Споделена история от Други |
Като дете бях силен, а сега съм слаб.
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 539 пъти
Здравейте, на 30 мъж.
Както казва заглавието, като дете бях силен, сега съм слаб.
Никога се съм се хвалел, не съм се оплаквал, когато е трябвало да правя нещо, съм го правил трудно лесно не говоря, а правя. През годините срещнах и усетих толкова много предателства и от преки роднини, че душата ми (е на 1 кръв) крайно ранена едвам се носи сама себе си. Ако погледна в огледалото тялото си виждам Здрав, прав силен мъж, а представя ли си душата ми си представям повече превръзки от колкото плът едвам движейки се към посоката, която иска.
Тежко ми е да се отворя, а искам, всеки спомен ме дърпа като ластик обрато да затварям себе си, боря се. Като че ли ми трябва някой за да повярвам.
Боли ме като виждам, че качества, които съм ги имал като дете пр. integrity(извинете но ще го оставя на английски), сега имам моменти на слабост, когато пропускам да съм такъв, всякаш ги жертвам за да оцелея, щото сила, нямам.
С посока да подобрявам себе си, всъщност всеки ден ми е борба да остана себе си, да не се предавам на слабостите си. Никога не съм бил толкова изтощен, дори за да просто да Съм, като се боря просто да минавам през дните докато държа на ценностите си. Почивка почти не намирам за заздравяване, чувстото е все едно си преял и все още слагаш в устата си.
Фокуса към посоката ми в живота, е слаб, не виждам на много далече вече, всякаш има мъгла на мислите и чувствата ми за себе си от тежестите, които споменах, и мисли от тип: "струва ли си да повярвам пак, от къде сили, че аз няма да мога да стана от леглото ако ми нанесат още 1 удар."
Имам сили, мога, не се предавам, дори и да съм си помислил " не мога "! Въпреки това, всякаш си правел лицеви опори безкрайно и все си викаш, само още 5, само още 5 и готово само още 5, всякаш догонваш изкачваш някакъв връх на... трудностите очакваш да стигнеш, да погледнеш от високо и да видиш, че вече е само надолу, няма изкачване....
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 8 месеца hash: 3b9c8cb17d |
|
1. Затова ни остава три неща. Вяра, надежда и любов. Потърси ги и ти. Няма нужда да се насилваш.
Разгледай блога за отец Харалампос Пападопулос. Има дълбоки теми на достъпен език.
|
преди: 4 години, 7 месеца hash: 5a3c029e24 |
|
2. И аз съм преживявала много предателства. Много удари понесох и някои... даже, макар и да не ми личи външно, отвътре просто ме сломяват и разрушават. Отхвърлена, обиждана, тормозена... хай сега няма да обяснявам. Опитвам се да кажа, че въпреки всичко, трябва да се борим и да бъдем силни и издръжливи, най-вече упорити, чисто психически. Единствено като съвет мога да Ви дам-Забравете или... поне се опитайте да забравите за болката и лошите спомени, но никога не забравяйте на какво са Ви научили те в живота. Просто... няма как. Не се ли борим, не бъдем ли ние нашият собствен спасител и независим революционер днес, няма кой друг да ни спаси, нито кой да превърже раните ни отвътре, независимо че са отдавна засъхнали и пресъхнали от душевната болка, истината е че те винаги и по всяко време могат да прокървят. Но да си силен и бунтовник, то означава да приемаш болката и да се научиш да живееш с нея, и с нея винаги да изкачваш и покоряваш всякакви върхове.
|
|