 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Една глупачка разказва....
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 2943 пъти
Преди да прочетете каквото и да било по - надолу, знайте, че това е една история за изневяра.... Ако търсех критики, щях да разкажа на хората около мен, но аз търся обяснение, търся да чуя, че това, което ми се случи е нормално, и че ще дойде ден, когато ще се чувствам по-добре.
А сега и към моята история, че е дълга...
На 25 години съм, жена. Имам връзка от 9 години или приблизително от 16-годишна възраст. Всичко си беше долу-горе ок, като изключим някои подробности, които ще спомена по-долу. Не се оплаквах от това, което имах. Преминавали сме през различни препятствия, но ние винаги сме удържали на хорски мнения, интриги, трудности. Бяхме като за пример, перфектната двойка - винаги заедно...
Излязохме извън България, за по-добра кариера, за по-добър живот... Е, той животът е по-добър, ама аз не станах по-добра.
С приятелят ми сме имали своите дрязги, къде за това, че нямам мои си приятелки (за споделяне, за обсъждане на женски глупости), докато той си имаше своите си хора, за бира, за спорт, все ей такива. Но при жените било различно - те си споделяли, говорели зад гърба на приятелите си, и това разваляло връзките им. Съгласна съм, че е така, защото имах много псевдо-приятелки и много от тях опитаха да ни разделят, по една или друга причина. Друга причина за отсъствието на каквито и да било приятели (момичета, защото за момчета и дума не може да става) беше факта, че ако приятелките ми са по един или друг начин привлекателни, ще идват момчета да ни досаждат, да ни свалят и аз каквато съм наивна ще падна в капана... Е то си стана, ама не това беше причината.
Причината беше липсата на вече колко години лично пространство. Не ме разбирайте погрешно, не съм искала да излизам по клубове, да се развявам насам натам. И едно просто гостуване вкъщи от страна на "приятелките" ми щеше да върши работа, веднъж да кажем на 2-3 седмици? !
Още не ми беше позволено да говоря с почти нито един мъж, не че по това време съм търсела с кой да се развявам, но когато някой те заговори и имате допирни точки всеки ден, много е трудно да си арогантната кучка, която едва поздравява, нали?
После дойде това, че моя човек е все зает - работа, тежки изпити. И не можехме да мръднем, душата ми умираше бавно...
А иначе е много добър човек, всичко ми е давал, с годините, тъй като съм с по-малки финансови възможности, станах зависима от него изцяло. Не, че не исках да работя и да допринасям нещо за домакинството, но не ми беше позволено на този етап да работя, тъй като условията не били добри, можело да попадна на някой и да се подведа... Изморих се само да чувам едно и също, ... много...
И така, за да не съм съвсем излишна, поех ангажимент в университета, в който учим, да помагам за няколко часа, в замяна на известно намаление на таксата ми.
И така ето го и НЕГО...!? !?
Работеше в университета от може би няколко месеца, но не сме имали допирни точки, и за мен беше още един от тълпата, не обръщах внимание, може би все още не изпитвах нужда. Но започнах работа и ето го и него - испано-говорящ, по-голям от мен с около 7-8 години, тъмен, много висок - защото аз съм нисичка, много добре сложен, потаен, веселяк, но някак дълбоко в него имаше нещо скрито. Това ми бяха първите впечатления. След може би месец, едва започна да ми проговаря - нещо от сорта на "Как си? ", "Какво правиш? ". И с времето започна да се интересува от неща като това какво чета в момента, какво си мисля като съм забила поглед в нищото.
И аз започнах да мисля за него все по-често... , казах му че имам връзка, остана учуден, но с нищо не показа, че интересът му към мен е намалял. И аз си казах, ето най-после някой, който не познава приятеля ми, най-после приятел. Да, ама не. Той започна със срамежливо докосване по ръката, коментари от сорта на това колко съм забавна, какво му има на него, защо не го харесвам, и така. Свързахме се във фейсбук. От време на време ми пишеше, аз на него по-често, всъщност. И на работа тайно ме прегръщаще, съвсем невинно, уж приятелски. И така до деня, в който му писах в чата за това колко добри и лоши хора има, и че аз не съм от добрите. Той също каза, че не е. Исках да разбера защо, и той каза че ще ми покаже.
