 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Къде си струва да се живее?
преди: 5 години, 6 месеца, прочетена 1347 пъти
Здравейте. Знам, че темата е много обсъждана и тук и като цяло в интернет пространството, но аз като човек опитващ всяка седмица от селския и градския живот мога да правя паралели. Имам хубава работа и собствен апартамент в София. Млад съм, имам автомобил и може да се каже, че съм щастлив човек. Но и аз като много млади хора в големите градове изпитват нужда да вкусят от спокойния провинциален живот. Аз съм израснал в малък град на един час от столицата и там прекарвам 4 нощи от седмицата. Така ми се стича живота. Прекарвам 4 дни в малкия град и 3 в София. Разбира се това ми тежи тъй като аз обичам да шофирам, но се чувствам малко не на мястото си. Не мога да взема решение кое е по-добро за мен. Доста често везните накланят в полза на малкия град. Там си почивам истински, наслаждавам се на чистия въздух и липсата на монотонния шум от големите булеварди. Имам прекрасна гора, в която обичам да се разхождам и като цяло се чувствам в много по-добра форма. В малкия град също има възможности за развитие, но естествено работата и големите възможности са в София, а аз не плащам квартира и това ми дава още по голям плюс. Но въпреки всичко всеки ден съм изправен пред дилема дали това е правилно. Постоянното пътуване и рязката смяна на средата влияе на настроението. Искам да чуя дали има хора с подобни терзания като моите и те какво биха ме посъветвали. Ако обичате нека спазим приличния тон. Не е нужно да го обръщаме на спорове, а просто да обсъдим вие какво бихте избрали и смятате ли живота в провинцията за по-качествен?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 7da6d2c294 |
|
1. Стой си в малкия град плюсовете си ги написал. София е една голяма микровълнова с тези антени мобилните мръсния въздух шумът. Всичко води до стрес депресия и заболявания. Май взема повече от колкото дава. Аз ако съм на твое място пускам апартамента под наем и ще си седя в малкия град а и наемите не са малки.!
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 5564c86c2d |
|
2. Възможностите за развитие ги определя това, което работиш, а не града. Никой друг не може да направи по-добър избор за самия теб. На мен би ми било достатъчно да имам собствено жилище, но в тоя живот едва ли ще стане, няма да ми стигне, освен ако не намеря начин да работя в чужбина. На твое място бих избрала малкия град. Но ако парите са ти приоритет, независимо от количеството и не можеш да изкарваш същите в малкия град, ще избереш София. Много ми е странно да се допитвате за такива неща до другите, при положение, че за всеки най-добрият избор е различен. Ако аз бих била по-добре в малкия град, ти може да си по-добре в София (примерно казано, дали е така, само ти си знаеш).
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 34b6f4db13 |
|
3. О на твое място със сигурност щях да избера малкия град и да дам апартамента в София под наем, така доходите щяха да се изравнят или даже да са по големи от това да остана в София. Щях да работя за по малка заплата в малкия град, но доходите от наем на софийското жилище ще компенсират по ниската ми заплата.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: 945132c3df |
|
4. На твое място не бих се тормозел с големия град, след като не ми понася добре на настроението. Доброто настроението и щастието нямат цена. В София няма гаранция, че ще се развиеш, но дори и да се развиеш - голям праз, че ще взимаш малко повече пари, но пък цял живот ще си със скапано настроение. А и развитието често означава още повече стрес и работа. Ако сега ти тежи, с времето ще ти тежи още повече и в един момент става просто непосилно. Още по-непосилно ще стане, когато имаш семейство. Трябва детето да се води на градина, училище, всичко това преди и след работа и ако са надалеч, а работата ти на съвсем друго място, просто става ужасно натоварващо. Работното време често е трудно да се съчетае с това, трябва да се наемат детегледачки и т.н.
А ти щом имаш жилище и в София, при теб е още по-лесно. Защото ти дори и да взимаш по-малко пари в малкия град, спокойно ще компенсираш разликата с наема, който ще взимаш от софийското жилище и пак ще имаш горе-долу същия доход. И даже ще живееш по-добре, защото в малкия град и разходите са по-малки. Отделно можеш да си гледаш по малко зеленчуци в градината - хем да ядеш натурална храна, хем да ти излиза малко по-евтино, хем за разтоварване, ако ти харесва.
|
| преди: 5 години, 6 месеца hash: a3610a3a8d |
|
5. Благодаря ви за коментарите. Знам, че избора зависи от мен, но винаги е хубаво да чуеш различни гледни точки.
|
...
| преди: 5 години, 6 месеца hash: f10e10ea61 |
|
10. Възможностите на всяко малко населено място са силно ограничени. Няма културни развлечения, няма социална среда, силно ограничен е изборът на приятели и партньори. Обществото е клюкарско и всеки знае всичко за останалите. Добрите работни места са за "НАШИ хора", взаимоотношенията са тип мафиотски. Кой от приятелите ти ще те посети на 50 км? Никой. Ние с моя мъж сме възрастни аз на 50, той на 70, живеем на 19 км до София до Стара планина, той оътува за работа по час. Общественият крайградски транспорт е рядкост. На пазар, за кино, театър, ресторант, концерт, книжарница, просто да се видим с приятели, сина, внучките се пътува, такситата те избягват и една бира не можеш да изпиеш. Приятели да ти дойдат на гости? Рядко, много рядко. Всички ахкат и ауу колко е хубаво, планината, гората, но отоплението, тока, горивото струват много поеече в къща. Поддръжката е непрекъсната, дворът няма да го оставиш да прилича на кочина. Всичко иска време, много време или да плащаш на някой. Имаш ли толкова време и пари? Нямаш ли приятели, приятелка и социален живот, та щастиети ти идва само от гората? Аз не работя винаги съм била домакиня, мъжът ми винаги е имал достатъчно доходи за семейството, но ми тежи липсата на приятелки, внучките, общуването с културни хора. Училището е пълна скръб, децата ( и не само )говорят на диалект, в селския магазин изборът е ограничен, трябва да отида до Костинброд или Нови Искър за месо. Помисли си щастие в гората на чист въздух сам достатъчно ли ти е.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
