Споделена история от Други |
Не знам какво искам, нямам цели за постигане...
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 5854 пъти
Здравейте, от доста време се каня да искам съвет от неутрално лице, все се се каня да напиша проблемът си тук, даже понякога съм писала, но не съм го публикувала, все решавах, че няма да намеря съвет подходящ за мен, че ще намеря само подигравки и клишета.
Предните пъти ми се получаваше все дъличко (още една причина да не публикувам никога), сега ще се опитам да обобщя.
Никога не съм имала нормална семейна среда. Запознах се с баща си малко преди да почине, а майка ми не ми е обръщала внимание никога, има психически проблеми.
От роднини само упреци и финансова подкрепа (наложителна понеже майка ми никога не е работила) съм получавала.
Мисля, че заради това сега не се харесвам. Преди се мразех, сутрин се събуждах с неадекватен скандал с майка ми, после отивах на училище за една хубава доза подигравки на тема финансовото ми положение (може би за това и напуснах училище в много ранна възраст) и накрая се прибирах разтроена вкъщи, но не откривах утеха - даже напротив, откривах поредната доза унижение. А нямаше къде да отида....
Имах милиарди комплекси за всичко- от външният ми вид до качествата ми.
Сега положих достатъчно сили да се харесам. Подобрих значително външният си вид и се научих поне да се държа самоуверено.
Но ето, че сега осъзнавам, че това е само прикритие.
Харесвам мъже и искам да имам приятели (не интимни) мъже и е имало много кандидати, но все оплесквам нещата, превръщайки приятелската връзка в сексуална. Просто чувствам, че няма какво друго да предложа на един мъж освен секс, при мъжете поне това мога да предложа, пред жени се чувствам, като кръгла нула, затова ги и избягвам.
Чувствам се, като лека жена.
Много съм агресивна и буйна пред хората, които ме търпят, но иначе съм доста слабохарактерна.
Нямам образование, не мога да почна работа и да подобря това пусто финансово състояние. Чувствам се всякаш животът ми е един празен лист, който трябва да запълня, но нямам моливи с които да го направя - тоест мога да направя, каквото пожелая, но реално няма какво да направя.
Не знам какво искам, нямам цели за постигане, а дори и да се появят бързо се отказвам, чувствувайки се прекалено некадърна.
За това имам нужда от конкретна насока с какво да се занимавам.
Искам да се науча да се обичам и уважавам искрено, да се чувствам пълноценна личност, да не търся внимание чрез секс, да развивам скритите си таланти, да продължавам да се боря, да намеря смисъл в живота... Но как? До тук съм доста разочарована, всякаш нямам късмет никога и никога няма да имам.
Искам да се отърва и от сивото си отшелническо ежедневие...
Обмисляла съм самоубийсво и съм имала един опит, почти успешен, за няколко минути бях мъртва, но това което видях Там беше... нищо.
Мрак и празнина. Просто изчезнах, нямаше бяла светлина, нито ангели, нито демони... изчезнах. А аз не искам да изчезна, искам точно обратното. Искам да съм щастлива.
Осъзнавам, че има далеч по-голями проблеми от моят, осъзнавам, че и всеки прочел това има по-сериозни проблеми, но в момента просто имам нужда от съвет.
Не знам точно колко дълго се получи, но ще съм благодарна на всеки прочел го, въпреки, че имам съмнения, че някой ще го прочете.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: e69afca444 |
|
1. Здравей аз бих те посъветвала много неща само ми кажи долу горе на каква възраст си за да преценя какви съвети да ти дам но знай ти не си лош човек просто семейната среда те е направила толкова агресивна можеш да бъдеш благодарна че поне си осъзнала проблема си и искаш да започнеш нов живот по добър от предишния, а има някой които даже и не са усазнали нещата които ти си усазнала така че не си мисли че си некадърна не се притеснявай от момичетата не си чуствай лека защото не си такава и не си търси кусури започни да разкриваш доброто в себе си, не подхождай към хората с агресия а с приятелски отношения намери си приятелки по интернет които са от твоя град започни да излизаш да контактуваш с все повече хора и лека полека нещата ще потръгнат незнам дали си чувала тези двете приказки: "За да ти помогне господ трябва първо съм да си помогнеш!" "Няма тъмнина за този който ражда изгреви!"
Очаквам на отговора в коментарите да напишеш на колко години си и sorry Ако има правжписни грешки не съм свикнала да пиша на кирилица!
/Мариела/
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 24e3591ee6 |
|
2. Не знам какво искам, нямам цели за постигане... лъжеш, ето ти ги целите =)
Искам да се науча да се обичам и уважавам искрено, да се чувствам пълноценна личност, да не търся внимание чрез секс, да развивам скритите си таланти, да продължавам да се боря, да намеря смисъл в живота...
Смисъла в живота ти, е да го изживееш пълноценно и да бъдеш максимално щастлива, това няма какво да го търсиш =)
Като за начало, можеш да си завършиш средното образование. Докато го завършваш, помисли си малко на тема таланти и скрити таланти - в тях е разковничето на професионалното развитие /разтварянето на краката не влиза в тия таланти, моля те/ =)
Приключи със средното образование, намери си обща работа, колкото да получиш малко самочувствие, че ти си изкарваш паричките, от там нататък - ти решаваш какво ще правиш =)
bile
|
|