Отидох на работа, и... той ме целуна, скришно... побърках се, толкова бях "боса" в свалките, че се почувствах отново като в гимназията... На няколко пъти пак ме целуна, с много страст, много страст, имах чувството, че сърцето ми ще изкочи, толкова много го исках. И ме попита къде може да ми покаже колко е лош? ! Както и да е, намерихме място на работа, без много приказки се разбрахме... И стана, изневерих и физически.... Не беше нищо особено всъщност, очакванията ми бяха къде къде по-големи, но и аз не се представих кой знае колко по-добре... Все пак беше набързо, притеснено, и ново... И си тръгнахме... На следващият ден, не се видяхме много, само една целувка набързо и това е... На вторият ден, когато отидох на работа го бяха уволнили, не беше там... Побърках се. Писах му, и той каза, че сме приятели, че няма да ме забрави, и че някой ден пак ще се видим. Известно време му пращах съобщения, но никакъв не отговаряше... Ядосах му се и му писах, че ме е разочаровал... И ето го и него - бил зает и се извиняваше, че не бил писал... Ха... Нищо, отвреме навреме си пишехме, за това как сме, какво правим, но нищо повече. Една сутрин получих съобщение от 4 сутринта, че трябва най-после да се видим, че не сме изживели и направили всичко, което той искал. Отново се побърках, и май се влюбих, ама истински... Той не беше в града за известно време, така че само си писахме, какво иска, как го иска, неща, които с приятелят ми никога не бих си позволила да изрека, той ме провокира, и ми хареса... А аз не спях, криех се и му пишех съобщения, мисълта ми беше само с него, каквото и да правех... Дойде денят да се видим... И... вечерта преди това той ми изпрати съобщение с уговорка, приятелят ми го видя, светът ми се срина в краката ми... Вярно е, че не ми беше много хубаво вече с него, но той ми беше единствения човек на света, човека, на който разчитах за всичко. Далеч от семейството ми, аз нямах нищо и никой... Едва го убедих, че няма нищо, че нищо не се е случило... Дали ми повярва незнам и досега, но сме още заедно... Просто в онзи момент, нямаше как да му призная, защото щеше да е много наранен, а и защото му дължах прекалено много, и нямаше начин просто да си тръгна... След няколко от най-тежките дни в живота ми, се е пооправихме и дори нещата станаха по-добре и от преди... А другия не го видях, защото като разбра, че приятеля ми знае, ме блокира, само ми писа, че се надява нещата да се оправят, и ако не се оправят и ако ще се прибирам в БГ да му пиша, защото искал да ме види за последно... Това беше, не го чух повече. Дни след това разбрах, че ще се жени... , а нямаше дори приятелка, според неговите думи... Пратих му съобщение да му честитя, после и за рожденния му ден, но нищо...
Това беше! Обяснете ми моля, как може да съм толкова глупава. Не, че съм очаквала да бъда с него до живот или нещо подобно, даже не знам и какво съм очаквала, но броени дни след като щяхме да се виждаме да разбера, че се е сгодил... Само да вметна, че когато вече само си писахме и не сме се виждали, почти всичко, за което говореше беше секс, дори не знам какъв точно е, нищо не ми сподели за себе си.... Така, че съм убедена, че не имал никакви чувства към мен...
Е, нека чуя и критиките....
Благодаря на всички, които имаха нервите да прочетат историята ми до тук....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 1edd415530 |
|
1. Никой не бива да си позволи да те критикува. Напълно те разбирам, аз изживявам нещо подобно само, че моето продължава и до днес, Знам точно каква е болката, знам как това е по силно от теб, знам какво е да чакаш поредното обаждане. При теб е дошъл края на тази лудост, при мен са страховете как ще преживея нашия край. Радвай се, че нещата не са се задълбочили, по малко ще страдаш. Не си глупава, просто си попаднала на изпечен тарикат в момент на слабост. Ще се научиш да ги надушваш отдалеч. зайо
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 8ecad9242e |
|
2. Не се упреквай чак толкова, и ние не сме по-големи умници. Сбъркала си, случва се.
По-скоро ме притеснява поведението на приятеля ти, начина, по който го описваш: "не ми е РАЗРЕШЕНО да работя"?!? "...да имам момчета приятели, дори да разговарям"?!? "...постепенно станах финансово зависима от него"?!
Имам усещането, че тоя човек те потиска. А и ти някак си сама се поставяш в някакво зависимо положение...разбира се, това е само мнението на един страничен наблюдател, като съдя от написаното от теб...Ако наистина приятелят ти ти е ПРИЯТЕЛ, би трябвало да можеш да му кажеш за грешката си с онзи, и той да те защити и да те разбере. Това значи за мене приятел, а не "изкарва пари и НЕ МИ ДАВА ДА РАБОТЯ, за да не би да си харесам някой друг.
Съвета ми към теб е да не се поставяш чак толкова под зависимост, да не си мислиш "тук нямам никого и нищо, освен него", и такива...за мене ти си добър и интелигентен човек, и си над нивото на приятеля си, УСПЕХ от мен
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 887b9dcde3 |
|
3. Авторката:
Благодаря за разбирането, честно казано очаквах по негативно отношение, и съм много благодарна, че не е така.
