Всичко е една голяма каша, един омагьосан кръг от който няма излизане
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 637 пъти
Откакто съм с човека до мен ни се случват само лоши неща. Двамата имаме някакъв лош късмет, и колкото и да се мъчим да излезем от дупката, се появява нещо, което да ни закопае отново. Като започнем от там, че аз съм без работа, дълго не можех да си намеря такава, а сега когато ми попадна чудесна възможност за работа в държавно учреждение, се оказва, че нямам право, защото се водя редовно обучение в университета.А аз реално съм онлайн и преподавателите го дават през просото, същия успех ще имам, ако сама си чета в свободното ми време.Декана категорично отказа да се прехвърля задочно след първи семестър... На приятелят ми ежемесечно му режат от заплатата, вървят съкращения...също мазало. Живеем в една стаичка с легло и бюро, дори без нормална кухня. Той има към 10хил. заем към банка, заради едни истории с роднини, на които искаше да помогне, които после му забиха нож в гърба и го отсвириха. Преди около година реши, че ще учи програмиране, отделя всеки свободен момент, всеки ден след работа сяда и прекарва около 5-6 часа в учене....взима отпуски, болнични, учи за изпити....сега кандидатства за работа и и не го одобриха, заради не достатъчно високо ниво на английски език. А аз съм свидетел колко усилия полага...много ми е мъчно, можеше да му дадат шанс. Изпитите са с 6 всичките, английски в средата се учи бързо. Аз също нямам късмет. Няколко години не исках да записвам висше, но под натиска на майка ми и ежедневните скандали с нея, да запиша "просто нещо", се записах. Не ме приеха с оценките ми и начина беше, да се запиша платено обучение, и то специалност, която не ми е съвсем на сърце. Записах се абсолютно импулсивно, казах си, че не мога да загубя още една година, още една година скандали и обиди от майка ми, платих 1200лв семестриална такса на касата, след което седнах на една пейка в двора на ректората и може би осъзнаха какво глупост направих, започнах да плача....после като и казах, че съм можела само платено, и цената на семестъра, тя ми се разкрещя, че не ме е накарала тя и да ходя да си искам парите?!?! Много ми е мъчно, защото и двамата са ни оставили от 16 годишни сами да се оправяме, да работим, допуснали сме във времето поредица от грешки, защото не е имало кой да ни посъветва как се случват нещата...мен майка ми нацяло спря да ми обръща внимание и да се интересува от мен на 15, на 16 тя лично ми намери работа, за да не и искам пари за балове, курсове и т.н, а на 18 направо се изнесох. Гадно е човек да мрънка и да се жалва, но се чувствам безсилна. Нашите приятели вече си накупиха апартаменти, народиха бебета, а ние тъпчем в калта и си броим стотинките. Все едно са ни омагьосали...