Споделена история от Други |
Една различна история.
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 670 пъти
Момче съм. На 17.
Преди харесвах едно момче, по малко от мен. Сестра на един мой добър приятел.
Преди време тя започна да страда от анорексия и наскоро излязохме сред едно поле и и споделих някои неща.
Пробвах да я разчупя с цел да я накарам да хапва отново.
Споделих и свои предишни мании, минал съм по нейния път един вид.
Страдъл съм и съм правил грешки. Споделяйки и тези неща, свои проблемни истории, включително това че съм я харесал, докато все още тя беше с нормално тегло, за да я накарам да се почувства добре, аз знаех че ще изгубя шанса си с нея за нещо по- близко от приятели. Много ясно че не се изтропва на момиче че я харесваш, а трябва да е с подход и финес. Показва се, а не се казва.
И все пак, по-малка е, да.
Така че нямаше на какво да се надявам особено.
Нима не искам момиче, което има душа? Тя сякаш минава по моя собствен път. Но твърде се е вманиачила по анорексията.
И все пак съм нервен.
Няма с кой да споделя, за това пиша тук.
Ако харесваш някой наистина, не би ли жертвал бъдещето си с него, заради него?
Та така, чувствам се малко зле, а и въпреки всичките неща, които и казах, даже не знам дали помогнах.
Така или иначе ще я водят при специалист, но не можех да не сторя всичко по силите си, преди това.
Искам да знам че съм постъпил правилно..
|