№ 1 - най-голямото ми опасение е, че все още си мисля за него. Знам, че времето ще промени това ми чувство и нямам търпение. Беше невероятно отново да изпиташ това огромно, необятно чувство, но честно казано предпочитам спокойният си живот от преди. Пожелавам ти и на теб същото и по-лесно да понесеш болката.
№ 2 - смятам, че с времето сама се поставих в ситуацията да съм без приятели и без много право на социален живот - бях много влюбена първите няколко години и дадох всичко за тази връзка, а след време осъзнах, че не е само човекът до теб достатъчен, за да запълни живота ти.
А на другия му пожелавам да е много щастлив, въпреки че краят не беше приятен, знам, че не е лош човек и просто е искал да изкара приятно.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: d8d76b490e |
|
4. Не си глупава.... получила си малко внимание, което ти е липсвало от другия.... Не е странно, съвсем в реда на нещата си е....
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 5e87d0b9a0 |
|
5. Проблемът не е, че си глупава или, че си се увлякала по мъж, който всъщност е бил ангажиран. Проблемът е, че настоящата ти връзка според мен не е в ред, не се чувстваш добре, липсва ти емоция, страст. Не е поради продължителността й. Повярвай, когато двама души наистина изпитват силни чувства, кагато си пасват както се казва не си омръзват, а напротив. Но това е друга тема. Според мен просто не се оставяй да те носи течението, оглеждай се, ще срещнеш този, който истински ще те вълнува и ще те прави щастлива, а не зависима и неудовлетворена.
|
...
| преди: 13 години, 8 месеца hash: e437992a45 |
|
6. Първото нещо, което ми направи впечатление е, че приятелят ти те познава много добре. Знаел е колко лесно е да ти завърти някой главата и затова се е опитвал да те предпази от такива преживявания. Не го казвам с негативно чувство, защото и аз съм минала по този път и зная какъв капан е за наивници, но и аз го научих по трудния начин. Имаше много емоция, много страст, но цената, която платих, беше по-висока от всичко, което получих. Остана урока. Не зная дали си глупава, но зная, че след станалото, си по-опитна и по-умна.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 887b9dcde3 |
|
7. Авторката:
Няма да се оправдавам, нямам право, но колкото повече ти забраняват нещо, ти с времето започваш да го искаш, сякаш напук. Главата не са ми я завъртели случайно, и друг път ми се е случвало да изпитам нещо към някой познат, но винаги съм се уповавала на това, че смисъл от нова връзка няма тъй като и със сегашната съм си щастлива. Е, този път просто не ми се получи да се възпра от това, къде заради проблеми във връзката, или може би защото съм го искала, това не знам. Но беше страшно, да не можеш да спиш, да ядеш, да мислиш за нещо друго освен за него. А чувството като си покрай него беше невероятно, но не искам никога повече да ми се случи. Този човек и тази случка разбиха представите ми за света и за любовна връзка. Как да знам, че няма да изневеря повече, как да вярвам в себе си вече не знам?
Това е въпрос, който няма да спра да си задавам до края. Има ли хора, които са изневерили веднъж и са спрели до там?
Прекалено рано ли е не знам, но не се чувствам нито по-умна, нито по-мъдра.
И какъв по дяволите е начина да запазиш една връзка? Ако имаш свобода ли? Явно като се изолираш от света не е правилният начин.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: bcfd42ecc6 |
|
8. Да не си позволя да те критикувам ли? Айде да не казвам каква си ти безмозъчна и т. н.. свобода нямала. И твоя човек си е виновен, но ти не си по-горе нали се сещаш. Ти вместо да кажеш от какво имаш нужда айде на колеца. Да бях на мъжа ти бих те пребил както си трябва и те изритвам навън като парцал. Моята веднъж така направи и и беше за последно. Моят призив към всички жени е да бъдат открити за да няма после изневери.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: ed7106558e |
|
9. До 8-и номер, а призивът ти към всички мъже какъв е, г-н Всезнайко? Явно си доста добър, след като и на теб са ти сложили рога...
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: e437992a45 |
|
10. "Прекалено рано ли е не знам, но не се чувствам нито по-умна, нито по-мъдра. " - самият факт, че осъзнаваш последиците от станалото върху себе си и не искаш да се повтори, означава, че си научила урока си.
"И какъв по дяволите е начина да запазиш една връзка? Ако имаш свобода ли? " - да, защото свободата е и отговорност към този, който ти се е доверил.
|
...
| преди: 13 години, 8 месеца hash: e437992a45 |
|
11. Ееее, номер 8, недей така, не си прав. Много пъти мъжете не разбират от думи, омаловажават нуждите на жените си, а после, когато стане непоправимото, се чудят откъде им е дошло.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 519701fe1f |
|
12. Още не си омъжена и най-вече - нямаш деца, затова ще си позволя да ти дам съвет. Връзка, която е започнала толкова рано може да оцелее само ако поне единия е прекъснал образованието си - например до средно и съответно не се е развил духовно. Вашата е оцеляла защото той не ти позволява никакви контакти.
