Споделена история от Любов и изневяра |
Моля споделете мнение!
преди: 12 години, 6 дни, прочетена 1681 пъти
Здравейте! Доста се чудих дали да пускам тази тема, но ето реших се. Преди 3 години бях с момчето, което не мога да забравя за миг. Бяхме 7 месеца заедно. Най-хубавото лято през живота ми. Да уточня бях на 17, а той на 24.
Тръгнах с него на майтап. Не го харесвах, но реших да опитам. В началото всичко беше ПРЕКРАСНО, но с времето се промени. Случвало се е да ме послъгва, но винаги разбирах и това до някъде ме караше да сложа край, но понеже родителите ми много го харесваха, винаги го защитаваха по някакъв начин и така и не можах.. Компанията, в която се събирахме, всички много ни се кефеха на връзката, НО всичко приключи. След раздялата ни (той ме остави) се чувахме от време на време, но нищо повече. Аз тогава започнах връзка с друго момче, но тайничко понякога винаги съм си мислила за него. След 7 месеца приключих връзката с даденото момче. След 1 месец започнах да излизам с дадения господинчо отново, но сме прекалено различни характери и не можем да се изтърпяваме много. Минат 1, 2 месеца и се скараме и не си говорим с месеци. Дойде р. д-то ми и той реши, че трябва да ми го честити. Това беше най-тежкия ми рд, защото изгубих приятелката си и може би, ако не беше така нещата щяха да са коренно различни. Започнахме да излизаме отново, но като разумни хора и така 6, 7 месеца. От началото дори и ми е предлагал секс-приятели и т. н, но аз си отказвах винаги. През това време той загуби единият си родител, а аз бях плътно до него. Преоткрихме се някакси аз започнах да гледам с други очи на него, а той на мен също. Мина се не мина понежее имах бал му предложих да ми бъде кавалер, но той отказа. Реших сама да се заема с това, бал мал ала бала все пак трябва да сме на ниво! Намерих си кавалер аз, и постепенно започнахме да излизаме с него и се харесахме. А нашето момче тогава усети работата (ние не сме били заедно, само си излизахме) започна повече да ме търси и т. н. Дойде ми на изпращането и просто си пролича ревността му и чувствата също. Няма да забравя никога как, когато излезнах да изпратя кавалерът ми и понеже се забавихме малко той полудя и излезе и ми вика какво толкова се изпращате. А вътре постоянно питал къде съм. Е беше се понапил малко ама... След 1, 2 седмици ми каза така: "Ако ти кажа да го оставиш и да бъдеш с мен ще го направиш ли? ". Не ме разбирайте погрешно не съм допуснала да бъда по-интимна с него, когато си имам приятел. НЯКАКСИ ГО ИСКАМ БЛИЗО ДО МЕН въпреки, че не сме заедно. Тогава се скарахме, НО минаха се 5 6 месеца отново се сдобрихме и това всичкото ме побърква. Не мога да го разбера какво чувства, какво мисли и така нататък. Търси ме винаги, но отрича, че може би има чувства към мен.
П. П Съжелявам за някой пунктоационни грешки, но просто съм много объркана. Моля без нападки. Ако има нещо- питайте. Благодаря ви!
|
