имало лоши последствия за нея - единственото което я спира. Не е психопат, защото не би изпитала удоволствие от това да наранява (нито съчувствие), просто не би й пукало. Няма да й мигне окото. Всъщност казва обаче, че всичко написано за тях я описва. Има и нещо друго - от известно време насам установихме, че има и нещо като раздвоение на личността - друга личност в нея -именно тази лоша същност, която крие всичките й емоции. Тя се появява, когато нещо я застрашава - например, ако някой я напада вербално, тя до такава степен става груба в думите си, (използвайки единствено истини обаче), че е способна дори да разплаче човека. (При мен не се е случвало, защото ние сме повече от това - приятелството ни е силно, каквото винаги е било и не си позволяваме това да става, нямаме и поводи, споделяме всичко, имаме си доверие, нямаме проблеми между нас. Винаги я изслушвам, особено ако говори за това, задавам й въпроси, опитвам се да помогна, получавам същото) Тя познава хората, дори да не е близка с тях. Знае кой какъв е, достатъчен й е само един поглед. Чете ги. Стигаме до същественият проблем - в главата й се настаняват чужди мисли - най-често негативни, идващи или от нейна близка приятелка - страдаща от депресия, или от момчето, което обича - със същото състояние. Самата тя твърди, че няма проблем с тези мисли. Макар и доста често да я объркват и да се заблуждава, че са нейни, бързо се осъзнава какво става. Те не й пречат - на нея не й пука от нищо, нищо не може да и повлияе негативно. Също така имаше период, в който чуваше гласове почти постоянно, без да разбира какво казват. Появяваха се когато не говори и не можеше да ги контролира, но в последствие намаляха, сега проблемът са натрапващите се чужди мисли. Това е потвърдено, че е така от момичето, на което принадлежат. Обещала ми е да я заведа на психолог лятото, отказва да отиде по-рано, просто защото не й се ходи, а и също не е готова да разговаря с някой (по принцип, не за самия си проблем). Търсили сме много в Интернет с нея, има заболявания, или по-точно състояния, които отговарят на нейното, но само частично. Разбрахме и че това с липсата на емоции може да се промени с лекарства, но тя казва, че понеже не й пречи (нищо никога не й пречи), нямало нужда да се лекува. Аз си мисля, че тази дарба, която има, е доста натоварваща, и й би било по-добре, ако я няма. Ако намери начин да отключи емоциите си, може би четенето на чужди мисли (което става в определени моменти, невинаги), ще отпадне. Защото в момента, поради липсата на собствени емоции, тя приема тези на хората около нея (най-често тези двама човека). Има много неща, които не можем да си обясним, и търсим отговори, но такива не можем да намерим. Аз много искам да разбера какво става с нея - на пръв поглед едно обикновено момиче, но всъщност много повече от това.
Надявам се да не съм отегчила тези, стигнали до края. Ще съм много благодарна, ако има някой наясно с това какво се случва, дори и да не съм описала подробно всичко, мога да отговоря на въпроси, ако има такива. Благодаря и за отделеното внимание.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 2 месеца hash: 6f68964f0a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Странно обаче явно и е писнало от драми и не ги отразява

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 0533d6214a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Намерете добър клиничен психолог или психиатър. Трябва да е лекар.. Липсата на емоции може да е настъпила от подтискането им в семейството. Може да е интроверт по природа и да не й се иска да общува с прекалено много хора. Реално, половината са такива. Другите-обратно. Чужди мисли и гласове го има само при шизофренията. Но за приемане на реални чужди мисли, не знам какво да кажа. Трябва да сте сигурни, че това е така. Във всеки случай, потърсете лекар и не чакайте лятото.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 5301d7c803

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   От това, което прочетох, мога със сигурност да кажа, че нещата с приятелката ти са сериозни. Не съм лекар нито психолог, но със сигурност трябва да отидете при специалист. Приятелката ти не е виновна, че има подобни "проявления", така да го кажем, в главата си. От друга страна обаче тези мисли, свързани с насилие и какво ли още не, рано или късно ще окажат влияние върху нея, върху мисленето и върху поведението. Няма начин човек постоянно да държи тези мисли в приемливи рамки. Рано или късно ще се предаде ( Най-вероятно ще се прояви тази нейна "тъмна страна" в екстремен момент или нещо подобно. ) Според мен правилно правиш, че се опитваш да помогнеш и се допитваш до хора за мнение, но ние в коментарите можем само да гадаем. Нищо повече. Ако има нещо друго, което ти е направило впечатление, може да напишеш в коментар и евентуално да се коментира още по-задълбочено. Също така хора, лишени от емоции - най-вече лишени от симпатия към останалите живи същества, са опасни и за близките си. Това, че се сдържа и за сега свежда агресията до обиди не е гаранция, че някой ден просто няма да реши да убие някого. ( Не се шегувам)

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 месеца hash: 4c6c3b7b4a

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   От авторката: Благодаря за изказаните мнения. До No3, и аз това се опасявам. Давам си сметка, че нещата са сериозни и че засега разчитаме единствено на самоконтрола й. Аз й вярвам на 100%, знам че не би наранила близките си. Но е имало случаи, когато ако някой я подразни (например нагъл досаден приятел, непрестанно замерящ я с нещо), тя видимо се променя. Отвръща му, но го прави дистанцирано, гледа да се махне, защото я е страх да не загуби контрол, макар да знае, че няма. Друго нещо, когато е ядосана, цялата става студена (вместо обратното, както е при повечето хора), независимо от температурата навън, свива юмрук и изглежда леко напрегната. След такива моменти я питам дали е имало опасност да стане нещо, за което ще съжалява, но винаги ме успокоява, че й трябва много повече, че това не било нищо, че била едва на 20% от това да направи нещо. Тя много добре знае кое е редно и кое не, но не е гаранция, че няма да загуби себе си, позволявайки другата в нея да я обземе и тогава нищо не се знае. Засега няма опасност от това, но не съм сигурна за по-нататък. Ами, благодаря отново, пак ще се опитам да я убедя да не отлага и ще й давам кураж. Всъщност, успях да я накарам да си вземем лекарства против тревожност без рецепта, най-вероятно това ще направи и специалист. Тя е скептично настроена, но може би ако сама успея да организирам нещата с някой доказал се такъв, няма да ми откаже. Живеем в сравнително голям град и все ще има някой. Ще почна да действам, благодаря че ме подтикнахте към това.

 

...

преди: 7 години, 2 месеца hash: 49430c22b0

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Прилича на шизофрения и шизоидно разстройство, и двете са свързани със редуциран емоционален фон, т. нар. афективно изразяване. Но липсата на емоции(апатия) може да е симптом и на депресия. Но чуването на гласове е сигурен признак за психотичен синдром. Препоръчвам консултация със психиатър—психотерапевт, но и със свещеник заради четенето на чужди мисли, на демонизъм бие, много е странно. А може просто да е дарба, нямаща връзка със психичното заболяване, изолирано явление.

 

...