Царят на логореята
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 945 пъти
Здравейте! Имам проблем с даден познат. Въпросният човек е добродушен и много мил. Наскоро се запознахме (преди карантината) и в началото нещата бяха супер. Имахме много общи теми за разговор и ми беше много приятно да излизаме. След няколко седмици, обаче, забелязах, че все по-често узурпира разговора и започва да говори само за себе си, като в малкото моменти, в които успявам да взема думата, усещам, че му влиза през едното ухо и излиза от другото. В начина, по който си споделя мисълта, виждам, че има за единствена цел да изпълни всякаква тишина с безброй псевдосвързани изречения. Отново, не мисля, че го прави с някаква лоша мисъл, някои хора са така, но не знам как по тактичен начин да споделя това с него. Всякакви мнения ще са полезни. Бъдете здрави и се пазете!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: db1ec87e21

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз лично такива хора не мога да търпя вече.Имах една приятелка, която беше същата.Един тон безсмислени неща, дребни детайли, абсолютни глупости все свързани с нея трябваше да слушам.Аз като кажех нещо не се слушаше или побързваше пак да започне за себе си да говори.Като отидех на среща с нея, след 10 минути вече ми ставаше много досадно, но нали ми беше приятелка и търпях.Накрая не издържах и спрях да се виждам с нея.Такива хора не усещат колко са досадни и безинтересни.Като говорят за себе си карат човека отсреща да се чувства ненужен и нелепо.Аз бягам от такива, нищо добро не ми носят. На теб ако ти се слушат глупости, без да може ти да кажеш нещо стой.Принципно такива хора не се променят и са общо взето егоисти и нарцисисти.Мислят си че щом те самите са погълнати от себе си, то и другите трябва да са погълнати изцяло от тях.А истински интересно е с човек с който може да водите хубав диалог, а не да слушаш монолози.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: dc59d0ccc6

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да не е Вяра Новакова?

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: f40afcec31

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Или приемаш приятелят си такъв какъвто е, или си търсиш такъв какъвто ти искаш. Ама по-рано, преди той да е хлътнал много по теб, че ще му разбиеш сърцето.

 

...

горе^

преди: 5 години, 2 месеца hash: b78a0ac515

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Аз когато видя, че даден човек е такъв, просто прекратявам общуването си с него. Мен лично това ме натоварва.

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: 1dcf09de0e

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Аз пък съм кажи-речи обратното. Мълча си. В повече идва мълчанието, но съм забелязал, че проблема се корени в това, че имам съвсем различни интереси от масата хора. И не обичам да съм кибик и да плямпам по някви теми, по които или съм слабо запознат или отдавна не съм в крак със случващото се. И всичко това, че да не ми кажат, що мълчиш. Предпочитам да ми кажат, "Що мълчиш" отколкото да се опитвам да им влизам в темите на разговор, които слабо ме и вълнуват. Но за такива хора- да, наемодателя ми е такъв. И срещне ли ме в двора, край! Поне 30 минути със сигурност загубено време. Вместо с 2 приказки да кае какъв е проблема, ако има такъв и какви са новите наредби, ако има такива и да зададе някой и друг въпрос ако има такъв, Той покрай всяка важна приказка се оплита в 3-4 второстепенни нетолкоз важни, до ненужни приказки и обяснения. 3х4= 12 3 - 15 15 риказки За всяка по 2 минути минимум плямпане - 30 Чисти 30 минути приказки. И да не забравим след така чаканото от мен "Чао" като се пресети нещо... Той се пресеща по два-три пъти. Пак стават по 3 приказки, и покрай всяка приказка, още поне по два локума, по 2 минути, са ти 6 3 = 9 х 2 мин = 18 минути. И кажи речи ето ти аре да кажем да не са 50, но поне 45 минути, когато е в добро и приказливо настроение, слънцето навънка пече, ветрец прохладен се усеща... Значи тва е. 45-50 макс 1 час. Йо-Йо

 

...