Започнах рязко да се променям, не към добро.
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3030 пъти
Здравейте, читатели!
Може би съвсем нормална човешка история, а може би и нормална житейска промяна, но нещо не е на добре работата. Не че съм най-лошият, най-простият или най-побърканият тип, но напоследък нещо започнах да правя глупости и да се отдавам на прахосничество.
Накратко: бая време работих много отговорна и изцеждаща работа. Никакво свободно време, никакви партита, една ползвана отпуска за три години и т. н. Иначе изключително добре платена работа, ама като си в офис 70 часа седмично, нямаш време да си харчиш цифрите.

Както и да е, по едно време ми писна, реших, че съм натрупал опит и знания в занаята си и че ще работя за себе си. Речено-сторено, стар мерак ми бе да нямам началник.

И ето ме сега - сам началник на себе си. Чак бизнесмен не смея да се нарека, то е като да кажеш на магарето лъв. Но пък магарето е вече без шеф на главата, без психясали колежки, без алчни тъпанари, без абсурдно работно време. Какво стана обаче - превърнах се в мързеливо, лениво и апатично к----е, което отива на работа почти по обед и след три-четири часа вече крачи бодро и доволно към бара. Превърнах се в нещо като титуляр на кръжока "мразим да мислим" - малоумниците, които винаги съм презирал. Сега съм станал като тях.
В някой отношения не е толкова лошо - като го мързи човека, за негова сметка, в случая на никой не преча. Като не се преработвам, клинча и претупвам, аз вътря само себе си, тъй като правя по-малко печалби. Всъщност - баш на загуба съм си до момента.
Лошото е друго - развих гадна склонност към пилеене. Имах доста солидна сума спестени пари, която постепенно се стопява. Харча повече, отколкото печеля, осъзнавам го, но някак не мога да се стресна и да се спра. Скромните заведения за бързо хранене и кафенетата станаха ресторанти и барове, бирите се превърнаха в уиски и коняк, ежедневните фланелки се смениха с ризи с вратовръзки.

Станах и гросмайстор по отлагане и протакване. "Ако нещо може да се остави за утре - оставяй го" - това е принципът. Така не задвижвих навреме вече няколко проекта, а пред хората се оправдавам с натовареност /така и така не могат да ме засекат - звучи им повече от правдоподобно/. Любимо клише: "Вижте, господин еди-кой си, за да постигнем целта, аз трябва внимателно да изпипам всички детайли. Това, както разбирате, отнема време, затова Ви моля да не очаквате готов продукт нереално бързо". Всъщност - пълна глупост, в общия случай трябват няколко часа, но аз ги превръщам в няколко дни. Не от некадърност, а от мързел и досада.
Та така при мен тези дни. Щракам си с пръсти, правя си веселбата, спекулирам с търпението на хората... И вътрешно се ненавиждам. Всяка вечер като ме хване пиенето идва и съвестта и наум си обещавам, че от утре се вземам в ръце и работя здраво и усърдно както преди. Да, ама на следващия ден никога, ама никога не мисля така.

Според вас нормално ли е това?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 8 месеца hash: e9b2f6ab05

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Здрасти! Какво от това, че хиляди хора ще ти напишат, че не е нормално да хабиш енергия и потенциал по този глупав начин! Кой каквото си направи друг не може да му го направи! Въпросът е ще можеш ли (така както сам си си станал шев) да започнеш да си вършиш работата и да продължиш да вървиш напред? Какво точно ти липсва сега, или от то толкова много имане и пресищането не е на добре. Постава ви си още една виска цел, да заплатиш със смислено усилие това към което си се стремял толкова дълго. Така както си имал, така ще си иде, после пак ще си ти, но ще се чудиш как да изплуваш от дъното

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 80cd7c56ce

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Мързела си е присъщ на човека. Ако се отдаде случай, много биха се поддали. Но, аз не мисля, че там е проблема при теб. Всъщност, ти си свестен, но алкохола никому не прощава. Мисля, че трябва да наложиш волята си, да не мислиш само за развлечения и прахосничество. Разбирам, че си и кадърен, нима работата, на която сам си си началник-не е удоволствие за теб. Рядко при нас хората се случва, да работиш, каквото ти харесва. трудът ти да е и твоето развлечение, хоби и удоволствие. Ето да вземем прост пример-Жена на 40 и косур години, честна и трудолюбива, отива да работи супер тежка и неприятна работа. Прави го за пари, повече от колкото по леката работа ще и даде, но заради децата си. Те са нейния стимул и нищо няма да я спре. Ти защо работиш, за кого, за какво. По този начин, ако я караш, скоро няма да ти остане нищо, включително-приятелите. Но, не пиша тук за да укорявам. Искам да те посъветвам. Когато отново тръгнеш с бодра стъпка, към следващото заведение си спомни, че ако искаш нещо да промениш-действай сега, сега на момента, утре е късно. Не отлагай, а подчини себе си на собствената си воля! Успех! Жена-на40 и косур години.

