Емоционален труп ли съм?
преди: 5 години, 2 месеца, прочетена 1641 пъти
Жена на 25 години съм. Принципно бях много емоционален човек изпитвала съм както много обич така и ненавист и други. Замислям се над следното преди плачех, радвах се с една дума чувствах нещо към днешна дата се чувствам като някакъв камък без никакви чувства към близки, към партньор, дали това не се дължи на многото ми разочарования от околните, които съм преглъщала? Определено мисля, че имам сериозен проблем прекалено съм млада, за да съм такава.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 2 месеца hash: 04c88ee666

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не просто си в Сатурнова дупка.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 416a09f4b8

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Екскюзми! Кво е тва прекалено млада? Няма прекалено млад за каквото и да е било в нашият ненормален свят. На мен в такива моменти ми помага да се откъсна от всички хора и да гледам смешни клипчета, да поскачам и да се наспя и всичко си идва на място.

 

...

преди: 5 години, 2 месеца hash: 6fadfd1d83

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Напълно е възможно да си изградила някакъв защитен механизъм, особено ако си имала високи/нереалистични очаквания, които лесно са били разбивани от реалността. Аз също се чувствам като зеленчук в това отношение - нищо не ме вълнува, нищо не искам да правя, не искам да говоря, да общувам. Просто не виждам смисъл и нямам мотивация, всичко ми е сиво, скучно и досадно. Просто стоя и чакам да умра. Не знам какво да те посъветвам, донякъде свикнах това да е обичайното ми състояние. Не го харесвам, но го приех като част от себе си.

 

...

горе^

преди: 5 години, 1 месец hash: 0fab4b2489

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Така е по-добре, смятам че човек е по-продуктивен за себе си ако не чувства нищо! И аз имах такъв период, после се запознах с едно момче, с което пак започнах да чувствам емоции и накрая ме разочарова, после други разочарования и сега съм в емоционална дупка, нямам желание за абсолютно нищо. Съветът ми е да се пазиш и да не допускаш всеки по-надълбоко, мисли първо за себе си, не всеки заслужава да си хабиш времето и нервите си заради него!!!

 

...

преди: 5 години, 1 месец hash: d683b1a103

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Всеки ми се струва прекалено млад да се отрече от чувствата си, ако ще и да е на 80 години. Ти специално нито си емоционален труп, нито си емоционален инвалид. Изпаднала си в състояние на апатия, а това все ще се дължи на нещо. Замисли се доколко си щастлива от живота, който живееш. Постигнала ли си целите си, доволна ли си от връзката си, чувстваш ли, че разпределяш добре свободното си време? Преди да обвиниш себе си в това или онова, първо се замисли къде се намираш и дали това място ти принадлежи. Понякога даден човек те е блъскал безкрайно в емоционални крайности и сърцето ти е приключило с него. Той не може да те зарадва, не може да те нарани. Не ти е приятел, не ти е и враг. Просто вътрешно ти си го запратила много далеч и той е спрял да съществува. В такъв случай не си емоционален инвалид, но си приключила с дадени отношения. Друг път пък си се чувствала неразбрана и накрая просто си спрял да искаш да говориш/споделяш. Понякога пък си много недоволна от живота си и нищо не е в състояние да те усмихне или разплаче. Има много причини човек да спре да се поддава на емоции до степен, че дори да си мисли, че тези емоции не съществуват. Обаче хората не сме създадени без чувства, не сме устроени да живеем без тях напълно. Имаш много хляб за размисъл, но ти е твърде рано да определиш вътрешния си свят за мъртъв. Съветвам те да отделиш време сама за себе си, да прочетеш някоя емоционална изповед, да поговориш с психолог или близък, да обмислиш всеки елемент от настоящето. Каквото там ти се нрави. Проблемът си го установила, ама не проблемът е важен, а причините за него.

 

...