 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Смъртта ми го отне...
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 4083 пъти
Чета сайта, разни истории, съдби, мисли.. и все пак не мога да си отговоря на въпроса, кое се преживява по-лесно -когато смъртта ти отнеме любовта или, когато, човека, който обичаш просто си продължи живота, като те напусне.
Преди 18 години срещнах моята първа любов. Бяхме заедно няколко месеца, бях щастлива! Докато един ден не звънна телефона и не чух най-ужасното изречение, което ме преследва и до ден днешен. Няма как да опиша болката.
След толкова много години не спирам да ходя на гроба му, не знам защо. Няма ден в който да не мисля за него. Всяка вечер заспивам с мисли за този човек. Болката не е намаляла, сърцето ми се свива при всеки спомен и най-вече при мисълта, че никога повече няма да го докосна. Продължавам да го сънувам. Първите години го сънувах почти всяка нощ, дори сънищата ми бяха свързани един с друг. Разговаряхме.
През годините ми се случиха хиляди неща и хубави и лоши. Имала съм връзки с разни мъже. Обичала съм пак, цели 2 пъти, дори в момента обожавам един човек... к ойто по съдба, може би, е същата зодия и е роден същата година, като моята голяма любов. Но въпреки всичко, на мен ми липсва онова 18 годишно момче... толкова много. Не спирам да плача, когато се почувствам самотна, болката не спира. А казват, че времето лекувало...
Задавам си въпроса дали тази болка не е просто останала, като един навик... Дали просто не се свиква, да тъгуваш по някой... Не знам. Искам да му изкрещя, че ми липсва и не мога да свикна с мисълта, че смъртта ми го отне!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: d317f7d5e5 |
|
1. Мила, не знам на колко години си, съжалявам за личното обръщение, но просто взех историята ти много навътре. Аз съм на 15. Преди 9 години загубих баща си. Точно като теб- неописуема болка, спомням си за него и плача. Не е ненормално, напротив. Разбирам те и знам как се чувстваш. На мен дори ми е приятно понякога да си спомням за него и да плача. Чувствам, че ми олеква. С годините се мъчих и стигнах до едно заключение: никога няма да спре да ми липсва, никога няма да спре да ме боли, просто свиквам да живея с липсата и болката. А и помисли- дали това 18-годишно момче не иска да си щастлива? Продължи напред- това не значи да го загърбиш, не значи да го забравиш.
Смело напред.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 3c67d9cb49 |
|
2. Много тъжна история.. И красива и вечна любов.. Пожелавам си, когато дойде и моят ред да имам един такъв човек - като теб..
Където и да е твоето момче е щастлив, че има някой, който го обича толкова и не го забравя..!
Иначе какво да те посъветвам.. нищо. Тя болката не минава, стаява се някъде в сърцето. Понякога излиза и крещи, понякога тихо скърца с зъби. Това е.
Дано намериш вътрешно спокойствие и мир, и оттук нататък ти се случват само хубави неща. :))
От тази история тези, които четът могат да извадят извода - баналния извод, който много говорим, но на практика не прилагаме - да показваме на хората, че ги обичаме, да им се радваме и да се държим с тях добре, защото никой не е даденост и не знаем утре кой къде ще е..
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 5a49b826b4 |
|
3. Няма нищо по тъжно от това да изгубиш любим човек, съчувствам ти, но... това е живата.. Трябва да продължиш напред колкото и да е трудно. Не живей само със спомена, това бавно те убива. Дай шанс на човека до теб в момента и запази хубавия спомен за някогашния приятел. Успех!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