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 0f080f9894

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Станало е така, точно защото си си сам шеф. На предишната ти работа си имал шеф и е трябвало да бъдеш концентриран, за да не изхвърчиш. Само че сега, когато знаеш, че няма пред кой да даваш отчет, освен пред себе си, се разпускаш. Помисли си, примерно че трябва да предадеш нещо в срок и този срок е наистина последен, тогава няма да се размотаваш, ще се стегнеш и ще направиш всичко. Само че когато знаеш, че можеш да отлагаш, не си даваш зор и оттам се разтягат нещата. Мисля, че ти трябва някакъв стимул, за да се стегнеш. Иначе ще се размотаваш все повече, ще свършат парите, накрая ще се наложи пак да работиш за някой друг, ама вече ще ти е много по-трудно да влезеш в ритъм. Човек веднъж отпусне ли се, след това трудно се връща към старото си положение. Изходите са два- или си намираш някаква стимулираща цел свързана с работата ти, която да следваш и да те измъкне от това положение, или другия вариант е не особено добър- нещо което да те стресне за да се вземеш в ръце- примерно ако ти свършат парите и няма откъде да вземеш, ще ти се наложи набързо да излезеш от тези летаргия.

 

...

горе^

преди: 13 години, 8 месеца hash: 52b755e3f3

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   ами те хората ти го казаха, аз не намирам, че е лошо каквото правиш. Звучиш като млад човек, без семейство и ангажименти - защо не? И аз учих, работих и се скапах и от повече от година съм се отдала на релакс. Нямам ни куче, ни коте, никакви ангажименти, чета си книжки по цял ден и да ти кажа, не ми е лошо. Като ти свършат парите, ще се стегнеш, сигурна съм, а до тогава - ами не се чувствай виновен, само стой по-далеч от алкохол, цигари... е, не и от дамите, но може да намалят драстично сумата по сметката ти, лошо няма. Пари винаги се печелят, но ще намалят времето за мързелив блажен живот! Аз не съжалявам за годината почивчица, мога винаги да се оправдая с кризата, но действително заредих енергия, прочетох сумати книги, правя фитнес и просто другите могат да завиждат на живота ми... За съжаление при мен скоро свършва хубавото, почвам работа и то жестока, ще имам само един шеф (ама той ми е отгоре на всичко и годеник) и ще си щракам не по-зле от сега, ама ще печеля парички и ще си играя на шефка, ще запиша ново висше, и кой като мен. Добре дошъл в клуба, дано по-дълго ти останат парички, за да си отпочинеш и се намързелуваш, жалко че не си жена - ние имаме бременности, майчинства - и тези годинки на блаженно щастие ми предстоят... и се надявам на 55 да съм събрала достатачно пари, за да отида в пенсия и да се насладя легитимно на мързеливо и щастливо съществуване.... (съветвам те да почнеш да плащаш на няколко пенсионни фонда в чужбина, не чакай от нашата държавица, ще бачкаш до 70, а ние не искаме това, нали?...а, забравих - чакай още година и почвай да купуваш апартаменти в софия, давай под наем и щракай с пръсти )

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: f8c215c477

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Хей, познавам състоянието, в което си изпаднал, макар и да страдах от него когато бях на 12. За щастие мама тогава успя да ме измъкне, а от тогава не съм изпадала в него. При мен помага факта, че обожавам да се съревновавам сама със себе си и че щом си поставя цел, не я изпускам от очи и не се спирам докато не я постигна. Може би това би помогнало и на теб? Помисли как искаш да се развива фирмата ти през следващите месеци, години и си постави цел, например: пазарен ръст 1%, ръст ан продажбите 10% и виж какво ти трябва за да го постигнеш, с две думи, планирай. Лола П. П. Не започвай от утре с планирането, започни сега (аз най-обичам да работя късния следобед до късно вечер, а щом ти сам си си шеф, няма такива неща като работно време за теб :)

 

...