Не мога да си представя какво е това "защото му дължах прекалено много, и нямаше начин просто да си тръгна" - това може да са само децата, а тъй като ти нямаш - не може да си задължена (ако имаш деца - вече си задължена към тях, а пак не към него). Ако ти е плащал образование или нещо друго - аз смятам, че това е нормално, като се има предвид, че не ти позволява да работиш и живеете като семейство - един дава едно, друг - друго. Това, че можело да паднеш в капана са оправдания - в една връзка двамата трябва да са равнопоставени, за да е успешна. Според мен проблемите ви тепърва ще се задълбочават, още повече че "духът вече е пуснат от бутилката". Замисли се за живота си - няма ли да е той едно вегетиране само заради едните финанси - човек не може да се развива ако е в клетка, пък била тя и златна. Понеже не смятам, че приятелят ти ще се промени - хората не се променят - съветвам те да си стъпиш финансово на краката и да вземеш живота си в свои ръце - иначе все ще ти се случват разни случки и ти няма да знаеш от къде са ти дошли.
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 40e4427f56 |
|
13. Има една характеристика на всички хора, която може да се разгледа от две гледни точки - положителна и отрицателна, а именно, че никой не иска каквото има, а все гледа да достигне чуждото, новото.
Това е придвижило човечеството напред, но и е навредило на много хора и който каже, че не се отнася за него, значи или е адски самоувладян или много тъп.
По принцип може да се чувстваш виновна само ако ти си разрешиш да ти е гузно. Разбирам, че приятелят ти е станал повече като много добър приятел, грижовен и дори леко обсебващ, 9 години така или иначе е доста време и чак се чудя защо не сте преминали на друг етап - брак, деца нещо такова.
А що се отнася до теб ако беше по-заета с работа, деца и т. н може би нямаше да мислиш за тези неща, които те тормозят в момента. Те са безсмислени, не те изграждат като човек, не ти дават нищо добро, нямат смисъл...
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 887b9dcde3 |
|
14. Авторката:
Много съжалявам за това, което ти се е случило №8, но не смяташ ли, че за да стигнат нещата до там и ти си имал някаква вина? И е много трудно да си кажеш какво ти е липсва при положение, че ти се натяква всеки път, че това ти го е втълпил някой друг, някой страничен, на който си споделил или пък някой любовник. Не съм имала случай, когато да съм искала нещо извън рамките на това, в което той е свикнал да мисли, че искам, и да не съм получила такъв или подобен отговор. Така че призивът, който отправяш към жените да са откровени е съвсем безсмислен, ако мъжете им си запушват всевъзможните сетива, за да вникнат в това, което им се казва. А и едва ли начинът е да пребиеш и изриташ жена си - следващата може да те изрита в кокалчетата доста по-сериозно /това в кавички/.
№12, съгласна съм, че развитие може и да няма, но в крайна сметка не е ли всъщност финансовата стабилност това, което една жена търси, нямам в предвид да си купува и угажда на какви ли не прищявки, а това да знаеш, че един ден децата ти ще израснат в една стабилна среда, където няма да им липсват нормални неща. Въпросът е там, че и двамата сме израснали в среда, в която са ни липсвали доста неща и във време, в което на пазара започнаха да излизат много нови неща, които не можехме да си позволим, така че смятам, че може би и двамата сме се стремили да изградим тази финансова стабилност за едно бъдещо семейство и сме се примирили с много неща, за които всъщност не сме били ок, и тепърва започваме да осъзнаваме.
Не съм сигурна какво бъдеще ме очаква и къде ще ни отведе тази връзка. Така написани черно на бяло, всички тези неща ми изглеждат доста по-страшни, отколкото, когато са само в главата ми.
А по въпроса за изневярата, тъй като се смятам за един моногамен човек, осъзнавам, че идеята за секс за една нощ и после кой откъде е не важи за мен, което всъщност беше първоначалният ми план. Аз се влюбих, и това е много страшно за виждането ми за света. Чувствам се прекалено объркана, за да взема каквото и да било решение в момента. Смятах се за добър човек, а до къде стигнах. И вместо да изпитвам вина за това, което съм причинила на човека до мен, аз се изявявам като дървен философ и нищя всяка частица от тази връзка... Не е на добре!
|
| преди: 13 години, 8 месеца hash: 8bd5ff07a6 |
|
15. Браво бе №8! Не стига, че я ограничава, че тя се чувства самотна и явно не особено щастлива, а и да я набие! Ей, че глупости и зле разбарано "мъжко" поведение.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
